Поетът Валери Петров събра Шекспир в един том

„Ромео и Жулиета“ (Romeo and Juliet) е пиеса, една от ранните трагедии от Уилям Шекспир, разказваща за двама млади влюбени и тяхната невъзможна любов, довела до помиряване на воюващите им семейства. Тя, заедно с „Хамлет“, е може би една от най-известните негови пиеси и е считана за най-популярната любовна история. Пиесата завършва с думите „И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“. Шекспировият „канон“ съдържа 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми. Поетът и преводач Валери Петров събра творчеството на големия английски писател Уилям Шекспир в един том. Книгата съдържа комедии, трагедии, исторически драми, трагикомедии, романсите и сонети на Шекспир. Поместени са общо 37 пиеси и 154 сонета. Изданието съдържа 1200 страници с над 600 графики.

“Има две големи книги, които където и да разгърнеш, има какво да прочетеш – това са Библията и тази на Шекспир”

Избрани сонети за празника на любовта Свети Валентин, които може да ползвате и за пожелание към любимото същество

„Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.“

“О, виж в стъклото, младостта си виж!
На друг не отдадеш ли тази младост,
дълбоко тоя свят ще огорчиш
и ще лишиш една жена от радост.
Чие девиче тяло няма с плам
във своите прегръдки да те вземе,
или си влюбен в себе си дотам,
че даже любовта за теб е бреме?”

София, 14 февруари 2011г. Българската легенда поетът Валери Петров успя да събере творчеството на английската легенда писателят Уилям Шекспир (1564-1616) в един том. В книгата са представени комедиите, трагедиите, историческите драми, трагикомедиите, романсите и сонетите на Уилям Шекспир.
Поместени са общо 37 пиеси и 154 сонета. Изданието съдържа 1200 страници с над 600 графики.

Пламни, любов! Та твойто жило в мен
не се ли впива като глад и жажда?
Гладът, засищан всеки божи ден,
със нови сили всеки ден се ражда.
И ти любов, и твоите очи,
наситили глада си, не копнеят.
Но нека глад и утре в тях личи —
родени да пламтят, а не да тлеят.
И нека стане океан, сърце,
от този промеждутък без любов,
на чийто бряг, протягайки ръце,
да срещнем любовта със благослов.

„О, слабост, твойто име е жена!“

“Има две големи книги, които където и да разгърнеш, има какво да прочетеш – това са Библията и тази на Шекспир”, каза режисьорът и театрален педагог Здравко Митков, цитиран от БТА.

“Създаден съм за туй: да те очаквам.
И аз те чакам, о, не се оплаквам.”

На представянето беше отчетена благодарност за големите усилия на Валери Петров да преведе това издание. Поетът навършва 91 години след два месеца и продължава да работи.
Преди 12 години е започнало издаването на 8 тома на Шекспир, които сега са събрани в едно издание.

Избрани сонети за празника на любовта Свети Валентин

Упрекнах теменужката: дали
от теб не взима своето дихание.
Тя има твойта красота, нали?
И тая прелест, същото ухание?
Във оня крин ръцете ти видях
и миглите ти в ригана, а този
уханен цвят е бял със твоя страх.
но твоя плам е в алените рози.
И тая роза с бял и ален цвят
е с твоя дъх естествено, но злата
заплаща скъпо твоя аромат:
виж червея-мъстител, скрит в листата.

Какви цветя растат на този свят
и все са с твоя мирис или цвят.

***
Насън те гледам с гаснещи очи.
Със буден поглед търся, не намирам.
Но мрака в него грее от лъчи,
когато нощем аз във теб се взирам.
Щом сянката ти пръска тоя мрак
и той за мене, слепия, редее,
то как чудесно нежния ти зрак
при пълна светлина ще ни огрее.
Щастлив ще бъда в този светъл ден,
когато видя наяве и живо
лика ти, който всяка нощ над мен
светлее в тъмнината колебливо.

Денят без теб е като нощ за мен.
И ти нощта превръщаш в ярък ден.

***

Да беше мисъл тази моя плът,
плътта да ме скове не би могла.
И бих поел към теб на дълъг път
в пространствата със скорост на стрела.
Да бъдеш и през три морета ти,
безкрайният простор не ще ме спре,
защото мигом ловките мечти
прелитат над бездънното море.
Но мисъл аз не съм, и за беда
пространствата вилнеят между нас.
Предимно плът — от пръст и от вода —
от теб лишен тъгувам вечно аз.

Земя — усещам тежестта й в мен.
Вода — за теб аз плача всеки ден.

45

Но другите ми две съставни части
са с теб, където и да идеш ти.
С нетленен огън палещите страсти
летят към теб с въздушните мечти.
Останал с две субстанции в момента,
когато с вест към тебе полетят
мечтите ми — два леки елемента,
как страдам аз в нерадостната плът,
лишен от равновесие, додето
стихийните ми страсти и мечти
не известят отново на сърцето,
че ти си здрав и че ме помниш ти.

И как се радвам! Но след миг почти
летят към теб и мисли, и мечти.

46

Воюват в мене поглед и сърце.
За тебе те започнаха войната.
Очите искат твоето лице,
сърцето иска свойта част в делбата.
Кълне се то, че твоите черти
живеят в него тайно и незримо.
Но моите очи твърдят, че ти
си тяхно отражение любимо.
Тогава спорът се отнася в съд
и мислите, изслушвайки страните,
решават мъдро тъй: да помирят
завинаги сърцето и очите.

Очите взимат твоето лице,
сърцето, твойто любещо сърце.

47

Сърце и поглед в мен са в мир сега
и даже се взаимно утешават,
когато той е пълен със тъга,
а то от много скръб се задушава.
Очите ми със сляпото сърце
споделят своите приказни видения.
Сърцето ми за твоето лице
заплаща с част от своите копнения.
Тъй в мойте мисли или наяве
и липсвайки, си вечно с мене ти.
Но ще убегнеш моите мечти,
със тях съм вечно аз, и с тебе — те.

И ако спя, пак твоето лице
събужда в мене спящото сърце.

48

Приготвяйки се пак за дълъг път,
дрънкулките си скрих сега добре,
за да не би без друго този път
безделник някой да ги прибере.
Но ти, пред който всеки накит скъп
и всеки бисер е нищожен, ти —
утеха моя, моя черна скръб,
теб може всеки да те похити.
Но де, в какво да те затворя аз,
за да те имам винаги? Не знам.
В това сърце, което всеки час
ти можеш лесно да напуснеш сам?

Уви, и там ще съблазниш крадците
ти, който би подкупил и светците.

***

Стъклото старостта ще ни покаже,
часовникът — отлитащия час.
Но някой ред от нас ще ни разкаже
неща, мечтани от самите нас.
По бръчките в това стъкло правдиво
пресмятаме изминатия път.
А в стария часовник търпеливо
минутите към вечността текат.
Вложете в някой лист това, което
едва ли паметта ще съхрани.
Със този плод, откъснат от сърцето,
ви чака среща някога — след дни.

Как тоя лист, попаднал ни наслуки,
за нас е често пълен със поуки!

——————————————

Уилям Шекспир (William Shakespeare) е признат в западната култура като най-значимият писател в англоезичната литература. Шекспир е от малкото драматурзи, които се отличават в писането, както на трагедии, така и на комедии. Шекспир е написал 38 пиеси, 154 сонети и множество поеми – 2 повествователни и няколко по-кратки. Способността му да улавя и предава най-дълбоките аспекти от човешката природа дават право на мнозина да го смятат за ненадминат талант, а Английският Ренесанс често е наричан „шекспиров период” – 1588-1613г., но точните дати и хронологичната последователност на пиесите в повечето случаи не са изяснени. Продуктивността му е изключителна, още повече като се вземе предвид, че е живял само 52 години. В допълнение, Шекспир е най-цитираният писател в англоезичната литература, а и не само .

150

Каква е тази твоя страшна власт?
Как тя над мен безсилния владее?
Лишен от воля, лъжа с рядка страст
очите си, че слънцето не грее.
Така обайва тази сила зла,
че аз със чиста съвест и съзнание
прощавам в тебе злите ти дела
и всеки грях наричам обаяние.
Това, което мразят в тебе тук,
ме покорява и плени безславно.
Обичам в теб, което мрази друг,
не ме третирай с другите наравно.

За любовта ти съм достоен двойно.
Обичам в тебе всичко недостойно.

Всъщност на Шекспир дори не е било заплатено за издания на негови произведения, като по онова време издателствата заплащали за ръкопис без да се интересуват кой всъщност е автора. Все пак двама от приятелите на Шекспир, Хеминг и Конел, събрали общо тридесет и шест (36) негови пиеси, осемнадесет (18), от които до тогава непубликувани и ги издали като фолио, и досега известно като Първо фолио. Това издание се появява през 1623, седем години след смъртта на Шекспир. Именно в това първо фолио пиесите на Шекспир са разделени на три групи: трагедии, комедии и исторически. Днес някои от пиесите (комедии) се отделят в четвърта група – романси или трагикомедии.

„Бедната мъдрост често става роб на богатата глупост.“