Уикилийкс разплака Вашингтон, но не и американците

 
 
 
 
 
 
 

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ ?

“Къде сме ние” в тази координатна система на противоборството между бюрокрацията и свободолюбието?

Смели образци на критици на статуквото на Запад ни се демонстрираха непрекъснато. Най-ярки сред тях бяха самите холивудски произведения …

… истински шедьоври на Холивуд, като “Кръстникът” (гледайте го и днес, ще ви прозвучи, десетилетия по-късно, напълно съвременно дори като изразни средства), “Ловецът на елени”, “Полет над кукувиче гнездо” и т.н.

Автор: Иво Инджев 

Темата за разкритията на сайта Wikileaks има толкова подточки, че няма как да бъдат изчерпани с прочита им в една отделна статия. Ето ви още една.

Провокират заглавията, в които (с основание) се твърди, че е показано истинското лице на американската дипломация. Но тук нещо дълбоко познато от миналото ме кара да добавя малко разсъждения.

Не е вярно, че по време на комунизма България е била напълно изолирана от Запада. Промъкваше се музика (повече нелегално), но и най-официално, тържествено дори дефилираха филми, книги и преводни материали от западния печат.

Някои от тези автентични произведения си бяха на световно ниво, макар и често “леко фризирани” като за целите на комунистическата пропаганда. Но общото между тях, ако не броим напълно “безобидните“ в идеологическо отношение ( като да речем някакви детски филмчета), беше “социалната ангажираност”.

Какво говоря – каква ти “социална ангажираност”! Та те направо громяха тежката действителност в капиталистическия свят. Имаше цели школи в изкуството на Запад, като италианският “неореализъм” в киното, които буквално (в епохата на черно-бялото кино) черно на бяло изобличаваха италианския капитализъм. И съответно се въртяха по кината у нас, а после и от екраните на монополната телевизия.

Смели образци на критици на статуквото на Запад ни се демонстрираха непрекъснато. Най-ярки сред тях бяха самите холивудски произведения, сред които вече съм споменавал “Апокалипсис сега” с мрачно обрисуваната картина на лудостта на виетнамската война.

Нещо подобно важеше и за някои истински шедьоври на Холивуд, като “Кръстникът” (гледайте го и днес, ще ви прозвучи, десетилетия по-късно, напълно съвременно дори като изразни средства), “Ловецът на елени”, “Полет над кукувиче гнездо” и т.н.

Пропагандата у нас беше много горда с находката си да громи врага с неговите си камъни, подбирайки най-едрите между тях, като съответно ги шлифоваше (и “Апокалипсис” и “Кръстникът” бяха силно орязани, естествено). Само глупостта на комунистическото самодоволство, която в крайна сметка го закопа, не можеше да проумее обратния ефект от демонстрирането на тази творческа свободолюбивост.

Хората у нас гледаха, цъкаха с език и със социалистическите си глави, колкото и да бяха увредени от барабанния бой на комунистическото индоктриниране, си задаваха тайно въпроса дали пък “там” е толкова зле, при положение че е позволено да се каже истината – колкото и да е болезнена тя за управляващите.

Нещо подобно се случва и в момента когато един защитен механизъм на демокрацията се задейства и хвърля предизвикателство на самата система в самите САЩ. Голяма радост настава в главите на всички, които и без това са убедени колко загниващи са САЩ и какви лицемери са техните управляващи.

За разлика от кои, питам аз, защото нямаме информация за никоя друга разобличена тайна дипломатическа преписка, но можем да се досетим за главното: едва ли е цвете за мирисане също така френската, турската, руската, китайската и т.н., но едва ли някога ще помиришем нещо от тази съкровищница на клюки.

Заглавията за “истинското лице”, изобличено сега от разкритията на Уикилийкс обаче могат да звучат и така:

“Демокрацията в САЩ показа истинското си лице”. Защото зашлеви най-силната държава в света. Направи го публично.

За нищожна част от дързостта подобни неща да бъдат извадени на показ в повече от половината свят репресивните апарати на държавата биха унищожили физически “престъпниците”.

Въпросните “престъпници”, ако изобщо пробият с публикациите си в медиите (дори и в интернет!), посмъртно не биха си показали физиономиите. Знам го от опита си с интервюирането на хора във връзка с книгата ми Президент на РъБъ ”, които се страхуваха буквално за живота си от разкритията за президента Първанов и предпочитаха да не бъдат споменавани поименно.

Най-смелите от тях все пак обещаха, че ако “стане нещо” ще свидетелстват в съда на моя страна, ако им се гарантира съответният статут от правосъдието.

Точно в най-мракобесните държави по света сега пътешестват избрани извадки от разкритията на Уикилийкс, за да се докаже пропагандно чрез тях колко гаден е Големият американски сатана, който явно е и достатъчно глупав да не обезглавява на мига онези, които са посегнали на държавните му тайни.

А в същото време режимите, които злорадстват над американското дипломатическо нещастие в момента, не допускат дори международни инспекции на свои инсталации, камо ли пък собствени журналисти да се ровят в разни държавни тайни и публично да ги оповестяват.

Разбираемо е, че властите в САЩ, Париж и другаде ронят сега сълзи заради щетите, които фасадата им понася от разкритията. Техните заклеймяващи изявления валят в световния информационен поток и го пълнят с обвинения в безотговорност на онези, които изнасят данните на показ. Те просто са длъжни да го направят.

Обаче в същото време свободните хора в свободните общества никак не са ужасени. Те искат да знаят как ги управляват, смятат, че имат право на информация и със сигурност не са толкова притеснени от “разпадането на държавността” заради показаните кирливи ризи.

Така че, вместо да плачем и ние в хора на опечалените на чуждите гробища, би трябвало да си зададен въпроса “къде сме ние” в тази координатна система на противоборството между бюрокрацията и свободолюбието.

Понеже става дума за плач, боя се, че отговорът на този въпрос е плачевен.

ИЗТОЧНИК: Иво Инджев 

5 comments for “Уикилийкс разплака Вашингтон, но не и американците

  1. Teddy Von Burg
    12/02/2010 at 09:32

    Propusnali ste da spomenete shediovrite na Michael Moore-Sicko; Capitalism, A Love story; Food, Inc., che e drugi. Ako gi gledate ste razberete che bednite sa tapi i daze ne razbirat za kakvo stava vapros (ami stom stignaha do tam da kazvat che Obama e socialist, zastoto iska da im dade “health insurance”0, a bogatite sa dobre i ne im puka za ostanalilte. Nali im davat konservi i cereal za da otzelieeiat. A sega kato im legalizirat marihuanata, savsem nisto drugo niama daim triabva na bednite, krotki i spokoini, i s palni stomasi. Takiva hora ne praviat revolutzia, nito promeni, nito sa zaplaha za faronite na varha na piramidata. Vsichko drugo e naivitet.

  2. Teddy Von Burg
    12/02/2010 at 10:45

    Zabravih da spomena i po-hudozestvenite filmi (moi lubimi filmi) Revolutionary Road s Leonardo Decaprio i Miris na Zena (Scent of Woman). Nestata sa kazani iasno, no nisto ne moze da se napravi.
    Naskoro prochetoh knigata “Razgovori s Boga” na Neale Donald Walsch. Ako ne drugo avtora i e edin mnogo madar i inteligenten chovek, koito vse pak posochva pat, a imenno lichnoto osaznanvane za nestata. Avtora i sasto e roden i otrasal v Oregon, sasto kato Ken Kissy, avtora na “Polet nad kukuviche gnezdo”. Iavno che koito prekarva mnogo vreme v kasti poradi loshoto vreme navan (v Oregon vinagi vali) ima i mngo vreme za razmishlenia. No kakva li polza ot mnogo mislene?

  3. 12/03/2010 at 10:38

    Руският президент Дмитрий Медведев Оповестената от сайта „Уикилийкс” информация разкрива „цинизма” на американската външна политика

    Оповестената от сайта „Уикилийкс” информация разкрива „цинизма” на американската външна политика, каза руският президент Дмитрий Медведев, цитиран от АФП.
    „Ние не сме параноици. Ние не обвързваме руско-американските отношения с изтичане на информация. Но същевременно това е показателно. Показва пълния размер на цинизма в тези оценки, отсъждания, който преобладават във външната политика на различи правителства. И в случая гворя за съединените щати”, каза Медведев по време на съвместна пресконференция с гостуващия му италиански премиер Силвио Берлускони.
    Президентът на Русия Дмитрий Медведев, премиерът Владимир Путин и италианският министър-председател Силвио Берлускони на летището в Сочи заедно огледаха новия руски самолет „Сухой Суперджет 100”, за който има 30 поръчки от италиански киомпании, и смесени руско-италиански.
    Русия не вижда нищо ново за себе си в оценките на документите на САЩ, публикувани от сайта “Уикилийкс”, и продължава да цели установяването на приятелски отношения със Съединените щати. Това съобщи на брифинг в Москва заместник-официалният говорител на Министерството на външните работи на Русия Алексей Сазонов, предаде РИА Новости.
    „Ние следим материалите, пускани от “Уикилийкс” и публикувани от редица западни медии. Голяма част от обнародваното представлява рутинна, според нас, дипломатическа кореспонденция на държавния департамент с американските посолства, въпреки че се срещат и пасажи меко казано предизвикващи възмущение и недоумение”, каза той.
    По думите му, що се отнася за страната няма изненади в оценките по руски-американските отношения.

  4. 12/05/2010 at 09:57

    Иран: „Уикилийкс“ е плод на сценарий, дирижиран от САЩ, за да укрепи имиджа си

    5 декември 2010г. Тайните от секретните американски документи, разпространени от сайта „Уикилийкс“, далеч не са притеснителен удар срещу дипломацията на Вашингтон. Това е плод на сценарий, дирижиран от САЩ, за да укрепи имиджа си. Така смята Мохамед Ларияни, който отговаря за човешките права в Иран, пише Ройтерс.

    „Документите на „Уикилийкс“ са за дирижиране на общественото
    мнение, за да се спаси катастрофалната ситуация, в която САЩ изпадна в очите на народите на света. Има шанс около 10 процента от документите да са автентични“, смята той. С някои от тях се прави опит да се покаже, че американци не са лично замесени в мъченията на затворници в Ирак. „Всички знаем, че американците убиват иракчани. Влизат в домовете на невинни хора и ги убиват“, аргументира се Ларияни.

    Иран се споменава в разкритите доклади. В тях от тях се докладва, че съседите на Иран призовават Вашингтон към започване на военни действия срещу Техеран.