От древността до днес болестите на българите едни и същи

В костната структура преобладават дефекти, причинени от шипове и сраствания на прешлените. Силно потърпевши са големите стави - колянна, тазобедрена, лакетна и раменна, както и прешлените на гръбначния стълб.

ЗДРАВЕ с история

Антрополози: Шипове и сраствания на костите ни засягат най-често

Как се е променял ръстът и размера на главата?

Шарен и пъстър народ – косата, кожата …

Цар Калоян бил много здрав – шип мъчи царедворец 

Българката винаги е била близо до идеала за женска красота

Силно потърпевши са  големите стави и прешлените на гръбнака

СЪВЕТИ за болка

     15 ноември 2010г. От древността до днес болестите са едни и същи – шипове и сраствания  увреждат костите на българите, твърдят антрополозите. Дистрофично дегенеративни заболявания засягат най-често костите на българите от древността до наши дни, разказва пред българската телеграфна агенция директорът на Националния антропологичен институт чл.- кор. доктор на медицинските науки Йордан Йорданов.
 
        В костната структура преобладават дефекти, причинени от шипове и сраствания на прешлените. Силно потърпевши са  големите стави – колянна, тазобедрена, лакетна и раменна, както и прешлените на гръбначния стълб.   
       Оцелял невредим е шип на 8 000 години. Израстъкът е част от скелета на  висшия държавен сановник при царете Симеон Първи и Петър Първи – Чъргубилят Мостич. Смятаният за външен министър на двамата царе Мостич имал силно ошипяване на гръбначния стълб, което било установено при разкопки  във Велики Преслав.
   Със завидно здраве бил цар Калоян. При него антрополозите не са установили никакви заболявания. Пълководецът имал 32 великолепно съхранени зъба и следи от две травми от битките върху най-високата част на главата.
         Болестите са едни и същи – и в древността, и сега, отбелязва д-р Йорданов. Според него различна е само честотата им. Винаги и навсякъде е имало и тумори, и туберкулоза, и обикновени възпалителни процеси, твърди ученият, работил и върху възстановяването на образи на египетски владетели.
       Ръстът на българина е повлиян от Първата и Втора световна война, установили още антрополозите. По-време на войните се раждали по-дребни и слаби деца. След този социален стрес е
регистрирано увеличаване на ръста до достигане на изходната база.
     В края на 80-те години на миналия век започнал обратен процес. Когато през 1943 г. по повод нацистката теория на Хитлер акад. Методи Попов провел изследване в България, той установил ръст 171 см за мъжете. Сега този  показател сочи 171,7 см.
      Природата се грижи за съхраняване на ръста, който е по-устойчив показател от теглото, коментира Йорданов. Върху ръста влияние са оказали още големите периоди на суша в различните части на Земята и всеобхватните епидемии. Такава е имало в Европа преди Първата световна война. Погрешно е схващането, според д-р Йорданов,че древният човек бил нисък и постепенно започнал да расте. Базирайки се на данни за кроманьонския човек, чийто ръст е  172 см , антропологът  изчислява, че според тази теория за 40 000 години би трябвало съвременният човек да е вече към 3,5 – 4 метра.
          Процесът на скъсяване на човешката глава е приключил в Европа, твърди българският антрополог. Той цитира  изследване на ученици в столицата, доказващо, че започва обратно развитие. Налице е лека тенденция към удължаване на човешката глава. Според Йорданов идеалната й форма е сферична.
        Българката винаги е била близо до идеала за женска красота, без да го покрива, смятат националните антрополози. Те определят като приемлив образът на българската жена и в древността, и в народния фолклор, и в изобразителното изкуство.
        Ръката на българката е тясна и се доближава най-много до тази на швейцарката, а пък сводът на ходилото е висок и при жените, и при мъжете, констатирали изследователите.

     Според родната наука сме шарен и пъстър народ от антропологична гледна точка. Над 75 на сто от българите са тъмнопигментирани – с тъмни коси и по-матови кожи. Немалка част от тях обаче са с пъстри или светли очи, т.нар. пигментна дисхармония, което прави по-красиво приемливи  физиономиите и предполага по-здраво население, е заключението на антрополозите.
        Българските учени се надяват изследванията им да намерят реално приложение в икономиката. Според тях това може да стане чрез промишлената антропология, като изработката на всеки предмет се съобразява с ергономичните условия.
     Във времето на социализма заключенията на антрополозите са били ползвани от големите държавни предприятия.  За да бъде подновена тази практика, е необходимо да бъдат изработени антропологични стандарти. На базата на установените от антрополозите белези пък може да се правят прогнози за здравето на нацията, което е важно за обществото, отбелязват родните изследователи.

СЪВЕТИ ЗА БОЛКА

При наличието на шипове болката е един от факторите, които оказват най-голямо влияние върху цялостното здравословно състояние на пациента. Именно поради това на нея трябва да се обръща специално внимание.
Основната причина за усещането на болка в ставите е появата на мускулен спазъм и последващо разместване на ставите. Изхождайки от причините за появата на болката, трябва да се търсят и пътищата за нейното неутрализиране.
Препоръчителни в подбни ситуации са следните процедури:
– разтривка на гръбначния стълб с енергични движения на болните места всеки ден за около 30 минути с урина, престояла 7-8 дни;
– налагане на шиповете с компреси с много стара урина (такава, която е престояла повече от 15 дни);
– налагане на местата с шипове с мушамичка, направена по следния начин – към пчелен восък с големината на орех се добавят 4 лъжици зехтин, след което на водна баня се варят до получаването на еднородна смес. Взема се чисто и сухо парче хасе, което се потапя в сместа. След като се напои хубаво, се вади и се опъва внимателно. Ако все още има част от сместа, процедурата се повтаря. Когато сместа изстине, хасето се сгъва и се съхранява в найлонова торбичка. От нея се режат парчета, които се поставят върху болезнените места след предварително затопляне и прикрепяне с бинт или лепенки. Всяко едно от парчетата от мушамичката може да се ползва за период от 10 до 15 дни, като може да се носи непрестанно с малки паузи, през които кожата се оставя да „диша”;
– прилагане на нагревки, масажи и компреси, подбрани в зависимост от индивидуалните потребности.
С провеждането на подобни терапии от части се възстановява нарушената ставна подвижност, облекчава се мускулният спазъм и се подобрява нарушената циркулация на кръвта, както и тази на лимфата.