След Америка

Стратегическата сложност на света през 21-ви век прави превъзходството на една държава непостижимо!

Стратегическата сложност на света през 21-ви век прави превъзходството на една държава  непостижимо

Вместо свят, в който процъфтяват мечтите за демокрация, може да се стигне до Хобсов свят на укрепване на националната сигурност, изграден върху смесици от авторитаризъм, национализъм и религия,

Збигнев Бжежински (83г.), сп.”Форин Полиси”/БТА – 9 Януари 2012г.

Не толкова отдавна високопоставен китайски представител, който очевидно беше стигнал до извода, че упадъкът на Америка и възходът на Китай са неизбежни, в изблик на откровеност заяви следното на високопоставен американски представител: “Но, моля Ви, не позволявайте Америка да залезе прекалено бързо”. Въпреки че никак не е сигурно, че очакванията на китаеца неизбежно ще се сбъднат, той беше прав да подхожда предпазливо, разсъждавайки за смъртта на Америка.

Защото ако Америка изгуби уверения си ход, светът едва ли ще бъде управляван от един-единствен превъзхождащ другите наследник – това няма да е дори Китай. Много по-вероятно е да се възцари международната несигурност, напрежението между глобалните противници да се засили, та дори да се стигне до същински хаос, пише в анализ за сп. “Форин Полиси” Збигнев Бжежински, цитиран от БТА.

Кой се бори за наследник

Една внезапна, всеобхватна криза на американската система –  например още една финансова криза, ще предизвика бърза верижна реакция, която от своя страна ще породи политическо и икономическо объркване на глобално ниво. Но трайното движение на Америка към все по-общ упадък или постоянно разширяващата се война с исляма, няма да родят истински глобален наследник на Щатите, дори до 2025 г.

Никоя друга сила няма да е готова дотогава да изпълнява ролята, която светът очакваше да изпълнява САЩ след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.: ролята на лидер на новия, глобално корпоративен световен ред.

По-вероятно е да настъпи продължителен период на преструктуриране както на световните, така и на регионалните сили, без големи победители, но с много повече губещи в обстановка на международна несигурност и дори на потенциално фатални опасности за доброто на света.

Вместо свят, в който процъфтяват мечтите за демокрация, може да се стигне до Хобсов свят на укрепване на националната сигурност, изграден върху смесици от авторитаризъм, национализъм и религия,

смята съветникът по националната сигурност на американския президент Джими Картър.

Лидерите на второстепенните световни сили, сред които Индия, Япония, Русия и някои европейски страни, вече преценяват как ще се отрази евентуалният упадък на Америка на националните им интереси. Японците, опасявайки се от агресивния Китай, господстващ в континентална Азия, може би се замислят за по-тесни връзки с Европа. Лидерите на Индия и Япония може би се замислят за по-тясно политическо и военно сътрудничество помежду си в случай на упадък на Америка и възход на Китай. Русия може и да подхранва нереалните си мечти или дори да злорадства от несигурното бъдеще на Америка, но почти сигурно ще се фокусира върху независимите бивши републики на Съветския съюз.

Все още необединена Европа вероятно ще бъде теглена в различни посоки: от Германия и Италия към Русия заради търговски интереси, от Франция и несигурната Централна Европа към политически по-сплотения Европейски съюз, и от Великобритания, която иска да има баланс в ЕС, но в същото време и да запази специалните си отношения със залязващите Съединени щати.

Други може да започнат да действат по-бързо, за да си създадат собствени регионални сфери на влияние: Турция – върху земите на някогашната Османска империя, Бразилия – в южното полукълбо и така нататък. Но никоя от тези страни няма да разполага с необходимата комбинацията от икономическа, финансова, технологична и военна мощ, за да може дори само да си помисли да наследи водещата роля на Америка.

Китай още не е готов за лидер

Постоянно споменаваният като бъдещ наследник на Америка Китай има впечатляваща имперска история и традиция в стратегията на внимателно премереното търпение – и двата факта имат огромен принос за хилядолетната история на тази страна. Затова Китай благоразумно приема съществуващия световен ред, дори да не смята наложилата се йерархия за постоянна. Китай признава, че успехът зависи не от драматичния крах на този ред, а от еволюцията му към поетапно преразпределяне на силите.

Като цяло простата истина е, че Китай още не е готов да поеме изцяло ролята на Америка в световните дела. Самите лидери в Пекин нееднократно са подчертавали, че по всеки един от важните критерии за развитие, богатство и мощ Китай ще продължи да бъде модернизираща се и развиваща се страна и през следващите няколко десетилетия, като изостава значително не само от САЩ, но и от
Европа и Япония по отношение на главните показатели на човек от населението за модерност и държавна власт. Поради това китайските лидери се въздържат да предявяват всякакви претенции за глобално лидерство.

На определен етап обаче може да има възход на все по-настъпателния китайски национализъм и това ще навреди на китайските интереси. Един самоуверен и националистически настроен Пекин, без да иска, ще мобилизира мощна регионална коалиция срещу себе си. Никой от силните му съседи – Индия, Япония и Русия, не е готов да признае, че Китай ще заеме мястото на Америка в света. Те може дори да потърсят подкрепа от загубилата блясъка си Америка, за да се противопоставят на прекалено самоуверения Китай. Регионалните боричкания, които ще започнат вследствие на това, могат да се изострят, особено имайки предвид националистическите тенденции на неговите съседи, сходни с китайските. На континента може да се стигне до период на засилено международно напрежение.

Азия по стъпките на Европа от миналия век

Азия през XXI век може да заприлича на Европа от XX век – жадна за насилие и кръв. В същото време сигурността на редица по-слаби страни, географски разположени в близост до големите регионални сили, също зависи от международното статукво, утвърдено от световното господство на Америка – и ще стане много по-уязвима, пропорционално на упадъка на Америка. Страните, изложени на тази опасност – включително Грузия, Тайван, Южна Корея, Беларус, Украйна, Афганистан, Пакистан, Израел и по-голямата част от Близкия изток, са днешните геополитически еквиваленти на най-застрашените от изчезване видове в природата. Съдбите им са тясно свързани с международната обстановка, която ще остане след отслабената Америка – без значение дали ще е обстановка на ред и сдържаност или, което е по-вероятното – на егоизъм и експанзионизъм.

Стратегическото партньорство на Съединените щати с Мексико може също да се окаже заплашено.

Икономическата издръжливост и политическата стабилност на Америка до този момент смекчаваха много от опасностите, които възникваха от такива деликатни междусъседски проблеми като икономическата зависимост, имиграцията и търговията с наркотици. Упадъкът на мощта на Америка обаче вероятно ще подкопае здравето и добрата преценка на американската икономическа и политическа система.

Отслабените Съединени щати вероятно ще бъдат по-националистически настроени, ще защитават по-силно националната си идентичност, ще станат по-параноични по отношение на вътрешната си сигурност и ще са все по-малко склонни да жертват ресурси за развитието на другите. Влошените отношения между Америка и разкъсваното от вътрешни проблеми Мексико може дори да прераснат в особено опасен феномен: появата като важна тема в доминирания от национализма мексикански политически живот на въпроса за териториалните претенции, които имат исторически предпоставки и които може да пламнат отново заради инциденти по границата.

Друга последица от упадъка на Америка може да е корозирането на управлението на света, изградено като цяло върху принципа на сътрудничеството при постигане на общи цели и интереси като морските коридори, Космоса, кибернетичното пространство и околната среда, чието опазване е задължително за дългосрочния растеж на световната икономика и за запазване на геополитическата стабилност. Почти при всички случаи отсъствието на конструктивната и влиятелна роля на САЩ фатално ще подкопае крайно необходимата общност на целите в общия ни свят, защото превъзхождащата и вездесъщата американската мощ създава ред там, където иначе би имало конфликти.

Всъщност не е задължително да се случат такива неща. Не е казано и че упадъкът на Америка ще предизвика глобална нестабилност, ще застраши уязвими страни или че проблемите в съседни на Северна Америка страни ще послужат като аргумент за световното превъзходство на САЩ.

Всъщност стратегическата сложност на света през 21-ви век прави подобно превъзходство непостижимо.

Но тези, които днес мечтаят за краха на Америка, вероятно в крайна сметка ще съжаляват за него. И тъй като светът след Америка ще е все по-сложен и хаотичен, за САЩ е задължително да следват нова, стратегически разположена във времето визия за външната си политика – или да започнат да се подготвят за опасно хлъзгане към глобалния хаос.

ДА ДОБАВИМ: Збигнев Бжежински пред 80-годишното списание “Форин Афеърс” през 2007г.: “Втората световна война и произтичащата от нея Студена принудиха Щатите да развият продължителна отдаденост към Западна Европа и Далечният Изток. Появата на Америка като единствената глобална свръх-сила ни заставя да изградим една интегрирана и разбираема стратегия към Еврaзия /Районът на Европа и Азия/. Еврaзия, от политическа гледна точка, е източникът на едни от най-настоятелните и динамични държави в света. Всичките претенденти за световна власт произлизат от Еврaзия. Едни от най-мнoгoчислените претенденти за регионална хегемония- Китай и Индия, са в Еврaзия, както са и всички останали потенциални политически и икономически претенденти, които се стремят да поставят под въпрос Американското първенство. В Еврaзия е съсредоточено 75% от населението в света, 60% Брутния Световен Продукт, и 75% от световните енергийни запаси. Потенциалната сила на Еврaзия засенчва дори тази на Америка. Еврaзия е световният осен суперконтинент. Сила, която доминира Еврaзия би упражнявала решаващо влияние над два от трите световни икономически най-продуктивни региона: Западна Европа и Азия. Бегъл поглед към картата би ни подсказал, че държава доминираща Еврaзия автоматично би упражнявала контрол над Близкия Изток и Африка. В контекста на Еврaзия, служеща като световна геополитическа шахматна дъска, воденето на несинхронизирана политика спрямо Азия и Европа става неуместно. Начинът на разпределението на властта върху Евразиатската повърхнина ще е от решително значение за Американското глобално първенство и историческо наследство.”

 ПРИПОМНЯМЕ:

КАКВО ИДВА СЛЕД АМЕРИКА? /2009/ – Смяна на епохата ще намерите тук: Безработицата в САЩ надолу – удря цифри от преди три години

ЗБИГНЕВ БЖЕЖИНСКИ         

Збигнев Бжежински (на полски: Zbigniew Brzeziński) е американски политолог държавен служител от полски произход. Роден във Варшава на 28 март 1928 г. в семейството на дипломат, той отрасва в Канада. Получава бакалавърска и магистърска степен от университета МакГиа университетът Харвард го прави доктор по философските науки. По-късно той става гражданин на САЩ.

От 1977 до 1981 г. Бжежински работи като държавен съветник по сигурността на американския президент Джими Картър, където той е известен със своята неотстъпчива политика спрямо СССР и подкрепата си за тренировъчните лагери в Пакистан и Афганистан, които били управлявани от пакистанските служби за сигурност и се получавали финансова подкрепа от ЦРУ и британските МИ6.

Бжежински е човека, който предначерта плана за нападението на Афганистан от страна на СССР през 80-те години на ХХ в. Именно той стой и в основата на разширянето на НАТО в източна посока през 90-те години.

В началото на 80-те години на вече отминалия ХХ век, един от най-видните стратези на американската политика – Збигнев Бжежински, поставя началото на откритата война срещу Православния свят: “След комунизма, най-големият враг на западната демокрация е Православието”. Така, с едно изречение, полякът – католик обяви всички православни християни за врагове на демокрацията. До ден днешен г-н Бжежински нито е опровергал, нито се е извинил за безбожната си и дискриминационна политическа стратегия, която внушава абсурдната идея за тъждественост между комунизъм и Православие. Няколко години след обявяването на стратегически враг започва и подготовката за борбата с него. Колелото се задвижва през 1989 г. – с т.нар. “нежни революции” в Източна Европа. Вече са на лице условията, така необходими за поредната атака срещу православния свят, който, благодарение на наложения му атеистичен режим, е достатъчно изтерзан, омаломощен, и безразличен. “Принципът на доминото”, “Кръстоносен поход на изток”, “Империята на злото” – това са новите политически доктрини на САЩ и западноевропейски демокрации, насочени срещу държавите от комунистическия лагер. Планирайки “нежните революции”, стратегът и политически съветник в кабинетите на няколко американски президента – Збигнев Бжежински определя и последния враг на Запада – Православието.

През 2009 г. пред чешката телевизия ЧТК, заявява: “Източноевропейците да престанат да се държат като малки деца и да започнат да решават проблемите си сами, а не да пътуват до САЩ, за да се оплакват от руската агресия например … Москва се опитва да възстанови влиянието си в Източна Европа, като използва икономически инструменти … не трябва да се драматизират нещата, а да си дадете сметка, че щом има такъв проблем, отговорността за неговото решаване е на самите източноевропейци.

На 5 октомври 2001 година Збигнев Бжежински пристига в България на Софийска среща на страните от Вилнюската група, която е първата среща на най-високо равнище в подобен формат от създаването на групата до тогава. След трагедията в Ню Йорк когато падат “близнаците” на 11 септември , това е първият голям форум. Голяма част от страните кандидат-членки са готови да изпълнят ангажимент към НАТО, дори и преди да са приети за членки на Пакта.

Збигнев Бжежински е награден днес с орден “Стара планина” – първа степен, за изключителната подкрепа за евроатлантическа интеграция на България, посочи на церемонията президентът Петър Стоянов. Бжежински сподели тогава, че преди 65 години неговият баща е бил награден с орден от бащата на друг високопоставен ваш държавник, който се намира от другата страна на булеварда, имайки предвид премиера Симеон Сакскобургготски и неговият баща цар Борис Трети. Според Бжежински България има значителен напредък в укрепване на демокрацията и е истински партньор на САЩ. В обръщението си тогава Бжежински не забрави да спомене и спасяването на българските евреи през Втората световна война, като пример за храбростта на българския народ.

През 1995 г. съветникът по националната сигурност на бившия американски президент Джими Картър бе също у нас за участие в международния форум “Карнегиевата анкета и Балканите днес”. Конференцията беше организирана от фондацията на Джон Паница “Свободна и демократична България”. “Конфликтите на Балканите трябва да бъдат решени от самите Балкани. Решения отвън не са полезни”, каза Збигнев Бжежински още в първите минути на престоя си в България. “Вашата страна трябва да бъде демократична и стабилна държава, за да може да стане член на НАТО”, е мнението на световноизвестния политолог.

ИНТЕРВЮ ПРЕД БНТ ДЕКЕМВРИ 2011: Българска национална телевизия – Новини – Политика – Който

През декември 2011 година на среща във Вашингтон Бжежински изрази опасения, че САЩ наистина може да нападне Иран. Според него, в момента управляващите на страната имат нужда от “по-добро разбиране” на въпросите около външната политика на страната. “Нашето общество се води от страха, невежеството и демагогията”, заяви патетично политика. Неговото мнение е, че Барак Обама и подръжниците му в Демократическата партия “не могат да демонстрират лидерство, докато републиканците са защитници на екстремни подходи и излизат със самохвални твърдения”.

Войната в Ирак е историческо, стратегическо и морално бедствие, което предприето въз основата на грешни предположения, делегитимира Америка в глобален мащаб. Цивилните жертви в тази война и от двете страни, ведно и с някои от злоупотреби /от страна на САЩ – Абу Граиб/ унищожават моралните акредитиви на Америка. Така, движена от манихейски импулси и имперско високомерие, тя интензифицира регионалната нестабилност. Ако Съединените Щати продължат да затъват в Ирак, крайната дестинация по този хълм надолу ще бъде директен конфликт с Иран и със света на исляма като цяло. Американска военна операция срещу Иран ще потопи самотната Америка в разрастващото и задълбочаващото се тресавище, обхващащо Ирак, Иран, Афганистан и Пакистан.

Голямата шахматна дъска е геополитическо изследване на Збигнев Бжежински – бивш съветник по националната сигурност на американския президент Джими Картър. Бжежински разглежда Европа като шахматна дъска, върху която продължава да се разиграва голямата игра, а тази игра изисква брилянтна геостратегия и стратегическо управление от страна на двете водещи Велики сили, за да бъде спечелена партията на тихия (дипломатически) фронт.

Бжежински разкрива в книгата си опасенията, че разширяването на НАТО и на Европейския съюз би могло да събуди старото чувство на евроцентризъм в Европа за нейната изконна значима световна мисия, но би могло и да укрепи демократичните придобивки за евроатлатизма, спечелени след успешното приключване за САЩ на Студената война.

За Бжежински геополитическото самоопределяне на Европа е от ключово значение за бъдещото.

Руският отговор на предизвикателството на Бжежински идва на следващата година и в самия край на 20 век – “Защо Русия не е Америка” ***.

Атентатите от 11 септември 2001 г. в началото на 21 век поставят в нова светлина геополитическите изследванията от края на 20 век.

 ***

«Защо Русия не е Америка» е книга на руския журналист и полковник от националната сигурност на Русия Андрей Паршев излязла през 1999 година. Книгата е посветена на доказване, че предвид характеристиките на Русия, тя не е подходяща за развитието на либералния модел на пазарни реформи, и тяхното продължаване ще доведе до изчезването на голяма част от населението, и в крайна сметка ще се стигне до разпадането на страната. Ето и оригиналният текст:  Андрей Паршев. Почему Россия не Америка