Българското училище в Лондон разчита на държавата

INTERVIEW BULGARIAN SCHOOL IN LONDON

Българските училища в чужбина имат нужда от подкрепата и помощта на държавата, за да не изгуби националната си идентичност цяло поколение българи

Децата ще пораснат ще бъдат свързани с България, защото ще могат да четат, говорят и мислят на български

Интервю с директорката и собственик на две български училища в Лондон Милена Везенкова

16 февруари 2011г. Българските училища в чужбина имат нужда от подкрепата и помощта на държавата, за да не изгуби националната си идентичност цяло поколение българи. Това каза в интервю за БТА директорката и собственик на две български училища в Лондон Милена Везенкова.
Всяко българско дете, независимо в коя част на света живее, трябва да има достъп до българско училище, посочи Везенкова. Необходима е подкрепа и помощ на държавата при образованието на нашите деца, защото в противен случай рискуваме след години да изгубим цяло поколение българи, които са станали граждани на света, но са изгубили българската си идентичност, заяви тя. Българските училища в чужбина запалват и държат българската искрица жива и когато децата пораснат ще бъдат свързани с България, защото ще могат да четат, говорят и мислят на български, отбеляза Везенкова.
Тя поясни, че идеята за създаването на училищата възникнала преди 3 години след многобройни запитвания от живеещи в Лондон българи.


Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Коя е Милена Везенкова и кога възникна
идеята за създаването на българско училище в Лондон?

Отговор: На 36 години съм, омъжена с две деца на
3 и 6 години.
Аз съм от Войнягово, Карловско, ­ селото, в което Васил Левски е бил учител. Аз самата съм учила в него. Това е е едно от онези неща, които ме вдъхновиха да създам българското училище и да го нарека “Васил Левски”.

Завърших “Социология и политически науки” в
Пловдивския университет. Живея в Англия от 10 години. Дойдох да
уча английски език на едногодишен курс, но срещнах съпруга си –
българин, инженер. Решихме да останем и да живеем в Англия. Започнахме
заедно. Основният ни бизнес е внос на български стоки във
Великобритания.
Освен с двете български училища, се занимавам и с
благотворителни акции, свързани с България, както и с
организиране на прояви за българската общност в Лондон. В
момента развиваме и онлайн книжарница /www.bgbooks.co.uk/, която
ще бъде факт в началото на март. От нея всеки желаещ може да си
закупи книга на български език.
Идеята да направим българско училище в Баркинг,
източен Лондон, възникна през 2008 г. след многобройни
запитвания от живеещи в района българи. До този момент се
занимавах с различни инициативи, свързани с българската общност
в Лондон, но не и с толкова голям проект. Подсигурихме място за
българско школо “Васил Левски” и започнахме в началото на 2009
г.. Учебната година обаче бе започнала и решихме първоначално
обучението да е под формата на български образователни часове.
За кратко време се записаха 40 деца, които бяха разделени по
възрасти в 2 групи. Малчуганите изучаваха букви, стихчета,
български танци, опознаваха великите личности на България.
За 2 години училището се разви до такава степен, че
ни отесня. В момента децата в него са над 120 и са разделени в 7
паралелки. Училището ни е с одобрение от българското
министерство на образованието, младежта и науката и е
бенефициент по програма “Роден език и култура зад граница”.
Издаваме свидетелства за завършен клас, подписани от посланика
на Република България в Англия. Програмата и учебниците са
съобразени с препоръките на просветното министерство.

Не чувствам Лондон, като чужбина, защото всичко, което правя, е свързано с България и с българи.

Въпрос: Защо създадохте и второ училище?
Отговор: Второто българско школо “Розова долина”
дойде като естествено продължение. Намира в Тотнъм, Северен
Лондон, и функционира от есента на миналата година. В него са
записани 55 ученика. Сградата му е новоремонтирана и пригодена
за самостоятелно училище. Капацитетът е доста голям и сме готови
да посрещнем още много ученици тази есен. Училището разполага и
със салон за тържества. Финансирането му е изключително от
нашето семейство. С много желание и любов го направихме приятно
и полезно място, отворено не само за деца, но и за всички
българи, живеещи в Лондон. Може да се използва за партита,
изложби и конкурси от всякакво естество. Идеята е да се превърне
в своеобразен български културен център.
Две училища за две години е постижение, което ме
прави щастлива и удовлетворена. Не съм преподавател и се
занимавам основно с организационната и административна дейност
на школата и то на почти доброволни начала.

Въпрос: С какво тези училища се различават от
училищата в България ?
Отговор: Българските ученици в чужбина ходят
основно на местно английско училище и говорят предимно на
английски, а българското посещават един път в седмицата за по
няколко часа. За това кратко време трябва да усвоят почти същия
материал, както и да придобият много допълнителни знания,
задължителни за всеки българин. В нашите училища сме въвели
практика всеки път да има тема на седмицата, свързана с
България. Тогава децата научават интересна информация за
известни български личности и места в родината си.

Въпрос: Как протича учебният процес и плащат
ли децата такса за обучение? Има ли от тях такива, които не
говорят български?
Отговор: Децата учат по 4 учебни часа всяка
седмица. Преподаваният материал е български език и литература,
история и география на България. Използваме адаптирани програми,
които олекотяват материала, т.е. децата не изучават термини и
понятия, които вече са усвоили в английското училище и са същите
в българския език. Използват се много, специално подготвени от
нас, игри и упражнения за по-лесно възприемане.
По-голямата част от учениците владеят български
говорим език, но има и такива, които изпитват трудности при
общуване. Затова имаме и специална паралелка – за деца, които не
говорят български и такива от смесени бракове. С тях се работи
на принципа на “курс по български език” и се използва комбинация
от няколко учебника, за да се получи градивен обучителен
процес. Такъв метод на обучение не се преподава в нито един
университет при подготовката на учители и е нужно много желание
и хъс за работа, за да има резултат. Благодарение на добрите
преподаватели, резултатите са забележителни.
Специално място в учебния процес е отредено на
традиционните български празници като Баба Марта, 3-ти март,
празникът на жената, именни дни. Оформят се дискусии, чиято цел
е децата да изразяват правилно мнението си на български език.
Закупихме красиви народни носии и създадохме малък танцов състав
към училището. Опитваме се да възпитаваме интерес към
българската книга.
Има и такса, която заплащат учениците, за да
посещават училищата, но тя е символична.

Въпрос: Само от Лондон ли са децата и как
възприемат училището?
Отговор: Децата са предимно от общините на
Лондон, но има и такива, които идват и от други места в Англия.
Те са много щастливи и се забавляват от факта, че на едно място
има толкова хора, говорещи български. Често успяват да изразят
емоциите си и чрез изкуство. Малко преди Коледа издадохме
сборник със стихчета и рисунки на децата от училищата.
Любим момент са междучасията, когато има игри и
учениците намират нови приятели. Родителите са безспорна помощ
за училищата. Напоследък получавам много запитвания и
предложения да направим занималня през лятото – за срещи за игри
и творчество.
Родителите и учениците са много ентусиазирани и с
голямо желание се включват в различни инициативи. Последната ни
благотворителна акция “Коледа в кутия” събра стотици подаръци,
които чрез Национален фонд “Свети Никола” стигнаха до децата от
няколко социални дома в България.

Благодарение на учителите в българското училище в Лондон идват нови ученици. Веси Семерджиева и Мариана Начева са квалифицирани учителки, които не само преподават, но и умеят да се веселят с българчетата и техните семейства. ФОТО: Архив /клинете за по-големи рамери/

Въпрос: С какви учителите разполагате, получават ли
заплата или са на доброволни начала?
Отговор: Учителите са квалифицирани преподаватели с
български дипломи и стаж в български училища. Получават
справедливо заплащане за труда, който полагат.

Благодарение на тях в училището идват нови ученици.

Въпрос: Как се издържа финансово училище отвъд
границите на България?
Отговор: Предимно разчитаме на финансиране от
българската държава, което до момента става на проектна основа.
Всяка пролет подготвяме проекти за следващата учебна година. Те
биват резглеждани и на база на тях получаваме финансова помощ.
Макар и нови в тази сфера, получихме подкрепата на българите
тук. Имаме нужда от постоянно разрастване, за да има място за
всеки желаещ ученик. Нашето мото и цел са – “Да учим за България
на български” и да не казваме “не” на нито едно дете, което има
желание да учи.

Въпрос: Какво смята българската държава за
Вашето начинание и в частност българското посолство в Лондон?
Какво бихте поискали от българската държава?
Отговор: До момента получаваме подкрепа от
българската държава чрез проекта “Български език и култура зад
граница”, чрез който макар и с отрязан наполовина бюджет
успяваме да работим и вървим напред. Имаме и пълната подкрепа на
българското посолство, а посланик Любомир Кючуков е много добър
приятел на училищата ни. Посолството е винаги отворено за нас и
нашите ученици. Там имахме тържеството за 24-ти май миналата
година.
С голяма любов работя за тази идея и благодарение на
семейството ми, близки и приятели, които много ми помагат,
успяваме да се развиваме и разширяваме дейността.
Всяко българско дете, независимо в коя част на света
живее, трябва да има достъп до българско училище. Това искаме
от българската държава – подкрепа и помощ при образованието на
нашите деца. В противен случай рискуваме след години да изгубим
цяло поколение българи, които са станали граждани на света, но
са изгубили българската си идентичност. Българските училища в
чужбина запалват и държат българската искрица жива и когато
децата пораснат ще бъдат свързани с България, защото ще могат да
четат, говорят и мислят на български.

5 comments for “Българското училище в Лондон разчита на държавата