Какво всъщност иска Асандж с Wikileaks?

автор: Тио Брейнин, в. “Guardian

Независимо какво е мнението ви за информационните разкрития на Wikileaks, последната серия разгласени поверителни документи поражда нов въпрос: какво точно иска Джулиан Асандж?

Предишните две групи публикации на информация за Афганистан и Ирак пасваха на профила на човек, който държи САЩ отговорни за неразкритите последици от военните им действия. Безразборното оповестяване на над 250 000 дипломатически грами прекъсва тази повествователна логика. То няма нито цел, нито тема.

Самите грами са смесица от сериозни доклади и ненужно ехидни клюки. Какъв например е общественият интерес от съобщението, че Ким Чен-ир изглежда “мекушав”? Сатирикът Джон Стюарт стигна дотам да допусне, че грамите са били написани от автора на клюки за известни личности Перез Хилтън.

Предположенията, че Асандж е направил това без ясна цел, обаче са лекомислени. Човекът сега е в списъка на Интерпол за най-издирвани лица, срещу него е издадена заповед за задържане по подозрение за сексуални престъпления и е изправен пред официални призиви за екстрадиране и неофициални призиви за много по-лоши неща. Ако става дума за предизвикване на негодувание, на Асандж доста му се насъбра за една седмица.

В интервюта на Асандж и негови статии, които сега се разпространяват в интернет, лидерът на Wikileaks обрисува целта, която си е поставил. Получената картина не е от красивите.

Асандж призовава борбата с тероризма да бъде преобърната с главата надолу, а “авторитарните” режими, които я практикуват, да бъдат взети на мушка. Той разглежда подобни управленчески системи като големи конспираторски мрежи, които си общуват тайно и се чувстват в безопасност заради невежеството на гражданите им. Тайнствеността, разсъждава той, съществува, защото тези управници биха се сблъскали със съпротива, ако общуват открито – а ако едно управление не е авторитарно, защо ще му трябва да пази тайни?

Това е изкривена, почти измамна логика. Ключовият фактор за разбирането на Асандж е, че той приема пълното пазене на тайна за неефикасно. Конспирацията не може да се осъществи, ако хората в нея не знаят какво прави всеки един от тях. Прав е – точно затова службите за сигурност на САЩ започнаха да споделят повече информация след атентатите от 11 септември, а това решение ги направи уязвими за Wikileaks.

Точно както експертите по борба с тероризма се стремят да нарушат комуникацията между отделните звена, Асандж се стреми да наруши комуникацията в неговите “авторитарни конспирации”. Той прави това, като ги заплашва с постоянни изтичания на информация и ги принуждава към информационно мълчание, иначе може да изтече информация чрез някой друг Брадли Манинг (войник в силите на САЩ с двойно американско и британско гражданство, заподозрян в предаване на военна информация на Wikileaks – б.ред.).

За Асандж САЩ са авторитарна конспирация. Организираните от него изтичания на информация целят да опозорят правителството на САЩ в параноичния му, според Асандж, стремеж към пазене на тайна. Както каза той пред сп. “Тайм” тази седмица: “Те ( САЩ ) имат два възможни избора. Единият е да се реформират по такъв начин, че да могат да се гордеят от действията си и да ги обявяват на всеослушание. Другият е вътрешноведомствено капсулиране и балканизация, което ще ги лиши от досегашната им ефикасност. За мен това е много добър изход.”

Доктрината на Асандж е потресаващо проста и всъщност доста лицемерна. Ако тайното общуване е толкова неразривно свързано с авторитаризма, защо тогава самата организация Wikileaks е толкова потайна? Защо източниците й са анонимни? Защо толкова често не серазкрива къде в момента се намира лидерът й? Отговорът е очевиден – ако Wikileaks беше открита, щеше да е изправена пред ефикасно противопоставяне. Ако мерим с аршина на Асандж, Wikileaks е същата авторитарна конспирация като правителството на САЩ.

Ние, разбира се, не трябва да приемаме подобен извод. По-скоро трябва изцяло да отхвърлим гледната точка на Асандж. Правителството на САЩ и съюзниците му може и да правят осъдителни неща, но техните служби за сигурност, въоръжени сили и дипломати вършат освен това жизненоважна работа и цялостното им осакатяване не е цел, която заслужава одобрение. Смехотворно е да се изтъква, че няма подходяща причина една държава да пази тайни. Ако човек заеме тази позиция, е дори по-смехотворно да приеме, че за Wikileaks, която сега е могъща организация със световен обхват, не важат същите норми.

Философията на Асандж за тотална прозрачност при упражняването на властта е или непоследователна, или интелектуално непочтена. Той би трябвало да се представя за това, което е – опонент на външната политика на САЩ, който се стреми да й пречи без значение на каква цена. Той не е неутрален носител на истината – просто предпочита един таен дневен ред – своя собствен – пред някой друг.

автор: Тио Брейнин, в. “Гардиън”

1 comment for “Какво всъщност иска Асандж с Wikileaks?

  1. Teddy Von Burg
    2010/12/07 at 11:12 AM

    Mnogo tapa i manipulativna statia. Prosto draznesto.
    AKo naistina “Самите грами са смесица от сериозни доклади и ненужно ехидни клюки.” to zasto e obiaven za izdirvane ot Interpol.
    Zastoto e neudobno prav za vsichko.
    “Тайнствеността, разсъждава той, съществува, защото тези управници биха се сблъскали със съпротива, ако общуват открито – а ако едно управление не е авторитарно, защо ще му трябва да пази тайни?” Tova e logikata na obiknovenia chesten chovek!!!
    A otnosno zasto se krie, dete v detskata gradina ste vi dade pravilnia otgovor. mislia ceh vseki go znae. No eto choveka dazse ne se i krie veche, a se e predal dobrovolno za da izchiste imeto si. Aman ot zurnalisti koito ni kazvat kak da mislim, ili po-tochno da ne mislim.