В Бургас ще бъде открит паметник на поетесата Петя Дубарова

Затрепераха дърветата – и как се мъчеха да докоснат под земята корените си!

Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.

Огнян Фотев, Бургас

 2 ноември 2010г.В Морската градина на Бургас ще бъде открит паметник на поетесата Петя Дубарова, съобщиха от общината.
    Откриването ще е на 5 ноември от 16.30 часа, когато е и началото на музикално-поетичния спектакъл, посветен на младата поетеса. В програмата са включени рецитали на стихотворения и песни по стихове на Петя Дубарова. Ще бъдат прожектирани и автентични кадри от българския игрален филм на режисьора Георги Дюлгеров “Трампа” от 1978 г., в който участва и Петя Дубарова.
    Средствата за изграждането на паметника на поетесата са осигурени от община Бургас.
    Монументът е изработен от бронз и е с височина 3,10 м.
   Проектът за него е дело на бургаския скулптор Радостин Дамасков и бе избран сред 24 разработки, представени в организирания през януари национален конкурс за паметник на поетесата.

Петя Стойкова Дубарова е родена на 25 април 1962г. в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стайко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.

Петя е една от най-прочувствените и една от най-младите български поетеси. През краткия си живот от само 17 години (починала 4 декември 1979г. в Бургас) Дубарова създава уникални и незабравими поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира природните стихии и човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.

Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите и публикации са във вестниците Септемврийче и Народна младеж, в списанията Родна реч и Младеж. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.

През 1978г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. Учи в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.

Всяка зима ходи на планина. Там среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния”. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.

Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.

На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:

„	Измамена МладостПрошкаСънСпомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА

Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността ѝ се случват в чудесен унисон със зрелостта. /по Уикипедиа/

ИЗБРАНИ ОТКЪСИ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ПЕТЯ ДУБАРОВА

 “Млади бяха! Млади и хубави! Но в корените, в корените е истината, там долу, откъдето тръгваме ние нагоре – към свотлото!” Затрепераха дърветата – и как се мъчеха да докоснат под земята корените си!
        А земята – търпелива и благородна, – може би всичко би изтърпяла, отново би дала живот на двата корена, но там, долу, е царството на топлината, радостта и истината… Из Двете Царства

БЛАГОРОДСТВО

…

Море, море, когато той със сила
разцепи те, нали те заболя?
Видях как твоята гръд се беше свила
Ти тази болка как преодоля?
А можеше със силните си пръсти
да счупиш мачтите като крила,
да блъснеш всичко в дълбините гъсти.

Аз знам, море, ти винаги прощаваш,
обидите потапяш в хладна сол
и болките червени изтърпяваш.
Следите им заравяш в пясък гол.
Сега разбирам твоето господство,
и сила, и лилава красота:
дължат се те на твойто благородство.

ДЕЦАТА

Децата са вълшебни семенца,
които в клас голям ще израстат,
и с пламнали очи, ръце, сърца,
ще тръгне всяко бързо в своя път …

ЗАВИСТ

Тези, които завиждат, се в болни превръщат,
те от завиждане своите нерви рушат;
тези, които завиждат, се винаги мръщят
дето успех е проправил към някого път.

Много успехи в живота и много победи,
с тях неотлъчно се движи и злобата зла,
радват се всички и все някой с яд ще погледа,
топлата радост на друг щом е дала крила.

Тези, които завиждат, се в болни превръщат –
всичко човешко, завиждат ли, лудо рушат,
чистите мисли и здраве, добро се не връщат,
злоба и завист в сърцето проправят ли път.

20.12. 1974 г.