Повече искат да гласуват в интернет и да вземат пари за гласа си

54% от интервюираните одобряват предложението на всички видове избори да може да

2/3 от българите се опасяват, че изборните резултати могат да бъдат манипулирани

8 ноември 2010г. Гласуването по интернет става все по-приемливо за българите живеещи в Родината си, показва национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), направено през октомври сред 1000 души и разпространено днес до всички медии. Това е начинът, който одобряват над 75% от сънародниците ни живеещи в чужбина.
    Според данните, 35% биха гласували по електронен път, ако това бъде регламентирано със закон. Общо 29%, които не са против по принцип, не биха се възползвали от подобна възможност, защото не ползват интернет. Една четвърт от участвалите в изследването заявяват, че предпочитат да гласуват в избирателна секция, а не по интернет. Освен че става дума за навик, хората допускат, че електронното гласуване не е достатъчно защитено, показват данните на НЦИОМ.
    Идеята да се гласува по интернет е подкрепяна най-често от мъжете, от младите българи и от тези на средна възраст, от образованите, от хората със стандарт над средния, от жителите на столицата и на областните градове. Привържениците на ГЕРБ и на Синята коалиция по-често от останалите одобряват гласуване в интернет.
   Попитани директно за възможността, предвидена в проекта на Изборен кодекс, 54% от интервюираните одобряват предложението на всички видове избори да може да се гласува и по електронен път. Общо 19 на сто са против, а 27 процента не могат да преценят.
    От НЦИОМ са попитали анкетираните и за други предложения за промяна в изборния процес. Дефицитът на обществено доверие в изборния процес у нас води до изначална висока обществена подкрепа към идеите за промени в изборното законодателство, коментират социолозите.
    С най-голямо одобрение – от 71 процента от анкетираните, се ползва идеята за въвеждане на принципа за уседналост на местните избори /право да гласуват да имат само гражданите, живели не нпо-малко от 12 месеца в съответната община/. Общо 55 на сто одобряват забраната на т.нар. политическо номадство в общинските съвети – когато общински съветник напусне групата си, да може да преминава в друга или да стане независим.
    За 55 процента от българите 4-процентният изборен праг за партии и коалиции за влизане в Народното събрание е приемлив.
Общо 51 на сто предпочитат данни от социологически проучвания да не се огласяват в деня за размисъл.
    За 42 на сто е приемлива идеята за създаване на постоянна изборна администрация, а 21 процента са против. Общо 47 на сто одобряват създаването на регионални преброителни центрове, а 14 на сто са против.

  Това регистрира НЦИОМ в национално представително проучване, направено през октомври сред 1000 души.
    Въпреки това все още е висока обществената нетърпимост към практиките на платения вот и 83 процента твърдят, че при никакви обстоятелства не биха гласували срещу заплащане. Този дял е с 13 на сто по-нисък от регистрирания в отговор на същия въпрос през 2008 г.
    Общо 7.4 на сто от анкетираните биха продали гласа си, ако сумата ги удовлетворява, а 6.2 на сто – ако много им трябват парите. Общо 4.6 на сто биха продали гласа си, само ако симпатизират на съответната политическа сила.

За последните три години делът на готовите да гласуват срещу заплащане нараства четири пъти – от 4 на сто на 17 процента.

“И без това няма смисъл да се гласува, поне да взема някой лев”, е позицията на 4.4 на сто, а 3.9 на сто биха го направили, ако са сигурни, че няма да бъдат подведени под отговорност.
    Според социолозите, тъй като според общественото мнение практиката за продаване на гласове е широко разпространена, това отключва логиката “след като всички го правят, защо и аз да не се възползвам”. 
    “Купуването” на гласове неизменно заема първото място сред изборните нарушения във всички изследвания на НЦИОМ от последните години, отбелязват от Националния център. Според последното проучване “купуването” на гласове е посочвано като основен проблем на изборния процес в България.
    На открит въпрос /без посочени възможности за отговор/ “купуването” на гласове се определя като най-честото изборно нарушение от 37 на сто, а при закрит въпрос /с варианти за отговор/ –  от 53 процента. Социолозите отбелязват, че през февруари 2008 г. “купуването” на гласове е посочено на първо място като основен недостатък на избирателната система от 13 на сто, а през юли същата година – от 14%.
    Като втори по значимост проблем анкетираните през октомври тази година посочват т.нар. изборен туризъм. Спонтанно гопосочват 9 процента, а при предложени варианти за отговор – 49 на сто. На трето място е неправомерната агитация в изборния ден.

    Според проучването близо две трети от българите изразяват опасения, че изборните резултати могат да бъдат манипулирани.
Тези притеснения имат предимно хора на възраст между 50 и 59 години, със средно образование, жители на малките градове и политически апатични българи.
    Общественото мнение е раздвоено по въпроса дали са защитени личните данни на избирателите. Най-силно хората недоволстват от това, че личните им данни се излагат на публични места. Такова мнение изразяват хората на възраст между 30 и 39 години, жителите на малките градове, негласуващите. Жителите на столицата и на селата се притесняват значително по-рядко от публичното огласяване на подобна информация. Според 31 процента от интервюираните тайната на вота не е защитена.
    За 17 на сто е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват. Подчертана липса на интерес към гласуване е регистрирана сред най-младите до 29 години, сред жителите на София, сред най-богатите, но също и сред бедните, нискообразованите и ромите.
    Малки дялове от интервюираните – между 3 и 5 процента, посочват, че се затрудняват при попълването на бюлетината, както и при придвижването си до избирателната секция. Малко по-висок – 7 на сто, е делът на онези, които трудно се ориентират в интегралната бюлетина.
    Голяма част – 61 процента от анкетираните, твърдят, че знаят към кои институции да се обърнат, в случай, че станат свидетели на изборни нарушения. В отговор на открит въпрос по този повод те посочват най-често секционната избирателна комисия и МВР.

Идеята да се гласува по интернет е подкрепяна най-често от мъжете, от младите българи и от тези на средна възраст, от образованите, от хората със стандарт над средния, от жителите на столицата и на областните градове.

се гласува и по електронен път