Билки, Баба Ванга и Америка

 

Лечебните свойства на някои растения са били известни още преди повече от 5000 години в земите на Асирия, Египет, Индия и Китай. В своите трудове учени от древността оставят информация за билките, ползвани по тяхно време: римският лекар Гален (129 – ок. 201), основателят на гръцката медицина Хипократ (460 – ок. 370 пр.н.е.), Диоскорид (1 век), таджикския лекар и учен Абу Али Ибн Сина – Авицена. Съществуват сведения и за употребата на билките и по българските земи. В труда си “Изследвания върху растенията” Теофраст, наричан баща на ботаниката, казва, че Тракия е най-богатият на лечебни треви район в тогавашния свят. Подробно описание на използваните от траките билки прави Диоскорид в съчинението си “За лекарствените средства”. Данните за славяните пък сочат, че те са се ползвали предимно от лечебните свойства на някои дървесни видове – бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен. Един от първите източници за практиките на билколечение в българската държава е “Шестоднев” на Йоан Екзарх (7 век), в който се описва лечението на плеврит с върба, кукуряк и топола. Богомилите също са били известни с народното си лечение.

 

 

 

 

 

Бавни, но сигурни и чисти

Какво препоръчва Българската Светица

Списък с английските имена на билките

РЕЦЕПТИ

И до днес в народните песни се пее за омайни билета, брани по ранина от млади моми и момци. …Дали магическото действие на добрите духове, населявали древния Хемус, не е създало тези омайни растения, изплели нанизи от дъхави огърлици по гори и ливади? … Но едно е сигурно – в тях тече живителният сок на земята на българите и затова те носят здраве и сила, красота и мъжество, любов.

 “Най-билковият” празник е Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка), който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата БПЦ чества Рождение на св.Йоан Кръстител, откъдето идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

772 вида диви лечебни растения виреят в България. От тях едва 127 се използват от официалната наука. 250 вида се събират с терапевтична цел.

Интересът към билките непрекъснато нараства. Причина за това е не само фактът, че съдържат висок процент биологично активни вещества – витамини, ферменти, етерични масла и пр.
Билколечението е по-евтино и може да се прилага при всички възрастови групи, включително деца и възрастни хора. По-малко токсично е, поради което може да се ползва значително по-дълго, отколкото медикаментите.

Целебните растения обаче не действат веднага както хапчетата. Терапията с билки изисква време. Трябва да сте търпеливи, за да има резултат
Подходящи за нея са хората с хронични заболявания, особено след като са изчерпали арсенала на съвременната медицина и не са получили желания ефект.

Фитотерапията обаче трябва да бъде насочвана от специалист в тази област. Право да лекуват с билки имат и хора, които не са дипломирани медици. Те обаче трябва да са преминали обучение от 4 семестъра във Висше медицинско училище да практикуват неконвенционална медицина. Трябва да имате уважение към билките и гъбите, всичко непознато може да бъде и полезно и опасно. Информацията е събирана от книгите, от хората, от тези, които срещаш в планината – тогава знанието се предава най-добре защото се прилага веднага в момента.

Лечебните растения проявяват основно действие и други второстепенни, т.нар. меки ефекти. Когато една билка се преработва по химичен път, меките ефекти изчезват. Ето защо фитотерапевтите препоръчват непосредствена употреба на целебните растения. Използват се отделни части – цветове, плодове, листа, стръкове, кори, корени, коренища, грудки. Полезните вещества се концентрират на различни места.

Събиране на билките

Основно правило, което следва да се спазва, е билките да се берат в сухо и слънчево време, сутрин след вдигане на росата. Голямата „тайна”, което всеки начинаещ билкоберач трябва да знае е: кое е растението и коя част от него се бере, в какво количество и какъв е начинът на сушене и запазване.Народното поверие, че само в нощта преди Еньовден се берат билки, не е случайно. В това поверие има закодирано послание към всеки, който проявява интерес към билкосъбирането. В общи линии смисълът на това послание гласи, че към брането на билки човек трябва да се отнася с нужното внимание, загриженост и със съзнанието, че се извършва една важна и съществена дейност, която се подчинява на определени правила за постигане на желания „магичен” ефект.

 

 

 

Много важно е билките да са брани в подходящо време.

За да съхранят максимално целебната си сила, цветовете трябва да се откъсват преди пълното им разтваряне, по време на цъфтежа, но никога след прецъфтяване.
Стръковете стъбла с листа и цвят се режат, когато билката цъфти. По тях не бива да има прецъфтели цветове.
Листата се берат, ако са напълно развити. Но трябва да са млади, да не са увехнали или наядени от насекоми.
Пъпките се откъсват, преди да се разпукнат.
Плодовете и семената се берат, след като узреят.
Корите трябва да се вземат от млади и здрави дървета. Белят се в ранна пролет, когато растителните сокове започват да се движат интензивно.

Най-подходящи сезони за събиране на корени, коренища и грудки са пролет и есен. Лечебните растения се сушат и съхраняват на сухи, проветриви места. Не бива да загниват.

Подготовка на билките

Макар и в малки количества, билките съдържат лекарствено-активни вещества, които благотворно влияят на човешкия организъм.В най-голяма степен, активните вещества в билките са алкалоидите – органични вещества с основен (алкален) характер, съдържащи азот. Другите активни вещества с широко разпространение сред билките са гликозидите.Алкалоидите са азотсъдържащи органични вещества, които имат физиологично въздействие върху нервната система.Много растения складират важни вещества под формата на неактивни гликозиди. Когато веществата са нужни, гликозидите се свързват с вода и ензим и захарната част се отделя, като прави химикала годен за използване. Много такива растителни гликозиди се използват като лекарства.

За да има ефект от билките, те трябва да бъдат нарязани много ситно. Важно е да се спазват основните начини за извличане на фармакологично активните вещества.

При варене се получава отвара, а при попарване с вряла вода – запарка.
Известният български лечител Петър Димков препоръчва негорчивите билки да се запарват, а горчивите да се варят 10-15 минути. След това отварата се утаява и накрая се прецежда. Отварите и запарките трябва да са прясно приготвени. По правило не бива да престояват повече от 24 часа и да се държат в хладилник.

Студен извлек се приготвя, като ситно нарязаната билка се залее със студена вода и кисне в нея средно от 5 до 12 часа.
Важно е да се помни, че не всички билки понасят варенето. Например коренът от ружа не бива да се преработва топлинно. За това от ружата се прави студен извлек. Обикновено корените, корите и семената първо се заливат със студена вода и се варят, след като са били накиснати добре.

Ако растението е смолисто, често се прави настойка. За целта билката се залива с медицински спирт или ракия. Оставя се да кисне за различен период от време.

Когато се прави лапа, първо билката се счуква или намачква. Може да се смеси с малко гореща вода. Получената каша се поставя върху марля, която се привързва към болното място.

За мехлемите е нужна несолена свинска мас или вазелин. Те се разтапят на слаб огън. След като леко изстинат, към тях се прибавя счуканата на прах билка. За сгъстяване на сместа може да се използва разтопен восък, а за разреждане – зехтин.

За съжаление, голям процент от хората предпочитат да натоварват организма си с разноцветни хапченца, пренебрегвайки естествените билки, които могат да имат много по-добър и положителен ефект върху организма. Рядко обаче се замисляме, че химическите лекарства, които купуваме от аптеката помагат временно за едно, но ни вредят с пъти повече за друго и резултатът е цялостно отслабване на здравословното ни състояние.

 

 

 

Ефективност на билколечението
Крайният ефект от лечението с билки зависи от това как пациентите го приемат. Дали мислят, че всичко, което им се предлага, ще помогне, или са скептично настроени. Това особено се отнася за фитотерапията. Нейните методи изискват от болните търпение и желание да ги прилагат. Ефектът от нея настъпва най-рано след 15-ия ден от началото на лечението. За това всеки човек, който посяга към билките, трябва да вярва в тях. Но не бива да изпада в другата крайност, като им се предоверява и ги приема без лекарски контрол.

Благодарност на Д-р Шипочлиева

Древните се лекували с босилек

Свежите горски и полски растения са използвани още от древността за ароматизиране на ваните и баните. Тогава бил забелязан и благотворният им козметичен ефект. Комбинациите от билки за вана, които подобряват външния вид на кожата, трябва да съдържат медицински активни билки и ароматни треви. Продължителността на една успокояваща и тонизираща вана не трябва да е повече от 20 мин.
Стимулиращо действие имат стръкове от босилек, мащерка, цветове от бял равнец, боровите иглички, цветове от лавандула, лайка, невен и роза. Листата на градинския чай, девесила, ментата и маточината тонизират тялото. Общо успокояващо действие имат кората на див кестен, цветовете от липа и корените на дилянката, цветовете от жълта комунига, листата и корените от черен омон.
Билковите парни бани отварят кожните пори и спомагат за тяхното почистване. При нагряване билките отделят етеричните си масла и именно те тонизират кожата. За мазна кожа са подходящи цветовете от роза, листа от градински чай, кори от лимон и портокал. За суха кожа овлажняващо и успокояващо действат цветовете на игликата и листа от водна детелина.

Какво препоръчва Българската Светица Баба Ванга – билки и други разстения, които познаваме и имаме достъп до тях в САЩ – четете тук: BABA VANGA VUZPOMENANIE

————————————

БЪЛГАРСКИТЕ БИЛКИ ТУК: Български билки

———————————-

КАК ДА СИ КУПИМ БИЛКИ В АМЕРИКА?!
КОГА МОЖЕМ ДА ГИ НАМЕРИМ ?!
СПИСЪК НА ИМЕНАТА !!! САМО ЗА ВАС !

Страницата подготви Евгени Веселинов

/Моля, изпратете на bulgarica@gmail.com името на някоя билка, която знаете, но не намирате в този списък

ИМЕ (българско име, време на цъфтене, за какво)
Achillea (Равнец, May-August)
Agrimonia (Камшик, stem, June-September)
Alchemilla (Цариче, stem)
Alkanna (Айважива)

Althaca (Ружа, rout)

Anethum (Копър, garden plant)
Arctium (Репей, rout, May-September)
Arctostaphylos (Мечо грозде, leaves, May-September)
Artemisia (Пелин, stem, May-September)
Asparagus (Зайча сянка)
Asperula (Лазаркиня)
Astragalus (Клинавче, stem)

Berberis L. (Кисел трън, rout, May-September)
Betula (Бреза, May-September)

Calendula (Невен, garden plant – дясно на снимката)
Capsella (Овчарска торбичка, stem, May-June)
Cardnus (Магарешки трън, blossom, May-September)
Carlina (Решетка, rout)
Castanea (Кестен, July)
Centaurea (Метличина)
Chelidonium (Змийско мляко, stem)
Cichorium (Синя жлъчка, stem, June-July)
Corylus (Леска, bark, all year)
Cotinus Mill (Смрадлика, leaves)
Crataegus (Глог, fruit, September)
Cynodon (Троскот, rout, all summer)

Enphrasia (Очанка, stem)
Equisetum L. (Хвощ, all summer)
Eryngium (Ветрогон, stem)

Foeniculum (Резине)
Fragaria (Ягода, leaves, all summer)
Frangula (Зърнастец, bark)
Fumaria (Росопас)

Жаблек (конски ребра) съдържа гванидиновото производно галегинин с хипогликемичко действие. Освен това са установени флавоноиди, танини, сапонини и горчиви вещества.нижава съдържанието на захар в кръвта, т. е. има подобно на инсулина действие. Освен това дрогата има диуретично, потогонно действие, увеличава млечната секреция. Жаблекът намира приложение за лечение на леки форми на диабет и като помощно средство при лечение на диабета с инсулин и други противодиабетни средства. В българската народна медицина жаблекът намира приложение още като потогонно средство, като диуретично средство и за увеличаване млякото у кърмачките. Употребата на билката трябва да става внимателно и под лекарски контрол, тъй като може да доведе до покачване на артериалното налягане и до стомашно-чревни нарушения.

 

 

Galega (Жаблек, stem)
Galeopsis (Бударица)
Galium (Еньовче, stem, May-June)
Geranium (Здравец обикновен
Geum (Омайниче)
Glycyrrhiza (Сладник)

Hedera L. (Бръшлян, all summer)
Heracleum (Девисил, garden plant)
Herniaria (Изсипливче, stem)
Humulus (Хмел, May-July)
Hypericum perforatum L.(Жълт кантарион, June-August)

Inula (Оман, white stem)
Inula (Оман, black stem)

Juglans L. (Орех, leaves, June-August)
Juniperus (Хвойна, fruit, September-October)

Lavandula (Лавандула, blossom, July-August)
Leonurus (Дяволска уста, stem)
Linaria (Луличка)

Malva (Слез, leaves, all summer)
Malva (Слез, blossom, May-August)
Marrubium (Пчелник)
Matricaria (Лайка, June-July)
Melilotus (Комунига)
Melissa (Маточина, leaves, June-July)
Mentha (Мента, leaves, May-June)
Morus (Черница)

Босилекът (Ocimum basilicum), известен още като „царска билка“ (от гр. basilicum — царски)има антисептично, противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително и леко възбуждащо действие. Прилага се при инфекциозно-възпалителни процеси на пикочно-половите и дихателни пътища, при умора и при депресия.Отлично средство срещу комарите. Саксия с босилек или китка закачена на прозореца задълго ще прогони досадниците от къщата ви. Според българската народна медицина, сок от пресните листа на босилека се използва при гнойни възпаления на средното ухо, както и при трудно заздравяващи рани. Босилекът е полезен за успокояване на спазмолитични състояния, при подуване на стомаха.Босилекът съдържа витамин К, витамин А и е богат на манган. Пресният босилек е една от подправките, които придават особено характерен вкус на летните гозби и салати. Той винаги е добре дошъл там, където има домати, добавя елегантна нотка в мириса на чесъна и понякога приятно освежава рибата. Босилекът е сред най-важните продукти в италианската кухня – той осмисля соса “песто дженовезе”, придава лека загадъчност на спагетите и пицата и е основен играч в популярната доматена салата с моцарела и зехтин, наречена “Капрезе”. Отглежда се и в саксия.

 

 

Ocimum (Босилек, stem – на снимката дясно)
Ononis (Гръмотрън, rout, all summer)
Onopordon (Гингер, all summer)
Origanum (Риган, stem and leaves)

Paliurus (Драка, fruit)
Potentilla (Очиболец)
Primula (Иглика, blossom, May)
Pulmonaria (Медуница)

Qercus L. (Дъб, bark, June-August)

Rosa L. (Шипка, fruit, September-October)
Rubia (Брош)
Rubus (Къпина, leaves, all summer)
Ruta L. (Седефче, stem)

Sambucus nigra L. (Бъз – свирчовина, базак, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер – June-July – вижте рецепти за сок по-долу – сега е момента за бране)
Satureja (Балканска чубрица, stem, all summer)
Scolopendrium (Волски език)
Silybum (Бял трън)
Sinapis (Синап, fruit)
Stachys (Раннилист, stem, May-June)

Tagetes (Турта, blossom)
Taraxacum (Глухарче, stem, May)
Tencrium (Подъбиче, stem)
Thymus (Маточина, stem)
Tilia L. (Липа, blossom, June-July)
Tribulus (Бабини зъби, stem, June-August)
Tussilago (Подбел, leaves, all summer)

Urtica (Коприва, leaves, all summer)
Urtica L. (Коприва, rout, all summer)

Vaccinium (Боровинка, fruit, August-September)
Valeriana L. (Дилянка, rout)
Veratrum (Чемерика, rout)
Verbena L. (Върбинка, stem)
Veronica (Великденче)
Viola L. (Теменуга, stem, May-June)
Viscum (Имел)

АКТУАЛНО СЕГА

В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване.

 

Рецепти с бъз
Сироп

  • 30 цвята (съцветия) бъз
  • 2 кг захар
  • 1 пакетче лимонена киселина
  • 1 л вода

Сиропът от бъз има превъзходен лек, освежаващ вкус и е подходящ както за летните горещини, така и през зимата. Освен вкусовите си качества, сиропът е изключително полезен.

За направата на сироп от бъз се се използва черният бъз, известен още като свирчовина. Процедурата по приготвянето на сиропа е следната.

  • Измийте цветовете и ги накиснете във вода за 24 часа като затиснете цветовете така че да са покрити с вода.
  • Прецедете получения сок, прибавете захарта и лимонената киселина и разбърквайте докато захарта се разтвори напълно.
  • Налейте сиропа в бутилки, като ги пълните догоре, така че да не остава въздух.

Полученият сироп се разрежда с вода в съотношение 1:9.

Тази рецепта за сироп е най-уважаваната у дома. По-добра е от Sprite:) Елексир за боговете. През пролетта, преди години, когато започвах да тренирам в парка до нас имаше храсти свирчовина. Първите цветове ги набрах от там и направих сиропа. Английския ми ли е лош, но ме беше разбрал, че трябва да се пие по 1дна лъжичка сутрин:)) Разбрахме се, но името си остана – елексир на боговете

Разпространение:
Расте покрай реките, из храсталаците и в населени места.

Описание:
Разклонен храст или дърво, до 3 м високо (рядко до 8-10 м), със силно развита коренова система. (Да не се смесва с дивия бъз, който е многогодишно тревисто растение!) Стъблото и клоните са сивокафяви, с тънка грапава кора, със светли лещанки по нея, и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, дълги до 35 см, с 3-9 листчета, яйцевидно продълговати, назъбени по края. Цветовете са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. тичинките са 5, с едри жълти прашници. Плодът е черновиолетова сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена. Цъфти през май-юни.

Използваема част
За лечебна цел се използват най-често цветовете, изсушени и пресети през сито, така че да преминат само цветовете, а цветните дръжки да се отстранят. Изсушените цветове имат сладникав слузест вкус.
Цветът се бере преди пълното разцъфтяване май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350С. Допустима влажност 14 %. Срок на годност: цял цвят – 2 г.,; ронен – 1 г., смлян – 6 мес.

По-рядко се употребяват корените и плодът.
Корените се вадят наесен след узряването на плода – ноември, или напролет – март, преди развитието на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели корени – 3 г., рязани – 2 г. Плодът се бере при пълното му узряване август-септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустима влажност 15 %. Срок на годност: цял и рязан плод – 1 г. Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели листа – 2 г., рязани – 1 г. и 6 мес. Кората се обелва при започване на сокодвижението – март. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 450С. Допустима влажност 11%. Срок на годност: цяла и рязана кора – 1 г.

Химичен състав:
Цветовете съдържат малко етерично масло, съставено предимно от терпени, флавоноидите рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифенолните киселини кафена, хлорогенова и ферулова, както и гликозидни вещества (самбунигрин) с потогонно действие, холин, провитамин А, витамин С, смоли, танини, органични киселини, захари, слузни и малко дъбилни вещества. Коренът, листата, кората и плодът съдържат подобни съединения. Химичният състав на билката не е добре проучен.

Лечебно действие и приложение
Цветовете имат потогонно, омекчаващо, отхрачващо, понижаващо температурата действие. Прилага се при простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица, .хрема, ангина, пресипнал глас.

Листата действат диуретично и слабително, плодовете – слабително и диуретично.

В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване.

Подобно действие имат и останалите части на бъза. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата.

Отвара от листата се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.

Чай от цветовете – за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.

Начин на употреба. Вътрешно:
От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода. Оставя се за 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. (По други указания: 2 супени лъжици цвят (1 супена лъжица от останалата част на билката) се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути (цветът се залива с вряла вода). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

През последните десетилетия широка популярност придоби приготвянето на воден извлек и сироп от цветовете на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка.

От плодовете на бъза се приготвя също сгъстен пулп или мармелад, който се употребява като диуретично и слабително средство, за усилване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 см3 вода.

Външно приложение: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.

Внимание! Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Да се приемат по лекарско указание!

Използвана литература:
1. Станева, Д., Д. Панова, Л. Райнова и И. Асенов. Билките във всеки дом. София, Медицина и физкултура, 1982.
2. Нешев, Г., И. Ланджев. Билки и билколечение. /Справочник/. МТ, 1994.

С БИЛКИ ИЛИ НЕ – НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ


1 comment for “Билки, Баба Ванга и Америка

  1. 09/12/2011 at 18:16

    Bravo EVGENI!!!Strahoten blog!!