“Оцапаха и изкъпаха Съветската армия” в София

22 юни 2011г. Днес на връх юбилейният ден на началото на 2-та световна война – 70-годишнината от началото на Великата Отечествена война –  Русия изрази съжаление, че не спират вандалските прояви срещу паметника на Съветската армия в София, предаде ИТАР-ТАСС.

Паметникът на Червената армия в центъра на София в събота през нощта беше изрисуван от неизвестен вандал. Почистването става на 21 юни пак през нощта и е организирано от граждански организации и е струвало около 1000 лева. Образувано е досъдебно производство за хулиганство срещу неизвестния художник.

“Съжаление будят неспиращите актове на вандализъм срещу паметника на Съветската армия, разположен в центъра на София, и опитите на представители на някои политически сили да издействат събарянето му”, заявиха от руското министерство на външните работи.

Ведомството напомни, че “поредният крещящ инцидент стана буквално тези дни: хулигани изцапаха с цветна боя фигурите на войните по един от барелефите на монумента”, пише БТА.

Министерството изрази убеденост, че тези действия “не отразяват нагласите на широките слоеве от българския народ, с който ни обединяват многовековни исторически връзки на приятелство, сътрудничество и взаимопомощ.”

“Разчитаме официалните власти в страната най-сетне да вземат мерки, за да не се допускат занапред гаври с паметта на съветските воини, паднали в името на освобождението на България и на Европа от нацизма, а виновниците за оскверняването на мемориала да бъдат изобличени и наказани”, изтъкна руското външно ведомство.

Разследването на акта на вандализъм продължава. „Художникът” може да бъде глобен до 2,5 хиляди евро или дори да бъде лишен от свобода.

Припомняме, че в събота неизвестният извършител е представил своята визия за един от барелефите, като е превърнал „червените” войници в персонажи от американската масова култура. Бронзовото знаме бе нарисувано с цветовете на американския флаг, а фигурите на войниците, бяха превърнати в Роналд Макдоналд, Дядо Коледа и в герои от американските комикси, сред които приятелят на Батман – Робин, както и главният враг на човека-прилеп – Джокер. В допълнение хулиганът бе написал фразата „В крак с времето”.

Разкрасеният барелеф мигновено се превърна в забележителност, жителите на София започнаха да се снимат с него, а в интернет се разгърна дискусия как да се приема това деяние – като акт на творчество или като варварство.

„Паметниците съществуват, за да ни напомнят за някакви събития, често трагични, а не за да им се надсмиваме и да издевателстваме над тях”, заявява пред телевизията американска туристка.

Графитите са премахнати в понеделник през нощта в присъствието на полиция, въпреки че това е обявено да стане сутринта на следващия ден.

Категорично не подкрепям, каквото и да се прави през нощта, това са партизански действия, зад които аз не заставам – както самото рисуване, така и почистването през нощта, каза пред журналисти кметът на Столична община Йорданка Фандъкова, цитирана от БТА. „Подготвяме международен конкурс, в който да се дадат добрите идеи на младите хора за организация на цялото пространство, включително и паметника. Това ще бъде международен конкурс с международно жури. Там е мястото, където могат да се изявят всички мнения по въпроса. Изявата на младите хора трябва да бъде там, където това не само е разрешено, но е и безопасно”, смята Фандъкова.

Друга идея за оцветяване на паметника на Съветската армия от Октомври 2010г. се въртеше в интернет след като инициативен комитет поиска разрушаването му.През септември 2010 година се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на съветската армия. Инициативният комитет смята, че паметникът е построен в чест на съветската армия, която в момента на навлизането си на българска територия е в състояние на война с България, обявена от СССР на 5 септември 1944 г. и от международно-правна гледна точка съветската армия е окупатор. Според ИК монументът изразява окончателната победа на комунистическа партия над Горянското движение.

„Изразяваме дълбокото си възмущение от оскверняването на паметника на Съветската армия в центъра на София. Опитът да се оправдаят извършителите с чувство за хумор и наричайки случилото се „детска шега”, е кощунство с паметта на милиони съветски хора, които са защитили човечеството от чумата на фашизма”, се посочва в специална декларация на представители на 18 творчески съюза и обществени организации.

Руската армия, с нейните съюзници, е тази, която постави финала на най-жестокия катаклизъм на нашата цивилизация – Втората световна война. Неслучайно 9 май е Ден на Европа, той не е празник само в Русия. Трябва да бъдем безкомпромисни и изключително внимателни към всеки акт, който би могъл да постави негативен отпечатък върху отношението ни към този факт. Това казва пред медиите доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова – директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) към Министерството на културата във връзка с изрисувания Паметник на Съветската армия. Вандализъм с гибелта на 9 млн. души не можем да си позволим, подчерта Кандулкова. Според нея, ако нашият народ е дал 9 млн. жертви, за да сложи края на една война, сигурно болката в народа ни нямаше да е по-слаба от тази на руснаците: „Подобна реакция на руската страна е напълно разбираема.”

На 4 октомври 1949 година доминираният от Българската комунистическа партия Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов.Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев с идеята да символизира „признателността на българския народ към руските воини“. Автори архитекти са арх. Данчо Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Китанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник-график е Борис Ангелушев. Монументът, висок 37 метра, изобразява войник от Съветската армия, ограден от мъж и жена, съответно работник и селянка от България

„Композицията на паметника е уникална и класическа. Целият парк, зает от паметника, е подчинен на него. Това е една много мощна ос – север – юг, която пресича парка, и в центъра на тази композиция е този монумент. Самият паметник, не са само фигурите, представлява нещо като скъсен обелиск, върху който има фигури на хора, войници и отстрани – барелефи. Композицията е същата като увеличение на паметника на Цар Освободител – конната статуя и барелефи отстрани. Това е абсолютно класическа композиция, направена от един от нашите най-известни скулптури, който е бил много известен и преди 9 септември. Смята се за бащата на нашата скулптурна школа – Иван Фунев. Той има доста работи в Париж, Италия и в момента негови неща се продават на доста добри цени. Като произведение на изкуството е много добра. Като архитектурна композиция тя също е изпълнявала целите и задачите, поставени пред автора, архитекта и скулптура. Заема сериозно място в града. Явно, че това историческо събитие – победата над фашизма, е трябвало да бъде отбелязана по съответния начин. Това е събитие от световен мащаб – краят на Втората световна война и победата над фашизма”, казва архитект Константин Пеев пред българските медии.

СПОМЕНИ ОТ МИНАЛОТО И НОВИНИ ОТ ТАЗИ ГОДИНА ЗА ГРАДИНАТА ОКОЛО ПАМЕТНИКА След обявяване на независимостта на България (1908) е обявен международен конкурс за царски дворец на целия парцел с двете градини (1912-1914), чиято реализация е осуетена от Първата световна война. През 1936 г. със средства на цар Борис III архитектите Любен Нейков и Т. Горанов изграждат там „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите. През 1954 г. в градината е издигнат паметник на съветската армия и оттогава е известна като “градината на съветската армия”. На 09.06.2011г., по доклад на доц. Вили Лилков – общински съветник, Столичният общински съвет взе решение да възвърне историческото име на градината – Княжеска.

Паметниците на Съветската армия в България са издигнати в по-големите градове на страната по различно време в периода 1945-1989. На места паметниците на Съветската армия (особено когато статуята е само на един войник) са наричани “Альоша”.

Паметникът на на Съветската армия (“Альошата”) в Бургас изобразява съветски войник с издигната към небето лява ръка. Височината му е около 18 метра.

Паметникът на българо-съветската дружба cе намира на хълма “Турна тепе”, където при боевете за Варна по време на Руско-турската война от 1828 г., е било разположено руското командване. Паметникът е построен от видим бетон през 1978 г. за седем месеца, с помощта на 27 000 доброволци. За изграждането му са използвани 10 000 тона бетон и 1000 тона арматурно желязо. Околните пространства са залесени с над 20 000 растения. Вечер паркът е бил озвучаван от 7-та симфония на Шостакович, а осветения от 180 прожектора монумент се виждал от километри навътре в морето. Паметникът, заедно с книжарницата и бомбеното убежище към него са изоставени в началото на 1990 г. Днес “Вечния огън” не съществува, а бронзовите букви от надписа „Дружба от векове за векове” са изчезнали. Вътрешните пространства, преди използвани за комунистически ритуали, са превърнати в склад за стари автомобилни гуми.

Паметникът в Плевен е изобразявал изправен съветски войник, загърнат в наметало. Наричан е “Альоша”. Намирал се е в идеалния център на града, на т.нар. Стара главна в близост до общината и Мавзолея-костница. Премахнат е през 1991 година по време на управлението на СДС. Нарязан е на парчета и по-късно претопен.

Паметникът на Съветската армия в Пловдив е най-известният в България паметник, носещ прозвището “Альоша”. Височината му е около 15 м. и е издигнат на едно от известните седем тепета на Пловдив – Бунарджик до паметника на освобождението на Пловдив от османско владичество. Изобразява изправен съветски войник, държащ автомат модел “Шпагин” с цевта надолу. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи “Слава на непобедимата съветска армия освободителка”. До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки, около които се развива естествената растителност на тепето. Паметникът е като цяло запазен. Неколкократно са предприемани опити за премахване на пловдивския Альоша, но до момента те остават безуспешни.

Паметникът в Русе изобразява изправен върху гранитен пиедестал с форма на куб съветски войник, държащ знаме в лявата си ръка, като е опрял дръжката му до нозете си. На постамента са поставени петолъчка и надпис. На гърба на паметника има цитат от Георги Димитров: “Дружбата със СССР е нужна на България така както въздуха и слънцето за всяко живо същество.” Построен е в 1947 г.

Паметникът в Сливен е разположен извън града, на едно от възвишенията, обграждащи града. Представлява каменен масив под формата на пантеон.

Паметникът в Стара Загора е разположен близо до Военният клуб в парк Аязмото.

Паметникът в Шумен е построен 1948 г.

В България има над 400 само руски паметници. Много улици, градове и села са назовани в чест на руски общественици и пълководци, загинали в Руско-турската война, когато България отново придобива своята свобода, след петвековно османско владичество. Против тях не е тръгнал нито един българин до сега.

На общоградското поклонение в Добрич, по повод на 131-та годишнина от освобождението на града от османско иго, генералният консул на Руската федерация във Варна Анатолий Щелкунов заяви:

Няма друга страна в света, като България, в която да се съхраняват толкова много паметници на руски воини. Българите тачат паметта на руските воини, в страната има над 400 паметници, а улици и градове носят имена на руски мислители и пълководци, загинали за Освобождението на България. Тази признателност е пример за цивилизационно отношение и свидетелство за духовното единение между нашите два народа, свързани от православието, писмеността и сложната, но героична история.

 

1 comment for ““Оцапаха и изкъпаха Съветската армия” в София

  1. Atanasov
    07/22/2012 at 17:42

    Първо паметниците не са за РУСКИ ВОИНИ, а за СЪВЕТСКАТА Армия, която участва в войната, извън България. В България никакъв съветски войник не се е бил или загинал. Въпреки това българите плащаха репарации за ВОИНИТЕ, без да се воювали в България. За българските войници, които се биха девет месеца против Германия и за дадените жертви няма паметници. Вместо победители те бяха обявени за победени от тези, които никога не са имали някакъв фронт в България или срещу България. След войната в България имаше огромна мизерия. Даже подарените от САЩ (CARE) дрехи и обувки за населението се продаваха и парите изчезваха тихо мълком за благоденствието на партийните комитети или неизвестно къде.