Определиха фискалният резерв за 2011-та

БИЗНЕС

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2011 г. да е 4,5 млрд. лева, одобри парламентът

Депутатите приеха с преходните и заключителните разпоредби размерът на еднократната помощ при раждане през 2011 г. да е 250 лв. за първо дете, 600 лв. –  за второ , а за трето и всяко следващо – по 200 лв.

  2 декември 2010г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2011 г. да е 4,5 млрд. лева, приеха депутатите с одобрения на второ четене републикански бюджет за следващата година.
   Александър Радославов от левицата посочи, че правителството на тройната коалиция е удвоило фискалния резерв. Той все пак призна, че заслугата за това е на три управления назад.
   Димчо Михалевски добави, че през юни 2009 г. фискалният резерв е бил 8,234 млрд. лв.
   Павел Шопов от “Атака” подчерта, че резервът е можело  да е много по-голям, ако не е била “направена толкова лоша приватизация и съсипана реалната икономика”. Депутатите приеха с преходните и заключителните разпоредби размерът на еднократната помощ при раждане през 2011 г. да е 250 лв. за първо дете, 600 лв. –  за второ , а за трето и всяко следващо – по 200 лв.
   По решение на Министерския съвет министърът на финансите може да емитира държавни ценни книжа на международните пазари в размер до 2 000 млн. лв. или тяхната равностойност в друга валута при условията на последваща ратификация, гласува парламентът.
  Срещу тази разпоредба възрази Георги Пирински, според когото този текст е атакуем от гледна точка на конституцията. Основният закон, по думите му, изисква Народното събрание да дава съгласие за сключване на държавни заеми. Очевидно, коментира Пирински, след това решение парламентът ще се включи с
ратификация след емисията.
   За да му отговори, взе думата вицепремиерът Симеон Дянков, който до момента не се е изказвал при дебатите в зала по параметрите на бюджета. Единственият му коментар беше “нищо не нарушава конституцията”.
   Депутатите приеха държавните и общинските предприятия и еднолични търговски дружества с държавно, съответно общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, да внасят в републиканския бюджет 50 на сто от получения наем.

1 comment for “Определиха фискалният резерв за 2011-та

  1. 2010/12/05 at 11:18 AM

    ЗА МИШКИТЕ И ЗА ХОРАТА
    Как Бай Тошо управляваше валутният резерв?

    Една от най-големите тайни на комунистическото управление е т.нар. стратегически валутен резерв. Историята на създаването и стопяването му е неизвестна за широката общественост и до днес.
    Първите предложения за валутен резерв датират още от края на 50-те години и са от ръководството на БНБ. Въпреки че тогава става въпрос за заделяне на сумата от 10 млн. долара, с която да се осигуряват спешни задължения към западни банки, Живков и правителството отхвърлят идеята заради липсата на излишни пари. Стратегическият валутен резерв се формира чак през първата половина на 70-те години. “Аз бях инициаторът за създаването на стратегическия държавен златен резерв и на валутен резерв на България. Именно тези резерви – валутния и златния, аз лично контролирах до момента, когато бях на работа. Без мое изрично разрешение никой не можеше да позволи изнасянето на валута от страната”, посочва Живков в показанията си за дело №4.
    Ръководителят на БКП за пореден път не казва истината. Председателят на БНБ Васил Коларов отбелязва:
    “Чувал съм, че Кирил Зарев е предложил на Живков да бъде създаден този фонд, който е абсолютно необходим като краен резерв за най-лоши случаи за поддържане за определено време платежоспособността на страната при изчерпване на всички други възможности.” И самият Кирил Зарев: “Вероятно е било през 1972, когато аз направих предложение да се създаде резервен валутен фонд. Това предложение направих пред Станко Тодоров и пред Живков. Стори ми се, че те погледнаха на това мое предложение с недоверие, тъй като ние имахме да изплащаме дългове във валута, а в същото време аз исках да създам резервен фонд. Те обаче не възразиха на това мое предложение и такъв фонд беше създаден. Източници за попълването му бяха получаваните лихви във валута от банката. Имахме банка в Ливан, която се наричаше Литексбанк. Приходите, които внасяше тук, отиваха също към този фонд. Получените долари от продажбата на сребро също бяха предназначени за този фонд. Така с течение на годините започна натрупването на валута от него. С нарастването му нарастваха и лихвите, които получавахме от депозирането му в различни банки. Към края на престоя ми в Държавния комитет по планиране сумата по този фонд достигна около 800 млн. долара.”
    Живков има две съвсем различни интерпретации за този резерв – едната е в параден стил в мемоарите му: “Искахме да представим реално пред света успехите на нашата икономика. През изминалите години бяхме увеличили националния доход, селското стопанство хранеше две Българии. Успешно развивахме машиностроенето и електрониката. Виждаше се, че България върви уверено напред. Затова създаването на валутния резерв беше важно и от вътрешен, и от международен аспект. Вложените от нас 250 млн. долара в чуждестранни банки ежегодно се увеличаваха. В средата на 70-те години те достигнаха 2 млрд. долара.” Под клетва пред прокуратурата комунистическият лидер заявява съвсем друго: “Имахме сериозни затруднения за България при плащанията в чужда валута. За да преодолеем тези затруднения, се наложи по уговорка между мен и Кирил Зарев – тогава председател на БНБ, да извършим една операция, като се изнесоха български авоари на стойност 250 млн. долара в швейцарски и в някои северноамерикански банки.”
    В действителност стратегическият валутен резерв никога не достига 2 млрд. долара, още по-малко това е възможно през 70-те години. Освен Живков никой друг не твърди подобно нещо.
    Председателят на БВТБ в периода 1980 – 1989 Иван Драгневски посочва: “Доколкото ми е известно, през средата на 70-те години тогавашният председател на БНБ Кирил Зарев е изготвил докладна записка до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров с предложение да се създаде стратегически валутен резерв на страната. От председателя на БНБ Веселин Никифоров разбрах, че със стратегическия валутен резерв може да оперира само Политбюро.” Най-точни данни дава Димитър Белчев, началник на отдел “Валутна наличност” в БВТБ в периода 1966-1992. Той е главен дилър и пряко отговаря за валутния резерв: “Когато председател на БНБ беше Кирил Зарев, на базата на негова докладна записка до Живков се направи предложение да се формира валутен резерв, който да се използва при крайни случаи, когато държавата изпадне в неплатежоспособност и не могат да се обезпечат разплащанията в чужбина. Този валутен резерв беше счетоводно в БНБ, а технически се водеше в БВТБ ( външнотърговската банка), звено “Валутна наличност”. Бяха около 70 млн. валутни лева при формирането на стратегическия валутен резерв в средата на 1974. Той беше формиран само от лихвите на наши депозити в чужбина, по същество средства от кредити и постъпления от износа и друга дейност.”
    Външнотърговската банка – основният оператор
    Ревизията на БВТБ, извършена от “Банков надзор” на БНБ през 1992-1993, хвърля повече светлина по този въпрос. От нея се разбира, че нормативната база за съществуването на резерва е постановление №33 на Министерския съвет от 10 юли 1978, с което се утвърждават Правилник за финансиране на стопанската дейност и Правилник за отношенията с банките в народното стопанство. Въз основа на втория правилник управителният съвет на БНБ утвърждава през 1978 указания за набиране и ползване на средствата по фонд “Валутен” на БНБ. “Аз заварих този фонд формиран и съм се старал валутните резерви на страната да не спадат под равнището, определено от висшите органи. От моя предшественик проф. Никифоров знаех, че с тези средства може да се разпорежда единствено Политбюро на ЦК на БКП. Това практически означаваше Живков”, обяснява бившият председател на БНБ Васил Коларов. Той продължава: “БНБ беше предоставила за стопанисване цялата валута по стратегическия валутен резерв на БВТБ. Тя пласираше тази валута в съответни чужди банки – в най-първокласните кореспонденти на БВТБ.”
    Размерът на резерва към 31 декември 1988 е 1 млрд. и 461.9 млн. долара. По това време страната вече е в икономическа криза. Средствата от него обаче започват да се топят. Положението е толкова сериозно, че БВТБ си позволява да прибегне до резерва без знанието на Живков, което е прецедент. “Имаше само един случай, когато без мое разрешение са изразходвани средства от валутния резерв. През 1988 Васил Коларов, председателят на БНБ, дойде при мен заедно с председателя на БВТБ Иван Драгневски и ме информира, че Драгневски е изхарчил, без да съгласува с него и без мое разрешение 300 млн. долара от стратегическия резерв. Не мога да си спомня за какво председателят на БВТБ беше изхарчил тези пари. Тогава аз се скарах на Коларов и на Драгневски”, заявява Живков. “Забравените” подробности по операцията и последствията от нея са изяснени в строго поверителна записка на председателя на БНБ до Живков от 13 май 1988. В нея Коларов го уведомява, че още през януари е разбрал, че външнотърговската банка е използвала средства от резерва за покриване на дефицита по платежния баланс без разрешение, вместо да се направи опит за привличане на допълнителни кредити от чужбина. Тогава председателят на БНБ е решил да спести информацията, за да провери подробно случая. Коларов установява, че “естествените трудности за БВТБ през 1987 да осигури необходимите нови външни кредити, за да бъде финансиран извънредно големият дефицит по платежния баланс на страната за същата година (в размер на 1 млрд. и 457 млн. валутни лева, или 1 млрд. и 767 млн. щатски долара), са довели до това, че след изчерпване на оперативните валутни резерви се е посегнало и на стратегическия валутен резерв”.
    Използването на милионите е станало по указание на шефа на БВТБ Драгневски. Коларов посочва, че към 31 декември 1987 реално стратегическият валутен резерв е възлизал на 700.8 млн. валутни лева, или 850 млн. щатски долара. “При положение че БВТБ не беше ползвала средства от резерва за покриване на част от текущия дефицит за 1987, неговият размер към 31 декември 1987 трябваше да бъде 1 млрд. и 171.4 млн. валутни лева, или 1 млрд. и 420.6 млн. долара”, заключава председателят на БНБ. Използването на средствата без разрешение обаче води и до други по-далечни последствия, които Коларов разкрива пред Живков: “Известно е, че БВТБ изпраща на съвсем ограничен кръг членове на партийното и държавното ръководство всеки месец данни за равнището на брутния дълг на страната в несоциалистическа валута. Нашите данни за брутните ни валутни резерви не се съобщават освен на вас. Това, което е направила БВТБ, има и следния резултат: БВТБ е изпращала сведения за брутния дълг, който не е нараствал толкова бързо, колкото би следвало да нараства, ако не се ползваха средствата на стратегическия валутен резерв, а се привличаха необходимите допълнителни кредити. В същото време поради това, че данните за брутния авоар не се пращат на същите другари, те не са могли да оценят докрай колко бързо нараства чистият дълг на страната поради бързото намаляване на брутните валутни резерви.”
    Председателят на БНБ предлага Драгневски да бъде освободен, а на негово място да бъде назначен първият заместник Веселин Ранков. Живков обаче не прави това. Драгневски, който поема БНБ след освобождаването на Коларов през декември 1989, обяснява, че заплахата страната да бъде обявена за неплатежоспособна още през 1987 поради забавяне в плащанията по дълга е причината той да използва средства от резерва: “Действително тогава в резултат на силното нарастване на отрицателното салдо по платежния баланс банката трябваше да привлича допълнително кредити. Известно е, че при такива ситуации, когато се излиза на пазара за търсене на кредити, се получава рязко влошаване на условията и едновременно с това силно ограничаване на възможностите за ползване на кредити. Така е, защото, когато се яви масово търсене на кредити от една банка, пазарът става информиран, че тя търси кредити в различни банкови институти по едно и също време, което предизвиква у кредитодателите определена сдържаност и опасения. Трябва да се подчертае, че реализирането на каквато и да е кредитна сделка на пазара, в това число и отпочването на каквито и да са предварителни разговори, означава тази информация да се разпространи сред всички банки, с които БВТБ има кредитни взаимоотношения. Спирането на плащането или дори забавянето извън времето би означавало обявяването на страната ни в неплатежоспособност с всички последици от това още през 1988. В тази критична обстановка и за запазване на платежоспособността на страната прецених, че не трябва да се преустановява плащането на задълженията. Дадох указания на Димитър Белчев, ръководител на отдел “Валутна наличност”, да ползва сума от порядъка на 300 млн. щатски долара за осигуряване на текущите плащания на страната от депозитите на стратегическия валутен резерв в западни банки.”
    Максуел става инвестиционен посредник
    След това първо принудително намаляване на стратегическия валутен резерв следва още една тайна операция, свързана с магната Робърт Максуел. През 80-те години той става близък с висшето комунистическо ръководство. С бизнес проектите се ангажират лично Живков, Луканов и Дойнов. Един от реализираните е участието на България в търговията с ценни книжа на международния пазар. Това става чрез посредничеството на английската финансова компания “Ландън енд Бишопгейт интернешънъл инвестмънт мениджмънт Пи Ел Си”, в която основен акционер е Максуел. На 22 април 1988 председателите на БНБ и на БВТБ Коларов и Драгневски подписват поверително предложение до правителството за “Даване съгласие БВТБ да инвестира част от стратегическия резерв в ценни книжа чрез английска финансова компания”. Сделката е наредена директно от Живков. Васил Коларов разкрива: “Няколко седмици преди датата на изготвяне на предложението на двете банки до Министерския съвет бях извикан от Стоян Овчаров, министър на икономиката и планирането. Той ми предаде, че има указание от генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков определена сума от него да се вложи в ценни книжа, като за посредник да се ползва английска финансова компания. Овчаров ми съобщи, че главен акционер в нея е Робърт Максуел.” В предложението на банкерите се посочва, че посредничеството ще стане чрез компанията на Максуел и че БВТБ “не е имала други делови контакти с тази финансова компания, която е създадена неотдавна”. Според подписания договор българската страна ще получи допълнителен доход над пазарната лихва, а посредникът – “комисиона в размер на една четвърт на сто годишно” ( бел. ред. – 0.25 процента), като специално се отбелязва, че обичайната комисиона при подобни операции, които БВТБ е плащала дотогава, е 0.1 на сто. Сумата, която се влага в ценни книжа за срок от две години, е 50 млн. долара, като при положителен резултат може да се увеличи до 200 млн. С поверително решение №63 от 27 април 1988 Министерският съвет дава разрешение. Според справка на БНБ от май 1992 става ясно, че в резултат на сделката българската страна е получила с 1 процент по-висока лихва от основния лихвен процент на Лондонския паричен пазар, тоест 9.77 процента вместо 8.77 процента. За преотстъпените 50 млн. долара БВТБ получава чиста печалба в размер на 8 242 470 долара, а през май 1990 г. 50-те млн. долара са възстановени. Печалбата за Максуел е над 1 млн. долара.
    Скоростното стопяване тъне в мъгла
    В краткия период от януари 1989 до март 1990, в края на който Луканов прекратява едностранно плащанията по външния дълг, следват още няколко операции със стратегическия валутен резерв, с които на практика той е стопен изцяло. Размерът му от 1 млрд. и 461.9 млн. щатски долара към 31 декември 1988 се запазва твърде кратко. Със записка от 9 януари 1989 на председателя на БНБ Коларов до премиера Георги Атанасов в съответствие с указанията на Живков се предлага намаляване на стратегическия валутен резерв до 1 млрд. долара. Предлага се 100 млн. долара от горницата да се насочат за неинвестиционни разходи ( бел. ред. – в делото не е изяснено как са изразходвани), а 361.9 млн. долара – за покриване на дефицита в платежния баланс на страната. Коларов уточнява, че “не е имало писмено решение какъв да бъде минималният размер на стратегическия валутен резерв, но тъй като всяка година по няколко пъти размерът му се докладваше лично на Живков от мен, то се приемаше, че размерът може само да нараства. Единствено през 1989 поради затрудненията на БВТБ да привлича нови кредити и по настояване на председателя на БВТБ Иван Драгневски тогава министър-председателят Георги Атанасов помоли писмено Тодор Живков да утвърди решение, че валутният резерв не бива да спада под 1 млрд. долара.”
    На 26 октомври 1989 е следващото олекване на валутния резерв. Тогава председателят на БВТБ Драгневски получава съгласието на Живков и на премиера Атанасов да се използват още 300 млн. долара за насрещни плащания. Така резервът намалява на 700 млн. долара. С нова докладна записка от 26 януари 1990 от резерва се взимат още 300 млн. долара и остават само 400 млн. долара.
    Намаляването е отразено в актива на баланса на БВТБ, но не и в пасива му. Затова и по данни на БВТБ към 31 декември 1989 той възлиза на 1 млрд. и 012 млн. долара. До 30 март 1990 в отчетите тази сума остава непроменена. Стратегическият валутен резерв – с тази стойност от малко над 1 млрд. долара, е включен в приходите в конвертируема валута за първото тримесечие на 1990, когато вече управлява първият кабинетът на Андрей Луканов. Общата сума на валутните приходи за този кратък срок заедно със стратегическия валутен резерв възлиза на 2 млрд. и 587.2 млн. долара. Освен сумата от 1 млрд. долара в това число влизат:
    – валутни приходи за първото тримесечие – 710 млн. долара (392.7 млн. от износ на стоки, 296 млн. – нестокови приходи, и 21.3 млн. погашения от държавни кредити)
    – финансови кредити – 425 млн. долара
    – стокови кредити – 439.4 млн. долара.
    За същия срок направените разходи са:
    – разходи по внос на стоки за първото тримесечие – 577.4 млн. долара
    – разходи по внос на стоки от 1989 – 117.7 млн. долара
    – разходи по вноса със собствени средства на фирми за първото тримесечие – 150.2 млн. долара
    – предоставени държавни кредити за първото тримесечие – 400 000 долара
    – плащания към търговски банки – 111 млн. долара
    – погашения по ползвани кредити (главница) – 1 млрд. и 178.5 млн. долара.
    Общо разходите възлизат на 2 млрд. и 448.9 млн. долара. В документите те са дадени в този най-общ вид и липсват данни за конкретните получатели на тези средства. В архивите няма и данни, че прокурорите по дело №4 са изискали такава информация.
    От съпоставянето на приходите и разходите през първите три месеца на 1990 се оказва, че държавният резерв към 31 март 1990 е само 138.3 млн. долара. Тоест от останалите към 26 януари 1990 г. 400 млн. долара от стратегическия валутен резерв са похарчени още 262 млн. долара.
    На 3 декември 1990 управителният съвет на БНБ взема следното решение: “Във връзка с използваната от БВТБ ефективно валута по валутен фонд на БНБ за плащания по външния дълг на държавата преди установяване на мораториума БВТБ да отрази тези плащания след доказването им и във валутната сметка на БНБ, като едновременно с това се възстанови на БНБ левовата равностойност на валутата по курса към деня на взетите операции във валута.” За доказване на плащанията председателят на БВТБ прилага справка, от която е видно, че в периода 1 януари – 31 март 1990 има плащания за падежи по кредити 1 млрд. и 325.2 млн. долара, за лихви по кредитите в размер на 205.2 млн. долара и 193.4 млн. долара съгласно постановление на правителството №41 от 23 декември 1988 за единния държавен план на страната за 1989. Общо това са разходи за 1 млрд. и 723.8 млн. долара. Основен източник за посрещането им при пасивния платежен баланс на страната през 1989 и 1990 и при намалените й авоари са били средствата по валутния фонд. Тези пари обаче не са могли да помогнат с нищо на държавата.

    Материалите за тези постинги са взети от документално разследване, което е изградено върху уникалния архив на следствено дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Сред тях са неизвестни досега документи от поверителния архив на БНБ, от архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на външноикономическите връзки, отдел “Специален” на Министерството на финансите, “Кинтекс”, Комитета за държавен и народен контрол, МВР. В показанията си по делото членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, министри от правителствата, водещи фигури от тогавашния стопански елит и ръководителите на БНБ и БВТБ признават несъстоятелността на комунистическа система и икономика.
    Автор : Христо ХРИСТОВ

    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/11/05/394493_purviiat_falit_kak_jivkov_taino_prodava_bulgarskiia