Българка – майка на Бразилия – Дилма Русеф президент

1 Ноември 2010г. “Това е историческо – Бразилия избра за президент първо работник във фабрика, а сега жена! Дилма ще стане майка за бразилския народ!”, това каза Ивони Клок, който работи за правителството и празнува с по-големият процент от сънародниците, цитиран от Ройтерс.

Новоизбраният бразилски президент Дилма Русеф поема днес една икономика, която е във възход, но е изправена пред редица заплахи, включително тежки държавни разходи, надценена валута и яко скърцаща инфраструктура.

Русеф, която използва за основа кампанията си разширяването на наследството на президента Луис Инасио Лула да Силва, спечели първите избори в неделя, като бразилците гласуваха предимно за приемственост на това, което имат в момента.

Финансовите пазари реагираха положително на победата на новият президент от български произход. Русеф обеща в първата си реч, да се овладеят държавните разходи като същевременно се запази социалната политика от нейният предшественик, която извади милиони от бедността.

Възможността за по-голяма фискална дисциплина накара инвеститорите да заложат на средносрочния спад в лихвените проценти, които са сред най-високите в света и една от основните причини за постоянно поскъпване на валутата.

Акциите в Бразилия се повишиха с повече от 1%.

Антонио Палочи, служител на Wall Street, който бе един от ръководството на звеното за прехода, също може да стане и главен съветник на Русеф, изказа мнение, че бюджетът може да бъде коригиран с намаляване на растежа на разходите.

“Няма фискална криза в Бразилия днес … ние нямаме проблем да правим икономии, Бразилия трябва да запази своя дълг прогнози в низходяща тенденция”,  каза Палочи в интервю за вестник Folha де S. Paulo.

В по-нататъшното добра новина за инвеститорите, Лула препоръчва Русеф запази финансовият министър Гуидо Мантега и шефът на Централната банка Енрике Мейрелес, съобщава Folha, но не се казва как са получили информацията, допълват от Ройтерс.

Анализаторите обаче са разтревожени, защото Русеф не е готова в достатъчна степен да обхване по-общите промени, като например ремонт на оядената системата за социална сигурност на страната и задушаващата бюрокрация, които са от решаващо значение за дългосрочния растеж.

Русеф вече трябва да излезе от сянката на Лула и да спре възприятието на някои бразилци, че тя е един неопитен новак.

62-годишната Русеф обеща в победната си реч днес “нова ера на просперитет”.

 “Това е историческо – Бразилия избра за президент първо работник във фабрика, а сега жена! Дилма ще стане майка за бразилския народ!”, това каза Ивони Клок, който работи за правителството и празнува с по-големият процент от сънародниците, цитиран от Ройтерс.

Ресеф взе 56% от гласовете. Нейният съперник, Жозе Сера на центристка партия PSDB, е 44%.

Русеф ще продължи инициативите на бившия вече президент Лула, в това число реформи, които да дават на държавата по-голяма роля в разработването на петрола и амбициозни планове за инфраструктурата. Дилма Русеф извади късмет не само с изборите, но и с това, че Бразилия се подготвя да бъде домакин през 2014 г. на Световното първенство по футбол купа и на Олимпийските игри след две години, събития които ще донесат милиарди приходи в хазната.

АВТОБИОГРАФИЯ, ИНТЕРВЮ

Дилма Вана Русев (Dilma Vana Rousseff) е родена на 14 декември 1947г. в Бело Оризонти, Бразилия. Тя е 36-ят поред президент и първата жена-президент на Бразилия и е от български произход.

БАЩАТА

Нейният баща Петър (Педру) Русев от Габрово е бил близък приятел на поетесата Елисавета Багряна (1893-1991), която посветила на него стихотворението “Шепа сняг”, написано, след като “вечната и святата” научава за смъртта на Педру. Стихотворението е от “Бразилски цикъл”, включен в събраните съчинения на поетесата от периода 1958-1963 г.

Като активен член на БКП през 1920-те год. е принуден да емигрира от България през 1929 г. във Франция, където започва да изписва фамилията си с Rousseff. Вече овдовял (със син Любен), пристига в Бразилия през 1930-те год.

БРАТЪТ ОТ БЪЛГАРИЯ, КОЙТО НИКОГА НЕ МОЖА ВИДИ

„Никога не съм виждал баща ми”, сподели синът от първия брак на Петър Русев. По паспорт той има две собствени имена – Любен Камен и бе посетен в дома си в София от репортер на “Труд”. Любен, който е инженер и е проектирал язовирни стени в цяла България, е роден през април 1930 г. Баща му напуснал родината, докато първата му жена Евдокия Янкова била бременна.

Роденият в Габрово Петър Русев – далечен роднина на писателя Ран Босилек, бил търговец на платове. Според сина му той напуснал България не по политически причини, а заради фалит.

Тръгнал към Франция и обещал да се обади на жена си, щом стъпи на крака. Но така и не се обадил. Евдокия починала през 1959 г., на 48-годишна възраст. Любен получил първото писмо от баща си през 1948 г.

“Пращаше ми редовно колети. Но вътре имаше и пари. Банкнотите бяха между две залепени една за друга пощенски картички. Кога 50, кога 100 долара. Веднъж дори получих 500. С парите си купих фолксваген”, спомня си Любен Русев.

“Пращах моите писма по хора, пътуващи до Бразилия. Молих постоянно баща ми да ме изтегли, но така и не получих отговор. За смъртта му ми писа втората му съпруга Дилма.”

От Елисавета Багряна той научил, че баща му се замогнал в Бразилия. След смъртта му Любен подавал няколко молби до външно министерство в София да му отпуснат пари да отиде до Бразилия, за да уреди въпросите със своята част от наследството.

“Дълго нямаше отговор. И изведнъж от консулския отдел на Външно получих предложение срещу 1500 долара да се откажа в полза на Дилма Коимбра Силва от моята част от наследството, която така и не разбрах каква е. Първо се опъвах, но после кандисах, защото си дадох сметка – или някакви пари, или нищо. Сумата ми бе преведена от бразилското посолство в София”, казва Любен. Той престанал да пише до Бразилия. Подновил кореспонденцията чак в края на 1988 г. Но досега той никога не си е писал със своите брат и сестра.

Любен искал много да отиде на карнавала в Рио де Жанейро през 1991 г., година след пенсионирането си. Но на 5-6 писма той не е получил отговор и връзката отново прекъснала.

Дилма Русеф никога не е пожелавала да разговаря или да се се срещне с брат си в България.

—–

ОЩЕ ЗА БАЩАТА

Бащата на Дилма Русеф се преселва в Буенос Айрес, Аржентина за няколко години. Завръща се и се установява в Бразилия, където постига успехи като юрист и строителен предприемач. В Бразилия се жени за Дилма Жане Силва, от която има 3 деца: новата президентка на Бразилия Дилма Русев, Игор който е юрист и Жана (1951 – 1977).

——————

ОЩЕ ЗА Дилма Русеф

Дилма Русеф се присеидинява към младежката организация на Социалистическата партия през 1967 г. Участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура. Арестувана е през 1970 г., измъчвана е 22 дни и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора в края на 1972 г.

По-късно се отказва от радикалните методи на политическа борба. Записва (1973) и завършва (1977) „Икономика“ във Федералния университет на Рио Гранде до Сул.

В края на 1980-те работи в кметството на гр. Порту Алегри, а през 1990-те оглавява недържавния Фонд по икономика и статистика и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. Занимава се с легална политическа дейност. Дълго време е член на Демократическата работническата партия, а в края на 1990-те тод. преминава в Работническата партия.

В периода 2003 – 2005 г. Дилма Русев е министър на мините и енергетиката на Бразилия. От 21 юни 2005 г. е началник на канцеларията на бразилския президент Луиш Инасио Лула да Силва[1];

През 2010 г. Дилма е кандидат за президент на Бразилия от Работническата партия. В своята предизборна кампания се обявява за аграрна и политическа реформа, расови квоти, свобода на вероизповеданията и хомосексуални граждански съюзи, против смъртното наказание и легализацията на леките наркотици. На първия тур на 3 октомври събира 46,9 % от гласовете срещу основния си опонент социал-демократа Жозе Сера (32,6 %). Вторият тур на изборите се провежда на 31 октомври 2010 г. и е спечелен от Дилма с 55,96% от гласовете (по предварителни данни).

————————————–

ИНТЕРВЮ

Дилма Русеф е родена на 14 декември 1947 г. в град Белу Оризонте. След училище Дилма Русеф се мести в Рио де Жанейро, а оттам – в Сао Паулу. Там тя ръководи лявата партизанска групировка “Палмарес”. Лежи 3 г. в затвора. Излязла на свобода, Русеф завършва икономика. Била е секретар на финансите в град Порту Алегре и министър на мините и енергетиката на щата Риу Гранде ду Сул. На 1 януари 2003 г. оглавява федералното министерство на мините и енергетиката на Бразилия.

След серия обаждания на в-к “Труд” Русеф позвънила в редакцията и дала интервю на португалски език, което препечатваме дословно.

– Г-жо Русеф, бихте ли разказали за баща си?

– Той се казваше Петър Стефанов Русев. Знам, че през 20-те години на ХХ век е бил свързан с комунистическата партия в България. Живял е в София. През 1929 г. е напуснал България по политически причини и е отишъл във Франция. Там баща ми е живял близо 15 години. В края на Втората световна война, през 1944 г., се е отправил към Аржентина, а след това – към Бразилия. Първо е работил за германската компания “Манесман”. Оженил се е за майка ми Дилма Коимбра Силва. Днес тя е на 81 г. Аз нося нейното име. Имам брат Игор, роден на 1 януари 1947 г. Най-малката ми сестра Жана, родена през 1951 г., почина твърде млада – само на 26 години.

Но имам и полубрат в България, с когото никога не сме се виждали. Той е от първата съпруга на баща ми. Казва се Любен Камен и живее в София.

– Какво си спомняте за баща си?

– Той беше личност със силен характер, много образован. Четеше много книги. Почти всичко, научено в детството ми, го дължа на него. Бях само на 15 години, когато татко почина. Той беше симпатизант на левицата – комунистите, социалдемократите и други партии с подобна ориентация. Доколкото знам, преди да се сдобие с деца, той е помагал на левите. Но след това се е отдал на бизнеса и семейството.

Татко стана строителен предприемач. Слава Богу, че не доживя идването на военните на власт през 1964 г. Отиде си две години по-рано от инфаркт.

Но ще ви кажа и нещо много любопитно. Баща ми беше близък с поетесата Елисавета Багряна. Тя ни гостува през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН клуб в Рио де Жанейро. След това Багряна живя цял месец в дома ни в Белу Оризонте.

– Научихте ли български покрай баща си?

– Разбирах малко, но след като почина, не съм имала възможност да говоря. Преди два месеца бях в Бон, Германия, на международната конференция “Възобновяеми енергийни източници 2004”. И там се запознах с българския ми колега Милко Ковачев. Седяхме един до друг, така бяхме подредени, тъй като по азбучен ред България е веднага след Бразилия. И разбирах някои думи, които той разменяше с членовете на своята делегация.

– Идвали ли сте досега в България?

– Не, но мисля, че ще я посетя догодина. И се надявам тогава най-после да видя брат ми.

– Разкажете за партизанското ви минало.

– Както знаете, през 1964 г. в Бразилия бе извършен военен преврат. На власт дойде жестока диктатура. Тогава живеех в Сао Паулу. Младежите масово влизаха в леви групировки. Аз основах и оглавих “Палмарес”. Така се е наричала организацията на негрите в Бразилия, създадена през XVII век за борба срещу робството. Макар повечето от нас да бяха бели, ние напълно споделяхме тези идеи на нашите чернокожи братя – свобода, равенство и справедливост.

– Името ви се свързва с обира на 2,5 милиона долара от резиденцията на губернатора на щата Сао Паулу. Как извършихте тази акция?

– Първо искам да уточня, че аз лично не съм участвала в акцията, макар да я ръководих. Така че не мога да ви разкажа как точно бяха отмъкнати парите. Но обирът бе дело на ръководената от мене група, така че изцяло нося политическа отговорност. Това стана през 1969 г. Губернаторът Адемар де Барос бе протеже на хунтата. Той беше един от най-корумпираните хора в Бразилия. Тези пари бяха откраднати от народа.

Де Барос имаше любовница на име Ана Каприльоне. Един от моите хора обаче бе неин племенник. Така научихме къде губернаторът крие парите.

– Какво направихте с милионите?

– С част от парите, може би една трета, подпомогнахме бразилци, които хунтата принуди да емигрират в чужбина. Останалата сума за съжаление режимът си я върна, след като залови повечето от нас след година.

– Как ви хванаха и какво се случи по-нататък?

– Заловиха ме при една от многото полицейски хайки. Първо ме откараха в една казарма. Измъчваха ме жестоко. Най-много обичаха да пускат ток. И до днес имам белези от тези изтезания. Военен трибунал ме осъди на три години затвор. Излязох през 1973 г. Вече други хора се включиха в нелегалните организации.

Аз започнах да следвам. Преселих се в Порту Алегре, столицата на щата Риу Гранде ду Сул. Омъжих се, родих дъщеря ми Паула. Сега съм разведена.

Същевременно режимът постепенно се демократизира. Почти бивши партизани влязоха в лявото Бразилско демократично движение. Военните окончателно си отидоха през 1985 г. Сега съм член на Партията на трудещите се. От нея е и президентът Инасиу Лула.

– Как се ръководи министерството на мините и енергетиката в петата по територия и население държава в света?

– На първо място трябва да реализираме програмата “Ток за всеки”. Бразилия има население от 180 милиона души. От тях 12 милиона, или повече от една цяла Унгария, и до днес живеят без ток. Това е ужасно. Много от тези хора живеят в бедния североизток. Важното е да се изградят далекопроводи и те да заживеят нормално. Бразилия е една от малкото страни в света, където се използва възобновяемо гориво. Много от колите у нас се зареждат не с бензин, а с етилов алкохол, получен от преработката на захарна тръстика. Така хем опазваме околната среда, хем пестим енергия.