Денят на Победата

Рано сутринта на 1 май 1945г. над полуразрушения Райхстаг се развяло червеното Знаме на Победата, издигнато от разузнавачите на 756-и стрелкови полк на 150-а стрелкова дивизия М. А. Егоров и М. В. Кантария.

На 9 май се празнува Денят на победата над армиите на Хитлер, над Хилтристка Германия.

Денят, в който е обявен краят на най-тежката война в историята на съвременното човечество.

На 7 май 1945г. в град Реймс е подписан предварителен протокол – капитулация.

Късно вечерта (в 22 ч. 43 мин) на 8 май в специално подготвена зала на Военно – инженерното училище в Карлхорст (предградие на Берлин), украсена с държавните флагове на Съветския съюз, САЩ, Великобритания и Франция, се събрали представителите на върховното командване на страните съюзници, съветски маршали, войските на които са щурмували Берлин, журналисти.

Подписване на Акта за безусловна капитулация на фашистка Германия. Представителят на Съветското Върховно главно командване маршалът на Съветския Съюз Георги Константинович Жуков (крайният в ляво на снимката). Отдясно – Акта подписва от Върховното командваме на фашистка Германия генерал-фелдмарашал Вилхелм Кайтел Карлсхорст, 8 май 1945 г.

 

 

 

“ Ние долуподписаните, действайки от името на Германското Върховно Командване, се съгласяваме за безусловната капитулация на всички наши въоръжени сили на суша, на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в настоящия момент под немско командване, предаваме на подчинение на Върховното Главно командване на Червената Армия и едновременно на Върховното Командване на Съюзническите експедиционни сили”.

Хитлер предприел всички мерки, за да се договори с американците за сепаративен мир. Той издигнал лозунга: “По-добре да предадем Берлин на американците и англичаните, отколкото да пуснем в него руснаците!”. Но съветското командване не позволило да се осъществят тези планове.

Всички крупни здания в града били превърнати в опорни пунктове от германците, улиците и площадите били прикрити с мощни барикади, направени били многочислени минни полета, навсякъде били разхвърляни мини – капани. Стените на къщите били изписани с пропагандни лозунги на Й. Гьобелс: “Ние никога няма да се предадем! и т.н.
На берлинското направление съветското командване съсредоточило мощна войскова групировка: 2,5 млн. човека, 41 600 оръдия и миномети, 6 250 танкове и самоходни артилерийски установки, 7 500 самолета. В берлинската операция взели участие също две полски армии.

На 2 май 1945 г. фашисткият гарнизон на Берлин капитулирал. Над 30 хил. немски войници и офицери в района на Берлин се предали на съветските войници в плен. Берлинската операция завършила.
На 9 май съветските войници освободили въстаналата против окупаторите Прага.

Войната в Европа завършила! Тази война, която започнала в 4 часа сутринта на 22 юни 1941 г., когато фашистка Германия без да е обявила война напада Съветския Съюз, когато Хитлер заяви: “Ние ще унищожим Русия, за да не може тя никога да се повдигне”

.http://www.youtube.com/watch?v=UVLG_gYXn_o

Фактите:

Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около
60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена.

Най-големия празник в Русия е днес, която дава над 20 милиона човешки жертви.

Немската армия разрушава стотици градове, над 70 хил. села, оставиха без покрив над 25 млн. човека. Те унищожиха около 32 хил. промишлени предприятия, 65 хил. километра железопътни линии, разрушиха 98 хил. колхоза, 1876 совхоза и 2890 МТС. Като цяло материалните загуби на СССР съставляваха 2600 млрд. рубли. Над 4 млн. съветски граждани били изпратени в Германия. Мнозина са загинали в хитлеристките концлагери.

Как е постигната победата на руснаците над фашистка Германия? Битката при Сталинград обръща хода на войната. Курската дъга е мястото където се срещат танковите войски на двете страни – в нея  вземат участие 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета.

Не само хората са герои, има 12 града-герои (город-герой) от войната – Москва, Ленинград (днес Санкт Петербург), Сталинград (днес Волгоград), Киев, Одеса, Севастопол,  Брестката крепост, Новоросийск, Керч, Минск, Тула, Мурманск, Смоленск.

Обсадата на Ленинград продължава  от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 – блокирани са всички пътища към града с изключение на „Пътя на живота“ минаващ през замръзналото Ладожско езеро. Повече от 900 дни, жителите на града търпят невиждани лишения. Гладът и силните студове убиват цели семейства. Но Ленинград не се предава. Има една книга “Хлябът от онази зима” написана от жена, преживяла обсадата като дете – гладът е бил по-страшен и от бомбардировките, защото с него е трябвало да се бориш всеки ден.

Никоя друга държава в света не познава по-голяма истинска война с толкова жертви!

Участие на България във Втората световна война /ВИДЕО/

http://www.youtube.com/watch?v=-tqAm4s0_qw

 

ДЕНЬ ПОБЕДЫ

композитор: Давид Тухманов
текст: Владимир Харитонов

День Победы, как он был от нас далёк,
Как в костре потухшем таял уголёк.
Были версты, обгорелые, в пыли, –
Этот день мы приближали как могли.

Припев:
Этот День Победы
Порохом пропах,
Это праздник
С сединою на висках.
Это радость
Со слезами на глазах.

День Победы! [х3]

Дни и ночи у мартеновских печей
Не смыкала наша Родина очей.
Дни и ночи битву трудную вели –
Этот день мы приближали как могли.

Припев.

Здравствуй, мама, возвратились мы не все…
Босиком бы пробежаться по росе!
Пол-Европы прошагали, пол-Земли, –
Этот день мы приближали как могли.

Припев.
——————————————————————————-
ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА

Ден Победен, как далече той от нас все беше,
как в угасналия огън въгленчето се топеше.
Извървяхме версти*, плувнали във прах и огън –
правехме по-близък този ден тъй както можем.

Припев:
Този Ден Победен
със барут пропит е,
той е празник
със сребро в косите.
Той е радост
със сълзи в очите.

Денят на Победата! [х3]

Дни и нощи будна пред мартеновите пещи**
нашата Родина трудеше се и не спеше.
Дни и нощи битка тежка трябваше да водим –
правехме по-близък този ден тъй както можем.

Припев.

Майчице, здравей, дойдохме си, ала не всички…
Искам да претичам бос по росната тревица!
Половин Европа, половин Земя вървяхме ходом –
правехме по-близък този ден тъй както можем.

Припев.