Али Агджа: “Ватиканът ми нареди да убия папата!”

“Със сигурност правителството на Ватикана стои зад опита за убийство на папата. Това бе решено от кардинал Агостино Казароли, който бе вторият човек във Ватикана”

“Аз правих репетиции за атентата заедно с отец Микеле и още един агент на Ватикана. Много пъти се съвещавах с него и дори бяхме заедно на площад “Свети Петър”, за да планираме атентата”

КАКВО СЕ СЛУЧИ С БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА?

10 ноември 2010г. Турският терорист Мехмет Али Агджа (Mehmet Ali Ağca) увери, че в атентата срещу папа Йоан Павел Втори през 1981 г. не са замесени американското ЦРУ, съветското КГБ или други тайни служби, а “българската следа” е била нарочно сътворена с цел да се срине Съветският съюз, пише вестник “Куотидиано национале”, цитиран от БТА.

Мехмет Али Агджа, който на 13 май 1981 г. извърши покушението срещу папа Йоан Павел Втори, обвини именно Ватикана в дирижиране на атентата. В ексклузивно интервю за Турската държавна телевизия Агджа обвини тогавашния държавен секретар на Ватикана Агостино Казароли, че е “мозъкът” на атентата срещу папата поляк.

“Със сигурност правителството на Ватикана стои зад опита за убийство на папата. Това бе решено от кардинал Агостино Казароли, който бе вторият човек във Ватикана,” заяви Агджа.

По време на интервюто, пояснява испанският всекидневник “Ел паис”, Агджа многократно настояваше, че задачата да бъде убит папата е била поставена от кардинал Казароли, който използвал своя агент “отец Микеле”, за да бъде тя сведена на изпълнителите.

“Аз правих репетиции за атентата заедно с отец Микеле и още един агент на Ватикана. Много пъти се съвещавах с него и дори бяхме заедно на площад “Свети Петър”, за да планираме атентата,” разказва Агджа. “Когато през декември 1983 година папа Йоан Павел Втори го посети в затворническата килия, не го е попитал нищо за вдъхновителите на атентата, тъй като “много добре знаеше, зад него стои Ватикана,” продължава разказът на Агджа, цитиран от италианския всекидневник.

Агджа, който днес е 52-годишен, прекара 19 години в затвора в Италия. После беше прехвърлен в Турция, където трябваше да излежи доживотна присъда за други престъпления, извършени като член на турска дясноекстремистка група. На 18 януари тази година обаче беше пуснат на свобода, пояснява “Куотидиано национале”, който е съвместно издание на всекидневниците “Джорно” /Милано/, “Национе” /Флоренция/ и “Ресто дел карлино” /Болоня/.

?”БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА”?

Сергей Иванов Антонов е е роден е на 11 юли 1948 г., арестуван, съден и освободен поради липса на доказателства във връзка с атентата срещу папа Йоан Павел II (т.нар. „Българска следа“).

Покушението е извършено от турския гражданин Мехмед Али Агджа на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. По това време Сергей Антонов е ръководител на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) “Балкан” в Рим. Той е задържан на 25 ноември 1982 г. от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Агджа, който посочва като свои съучастници още двама българи — Желю Василев и Тодор Айвазов, които са служители на посолството на България в Италия, но към този момент се намират в София.

Антонов не се ползва с дипломатически имунитет, тъй като е държавен служител, но не и дипломат.

Следствието, към което той е привлечен, продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 година. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор.

На 28 март 1984 г. в писмо до папа Йоан Павел Втори българският патриарх Максим отбелязва, че невинността на Сергей Антонов е безспорна не само за българския народ, но и за всички непредубедени хора. От името на Светия синод на Българската православна църква патриарх Максим моли папата “да изяви дълбоката си убеденост в невинността на Антонов”.

На 30 април 1984 г. в отговора си до българския патриарх папа Йоан Павел Втори информира, че на направените от Светия престол постъпки, италианското правителство предприема действия за ускоряване на процедурата, засягаща Сергей Антонов.

На 27 май 1985 г. започва процесът срещу Антонов. На 29 март 1986 г. Римският наказателен съд, под председателството на Северино Сантиапики, издава оправдателна присъда “поради недостиг на доказателства” срещу българските граждани Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев.Същия ден БТА е упълномощена да декларира задоволството на българската общественост от решението. “Присъдата е признание, че българите нямат нищо общо с атентата срещу папа Йоан Павел Втори”, се казва в декларацията.На 1 април 1986 г. Антонов се завръща в България. В същия ден по време на пресконференция за 13-ия конгрес на БКП, секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов заявява, че “България не е удовлетворена от оправдаването на Антонов поради недостиг на доказателства”, както и че “няма честен човек на земята, който да не е стигнал до заключението, че Антонов е напълно невинен”.

На 5 април 1991 г. българският посланик Огнян Пишев оповестява официално в САЩ решението на българското правителство да даде на международна независима комисия неограничен достъп до архивите в България, свързани с атентата срещу папата.

Здравето му обаче е съсипано — според изявления на някои български специалисти от онова време, той не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити и в затвора, но са му били давани психотропни вещества. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан“, след което е пенсиониран по болест.

На 7 декември 1995 г. по време на аудиенция на президента Желю Желев, папа Йоан Павел Втори за първи път заявява позицията си, че България няма вина за престъплението, извършено от турския гражданин Агджа.На въпрос на Желев:”Вярвате ли, че българският народ може да има нещо общо с атентата срещу Вас?”, папата отговаря: “Намеквате за т.нар. българска следа? Вината е винаги лична. Тази следа трябва да бъде изтрита. И надявам се по този въпрос да говорим, когато пристигна в България.”В интервю от 9 октомври 1996 г. в италианския вестник “Кориере дела сера” Агджа заявява, че на 13 май 1981 г. е стрелял срещу папата по свое решение, както и че агенти на италианските тайни служби са му внушили версията за т.нар. българска следа.Пред журналиста Марко Незе, Агджа декларира: “Българската следа” е измислица на тайните служби. Сега, когато папата страда в болницата, мога да го кажа – всичко беше една машинация.”По искане от юли 1997 г. на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев и на министъра на външните работи Надежда Михайлова към германските тайни служби по повод публикации в германската преса за разкрития на Щази за “българска следа” в атентата срещу папата, през септември 1997 г. в МВР е получена папка с копия на оригинални кореспонденции между Щази и бившата Държавна сигурност. Там не се съдържат факти за “българската следа”.

На 27 март 2002 г. 39 Народно събрание отпуска на Сергей Антонов пенсия за особени заслуги в размер на 160 лева месечно.

На 24 май 2002 г., по време на своето официално посещение в България, при срещата си с президента Георги Първанов папа Йоан Павел Втори заявява, че никога не е вярвал в т.нар. “българска следа” в опита за покушение срещу него през 1981 г.

“Тъй наречената “българска връзка” в атентата срещу моята личност беше една инсинуация. Това беше една несправедливост”, са думите на папата.

По този повод племенницата на Антонов – Мариана Георгиева, заявява: “Все пак казаното от папата няма да направи чичо ми щастлив. Той е един разбит човек и това нищо няма да промени. Последните 20 години никой не се поинтересува от него”.

На 1 август 2007 г. Антонов е намерен мъртъв в дома му на ул. „Сердика“ в София от дъщеря му Ани. По тялото не е имало следи от насилие, смъртта била настъпила няколко дни по-рано.