Парламента тегли шута на ДС от посолствата

45% от бившите и настоящи посланици и генерални консули на България са работили за структурите на бившата Държавна сигурност или Военното контраразузнаване. Илюстрация: Иван Кутузов, Блогът на Спас Спасов./кликнете в/у карикатурата за по-големи размери/

2011 – година на прощаване с ДС

Посланиците, сътрудничили на бившата ДС и разузнавателните служби на БНА, да бъдат освободени от заеманите публични длъжности

Вижте списък на ПоДСсланиците

И двамата първи, вече бивши консули в Лос Анджелис работели и за ДС

Основни цели на Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба

23 юни 2011г. Днес българският парламент реши посланиците, сътрудничили на бившата ДС и разузнавателните служби на Българската Народна Армия /БНА/, да бъдат освободени от заеманите публични длъжности, като при гласуването 92 гласа бяха “за”, 21 “против” и 13 “въздържал се”. Така депутатите приеха на първо четене промените в Закона за дипломатическата служба, като измененията, внесени от Министерския съвет /МС/, подкрепиха от ГЕРБ, Синята коалиция и независими депутати. Против гласуваха от Коалиция за България, а ДПС и “Атака” се въздържаха.

От левицата обявиха, че ще атакуват лустрационните текстове пред Конституциония съд. Промените предвиждат служители в дипломатическата служба, за които до момента е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да бъдат освободени от съответната публична длъжност и да бъдат преназначени на друга длъжност в дипломатическата служба. Предвижда се при постъпване в службата служителите вече да дават писмено съгласие за проверка за принадлежност или да представят документ за извършена такава проверка.

С промените детайлно се регламентират правомощията на министъра на външните работи и се въвежда фигурата на постоянния секретар, като най-висшия дипломат в българската дипломатическа служба.

Въвежда се и възможност за назначаване на извънредни и пълномощни посланици със седалище в България за страни, в които нямаме задгранично представителство.

ПРИПОМНЯМЕ

Съвременна и Демократична България се е представяла през последните 21 години в света от 218 сътрудници на ДС – висши дипломати с имунитет.

През октомври 2010г. при посещението си в Лос Анджелис министърът на външните работи Николай Младенов сподели с нас, че ще има сериозни промени в организацията на поверенето му министерство, като каза яе ще има и промени в закона. Само няколко месеца по-късно – в края на месец май 2011г. – министър Младенов потвърди заплануваното и споделено с нас и внесе за разглеждане в Министерски съвет /МС/ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, ни съобщи тогава говорителката на Външно Весела Чернева, която придружаваше Младенов и в Лос Анджелис през октомври м.г.

Министерски съвет прие Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Предложенията са изготвени въз основа на натрупания опит при практическото прилагане на Закона за дипломатическата служба и като се отчитат обществените и политическите очаквания от българската външна политика и от дипломатическата служба.

Основните цели на предложените изменения и допълнения включват

– да се определят по-ясно ролята и функциите на дипломатическата служба, като специализирана администрация, подпомагаща министъра на външните работи при осъществяването на правомощията му в провеждане на външната политика на страната и като специален вид държавна служба;

– да бъде усъвършенствана нормативната уредба по такъв начин, че да създаде условия за осъществяване на структурна реформа в Министерството на външните работи, чрез която да се модернизират неговата организация и дейност при оптимизация на финансовите и човешките ресурси;

– да се постигне по-нататъшно усъвършенстване на нормативната уредба на дипломатическата служба, отнасяща се до кариерното развитие на дипломатическите служители, като се създадат условия за динамично развитие на кадрите в зависимост от личните качества, постигнатите реални резултати и нуждите на службата;

– да се усъвършенства механизма на ротация на кадрите в дипломатическата служба, като въз основа на натрупания опит да се прецизира законовата рамка на взаимодействие между съответните държавни ведомства, имащи отношение към изпращане и приключване на задграничния мандат на различните групи служители;

– в съответствие с Декларацията на Народното събрание относно участието на лица, свързани с Държавна сигурност и РУ на ГЩ на БНА, в дипломатическата служба на съвременна България да се премахне риска от поставяне под въпрос на международния авторитет на Република България и легитимността на дипломатическата служба в резултат на обявяване на принадлежност на лица заемащи публични длъжности в МВнР и задграничните

представителства, съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;

– да се определят възможности за прилагане на нови форми на организация на задграничното представителство на България;

– да се въведе по-ясна регламентация на отношенията между Министерството на външните работи и различните държавни ведомства и институции, които имат отношение към осъществяването на дейността на дипломатическата служба;

– да се отстранят други пропуски и противоречия в Закона за дипломатическата служба, установени при досегашното му прилагане.

ЕВРОПА ГИ ПОВИКА ОЩЕ ПРЕЗ 2006 Впрочем още на 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие резолюция 1481. В нея общността, на която България също е член, настоява, че международното осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими е необходимост.

В предпоследния чл. 13 на тази резолюция ПАСЕ призовава „всички комунистически или посткомунистически партии от своите страни членки, които все още не са го направили, да преразгледат историята на комунизма и тяхното собствено минало, да се разграничат ясно от извършените от тоталитарните комунистически режими престъпления и да ги осъдят – без колебание и незабавно“.

Вместо това, 4 години по-късно през 2010г. българският президент Георги Първанов, собственик на агентурен псевдоним “Гоце” и министър-председателят Бойко Борисов продължаваха да бъдат заети с диалога колко точно полезен е бил Тодор Живков /единият негов последовател – другият негов охранител/ и добро наследство ли са дипломатите на Бай Тошо? И двете “глави” държавни добре знаещи точният списък на точните агенти на ДС на точното място и точно за/от колко време.

Да поясним, че посланическите назначения се предлагат от министерството на външните работи на Министерския съвет, а утвърждаването им става с акт на президента. От началото на 2002 г. президент е Георги Първанов, който също беше разкрит като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС под псевдонима “Гоце”.

За да се стигне до юни 2011г. когато най-после ДС бе здраскана поне от дипломацията ни. Дали напълно или не е трудно да се каже, но пък е законно вече.

2011г. ще се окаже като “Година на прощаване с ДС”. След като изпратиха и министър в историята /Божидар Димитров/, също и други властоимащи оторизирани от Борисов, то със сигурност през октомври няма да има и президент от ДС.

Първо главно управление (ПГУ) на ДС – ядрото на Външно – С приетите от Политбюро на ЦК на БКП на 24 юли 1973 г. „Основни положения” за работата на ПГУ е определена структурата, която следва да има всяка една резидентура зад граница. Задължително условие е в досието на агента да бъде записвано характера на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение и защо то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др). Длъжности:

  • резидент – организира, контролира и отговаря за разузнавателната и контраразузнавателната работа на резидентурата, осъществява пряко ръководство на оперативните работници и лично се занимава с агентурно-оперативна работа, като е подчинен на началника на управлението;
  • оперативни работници – изпълняват агентурно-оперативни задачи под ръководството на резидента;

Външното разузнаване – Първо Управление най-силно работи 1950-1970. Ето основният текст за изпълнение: „На външнополитическото разузнаване на МВР се възлага да води политическо, научно-техническо разузнаване, да разработва и разузнава централите на реакционната емиграция и вражеските разузнавателни централи и да обслужва оперативно българските официални учреждения и организации в чужбина.”

През този период се създават най-много “родолюбиви” емигрантски организации, Църкви и сдружения, които “обединяват” сънародниците ни и истински контролират емиграцията, осбено в по-отдалечените места.

На 5 февруари 1990 г. елитното Първо главно управление от всесилната Държавна сигурност престава да съществува.
По ирония на съдбата, последният началник на ПГУ-ДС ген. Владимир Тодоров е първият и единствен осъден и лежал 10 месеца в затвора от многохилядната армия на ДС.

Съвременните ПоДСланици на България

И двамата първи, вече бивши консули в Лос Анджелис работели и за ДС

Проверени са били посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии на Република България – общо 462 лица. Близо 200 – почти половината – са били агенти на ДС. Комисията е установила принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 26 лица, данните за които не подлежат на публикуване по силата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от закона.

Между разкритите лица има, разбира се, и щатни служители на военното разузнаване или Държавна сигурност. Но мнозинството са започнали като агенти, секретни сътрудници, информатори и съдържатели на явочни квартири.

Повечето са вербувани през 70-те и 80-те години на миналия век, но има и неколцина, започнали да сътрудничат на службите още през 50-те и 60-те години.

За Държавна сигурност са работили всички посланици и консули в съседните балкански държави, както и в почти всички европейски и в повечето азиатски, африкански и латиноамерикански страни, представителите при службите на ООН в Ню Йорк, Женева и Виена и пр.

Проверката разкрива, че сега действащи сътрудници на спецслужбите са повечето посланици, назначени от президента Първанов по предложение на правителството на тройната коалиция през 2007 и 2009 г.

Такива са сегашните ни посланици на България в Сараево Андрей Трънски /бивш консул в Ел Ей/ и в Пекин Георги Пейчинов /бивш Генерален консул в Ел Ей/.

Действащи дипломати, според данните на комисията по досиетата, свързани с ДС – някои от имената са директен линк към тяхните оригинални досиета в ДС – кликнете в/у името и ще отворите досието им/:

Андрей Трънски (1945), извънреден и пълномощен посланик в Сараево от март 2007 г. – секретен сътрудник Стаменов на Първо главно управление на ДС (ПГУ) от 1975 г., бивш Консул в Лос Анджелис

Досието на Андрей …

Андрей Караславов (1948), извънреден и пълномощен посланик в Атина от април 2007 г. – секретен сътрудник Чавдар на ПГУ от 1976 г.

Атанас Будев (1955), временно управляващ посолството в Хараре, Зимбабве от декември 2007 г. – агент Асенов на Второ главно управление на ДС (ВГУ) от 1985 г. Преди това е бил посланик в Буенос Айрес (2000-2006).

Атанас Младенов (1960), извънреден и пълномощен посланик в Рим от август 2007 г. – агент Вихър на Второ управление от 1987 г.

Бойчо Гюров (1953), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Дамаск, Сирия от юли 2010 г. – щатен служител на ВГУ от 1981 г. и на ПГУ от 1982 г.

Бранимир Радев (1953), извънреден и пълномощен посланик в Тбилиси от май 2008 г. – осведомител на ВКР-Сливен от 1971 г., секретен сътрудник Накев на ПГу от 1982 г.

Валентин Радомирски (1950), извънреден и пълномощен посланик в Букурещ от февруари 2009 г. – щатен служител на Разузнавателното управление към Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА от 1976 г.

Валентин Дончев (1960), генерален консул в Чикаго от октомври 2009 г. – щате служител на ПГУ от 1988 г.

Венцислав Иванов (1953), извънреден и пълномощен посланик в Каракас от април 2010 г. – агент Николай и Чавдар на Второ управление на ДС от 1982 г. Преди това е бил посланик в Бразилия (2000-2006).

Вълчо Марков (1954), генерален консул в Одрин от септември 2009 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1984 г.

Ганчо Ганев (1956), постоянен представител, посланик в Женева от август 2009 г. –агент Генчев на Второ управление на ДС от 1986 г.

Георги Пейчинов (1952), извънреден и пълномощен посланик в Пекин от февруари 2008 г. – секретен сътрудник Стрелец на ПГУ от 1985 г., бивш Генерален Консул в Лос Анджелис /Изпратен на работа от външният министър тогава Соломон Паси /НДСВ/ в Ел Ей и върнат само след 5 седмици, поради “несправяне с работата”/, още два пъти в САЩ – бивш консул във Вашингтон /1991-94/ и 2003-04, два пъти Директор Консулска дирекция във Външно министерство /1994-97/ и 2004-08- работи в министерството от 1978г.,

Първото интервю в Лос Анджелис: Консул Георги Пейчинов: ‚Смятаме да направим качествено и бързо

Евгени Генев (1957), генерален консул в Истанбул от декември 2008 г. – щатен служител на ПГУ от 1983 г.

Захари Радуков (1949), извънреден и пълномощен посланик в Минск от септември 2006 г. – агент Красимир на ВКР от 1969 г.

Златин Тръпков (1957), извънреден и пълномощен посланик в Хага от февруари 2007 г. – секретен сътрудник Тарасов на ПГУ от 1988 г.

Ивайло Бързицов (1949), ранг “посланик” от юни 2005 г. – агент Явор на Софийско градско управление на МВР по линия на ВГУ от 1976 г.

Иван Гайтанджиев (1945), извънреден и пълномощен посланик в Кайро от ноември 2006 г. – щатен служител на ПГУ от 1974 г.

Иван Цветков (1951), извънреден и пълномощен посланик в Стокхолм от ноември 2007 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1977 г.

Иван Петков (1947), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Пном Пен от август 2009 г. – щатен служител на ПГУ от 1975 г.

Иван Данчев (1948), извънреден и пълномощен посланик във Вилнюс от декември 2007 г. – секретен сътрудник Николаев на ПГУ от 1984 г.

Иван Петров Иванов (1953),извънреден и пълномощен посланик в Лисабон от юли 2009 г. – секретен сътрудник Балинов на ПГУ от 1983 г.

Иван Христов (1948),извънреден и пълномощен посланик в Мадрид от юни 2007 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1974 г.

Иво Петров (1948), извънреден и пълномощен посланик в Берлин от февруари 2009 г. – секретен сътрудник Осенов на ПГУ от 1986 г. Преди това посланик във Виена (1993-1998 г. и 2003-2005 г.).

Илиян Караманов (1967), втори секретар, временно управляващ генералното консулство в Битоля от октомври 2010 г. – агент Хрис на ВКР от 1987 г.

Илко Шивачев (1955), извънреден и пълномощен посланик в Кувейт от декември 2007 г. – агент Орлинов ва ВКР от 1981 г., щатен служител на РУ-ГЩ от 1981 г. Преди това е бил генерален консул в Солун (1995-2003).

Красимир Костов (1957), ранг “посланик” от ноември 2009 г. – секретен сътрудник Норис на ПГУ от 1989 г.

Красимир Тулечки (1955), извънреден и пълномощен посланик в Анкара от септември 2010 г. – сътрудник Мирчев на РУ-ГЩ от 1985 г. Преди това е бил посланик в Кабул (2003-2007) и посланик в Прищина (октомври 2009 г. – август 2010 г.).

Краснодар Колев (1952), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Улан Батор от декември 2009 г. – сътрудник Бараков на РУ-ГЩ от 1983 г.

Любомир Тодоров (1951), извънреден и пълномощен посланик в Токио от ноември 2009 г. – агент Александър и Джими на Шесто управление на ДС от 1984 г.

Любомир Кючуков(1955), извънреден и пълномощен посланик в Лондон от септември 2009 г. – секретен сътрудник Николай на РУ-ГЩ от 1983 г.

Начко Пехливанов (1947), съветник, временно управляващ посолството в Братислава от юли 2010 г. – щатен служител на ПГУ от 1972 г.

Никола Калудов (1943), извънреден и пълномощен посланик във Ватикана от октомври 2009 г. – съдържател на явочна квартира Прогрес на ВГУ от 1964 г. и агент Андрей на ПГу от 1976 г. Преди това е бил посланик в Лисабон (1996-1999) и в Рим (2002-2007).

Никола Карадимов (1942), извънреден и пълномощен посланик в Осло от 2006 г. – агент Андрей на Четвърто управление на ДС от 1987 г. Преди това е бил посланик в Копенхаген (1993-1997) и в Брюксел (1997-1999).

Николай Иванов (1950), извънреден и пълномощен посланик в Доха от октомври 2009 г. – агент Калчев на Второ управление от 1981 г.

Пантелей Спасов (1955), ранг “посланик” от юни 2009 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1981 г.

Петьо Петев (1956),извънреден и пълномощен посланик в Талин от юли 2009 г. – секретен сътрудник Динов на ПГУ от 1979 г.

Пламен Грозданов (1950), извънреден и пълномощен посланик в Москва от 2006 г. – секретен сътрудник Крежов на ПГУ от 1989 г.

Райко Райчев (1955), постоянен представител, посланик в Ню Йорк от септември 2007 г. – секретен сътрудник Велин 1 и 2 на ПГУ от 1985 г.

Раковски Лашев

Станимир Сърбиновски (1951), съветник, временно управляващ посолството в Претория от август 2010 г. – щатен служител на ВГУ от 1982 г.

Теодор Русинов (1952), извънреден и пълномощен посланик в Тирана от май 2007 г. – сътрудник Йорданов на РУ-ГЩ от 1984 г.

Тодор Стайков (1953), извънреден и пълномощен посланик в Ереван от декември 2007 г. – щатен служител на Шесто управление на ДС от 1975 г., и на ПГУ от 1978 г.

Феим Чаушев (1944), ранг “посланик” от август 2006 г. – агент Бисер на Комитета за Държавна сигурност в Крумовград от 1966 г.

Сътрудник на ДС е бил и посланикът ни в Брюксел Любомир Иванов(1956) в годините преди приемането на България в ЕС и в първите две след това (2004-2009). Той е бил щатен служител на ПГУ от 1985 г.

АГЕНТИ ПРИ АГЕНТИ 10% от новите агенти в ДАНС били в ДС

Комисията по досиетата разкри имената на служителите на Държавна агенция „Национална сигурност” /ДАНС – разузнаването/, които са принадлежали към структурите на бившата Държавна сигурност /ДС/. 1440 лица са били обект на проверка за агентурно минало, включително председателят и заместник-председателите на ДАНС. За около 160 души проверката е установила принадлежност. Сред тях има бивши и настоящи началници на отдели, сектори, директори и експерти в агенцията по сигурността. Един от тях е самият зам-председател на новата агенция на разузнаването ни Иван Драшков, който е и бивш директор на Национална служба “Сигурност”.

АГЕНТИ ПРИ УЧЕНИ Комисията по досиета оповести имената на 183-ма души (от 1242) в закритата неотдавна т.г. Висша атестационна комисия (ВАК), работили за бившата Държавна сигурност. Висшата атестационна комисия беше държавна институция, подчинена на Министерския съвет. Нейната основна функция беше да присъжда научните степени и звания, използвани от преподавателите в университетите, научния персонал на Българска академия на науките и др. Създадена е била на 14 март 1949 г. по съветски модел с цел да бъде засилен партийния държавен контрол в образователната и научната сфера. Сред “осветените” имена има на известни на широката общественост, а не само в научните и специализираните среди представители на интелектуалния и академичен елит в България. Сред тях има академици и професори с авторитет и тежест в обществото, които “в другата си битност” волно или принудително са сътрудничили на ДС.