1% държи 1/4 от приходите на САЩ

 

 

 

По отношение на богатство от доходи, то този 1% контролира 40% от доходите на САЩ – Животът на “еднопроцентните” се е подобрил значително – преди 25 години, съответните цифри са били 12% е частта на тези които са контролирали с доходи от 33%

“Of the 1%, by the 1%, for the 1%” / Vanity Fair Magazine

Най-големите “врагове” на САЩ – Русия и Иран са следващите най-големи империи с подобна концентрация на доходите на “народа” и трите заедно са на голяма дистанция от “вкостенела Европа”, както я нарече Президентът Буш

Американците непрекъснато гледат и четат в медиите за протести срещу репресивни режими, които са успяли да концентрират огромни богатства в ръцете само на малцина. Въпреки, че в американската демокрация, само 1 процент от хората държат почти 1/4 от приходите на САЩ – неравенство, което дори по-заможните ще уважат.

Няма смисъл да се казва, че това, което може да се е случило, действително се е случило. Горният 1% от американците сега прибира почти една четвърт от приходите на страната всяка година. По отношение на богатство от доходи, то този 1% контролира 40% от доходите на САЩ. Животът на “еднопроцентните” се е подобрил значително. Преди 25 години, съответните цифри са били 12% е частта на тези които са контролирали с доходи от 33%.

Едното обяснение може да бъде изобретателността, която носи добро състояние на тези хора, както и твърдението, че “надигащата се вълна повдига всички лодки”. Този отговор може да бъде доста заблуждаващ. Докато при

доходите на тези “Топ 1%” се наблюдава нарастване с цели 18% през последните 10 години, то доходите на тези по средата са паднали.

При преставителите на силния пол с гимназиално образование спадът е 12 на сто само за последния четвърт век.

Всичкият икономически растеж в САЩ през последните десетилетия и повече, просто в по-голямата си част се е преместил към тези на върха. И той е станал “тесен” за много и така се стига до 1%.

От гледна точка на икономическото равенство на народа, Америка изостава от всяка една страна, в старата, вкостенела Европа, както често президентът Джордж У. Буш често я нарича и се присмива.

Най-големите “врагове” на САЩ – Русия и Иран са следващите най-големи империи с подобна концентрация на доходите на “народа”.

Сред най-близките партньори на САЩ са Русия с нейните олигарси и Иран, се казва в статията на ВЕНИТИ ФЕЪР. Въпреки че много от старите добре известни центрове на неравенство в Латинска Америка, като например Бразилия, са стремят през последните години, по-скоро успешно, да подобрят положението на бедните и да намалят пропуските в доходите, Америка в същото време разреши неравенството да нарастне.

Икономистите отдавна се опитват да оправдаят по-голямото неравенство, което изглеждаше толкова тревожно в средата на 19-ти век, неравенство, които е само бледа сянка на това, което виждаме в Америка днес, пише ВЕНИТИ ФЕЪР.

Финансовите “богове” излязоха с обосновката

“маргинално-производителна теория.”

С две думи, тази теория е свързана с по-високи доходи, по-висока производителност и по-голям принос за обществото. Това е теорията, която винаги е бил ценена от богатите. Доказателство за валидността й, обаче, остава слаба.

Корпоративните ръководители, които помогнаха за осъществяването на рецесията в последните три години, чийто принос за нашето общество и защитата на техните собствени дружества, е значително отрицателно

продължиха да получават големи бонуси.

В някои случаи компаниите се почувстваха толкова неудобно, че се принудиха да прекръстят “бонуси-те” на “бонуси за задържане на положението” (дори и ако единственото нещо, което се задържа, беше лошо изпълнено). Тези, които са допринесли с много положителни нововъведения за нашето общество, от пионерите на генетиката до пионерите на Информационната Епоха, са получили подаяния в сравнение с тези, които отговарят за финансови иновации, които

доведоха глобалната икономика до ръба на унищожение,

заявява авторът на материала във ВЕНИТИ ФЕЪР.

Някои хора гледат на неравенството в доходите и свиват раменете си. И какво от това, ако човек печели, или че човек губи – ако увеличава доходите си, или ги намалява? Какво от това?

Важното е, твърдят те, не е начинът, по който се разпределя баницата, а размерите на баницата.

Това твърдение е фундаментално погрешно. Една икономика, в която за повечето граждани става по-лошо от година на година, една икономика като Америка – вероятно няма да се справи добре в дългосрочен план. Има няколко причини за това, посочват от ВЕНИТИ ФЕЪР.

На първо място, нарастващото неравенство е обратната страна на нещо друго:

свиването на възможностите – спиране или най-малкото контролиране на всеки човек с капацитет за реализация и развитие.

Бел.ред. Всяка “предоставена възможност” е като “бакшиш”-а

в ресторанта – взимаш сега и бегаш!  Превърнали са държавата в УВЕСЕЛИТЕЛНО ЗАВЕДЕНИЕ, където клиентите плащата сметките, а те поръчват музиката и определят менюто, за което задължително е да се пази диета. Т.е. предлагат се само временни неща, трохички и порцийки на хранилката.

Не се предлага КАКВАТО И ДА Е ПРЕСПЕКТИВА,

само се показва, като ново възможно по-луксозно меню с вкусотийки, което за да засили апетита с яденето на текущите дреболийки.

Когато и да намалиш равните възможности, това означава, че ние не използваме някои от нашите най-ценни активи, нашите хора, които са най-продуктивната инвестиция, сега, и в бъдещето.

На второ място, много от нарушенията, които водят до неравенство, като например тези, свързани с монополна власт и преференциално данъчно третиране със специални интереси, намалява ефикасността на икономиката. И не само, този нов вид неравенство продължава да създава нови изкривявания, подкопава ефективността още повече. Нека дадем само един пример –

твърде много от нашите най-талантливите млади хора, виждайки астрономически бонуси и безнаказаност, отидоха във финансите, а не в области, които биха довели до по-производителна и стабилна икономика.

На трето място, и може би най-важното, съвременната икономика изисква “колективен иск”, и се нуждае от правителството да инвестира в инфраструктура, образование и технологии. САЩ и Светът са се възползвали много от финансираните от правителството изследвания, които доведоха до Интернет, напредъкът на общественото здраве, и още и още.

Но Америка отдавна страда от недостиг на инвестиции в инфраструктура

(погледнете състоянието на нашите пътища и мостове, железопътни линии и летища ни), фундаменталните научни изследвания, както и в областта на всички нива на образованието. Освен че ще има още съкращения в тези области, които се случват и предстоят.

Нищо от това не би трябвало да е изненада – това е просто това, което се случва, когато разпределянето на богатството на обществото става неуравновесено.

Колкото по-разделено е едно общество, по отношение на богатството, толкова по-склонни са богатите да дават пари за общи нужди. /Старо имперско правило: Разделяй и владей!/ 

Богатите не трябва да разчитат на правителството за паркове или образование или медицински грижи или лична сигурност, те просто могат простичко да ги купят всички тези неща, но сами за себе си, и за никой друг. В процеса, те стават по-далеч от обикновените хора, загубват на каквато и да е съпричастност, която някога са имали.

Тази група “ТОП 1%” е силно разтревожена и от факта, че може да има силно правителство, което от своя страна може да използва правомощията си за регулиране на баланса, да им вземе една част от богатството им, и да го инвестира в народа за общото благо. Бел.ред. Избери най-умният простак, или най-глупавият  учен, но да бъде “последователен” на “ТОП 1%” и приятно слаб и податлив за манипулация по всяко време. 

Първенците в този 1% може и да се оплакват от вида на правителството, което имаме в Америка, но в действителност те се чувстват доста добре: с тези блокирани бизнеси и хора, за да си развиват и преразпределят, а правителството твърде разделени, за да могат да направят нещо, осбено по-ниски данъци, твърди изданието.

Икономистите не са сигурни как изчерпателно да обяснят нарастващото неравенство в Америка. Обикновената динамика на търсенето и предлагането със сигурност играе роля: технологии за икономии на работна ръка са намалили търсенето на добра средна класа и работни места за “сините якички” (федералните, държавните служби).

Глобализацията създаде световен пазар, който изправи на световната работническа сцена скъпите неквалифицираните работници в Америка срещу евтини неквалифицираните работници в чужбина. Бел.ред. Теорията за “най-богатите роби, или нахранените” е била валидна още за Стария Рим.

Социалните промени също изиграха роля, например, спадът на ролята и броят на синдикатите, които някога при създаването им са представлявали цяла 1/3 от американските работници, или над 30%, сега представляват едва 1/10, или около 12 процента.

Но една голяма част от причините не са толкова много свързани с неравенството е, а това, че тези “топ 1%” го искат да бъде по този начин.

Най-очевидният пример е данъчната политика. Намаляването на данъчните ставки върху капиталовите печалби, начинът по който богатите получават голямата част от доходите си, и този способ, който е създал най-богатите американци, достигнаха близо до нулевите стойности.

Монополите винаги са били източник на икономическа мощ, от Джон Д. Рокфелер в началото на миналия век и Бил Гейтс в неговия край.

Антитръстовите закони, особено по време на Републиканската администрация, е дар от Господ за господата от “ТОП 1%”.

Бел.ред. друг не може да расте, освен този, който вече е пораснал!

Голяма част от неравенството днес се дължи и на манипулирането на финансовата система, благодарение на промените в правилата, които са били закупени и платени от самата финансова индустрия – безспорно една от най-добрите инвестиции на бизнеса за всички времена.

¨Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите са създадени, за да бъдат използвани. Причината, поради която сега светът е в хаос се дължи на това, че вещите са обичани, а хората използвани.¨ Jonathan Moldu

Правителството отпусна пари за финансовите институции с близо 0% лихва и благоприятни условия за спасяване, когато всичко друго не успя. Регулаторите си затвориха очите за липсата на прозрачност и конфликт на интереси.

Когато се вгледате в чист обем на богатството, контролирано от горния 1% в тази страна, това е съблазнително, за да видите самото то това

нарастващо неравенство, като типично американско постижение, започнало далеч назад, та чак за да издигнем сега неравенството на световно ниво.

Бел.ред. По-добре да наречем кризата световна, и тя да стане фон на собствената картинка – така по-малко си личи и масите не ги боли! Познайте художника и открийте 10 разлики, пише в ребус-страниците.

И изглежда, че това постижение ще се допълва години напред, защото това, което го направи възможно е така добре създадено и обмислено от някои много умни хора. и така добре съобразено с човешката природа и психика, например с

алчността и лакомията, че самото то, съвсем самостоятелно, и всеки ръка за ръка, ще го самовъзпроизвежда.

УЖАСНО СИЛНО И ТОЧНО ПОПАДЕНИЕ НА “ТОП 1%” ! ДАЖЕ НЕ СЕ ЗАНИМАВАТ С ТЕБ, ТИ СЕ САМОКОНТРОЛИРАШ И КОНТРОЛИРАШ ДРУГИТЕ, САМОИЗЯЖДАШ СЕ И ИЗЯЖДАШ, НО НЕ ХАПЕШ И НЕ ЛАЕШ ПО СОБСТВЕНИКА И НЕ ГО ОБВИНЯВАШ В НЕРАВЕНСТВО И ПОДТИСНИЧЕСТВО. ВЪРХЪТ – ТИ СЕ САМОВЪЗПРОИЗВЕЖДАШ! ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА, ЗА ДА УВЕЛИЧИШ СВОЯТА СОБСТВЕНА СМЕТКА И ДА НАПЪЛНИШ КОШНИЧКАТА НА ПОЧВОСЪЗДАТЕЛЯ! 

Франкещайн, който да няма възможност да те изяде!

А богатството ще продължи да поражда сила, която поражда повече богатство, на фона на избиващите се сами себе си маси, които ще се върнат след това да търсят работа.

Ето сега един изключително фрапантен пример По време на скандала за спестяванията и заемите през 1980-те години, чиито размери, по днешните стандарти, изглежда почти нищожен, старомодният банкер Чарлз Кийтинг е бил помолен от комисия на Конгреса, ако може да подели сумата от $ 1,5 милиона между няколко ключови изборни длъжности, като в действителност може да си купи влияние. “Разбира се, че това е така,” отговори тогава той.

В последния си случай “Обединени Граждани” на Върховния съд е залегнало правото на корпорации да купуват членове на правителството, чрез премахване на ограниченията на разходите за изборната кампания. Личността и политика днес са перфектно изравнени, казват от ВЕНИТИ ФЕЪР.

Виртуално почти всички американски сенатори и повечето от представителите в Парламента, са членове на топ 1%, когато те заемат длъжността, и се издържат в офиса с пари от “горните 1%”, и знаят, че ако те служат на тези “топ 1%” и те ще бъдат възнаградени от “топ 1%”, когато напускат офиса. Като цяло, водещите политици, които провеждат търговската и икономическата политика също идват от “върха” 1%.

Образно и старомодно казано, ПОНЯКОГА ПАДАРИТЕ В ТОВА ОБЩЕСТВО, ПОНЯКОГА СЪВПАДАТ СЪС СОБСТВЕНИКА. Както искате го наричайте – професия ПАДАР или добро и верно зло куче.

Когато фармацевтични компании получават един трилион долара (1,000,000,000,000) подаръци чрез законодателство, което забранява на правителството, най-големият купувач на всякакви медикаменти, договаряне на цените, това не би трябвало да е чудо.

Не трябва да ви пада ченето защото законопроект не може да излезе от конгреса, освен ако няма големи намаления на данъците за по-заможните.

Като се има предвид силата на топ 1%, това е начинът, по който може да се очаква системата да работи, констатират от ВЕНИТИ ФЕЪР.

Финансовото неравенство на Америка нарушава нашето общество по всякакъв възможен начин. Хората извън топ 1% все повече живеят над възможностите си. Неравенството масово нарушава и външната ни политика, пише американското издание.

Тези “първенци” от единият процент (1%) рядко служат в армията, реалността е, че на всички “доброволци” армията не плаща достатъчно и патриотизъм свършва до там.

Плюс това, най-богатата класа не се чувства ущипана от по-високите данъци, когато нацията отива на бой, взетите назаем пари ще платят за всичко това.

Външна политика по дефиниция е за балансиране на националните интереси и национални ресурси. За личностите от “топ 1%” идеята за баланс и за обезопасяване не означава нищо. Корпорации и изпълнители стоят само за да печелят. Всичко друго е Пи Ар – ски цирк и медиен филм.

Правилата на икономическата глобализация също са проектирани в полза на богатите: да се насърчи конкуренцията в бизнеса, отслабване и защита на здравето и околната среда, отнемането на правото на колективно договаряне. Представете си как светът може да изглежда, ако правилата са създадени на страната на работниците. Правителството ще се конкурира с частниците в предоставянето на икономическа сигурност, ниски данъци от обичайната надница заплата, добро образование, и чиста околна среда. Но на “топ 1%” това въобще не е нужно. Или по-точно, те смятат, че не е. От всички минуси, наложени на нашето общество от топ 1%, може би най-голям е този:

ерозията на нашето чувство за идентичност, в която честната игра, равните възможности, както и чувството за общност са толкова важни. В т.ч. национална и етническа, религиозна и политическа. Идентифицираш се и до там – след това следва пълен контрол! 

Америка отдавна се гордееше че е справедливо общество, където всеки има равен шанс да се движи напред, но статистиката показва друго: шансовете на един беден гражданин или от средната класа са адски големи и почти неотложими, той да бъде върнат във времето в началото на Америка, по-малък, отколкото в много страни на Европа.

Картите са подредени срещу кого?

Именно това усещане за една несправедлива система, без възможност, която е причина за пожари в Близкия изток, повишаването на цените на храните и нарастващата безработица сред младите хора и трайно просто служи само като подпалки на огъня.

На който “ТОП 1%” пак ще се грее, а другите ще дишат само пушека! Като емигрантите – идват да вземат огъня, но получават само пушека и дълго кашлят, та чак им люти на очите!

С младежка безработица около 20% (а в някои места и сред някои социално-демографски групи, два пъти повече), с 1/6 от американците, които не могат да намерят позиции на пълно работно време, с 1/7 от американците живееще на талони за храна (и приблизително същия брой страдащи от “хранителна несигурност – неизхранване”).

Всичко това е предвидим ефект от създаването на отчуждение –

избирателната активност между тези на 20-годишна възраст в последните избори е бил 21%, съизмеримо с нивото на безработица. Хората не се интересуват от политика – политиците си правят каквото поискат – избират се и се преизбират сами с твърд електорат и слаба активност!

ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО РАБОТИ С ПЪЛНА ПАРА!

А идват избори … 

МАТЕМАТИКА – ЩО Е ТО? 

КОЕ Е ПО-ГОЛЯМО 1 ИЛИ 99?

У-хааааа!