Имен ден на всички българи

НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ

България даде на света Първите Славянски писменост и Църква – даде на славянските народи познанието и вярата

“носиш име, че си жив, а си мъртъв”

“Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране;”

“Аз не мога да си представя българските светии другояче, освен събрани в един многолюден хор пред престола на Всевишния да прославят Св. Троица и да се молят, за да бъдат притъпени стрелите на лукавия, който разединява, насъсква и руши единството на народа ни”

Първата икона на новите светци на нашата Църква – Баташките свети мъченици е рисувана в Калифорния – вижте я

Всеки от нас има свой имен ден, посветен на православен светец или празник. Втората неделя след Петдесетница /виж  ПРАЗНИЦИТЕ/ е именният ден на цяла България – денят на всички български светии.

Неделя на Всички български светии е най-новият, подвижен (променя си датата всяка календарна година) празник в нашия църковен календар. *** Най-новият неподвижен, въобще празник на нашата религия е от 3 април 2011г., когато бяха канонизирани Светите Мъченици от клането в Батак и Ново село, като службата бе водена от Негово Светейшество Българският патриарх Максим (първа канонизация от него) в съслужение с епархийските митрополити. Предишните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.

Марга Горанова, съпруга на водача на въстанието в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано отстрани – „Останки от 1876 година”

***+++*** ЩО Е АГИОЛОГИЯ – наука за светците? / вижте по-долу/

Денят на Всички български светии е уникален празник.

На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци, които олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

През 1954 година Св. Синод на БПЦ постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявен за ден на Всички български светии. Патриарх Кирил отслужва първата литургия за празника в Храм “Свети Седмочисленици” в град София. Това е една от първите големи инициативи на Българската патриаршия, която възстановява своето патриаршеско достойнство само една година по-рано – на 10 май 1953 г. От тогава Денят на Всички български светии има постоянно място в българския църковен календар. Неделя на всички български светии празнуваме след Неделя на Всички светии – първата след Петдесетница (миналата седмица).

Като си припомняме подвизите на българските светци, нека отправим топла молитва към тях, за да закриля и пази Бог от гибел българския народ и го изведе по пътя на доброто и светлината./Йеромонах д-р Павел Стефанов/

“Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, – съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш.”

Канонизираните за светци българи са 104, а от 3 април т.г. се добавят и няколко хиляди мъченици от клането в Батак и Ново село. Всред тях има 12 български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, 4 царе и князе – Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български), 3 войни. 87 канонизирани мъченици плюс тези какнонизирани т.г., все още неясно точно колко хиляди (между 2 и 5000) изклани в Батак и Ново село.

Не знаем за св. княз Енравота-Боян Български: къде е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест? Паметта му нашата Църква отбелязва на 28 март.

Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: “Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя…”. Действително не изминали тридесет години и цяла България се покръстила.

Не ми се ще да пропуснем св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно славянските народи и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните ученици, които разпространяват Христовото слово и православната култура сред нашия народ. Почитаме ги заедно като Свети Седмочисленици – Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.

За разлика от сърбите българите са канонизирали малко владетели. На първо място сред тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му цар Петър, княз Йоан-Владимир и други.

В галерията на българската святост не липсват образите на епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Патриарх Евтимий, който героично защитава Търновград от азиатските пълчища, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на хаос и безправие.

Не трябва да забравяме, че народът ни е откърмил много светци-монаси. Редицата им се води от всебългарския закрилник св. Иван Рилски чудотворец, който основава най-големия и най-красивия манастир на Балканите /дясно/.

Как да не си спомним за Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.

Или за Св. Пимен Софийски, учител, просветител и зограф, възстановил ред манастири и църкви в различни епархии на родината ни.

Негови духовни последователи са тримата отшелници в македонските предели  Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, също св. Петка Търновска, исихастите Теодосий Търновски, Ромил Видински. Колоритен светец е св. Димитър от русенското село Басарбово, живял през ХVII век.

Най-много са българските мъченици от времето на Османското робство, когато православната вярата трябва да бъде защитавана от асимилацията на исляма. Скъп за нас е св. Райко Шуменски  млад златар, умъртвен след жестоки изтезания през 1802 година. През тази епоха мъченически загиват за вярата и св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, Никодим Албански и много други.

Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време.

3 април 2011 г На заседание през март 2011 година Светият Синод на Българската православна църква реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и мъченици. На 3 април 2011 година в храм-паметника “Свети Александър Невски” по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, бяха канонизирани новите български светци, убити през 1876 г. в църквата в Батак. С решение от 30 май 2011 година на Светия Синод Руската православна църква ще чества паметта на Баташките и Новоселските мъченици.”

Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 г. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, САЩ специално за канонизацията им. Идеята за подобна икона се е родила през 2004 година в България.

*** Припомняме, между 1 и 3 май 1876 година осемхилядната башибозушка орда на Ахмед ага Барутанлията потушава Баташкото въстание. Това става, след като първенците на Батака карат хората сами да предадат оръжието си, получавайки обещанието на Барутанлията, че веднага след това ще си тръгне. Броят на жертвите на тридневното клане е противоречив, но според различни исторически докуменвти става въпрос за между 2000 и 5000 убити деца, жени и мъже.

Малко известен факт е, че Ахмед ага Барутанлията не е турчин, а българо-мохамеданин, който умира след Освобождението на България от османско робство, покайвайки се за стореното, в леглото у дома си, без да стане жертва на отмъщение!

Отказът да предадат себе си и своите семейства на башибозука и православната вяра, за да бъдат изклани от турците, българите вече светци в Батак и Ново село, както и спасяването на всички български евреи в чертите на Царство България по време на Втората световна война нямат аналог в световната история и са истинското основание за национална гордост, по-високо дори от победите на българското оръжие в битка.

По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена и е спасила нашата нация и народ!

Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.

Всички гледат, защото светите хора са дали светлина, но кой вижда и до къде, това е само негова работа. Височината на погледа зависи от местоположението на главата и тялото. Пълзейки или летейки – дух? Наведнал се или изправен – задни части?

Основният дръвник на който турците са рязали главите на батакчани, специално избран да е удобен за различните размери на телата - от деца до големи българи. . Според различни оценки, между 1750 и 5000 души са избитите в Батак. Заедно с тях Църквата канонизира и 8 монахини и 2 духовници от град Априлци, посечени от башибозушки орди, обяви тогава Ловчанският митрополит Гавриил.

Възпоминания от Батак
Иван Вазов
(разказ от едно дете)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите… много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях…
С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика…
И издъхна бачо… А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук…
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума…
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче…
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина –
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен – някой ги запря…
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Пловдив, 1881

***+++***

ЩО Е АГИОЛОГИЯ?

За светостта е създадена нарочна наука, която се нарича “Агиология” (от гръцките άγιος — свят/светец и λόγος — наука). Православната църква е развила тази наука за нуждите на своята проповед, принудена да въведе правила при канонизацията заради непрекъснатата поява на благочестиви Христови следовници. В агиологията са изложени принципите на канонизирането, подредени по написаното в Библията, писанията на светите Отци, каноните на Църквата и различните форми на светост, познати на църковната история вече над 2000 години. Съществуват специални решения на Вселенските събори като постановлението на VII вселенски събор, обясняващо почитта към светците като “Негови (на Христос) истински служители”. Светиите според учението на Църквата са християни, които са благоугодили на Бога посредством изпълнение на Неговите заповеди и чрез Дара на Светия Дух са се осветили изцяло и са обожествени и по душа и по тяло. Светиите имат прослава на земята и приживе и след успението си. Често пъти мощите им са нетленни, а чудото присъства на гробовете им.

Много важен факт, различаващ например Православната от Римската църква е актът на канонизация. Православната Църква приема едно съществуващо положение на всенародна, в смисъл на всехристиянска почит, докато Римската църква подхожда административно, посочвайки светеца и след това налагайки култа към него. И при двете обаче канонизацията става след непрекъснато наблюдение на мястото на успение на светеца и след внимателна проверка от страна на няколко независими комисии на живота и дейността на определения за канонизация светия.

В православния сонм са познати няколко групи светци:

Св. Богородица, Светите ангели, Пророците, Св. Йоан Предтеча, Апостолите, Апостолските Отци, Равноапостоли, Отците на Църквата, Апологетите, Мъчениците и Други. Към другите спадат: преподобните (монасите), изповедниците, праведниците. Под монаси се разбира хората прославили Христос чрез непрекъснато отдаване на монашеския си обет и чрез духовни подвизи в смирение и отказ от света.

Както се вижда Светците на Църквата трябва да имат заслуга за разпространяване на вярата. От тях се иска едновременно – и това е важно да се подчертае – едновременно живот според Божиите заповеди и защита на вярата посредством проповед, както и дела, страдание и защита на Църквата.

Национален принцип, (т.е. заради национализма си или заслуги към нацията) в канонизационна процедура на църквата не се допуска, защото църквата е Една, Вселенска и Апостолическа, както гласи еднаквия в тази точка Символ на вярата и у Православната и у Римската църква. Всички светци, почитани в поместните календари на Църквата са канонизирани не като български, гръцки, сръбски, румънски, руски или финландски, а като Христови последователи. Така например св. цар Борис I е канонизиран не защото е бил български Покръстител, а защото е бил християнски Покръстител и защото е бил защитник на Църквата от езическата реакция, която не е просто вътрешна реакция на старите родове. Въвеждането на вярата и нейната защита се считат като главни заслуги в този интересен случай от IXвек. Аналогичен е примерът със св. Александър Невски, защитник на вярата, аналогичен е примерът със свети крал Стефан Милутин и други руски и гръцки светци. Характерна черта на поместните светци е териториалната им обвързаност по земен живот, непрчеща на вселенската им заслуга и наднародностната почит. Такъв е случаят с цитираните светци, такъв е случаят и с останалите български светци. Те са християнски лица с наднационални заслуги. /Стефан Чурешки, със съкращения от публикация във в. Литературен Форум, 9-15 юли 1997 г./

Дори и ония, които отхвърлят религията и по учудващо недоразумение я считат за “опиум”, и те самите са принудени да признаят благотворното и полезно значение на светиите и манастирите. В речта си, произнесена на тържеството в Рилския манастир по случай хиляда годишнината на св. Иван Рилски, Георги Димитров казва:

“Може смело да се каже, че нямаше да имаме днешната нова и демократична България, България на отечествения фронт, ако в онова време на тъмно, черно робско минало не бяха нашите манастири, като тази Рилска обител, които съхраниха националните чувства, националните надежди, националната гордост на българите и им помогнаха да се предпазят от загиване като нация. Ние, нашият Отечествен фронт и в частност ние комунистите, изразяваме нашата признателност и благодарност на патриотите родолюбци, свещенослужители на българската православна църква. Откровено трябва да призная, че аз като българин са гордея с Българската църква. Която е имала такива верни и честни служители, като Иван Рилски, който аскет със стоицизъм и безпределна любов е бранил правото дело на българите преди хиляда години.”