Излезе рейтинг на българските ВУЗ-ове

Основният извод от изследването е, че да се учи висше образование в България, има смисъл и то дава добри възможности на пазара на труда, като средната заплата на млад висшист е 1034 лв. ($740.00), което е почти двойно на средната за България

Дръжте информатиката, икономиката и инженерството …

5 ноември 2010г. Рейтинг на висшите училища, който сравнява реализацията на завършилите бе публикуван на страниците на уебсайта на Министерство на образованието и бе представен в София от министъра на образованието Сергей Игнатов и Георги Стойчев от фондация “Отворено общество”.

Новата интернет базирана рейтингова система на висшите училища в България е напълно достъпна за потребителите на  rsvu.mon.bg .

* Системата съдържа огромна по обем и разнообразие  информация за акредитираните висши училища в страната, като тя позволява те да бъдат сравнявани по професионални направления според различни, предварително заложени критерии.

Рейтинговата система оценява автоматично нивото на безработица и осигурителния доход на завършващите висши училища по абсолютно обективни и релевантни данни.

В системата са свързани данните на Осигурителнич институт /НОИ/ и тези на образователното министерство и във всеки един момент, може да се провери нивото на заплащане и безработица.

„Подобна система, насочена към резултата, ефекта от работата на висшите училища, се въвежда за първи път”, каза министърът на образованието Сергей  Игнатов и допълни: ”Тя непрекъснато ще се обновява и ще бъде база за развитието и усъвършенстването на висшето образование в България.”

“Добрите ще бъдат приоритетно финансирани, а на лошите ще им се намалят средствата. Тенденцията е след това да престанем да ги издържаме,” добави министъра. “Които произвеждат трайно безработни, мисля, че не трябва да бъдат финансирани. Това ще се пише и в промените в закона за висшето образование, които предстоят,” каза още Игнатов.

Министърът препоръча природо-математическите и инженерните специалности, като се обоснова с това, че “България, за да е силна и самостоятелна, трябва да произвежда. Имаме нужда от лекари, от медицински сестри. Пазарът сам ще регулира тези взаимоотношения”.

Рейтинговата система е своеобразно продължение на рейтингите на университетите, които вестник “24 часа” бе изработил през 2004, 2005 и 2006 г.  Специалното печатно издание на рейтинга е събрано в първата книжка, която ще се разпространява безплатно ексклузивно с “24 часа”.

Рейтинговата система е невиждано мащабен проект. Това е едно от нещата, с които най-много се гордея в цялата си кариера на социолог, каза Мира Радева от МБМД. За социологическата част на рейтинга са анкетирани над 30 000 души. Рейтингът сравнява 51 български висши училища, като единственото, което не е попаднало вътре, е новооснованият Пернишки университет. Сравнени са 52 професионални направления по 51 различни критерия.

Критериите са подредени в 6 групи – реализация, престиж, социално-битови условия, учебен процес, осигуряване на учебния процес, научноизследователски процес. като най-голяма относителна тежест има групата реализация.

За учебните заведения по изкуствата е изключена групата научноизследователски процес, тъй като е било установено, че точно той няма голяма връзка с качеството на образованието по изкуства.

Основният извод от изследването е, че да се учи висше образование в България, има смисъл. То дава добри възможности на пазара на труда. Средната заплата на млад висшист е 1034 лв.($740.00), което е почти двойно на средната за страната. Рейтингът реабилитира в очите на обществото българските университети, каза Георги Стойчев. Тревожна тенденция е ниската диплома за средно образование, с която се приемат студенти, отбелязаха експерти, цитирани от вестника.

Над 250 000 са студентите у нас, академичният състав е над 18 000. Повече от 600 са специалностите от 52 професионални направления.

Дръжте информатиката, икономиката и инженерството …

В топ 10 по най-високи осигурителни месечни доходи са завършилите пет професионални направления в Американския университет и по едно в СУ “Св. Климент Охридски”, УНСС, ТУ – София, Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” и Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.  В топ 10 доходите са от 1484,23 лв. до 1934,85 лв. Данните са от НОИ на база завършили университетите през последните 3 г. Техният среден доход е 1034 лева, показват изчисленията на екипа, направил рейтинговата система. Това е около два пъти повече, от средната заплата в страната.

Интересно е, че в челната десетка по доходи три пъти присъства направление “Информатика и компютърни науки”. Анализът на данните във в-к 24 часа показва, че  икономика, информатика и инженерство са направления, които дават прилични шансове за много добри доходи.

Университетът за национално и световно стопанство /икономическият/е абсолютният лидер по престиж сред студентите в двете най-масови специалности каквито са икономика и администрация и управление. По този критерий за оценяване на висшите училища Икономическият е номер 1, обявиха авторите на рейтинговата система.

Тя показва, че най-добра е реализацията сред възпитаниците на Американския университет. Всеки университет е силен в нещо и не е чак толкова силен в друго, коментират създателите на класацията.

Софийският университет е водещ в по-голямата част от специалностите, които предлага. 

   “Ако се спрете например на направление физически науки, ще видите, че сред лидерите в класацията доходите са изключително високи, надхвърлят 1000 лв., а безработицата е почти нулева. Докато сред университетите в дъното на класацията, които предлагат обучение по същото професионално направление, безработицата е над 15%, а осигурителният доход е 2 или 3 пъти по-нисък. Не бих казал, че има университет, който сам по себе си е излишен за да бъде закрит и не е добър по нищо. Напротив всички университети имат добри и лоши страни,” каза Георги Стойчев от фондация “Отворено общество”, цитиран от 24.

*„Разработване на рейтингова система за висшите училища в Р България РеСВУ_БГ” е проект изпълняван от дирекция „Висше образование” на Министерството на образованието, младежта и науката, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” , съфинансирана от Европейския социален фонд. Изпълнител на основните дейности по проекта са експерти към МОМН и Консорциум, в който участват Институт „Отворено общество” – София, социологическа агенция МБМД и Сирма Груп.