Външно министерство каза “твърдо ДА” за противоракетен чадър в България

Позицията на българското правителство е непроменена – от голяма важност за България е ПРО да покрива и нашата територия, посочи говорителят на МВнР Весела Чернева  

16 ноември 2010г. Позицията на българското правителство е непроменена и ще остане такава и до срещата в Лисабон – от голяма важност за България е противоракетната отбрана /ПРО/, ако стане част от натовската стратегическа концепция, да покрива и територията на България.
    Това каза в отговор на въпрос говорителят на Министерство на Външните Работи /МВнР/ Весела Чернева на днешния брифинг във ведомството, звуков запис на който е инсталиран на уебсайта на ведомството.
    По думите й покриването на българската територия от щита очевидно би било основен елемент на нашата сигурност предвид разпространението на технологии и оръжия за масово поразяване.
    България ще настоява системата за ПРО да стане част от стратегическата концепция на НАТО и да бъде част от натовската отбранителна система – това, което ние правим в продължение на много месеци, посочи Чернева.     
    В отговор на въпрос по повод на информация, че външното ведомство е разпращало до служителите си зад граница съобщение, че няма да им бъдат изплащани командировъчни до края на годината, Весела Чернева коментира, че няма да се стигне до такава ситуация. На 25-то число, както обикновено, всички наши служители ще получат съответните възнаграждения, онези, които са в чужбина, ще получат своите командировъчни, заяви говорителят.

1 comment for “Външно министерство каза “твърдо ДА” за противоракетен чадър в България

  1. 2010/11/25 at 7:38 AM

    НАТО има не само амбицията, но и способността и
    готовността да преосмисли себе си и да реагира
    адекватно на новите заплахи, каза Николай Младенов

    София, 25 ноември 2010
    Днес НАТО има не само амбицията, но и способността и
    готовността да преосмисли себе си и да реагира адекватно на
    новите заплахи. Това каза министърът на външните работи Николай
    Младенов в лекция, организирана от Атлантическия клуб в
    България.
    Сред най-важните за България акценти от новата стратегическа
    концепция и визията за развитие на Алианса Младенов посочи, че
    основата на северноатлантическия алианс остава колективната
    отбрана и се запазва член пети на Вашингтонския договор, както и
    трансатлантическата връзка. Младенов отбеляза и важността на
    решението за изграждане на противоракетна отбрана като мисия на
    НАТО, което обясни с това, че през последните 10-20 години
    правната рамка за неразпространение на оръжия за масово
    унищожение е под сериозен натиск и това, комбинирано с
    технологичния прогрес в света, който прави по-достъпни
    технологиите за балистичните ракети, създава сериозна рискова
    среда, заедно с наличието на радикални групировки, лидери и
    движения.
    Като двата големи пробива от Лисабон Младенов определи
    признаването на заплахата и решението за изграждането на ПРО, и
    съгласието между НАТО и Русия.
    За България беше важно и идентифицирането на енергийната
    сигурност като една от темите за по-добро сътрудничество в
    Алианса, отбеляза външният министър, който добави като важно за
    България и това, че НАТО остави отворената врата към страните,
    които споделят общите ценности и могат да носят споделената
    отговорност, като има акцент към страните от Западните Балкани.
    В Афганистан днес е фронтът на нашата национална сигурност,
    каза на лекцията Николай Младенов. По думите му не трябва да
    допуснем международният тероризъм да има убежище там, както и
    невинни хора да бъдат малтретирани и избивани от терористи.
    Като болезнена тема в Алианса Младенов определи как НАТО и
    ЕС работят заедно. Оказва се, че по-лесно можем да формулираме
    приоритетите на стратегическото си партньорство с Русия,
    отколкото да постигнем онова ниво на сътрудничество между НАТО и
    ЕС, от което се нуждаем, посочи външният министър.
    Той отговори и на различни въпроси след изказването си.
    За Шенген надежда има и тя не се основава само на сляпа
    вяра, а на реално свършеното от България до момента, коментира
    Младенов.
    С мнение в дискусията се включи и президентът (1990-1997)
    Желю Желев, който подкрепи казаното от Младенов. Желев постави
    въпроса накъде отива светът ни през 21-и век и дали той ще бъде
    еднополюсен или многополюсен. Категорично е, че той няма да е
    двуполюсен, през 20-и век този модел беше напълно компрометиран,
    отбеляза Желев. Това, което се очертава в началото на 21-и век,
    е, че светът ще бъде многополюсен, добави той.
    Николай Младенов благодари на Соломон Паси за приноса му за
    членството на България в НАТО, като отчете също и приноса на
    Атлантическия клуб в България.
    Лекцията премина при силен интерес, в присъствието на
    посланици, военни, експерти./BTA/