Българите скочиха срещу АСТА – Анонимните хакнаха ЦРУ и ПРОФОН

 

Протестиращите носеха маски от хартия или пластмаса като символ: „Това, което се опитват да постигнат чрез подписването на АСТА, накърнява правата на личността, в този смисъл ние сме обезличени. Ако АСТА бъде приета, директно отиваме на погазване на гражданските права” FOTO: ДАРИК

Anonymous (Анонимните) хакнаха интернет страницата на българската организация за авторски права ПРОФОН и на ЦРУ

“Тровят умовете, режат ни достъпа до информация, за да станем овце!”

11 февруари 2012 г. Граждани от 17 български града излязоха на масов протест срещу приемането на ACTA, „споразумението за торентите”, на 11 февруари, събота.

Акцията е част от световния ден за протест срещу АСТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement или Търговско споразумение за борба с фалшифицирането ) и такива в повечето европейски държави.

Протести срещу приемането на ACTA се организираха в по-големите градове на България, или както ги наричат интернет-блогърите “винаги по-прогресивните места в Родината”, а именно София, Варна, Бургас, Пловдив, Кърджали, Хасково, Ямбол, Разград, Русе, Габрово, Велико Търново, Казанлък, Стара Загора, Пазарджик, Видин, Перник и Сандански, предаде БТА.

Войниците от паметника на Съветската армия осъмнаха тази сутрин пребоядисани като активисти на движението срещу споразумението ACTA.Снимка: krasivaevropa.com

Протестното шествие в София бе с начална точка от Пилоните на НДК и започна в 11:00 часа б.вр. Шествието мина из самият център на Столицата – по булевард “Витоша” – булевард “Тодор Александров” – площад “Независимост” – булевард “Цар Освободител” и се спря на площада пред сградата на Народното събрание. Шествието от над 4000 души премина при засилена полицейска охрана. Сред издигнатите лозунги в столицата бяха „Подпиши ACTA, загуби изборите”, „Не ми се лежи”, „АCТА ла виста, бейби”, „Стоп АCТА“, “Fuck АCТА“, „Спрете ACTA или ние ще я спрем”, „Баста на ACTA”. Протестиращите носеха маски от хартия или пластмаса като символ: „Това, което се опитват да постигнат чрез подписването на АСТА, накърнява правата на личността, в този смисъл ние сме обезличени. Ако АСТА бъде приета, директно отиваме на погазване на гражданските права”, коментираха те пред Дарик радио.

Войниците от паметника на Съветската армия осъмнаха тази сутрин пребоядисани като активисти на движението срещу споразумението ASTA. След като през лятото на миналата година неизвестни за широката общественост художници пребоядисаха войниците от паметника на Съветската армиякато американски герои, този път „братушките” се превъплътиха в нови роли. ПРИПОМНЯМЕ:„Оцапаха и изкъпаха Съветската армия“ в София

С плакати „Не на АСТА” и скандирания „АСТА-Свобода”, „Не щем ний Европа, не щем ний Шенген, искаме само АСТА отменен”, протестиращи в Пловдив от всички възрасти изразиха несъгласието си с ограничаването на свободата в интернет пространството. Събралите се хора организираха шествие по Главната улица до площад „Съединение” и обратно, след което се събраха пред общината, скандирайки исканията си.

Близо 100 души протестираха във Велико Търново. Много от младите хора носеха маски-символ на движението на анонимните. Участниците в протеста издигнаха плакати „АСТА спрете, свободата запазете”, „Ако държавата ти спре интернета, спри държавата” и „STOP на АСТА”. Хората настояваха Народното събрание в никакъв случай да не ратифицира АСТА и България да не става при никакви условия част от споразумението. По думите на протестиращите приемането на АСТА означава Биг Брадър за всички потребители на глобалната мрежа и изравняването им по статут с изнасилвачи, убийци, търговци на плът, наркотици и оръжие.

„По-важното е обаче, че ни тровят умовете, режат ни достъпа до информация, за да станем овце”, заяви един от протестиращите.

Едно от най-многочислените събития на противници на ACTA във Facebook, носещо името Протест срещу приемането на ACTA в България,  събра над 54 хиляди привърженици, които бяха заявили, че ще присъстват на протеста.

Групата в социалната мрежа “Ние казваме “НЕ” на ACTA! / SAY NO TO ACTA!! има близо 23 хиляди членове, където дори собственици на сайтове заявяват, че ще ги спрат за ден в знак на протест.

Онлайн общността Avaaz – The World in Action откри подписка Avaaz – ACTA: The new threat .. срещу спорното споразумение, в която до момента са се подписали над 2 милиона души.

Организаторите на протестната демонстрация срещу АСТА казаха, че протестът е мирен. Те призоваваха участниците да носят собствени плакати, но свързани само и единствено с ACTA. Организаторите са категорични, че няма да допускат никаква друга политическа агитация, и въпреки че ще се раздават хартиени маски на Anonymous, като част от хореографията на самия протест, те напомнят, че при искане от полицията, маските ще бъдат свалени.

Граждани от десетки градове в Европа излязоха на мирен протест срещу търговското споразумение за борба с фалшифицирането АCТА. В навечерието на днешния протест Германия обяви, че замразява подписването на противоречивото споразумение АКТА и посочи, че се нуждае от повече време, за да го обмисли. Същото направи и Латвия. По-рано Полша, Чехия и Словакия спряха подписването.

На 26 януари тази година, представителите на 22 страни – членки на ЕС, сред които и България, подписаха на среща в Токио Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА). Новината за това, че България подкрепя противоречивото търговско споразумение за дни обиколи интернет пространството и предизвика негативната реакция на редица граждани, потребите в интернет, неправителствени организации, блогъри, музиканти, кинаджии и политици.

Anonymous (Анонимните) дори хакнаха интернет страницата на българската организация за авторски права ПРОФОН, която заедно с още няколко организации като Музикаутор, Театъраутор, Артистаутор, както и продуцентски компании се обърнаха на 3 февруари с отворено писмо до председателя на НС и министри в подкрепа на АСТА. Анонимните направиха това и с уебсайта на ЦРУ, става ясно от теиз две публикации днес: CIA website down, Anonymous takes credit,    Anonymous took down cia.gov

ОТ УЕБСАЙТ WWW.BULGARICA.COM ПРИЗОВАВАМЕ ВСИЧКИ ДА СЕ ВКЛЮЧАТ КАКТО МОГАТ СРЕЩУ АСТА!

1 comment for “Българите скочиха срещу АСТА – Анонимните хакнаха ЦРУ и ПРОФОН

  1. 2012/02/11 at 11:03 AM

    АСТА не е нормално търговско споразумение

    11 ФЕВРУАРИ 2012

    Интервюта на НОВИНИТЕДОТБГКОМ
    =============================

    Ивайло Динев, един от организаторите на протестите срещу търговското споразумение АСТА, които ще се състоят на 11 февруари.

    Привържениците на АСТА твърдят, че това е нормално търговско споразумение, което ни най-малко не цели да накърни човешките права на потребителя. Какви конкретни аргументи можете да посочите, за да оборите това?

    Първо, АСТА не е нормално търговско споразумение, защото то идва едва 18 години след предишното на подобна тематика, подписано през 1994 г. – ТРИПС, което прилага в по-мек вариант защитата върху авторските права и интелектуалната собственост. Разликата между АСТА и ТРИПС е, че АСТА залага една широка рамка, която предизвиква най-различни трактовки и следователно възможно използване в различен контекст в бъдеще.

    АСТА поставя знак за равенство между фалшификат и споделяне. АСТА поставя под сериозна опасност производството на генерични лекарства. АСТА допуска следенето в интернет. АСТА натоварва интернет доставчиците с непривични задължения. АСТА нарушава гражданските свободи. И за да бъда конкретен, нека погледнем една от най-спорните части от споразумението: чл. 27, ал. 4.

    Дадена страна по споразумението може да предвиди, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, компетентните й органи да разполагат с правомощието да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически допустима жалба, свързана с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права…

    Невинен до доказване на противното, забравете го. Според АСТА всеки един от нас е потенциален виновник до доказване на противното.

    Имайки предвид недостатъчно развитата цифровизация на икономиката, както и пазара на дигитализирани музика, филми и информация у нас, това създава условия на несигурност и поставя под подозрение всички потребители на интернет в България без изключение. Това неминуемо ще доведе до раждането на порочна практика, ограничаваща правото ни на лична неприкосновеност, гарантирано със Закона за защита на личните данни, приет през 2002 г.

    Изговори се много за потенциалната опасност, която АСТА може да представлява по отношение на достъпа ни до информация. Има ли други аспекти от този договор, които ви притесняват?

    Първо, искам да подчертая, че не аспектите на договора, а начинът, по който той бе подписан подбуждат едни от най-сериозните възмущения на гражданите. Говоря за тези 4 години, през които АСТА се е разисквала в пълно информационно затъмнение. Говоря за българския подпис със „симпатично“ мастило, без организиране на публични дебати. Това е недопустимо.

    В самата си същност АСТА има опасност да наложи монопол в пазара. Монопол на един „златен стандарт“, към който страните от Третия свят трудно ще имат възможност да се адаптират. Казусът с генеричните лекарства е един от най-обсъжданите, и неслучайно. АСТА допуска определението за фалшификация да посегне над животоспасяващите медикаменти. АСТА ще доведе до строги санкции и затрудняване на движението на генерични лекарства от и за бедните страни.

    Очертава се България да е сред най-активно протестиращите европейски страни тази събота. С какво си го обяснявате – с любовта към торентите или друго?

    Ако сме песимисти, ще си го обясняваме с това; ако сме оптимисти, ще се възхитим на гражданската активност; ако сме реалисти, просто ще отидем на протеста.
    Хората са възмутени от твърде много събития и политики, от твърде много фалш и безперспективи. За тях АСТА е една искра, която успява да събере в своите разклонения всички гневни, разочаровани и напредничави между тях.
    И все пак със своята широка рамка АСТА засяга всеки един български гражданин и не е за учудване масовостта на протестното движение във „Фейсбук“. Вярвам, че на 11-и тази масовост ще бъде реалност на площадите в 15-те български града.

    Кой ще спечели и кой ще загуби от евентуалното ратифициране на договора?

    Гигантите във филмовата и музикалната мейнстрийм индустрия едва ли ще увеличат печалбите си пряко заради АСТА, всъщност техните печалби за последните 20 години са двойно по-големи въпреки пиратското разпространение на продуктите им, но поне водачите им ще бъдат спокойни, че никой няма да споделя с приятели произведения продукт за без пари.

    Въпросът тук е морален и е нужно да бъде отговорено на него спрямо моралната страна на нещата. Нужен ли ни е висок стандарт на авторско право, строг контрол на патентите и преследване на фалшификати, когато голяма част от света се поддържа чрез тях.

    Няма ли АСТА да направи едни неприлично богати, още по-богати, благодарение на монопола, който АСТА ще им позволи да въведат, докато бедните ще си останат бедни, но без фалшивите си „адидас“ и евтините си генерични лекарства. Няма ли да се допусне колапс на културата в бедните страни, в които населението не само няма да има средства за закупуване на „висока култура“, но и липсват към момента средища, където тя да се промотира и възпроизвежда.

    Това, разбира се, са реторични въпроси. Истината около АСТА според мен се крепи върху разбирането на съвремието. АСТА е преди всичко консервативно споразумение, първо, защото бе изготвено в пълно информационно затъмнение, и второ, защото противоречи на човешкото развитие. На всеки, смятам, му е ясно, че са нужни нови правила за интелектуалната собственост, но АСТА налага драконовски мерки към превърнали се в навици действия на гражданите по начин, който ни възмущава, поради което на 11-и отиваме като граждани, на граждански протест, за гражданските ни права и свободи.

    ===========================================================

    Интервю с Ина Килева, изпълнителен директор на ПРОФОН, във връзка със споразумението ACTA.

    Вярно ли е, че АСТА ще позволи на развлекателната индустрия да оказва натиск върху всеки интернет потребител под заплаха от законови санкции?

    Не, не е вярно. АСТА не предвижда прилагането на мерки и гражданскоправни способи за защита на права върху интелектуална собственост, без да е налице установено нарушение или производство за установяване на такова нарушение. Напротив, споразумението не предвижда нищо повече от вече действащите у нас механизми съгласно Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП (както и другите специални закони в областта – Закона за марките и географските означения/ЗМГО, Закона за промишления дизайн/ЗПД и др.), за предприемане на мерки срещу нарушения и събиране на доказателства (в т.ч. данни за нарушители) в рамките на съдебни производства по същество за установяване на нарушения. Повечето от правните принципи, залегнали в АСТА, са въведени в нашето законодателство преди 5 или повече години в рамките на процеса по хармонизиране на местното законодателство с действащите нормативни разпоредби на ЕС, в т. ч. Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно осигуряване зачитането на правата на интелектуална собственост (преповтаряща в немалка част разпоредбите на Споразумението ТРИПС, което страната ни е ратифицирала още през 1996 г.) Целта на АСТА е да се бори с мащабна нелегална дейност, зад която много често стоят криминални организации. Тя не обхваща действията на обикновените потребители в ежедневния им живот. Интернет потребителите могат да продължават да споделят непиратски материали или информация в глобалната мрежа.

    Твърди се, че договорът би могъл да допринесе за увеличаване на икономическия растеж и за създаването на работни места, както и че ще спомогне за сигурността на потребителите. Как би могло да се случи това?

    Проучвания сочат, че всяка година милиони работни места се затварят заради пиратството и разпространението на фалшификати в световен мащаб, а от друга страна приходите от това разпространение се очаква да достигнат 1.26 трилиона евро до 2015 г. С една дума, парите, получени от нелегалното разпространение на интелектуално съдържание, вместо да отидат при реалните създатели на творческия продукт или друг такъв обект на интелектуална собственост, биват усвоявани от собствениците на нелегалните платформи за онлайн споделяне или търговия.

    Нещо повече, изследване на TERA Research от 2010г. относно заплахите от страна на пиратството за работните места в сектора на творческите индустрии показва, че ако се запази сегашното статукво до 2015г. ни очакват загуби от 1.2 милиона работни места. И то предимно в средни и малки компании, които доминират в творческия сектор и са гръбнакът на пазарната икономика.

    Още малко статистика: 77% е спадът в световните продажби на дебютни албуми в сегмента ТОП 50 за периода 2003-2010г. Само през 2010г. се наблюдава спад от 12% от приходите от концерти и живо участие. През 2010г. физическите продажби на българска музика се сринаха с 85%, без да има алтернативна възможност за частично компенсиране на този катастрофален спад с приходи от легални дигитални и онлайн продажби. Защото няма шанс за легалните бизнес услуги онлайн там, където пиратството доминира. И ако през 2011г. в световен мащаб броят на потребителите, които заплащат абонамент за използване на легални услуги надхвърля 65%, а големите международни музикални услуги оперират успешно в 58 страни, то това не се случва в България.

    Ето защо ефективната защита и правоприлагане в областта на интелектуалната собственост е от огромно значение за творчеството като процес, за създаването на работни места и за утвърждаване на културното многообразие, особено в български контекст. Тя е от изключителна важност и за създаване на условия за технологичен прогрес, за гарантиране върховенството на закона и за стимулиране на законната търговия с продукти и услуги, които плащат данъци и осигуровки и носят принадена стойност за обществото.

    Европейският съюз и бизнесът му на всички нива имат нужда от подходящи инструменти, с които ефективно да бранят своите права върху интелектуална собственост във външните територии на тяхното пазарно разпространение и да запазят своята конкурентоспособност и работни места в този критичен момент. От друга страна, обикновените потребители също се нуждаят от ефективна защита с оглед бурното развитие на онлайн търговията и честите криминални злоупотреби с фалшифицирани стоки и нелоялни услуги. Ако тези стоки са лекарства или резервни части за автомобили, или друга стока с отношение към здравето и сигурността на потребителите, рискът за обикновения гражданин би могъл да е твърде сериозен.

    Изглежда нелогично цял кръг от индустрии и правоносители да бъдат изолирани от възможността да реализират своите легални продукти в дигитална среда. Това не е в интерес нито на икономиките на държавите, нито на създателите на тези продукти, нито на потребителите им. Бих казала, че не е в интерес и на технологиите, които се нуждаят от все повече творческото съдържание, за да бъдат интересни и конкурентни сред потребителите.

    Чуват се мнения, че не артистите, а мощните корпорации биха се облагодетелствали от АСТА. Как бихте коментирали?

    Защитата на интелектуална собственост е важна както за творците и артистите-изпълнители, така и за тези, които са направили значителни инвестиции в целия процес, довел до създаването на един творчески продукт. Несъмнено пиратството ограбва всички, които участват в процеса на създаване на обекта на интелектуална собственост. Истината обаче е много жестока – обикновено създателите на интелектуалния продукт са най-ощетени от ограбването на техния труд, тъй като ако за голямата корпорация стои въпроса дали инвестицията в даден продукт ще бъде възвърната, то за обикновения творец това понякога е въпрос на оцеляване

    Представители на правителството вече казаха, че евентуалното ратифициране на договора няма да доведе до сериозни промени в законодателството ни. Какви всъщност ще бъдат промените?

    Действително, ратифицирането на това международно споразумение няма да доведе до сериозни промени в законодателството ни, защото нашата законодателна система разполага с целия инструментариум от мерки за защита, които АСТА препоръчва да бъде въведен в националните законодателства на ратифициралите го държави. АКТА въвежда стандарт, който обединява определена цивилизационна общност и закриля нейното нематериално богатство от незаконна търговска експлоатация. Чрез членството си в ЕС България е вече част, поне на хартия, към тази система от закони и ценности. Надеждата на всички правоносители у нас е, че самият акт на ратификация ще доведе до създаване на климат с различно отношение към правата върху интелектуална собственост, до разбиране на тяхната роля като национално богатство и до осъзнаване на потребността от по-ефективно правоприлагане на вече съществуващата в България и напълно достатъчна правна уредба за защита на интелектуалната собственост. Като международен договор съгласно Конституцията на България АКТА има примат над националното право, но няма директно приложение. Пътят за реализиране на препоръките на АКТА е чрез националните закони и тяхното ефективно прилагане. Големият дебат в България не е свързан с въвеждането на нови норми, а с ефективното прилагане на съществуващите такива, с налагането на върховенството на закона у нас.