Първият указ на президента е за българите в чужбина

Росен Асенов Плевнелиев е четвъртият президент на Република България. От 27 юли 2009 до 9 септември 2011 г. е министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов. Президенските избори през 2011 година Плевнелиев успява да спечели на балотажа като кандидат на ГЕРБ. На балотажа той печели 52.56% от подкрепата. Един от основните приоритети в програмата му е отзоваването на посланици на България, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност.

Росен Плевнелиев се заема с помилване, предоставяне на българско гражданство и на убежище

24 януари 2012 г. Президентът Росен Плевнелиев подписа първите си укази като държавен глава, като два от тях са за българите в чужбина. Това съобщиха от прессекретариата на президента.
С указ са възложени правомощия на вицепрезидента Маргарита Попова по чл. 98, т.9, т.10 и т.11, свързани с упражняване право на помилване, предоставяне на българско гражданство и на убежище, както и по чл. 98, т.7 от Конституцията, по Закона за българите, живеещи извън България.
С Указ за Устройството на Администрацията на Президента се създават пет комисии – по българско гражданство и българи в чужбина; по помилването; по предоставяне на убежище; по опрощаване на несъбираеми държавни вземания; по наименуване на обекти с национално значение и населени места.
Президентът ще има секретар по външна политика, секретар по отбрана и сигурност, секретари по правни въпроси, секретар по
духовност, култура и национална идентичност, секретар по икономика, развитие на регионите и инфраструктура, секретар по икономика, инвестиции и иновации, секретар по наука и образование, секретар по здравеопазване и социални политики,
прессекретар, секретар по вътрешна политика.
Към Администрацията на Президента се създават шест съвета, които ще обсъждат и дават становища по външна политика, отбрана и сигурност; правен съвет; съвет за “Духовност, култура и национална идентичност”; съвет за “Развитие на регионите и националната инфраструктура”, съвет по “Икономическо развитие и социални политики” и съвет за “Наука и образование”.
С укази президентът Плевнелиев назначи Цветлин Йовчев за началник на кабинета си, Екатерина Захариева за главен секретар, Мария Иванова за прессекретар, Елица Николова за секретар по икономика, развитие на регионите и инфраструктура, и Петя Тянкова и Росен Кожухаров – за секретари по правни въпроси.

Росен Асенов Плевнелиев е роден на 14 май 1964 г. в Гоце Делчев.

Завършил е Изчислителна техника в Технически университет – София.

През 1990 година основава и управлява фирмата „Ирис Интернешънъл” АД. През 1994 година основава и управлява „Линбългария” OOД. През 1998 година Плевнелиев създава и управлява „Линднер Ирис Имобилиен” OOД. На следващата година основава и управлява “Бизнес Парк София” EOOД.

През 2001 година създава и управлява „Линднер България” ООД. Две години по-късно основава и управлява “Резиденшъл Парк София” OOД. През 2005 година създава фирмата Линднер Имобилен Мениджмънт” OOД.

От 2007 година Росен Плевнелиев е член на управителния съвет на „Конфедерация на работодателите и индустриалците в България”. На следващата година става член на борда на директорите на „Американска търговска камара”. През 2008 година става и член на настоятелството на фондация „За нашите деца”.

През 2009 година става министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов.

На 4 септември 2011 година се кандидатира за президент на Република България и подава оставка като министър. Кандидат за негов вицепрезидент е Маргарита Попова. След изборите на 23 октомври 2011 година отива на балотаж с кандидата, издигнат от БСП, Ивайло Калфин.

На 30 октомври 2011 г. е избран за президент на България.

Владее немски и английски език.

През 1990 г. се жени за Вероника, с която той няма деца и впоследствие се развеждат. За втората си съпруга Юлияна, с която има трима сина, Плевнелиев се жени през 2000 г.

Първата дама е сред най-богатите жени в България, пише „България днес”.  Една от семейните компании сменя името си от „Плевнелиев консулт” на „Ателадиа консулт”, като Юлияна става и управител, и собственик. Семейство Плевнелиеви живеят в комплекс „Резиденшъл парк” до Околовръстно шосе в София, която купуват през 2010 г.  Според декларацията до Сметната палата семейство Плевнелиеви притежават имоти, като от петте им къщи 2 са в София, а другите в Разлог, Созопол и Гърция. Гръцката вила се намира на остров Алумини на входа на Атон.

2 comments for “Първият указ на президента е за българите в чужбина

  1. 2012/01/25 at 6:00 AM

    Ангажиментите и обещанията на президента Росен Плевнелиев, поети по време на кандидат-президентската кампания

    поети по време на кандидат-президентската кампания от 4 септември 2011 г. до 30 октомври 2011 г.

    1. Да публикува всички поети по време на предизборната кампания за президент ангажименти на страницата на президентството в интернет – изпълнено

    2. Да работи за утвърждаване на модерна европейска дипломатическа служба на България и да не подписва укази за назначаване на посланици, които принадлежат към ДС

    3. Да назначи в администрацията на Президента компетентни, млади хора и непринадлежащи към ДС

    4. Да работи по финализиране на дългосрочен план за развитие на България, изведен в Национална програма за развитие-2020 и да наблюдава институциите дали работят по изпълнението й

    5. Да работи за репутацията и доброто име на България

    6. Да бъде Президент на регионите, да ги посещава редовно и представители на регионите да участват в Съветите на Президента

    7. Да работи за провеждането на първия референдум на България по обществено значими въпроси

    8. Да провежда дебати преди взимане на ключови решения, свързани с бъдещето на България

    9. Да проведе дебат за АЕЦ Белене, след като изпълнителната власт представи пред обществеността точни и ясни параметри и аргументи по проекта

    10. Да отстоява приоритетите за енергийна ефективност, енергийна сигурност и независимост и либерализация на енергийните пазари

    11. Да съдейства за активното участие на страната ни във всички основни дебати за бъдещето на Европа

    12. Да работи за реформа в здравеопазването

    13. Да работи за образование, квалификация и иновации, адекватни на нуждите на икономиката

    14. Да работи за създаване на фонд за целенасочена подкрепа за иновации на млади хора

    15. Да подпомага институциите в борбата с корупцията

    16. Да наблюдава предоставянето на електронни услуги да се превърне в приоритет на изпълнителната власт и да следи прогреса в тази посока

    17. Да работи за по-добра бизнес среда и за привличане на повече инвестиции

    18. Да съдейства на изпълнителната власт за приоритизиране на административната реформа, с цел създаване на мотивирана и добре работеща администрация

    19. Да наблюдава работата на изпълнителната власт за напредъка по приоритетите в областта на инфраструктурата

    20. Да подпомага активно развитието на традиционни и важни индустрии за България като туризъм, земеделие и информационни технологии

    21. Да подкрепя външна политика, обвързана с нуждите на икономиката и да съдейства за привличане на повече чуждестранни инвестиции

    22. Да работи за боеспособни и /адекватни/ компактни въоръжени сили

    23. До 2013 година да работи за внасянето и разглеждането в Народното събрание на устройствените закони на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана

    24. Да свиква редовно КСНС като даде предварително възможност на участниците в него да се запознаят с документите по темите, които ще бъдат в дневния ред на заседанието

    25. Да присъства в Народното събрание по значими теми и въпроси, прозрачно и мотивирано да използва правото на вето

    26. Да подкрепя културното и духовното развитие на нацията

    27. Да работи за развитие на земеделието във всичките му форми като фактор срещу обезлюдяването на селата и намаляване на пустеещите земи

    28. Да провежда в началото на всяка календарна година “месец на политическите консултации” с лидерите на партиите у нас

    29. Да създаде Съвет на президентите на Република България

    30. Да превърне Президентството в стратегически център за задаване на приоритети за дългосрочно развитие на България

    31. Да отвори вратите на Президентството за гражданското общество

    32. Да утвърди Президентската институция като център на обществен дебат

    33. Заседанията на съветите към Президента да се предават на живо в интернет, с изключение на тези, свързани с националната сигурност на страната

    34. Президентството да отвори врати за национално представените работодателски и синдикални организации, за граждански обединения и неправителствени организации и други, които да участват в Съветите към Президента

    35. Да осигури прозрачност на назначенията и дейността на Президентската администрация

    36. Прозрачност и ясни правила по въпросите на гражданството и амнистията

    37. Да отстоява активно интересите на българите зад граница и да поддържа активен диалог с тях

    38. Преди посещенията в страната да се организира “мобилна приемна” на Президентската администрация за директен контакт с хората

    39. Да продължи инициативата “Българската Коледа”

    40. Да провежда регулярни срещи с националните и регионални медии, включително и кореспондентите на чуждестранните медии, акредитирани в България, да информира за срещите, които се провеждат на „Дондуков 2”
    president.bg

  2. 2012/01/27 at 3:32 PM

    Росен Плевнелиев: България трябва да има ясна позиция и силен глас в Брюксел
    27 януари 2012 | БНТ, “Панорама”

    Росен Плевнелиев, президент на Република България

    Водещ: В първата си седмица новият български президент Росен Плевнелиев отиде в Брюксел и се срещна с лидерите на Европейския съюз и НАТО. Сега той е тук при нас. Добър вечер, г-н президент.
    Росен Плевнелиев: Добър вечер.
    Водещ: В Брюксел видяхме усмивки. Нещо друго освен усмивки имаше ли?
    Росен Плевнелиев: Усмивките са резултат от доверие и добре свършена работа. Като президент получих доверието на българските граждани, за да работя за европейското развитие на държавата, а това преди всичко означава да имаме ясна позиция и силен глас в Брюксел, именно затова, защото в Брюксел днес се кове бъдещето на Европа, следователно и бъдещето на България.
    Водещ: Обаче те се усмихват, когато ние стоим на тяхното. А усещаме ли въобще някаква солидарност от тяхна страна обаче, г-н президент?
    Росен Плевнелиев: Директно. Европейската солидарност се вижда навсякъде в България. Хиляди проекти бяха стартирани по еврофондовете. В момента 92% от българските общини изпълняват проекти. И независимо дали са училища, детски градини, проекти, свързани с качество на транспорта и средата в регионите, България вижда конкретно резултатите от европейската солидарност. А ние сме само в началото на процеса.
    Водещ: Обаче в Брюксел не ви ли лъхна на нов европейски егоизъм?
    Росен Плевнелиев: Егоизмът в Брюксел отстъпва място на интеграцията. Европейските държави осъзнават, че докато се бори всеки един поотделно за собствените си интереси, Европа става все по-слаба и все по-незабележима. Истината е, че единствено интегрирана и силна Европа е предпоставка за силна България, силна Германия, силна Франция. Именно затова в Брюксел се работи денонощно. Истината е, че с фискалния пакт, който вие визирате, ще бъдат преодолени проблемите в миналото. В миналото правилата в Европа не се спазваха. Затова и доверието на инвеститорите падна. Днес с този пакт ще гарантираме, че правилата и дисциплината ще бъдат налице, а „Европа 2020” и съответно „България 2020” ще зададе посоката за растеж и развитие.
    Водещ: Само да не се окаже, че трябва да плащаме на по-богати от нас с този фискален пакт и да не се окаже, че ние – най-бедните, отново плащаме най-много.
    Росен Плевнелиев: Българската позиция беше категорична. За първи път България много ясно и точно, и, между другото, проактивно работи в рамките на изковаването на новите решения в Брюксел. Няма да скрия, че голяма част от българските искания вече не само са ясно разбрани, но и интегрирани в подготвяното решение. Разбира се днес Парламентът взе своето категорично решение, направи своя дебат, така че правителството може да върви напред. Няма алтернатива на интегрирана Европа, която влиза на нов етап от съвместното си съществуване и дейност, и работа.
    Водещ: Обаче няма ли две Българии, г-н президент – едната за пред света, а другата – каквато си я знаем тук? Например, вие в Брюксел обсъждате Шенген, а тук говорим за убийства, изнасилвания, произвол, грешки. Това не са ли две Българии?
    Росен Плевнелиев: По отношение на Шенген България е изпълнила критериите, пази достойно границите. Разбирането в Брюксел, както и в другите държави, е категорично и търсят решение по казуса с Холандия и техния вътрешнополитически проблем, който за съжаление доста негативно се прехвърля върху България и Румъния. От друга гледна точка, поставяте друг въпрос, а именно за ситуацията от гледна точка на солидарността, справедливостта, криминалния контингент и България, която върви по този път. Нека да е ясно, че т. нар. механизъм за мониторинг и наблюдение е отделен, той няма нищо общо с Шенген. България е наблюдавана внимателно в рамките на този механизъм. Ще бъде съдена единствено и само по резултатите. И тук трябва да сме наясно – просто трябва да свършим работата – по-ефективна система на правораздаване и съответно усещане за справедливост в гражданите.
    Водещ: Има ли полицейски произвол в България в момента?
    Росен Плевнелиев: Аз съм категорично „за” чувствителността на обществото по тази тема и я подкрепям. Разбира се, се радвам, когато институциите взимат мерки и има наказани. Моята задача като президент е да следя тези чувствителни за обществото процеси и категорично заявявам, че ще го правя. Аз не съм ежедневен коментатор, но със сигурност гарантирам, че моделът на държавността, и съответно и по тази конкретна тема, ние трябва да имаме много ясен и категоричен прогрес. Затова ще следя – ако има прогрес, ще го заявя категорично и публично. Ако няма прогрес, ще го направя също така публично.
    Водещ: Както следите досега, струва ли ви се, че към момента по-скоро има произвол, или по-скоро няма произвол?
    Росен Плевнелиев: Самите дебати в парламента, в медиите, отново активната позиция на гражданското общество са гаранция, че България ще реши този проблем.
    Водещ: Воюват ли съдебната и изпълнителната власт?
    Росен Плевнелиев: Когато обикалях регионите като кандидат-президент, чух две много важни думички и ги запомних. Едната беше, че хората очакват справедливост. Другата е, че хората очакват резултати. За да има справедливост, трябва да има добре работеща система на правораздаване. И това ще бъде тотален приоритет – и на държавата, и на президентската институция. Когато институциите не работят заедно, когато си прехвърлят топката, репутацията им страда, същевременно и тяхната ефективност. Аз съм „за” институции, които ще се научат да работят заедно и да се уважават взаимно.
    Водещ: Когато вицепремиерът Цветанов критикува съдии, къде сте вие, къде заставате?
    Росен Плевнелиев: Президентът е равно отдалечен от всички власти. Той може да застане единствено и само на страната на гражданите, а гражданите очакват работещи институции и категорично, отново декларирам – институции, които заедно решават общественозначими проблеми, а не са един срещу друг.
    Водещ: Днес, като че ли в интервю по бТВ, вицепрезидентът, вашият вицепрезидент, г-жа Попова, защити съдебната власт. Ще го направите ли и вие?
    Росен Плевнелиев: Аз защитавам реформата и усилията на българските институции за една по-справедлива и една по-ефективна система на правораздаване. Още в следващите дни ще има среща на всички власти по тази тема. Поел съм категоричен ангажимент и пред председателя на Европейската комисия Барозу, че и президентската институция вече влиза като активен участник, за да гарантираме, че пътят, който е изработен, екшън-планът, който е договорен и усилията на България в крайна сметка да приключи със съмненията за неефективност и зависимости в съдебната система, ще бъдат отстранени.
    Водещ: Кой е виновен за търканията в момента?
    Росен Плевнелиев: Винаги има удобно извинение. Винаги всеки може да посочи някой друг. За мен не са важни толкова личностите, колкото правилата и институциите. Аз ще работя за това.
    Водещ: Да ви попитам за речта ви пред Народното събрание. Не беше ли тя доста премиерска?
    Росен Плевнелиев: Това беше една програмна реч. Гордея се, че тя беше прочетена в цялата Европейска комисия – беше на бюрото на председателя Барозу. Гордея се също така, че и голяма част от международните финансови институции, държавите – наши партньори, се запознаха с тази реч. В нея аз давам категорична заявка за дългосрочно развитие и цели.
    Водещ: Някои обаче видяха завоалирана критика към кабинета „Борисов”, кабинет, в който бяхте и вие доскоро.
    Росен Плевнелиев: Аз съм бил много обективен и стоя зад всяка думичка, написана в тази реч. Отне ми няколко нощи да я нахвърлям и се гордея с това, че всяка една думичка в тази реч, съм аз.
    Водещ: Не смятате ли обаче, че това, което вие казвате в тази реч, правителството не го прави в момента?
    Росен Плевнелиев: Усилията на президента могат да бъдат в една-единствена посока. А те са за прогрес и развитие, независимо кой е на власт. И заявката, която давам с тази реч, е категорична. Ние трябва да повишим коефициента на полезно действие на нацията. Това не се постига, когато правим две крачки напред, една назад, една наляво, една надясно, след това по-малко напред и на всеки четири години стартираме от нулата. За да сме по-ефективни, следователно по-богати, ние трябва да вървим последователно напред. И това е заявката, която аз дадох – програма за развитие, приоритети и тяхното спазване, независимо кой е на власт.
    Водещ: Обаче, как ще гарантирате спазването на тези приоритети? Как Вие, президентът, със своите правомощия, ще гарантирате превръщането на България в европейска държава със средни доходи, както обещахте?
    Росен Плевнелиев: С програмата, която ще изпълнявам, с приоритетите, по които ще работим. И преди всичко с разбирането, че без дългосрочен план за действие, ние ще се лутаме и няма да бъдем ефективни. За целта, тази програма, е много важно да бъде направена по най-демократичен начин, широк обществен дебат. Всеки, който има нещо да каже … И няма да скрия, че разбирането в Брюксел, моите срещи, буквално в предишните дни, е именно такова – България има огромния шанс, за първи път, да направи една национална програма за развитие, която да интегрира практически и европейски приоритети. По този начин да бъде припозната като европейска програма за развитие.
    Водещ: А, ако някои от правителствата, с които ще работите не пожелае да работи по нея?
    Росен Плевнелиев: Ще крещя. Имам право на (…).
    Водещ: Можете ли да крещите?
    Росен Плевнелиев: Имам правото да отида на най-високата трибуна в парламента и да заявя пред всички там, че по тези приоритети, по които ние постигнахме обществено съгласие, включително и до Брюксел и обратно, има пълен обрат, защото някое следващо правителство е решило да направя така. Аз ще се съобразя винаги с волята на българските избиратели. Ако те решат да променят някои от приоритетите. Но, ако някое правителство се опита да ги спре, да ги замени по един нелегитимен начин, разбира се, президентът е длъжен да реагира.
    Водещ: Много ми е интересно как крещите? Можете ли да крещите Вие, въобще?
    Росен Плевнелиев: Мога. И мога да го направя много силно. Още повече, че президентската институция не само го позволява, но и тя го е заложила в конституцията. Президентът има силен глас, по презумпция, защото е директно избран от хората. Конституцията му е дала много права и възможности да крещи, а между другото, може да се обърне директно и към цялата нация. И това не е задължително да бъде само на Нова година.
    Водещ: Искате акцентът да бъде върху развитието, а не върху пестенето, върху стискането, върху затягането на коланите, ако съм Ви разбрал добре? Не е ли късно за това, г-н Плевнелиев? Къде е българската индустрия? Къде е българският продукт?
    Росен Плевнелиев: Дадох категорична заявка в тази програмна реч, както и с екипа, че ще работим за по-добра бизнес-среда, за реформи в администрацията, в образованието. Ще работим за балансирано развитие на регионите, за милиардни програми за енергийна ефективност, за модерна инфраструктура. И преди всичко да зададем правилно посоката на българското развитие. От тази гледна точка аз съм голям оптимист. България я чака период на прогрес и развитие. Въпросът е да ускорим, а не да се развиваме с 1-2 процента.
    Водещ: Малко ли ни плащат или малко произвеждаме?
    Росен Плевнелиев: Получаваме толкова, колкото произвеждаме. За да бъдем по-ефективни, следователно по-конкурентноспособни, следователно по-богати, за да има пари за всички програми – за образование, за пенсии, за развитие, за военната индустрия, ние трябва да си дадем сметка, че България трябва да положи усилия да преодолее тези тотални дисбаланси, в които се намираме в момента. Ние сме 5 пъти по-енергонеефективни, ние сме 5 пъти по-непроизводителни, ние сме 2 и половина пъти по-бедни. Тези дисбаланси трябва да се адресират с много труд, но и с много ясна воля за напредък.
    Водещ: Вие казвате, че сме 5 пъти по-непроизводителни. Не е ли проблемът тъкмо обратният. Че нашият труд не получава адекватно възнаграждение, че стоките, които се търгуват в България струват толкова, колкото и в Европа, но нашите заплати са ниски?
    Росен Плевнелиев: Много държави в момента се провалиха поради тяхното разбиране, че можем да обещаваме и раздаваме пари и екстри, които не са произведени. Светът се връща към устойчиви нива. А това означава, че харчиш толкова, колкото произвеждаш. За да харчим повече, трябва да произведем повече.
    Водещ: Но техните граждани живеят по-добре от българските? А може би това е смисълът на живота, г-н Плевнелиев, защото другото е мечта?
    Росен Плевнелиев: Аз дефинирах своята мечта отново в програмната реч. Някои се обидиха, други я поставиха под съмнение, но аз знам, че тя е постижима и знам също така, че единствения начин, по който можем да я постигне е да се обединим около кауза, цел и да работим последователно. От мен хората могат да очакват, че няма да предам приоритетите, които заложих в дневния си ред и ще работя много прагматично по тях.