Ракията национален продукт и с най-нисък акциз в ЕС

България трябва да се пребори и с държави като Македония, Сърбия, Словения и Унгария, които претендират, че ракията също е техен продукт

Досега като национален продукт в ЕС е регистриран горнооряховският суджук, което отнело години

В момента 10% от ракията, която се предлага у нас била от винен дестилат, а останалата от – житен, като на етикета пише, че е спиртна напитка

България трябва да се пребори и с държави като Македония, Сърбия, Словения и Унгария, които претендират, че ракията също е техен продукт

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ ЗА ВАРЕНЕ НА РАКИЯ

 29 октомври 2010г. Размерът на стандартната акцизна ставка върху етиловия алкохол в България е най-нисък в Европейския съюз /ЕС/ – 1100 лева или 562 евро при минимална ставка за ЕС от 550 евро за хектолитър чист алкохол. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков във времето за парламентарен контрол, като отговори на депутатско питане за осъществяването на процедура по признаване на гроздовата ракия като национален продукт от ЕС.
   Акцизът в другите държави-членки варира между 750 евро и 4921 евро, посочи министърът. По думите му стандартната ставка в България е по-ниска и от намалялата ставка за узо в Гърция, която е в размер на 1225 евро. По отношение на по-ниската акцизна ставка в Румъния, тя се прилага само от определен кръг лица, при определени условия и количества етилов алкохол, отбеляза Дянков.
   Осъществяването на процедура пред Европейската комисия по признаване на гроздовата ракия като традиционна българска напитка е извън компетентността на Министерството на финансите, каза Дянков. По думите му министерството може да изрази своята позиция единствено по отношение на предложението за прилагане на намалената акцизна ставка за ракията.
  Политиката на ЕС в областта на акцизното законодателство е за хармонизиране на структурата на акциза, посочи министърът. По думите му като изключение от общото правило е правото на държавите-членки да прилагат намалени акцизни ставки на някои продукти от регионално или традиционно естество, при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията на вътрешния  пазар.
   Основно правило при предоставянето на това право е спиртните напитки да са произведени в определени крайно отдалечени региони, каза вицепремиерът. Намалените ставки са ограничени с лимит на произвежданите количества и краен срок за ползване на облекчението, като за Франция този срок е 31 декември 2012 г., а за Португалия – 31 декември 2013 г., добави той.

България ще се опита да регистрира ракията като национален продукт в Европейския съюз, за което обаче ще трябва да докаже, че в нея се влага предимно винен, а не житен дестилат, както и че именно у нас ракията е била произведена за първи път. Това стана ясно в края на септември тази година от изявленията на Мирослав найденов – министър на земеделието и храните, и изпълнителния директор на Агенцията по лозата и виното, които тогава присъстваха на откриването на гроздобера в Харманли.

Министърът съобщи тогава, че в момента големият процент от ракията не се прави от винен, а от зърнен дестилат, както и някои от вината не се правят от грозде, а от спирт, есенции, оцветители. По думите му поне 25 процента от ракията, която правим, трябва да бъде от винен дестилат, за да успеем да убедим Европейската комисия да я регистрира като национален продукт.  В момента 10 процента от ракията, която се предлага у нас била от винен дестилат, а останалата от – житен, като на етикета пише, че е спиртна напитка.

В случай, че страната успее да регистрира ракията като национален прокут в ЕС, като преференция акцизът върху нея може да падне с 50 процента.

Министърът припомни през септември, че досега като национален продукт в ЕС е регистриран горнооряховският суджук, което отнело години.

Според изпълнителния директор на Агенцията по лозата и виното към земеделското министерство Красимир Коев процедурата за регистрация на българската гроздова ракия като национален продукт ще отнеме една година, сподели той през септември т.г. Той обясни обаче, че

освен качество и автентичност на продукта страната трябва да се пребори и с държави като Македония, Сърбия, Словения и Унгария, които претендират, че ракията също е техен продукт. Целта е обаче да докажем, че страната ни първа е произвела ракията, каза Коев.

Министърът на земеделието констатира, че реколтата от грозде през тази година е по-слаба от миналогодишната и от по-миналогодишната заради атмосферните условия, но е достатъчна да “напълни избите”.

Цената на гроздето не е тази, която очакваха производителите и определено е по-ниска от очакваната, отбеляза министърът. По думите му държавата не може да се намеси при определянето на изкупните цени, но може да направи така, че да няма нерегламентиран внос на грозде от трети страни, които да подбиват цените на родните производители. Според Найденов, при условие че има нереализирани количества вино от минали реколти, едва ли би могло да се очаква и да се търси по-висока цена на гроздето.

Министърът смята, че трябва отново да започнем да изнасяме вино на пазарите, които “сме изгубили с лека ръка” – в Русия, в бившите социалистически страни. Той добави, че се правят опити за пробив на японския и на китайския пазар .

ВАРЕНЕ НА РАКИЯ – ТРАДИЦИЯ И МАЙСТОРСТВО

Думата ракия, в българския език е влязла посредством турския (ракъ, rakı), а в него от арабския. Взета е от арабската “عرق [харак]”, като други нейни варианти са “арака, араки, арики”. “Арак” на български означава “пот (изпотяване)” откъдето е етимологичното обяснение за думата. Тя може да се отнася или до специфичният начин на приготвяне на напитката(докато се дестилира капе капка по капка, като пот) или до това, че ракията кара консумиращия човек да се поти.

Обществена тайна между българите в странство, включително и в САЩ, успщват да си варят ракия при домашни условия. Затова ще ви разкажем за режима на изваряване.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ Ако искате да направите алкохол от някакво зърно или просто от нещо, което ви съмнява, че ще ферментира, прибавете парченце мая за хляб колкото кибритена кутия, размито във вода. Не прекалявайте с маята, и малко е достатъчно. Неголяма кисела жилка може да се неутрализира с дървесна пепел от казана, в пропорция 1-2% или няколко пакетчета сода бикарбонат. ОЩЕ ПО-ДОЛУ …

Освен от суровината качеството на ракията зависи много и от режима на изваряване. Основно изискване преди зареждане е щателно измиване на казана, капака, лулата и охладителя с вода.
Ако по дъното на казана има загар, задължително се остъргва и изплаква обилно с вода. Ако това не се направи, при дестилацията ракията ще получи горчив вкус и неприятен мирис на прегоряло. В случаите, когато кашата е много
гъста, за да се предотврати образуването на нагар, тя се разрежда с вода до получаване на рехава консистенция.
При зареждане на казана нивото на кашата трябва да бъде 15-20 см по-ниско от отвора. В противен случай при загряването и завирането обемът на кашата се увеличава и част от нея може да премине през лулата и охладителя и да попадне в съда, в който се събира ракията. Останалите в лулата и особено в охладителя частици от кашата ще продължат да падат в ракията, поради което тя става негодна за консумация.
След зареждане на казана се поставят капакът и лулата и се осъществяват връзките между капака и казана, лулата и капака и лулата с охладителя.
По време на дестилацията водата в хладилника се поддържа студена. Допуска се само 1/3 част (горната) да бъде гореща.
От особено голямо значение за рандемана и качеството на ракията е режимът на дестилацията, който се регулира със силата на огъня в огнището. В началото на дестилацията до потичане на ракията се поддържа силен (буен) огън. След това огънят трябва да се поддържа от умерен до слаб, но постоянен. Ракията трябва да тече постоянно на тънка струя без прекъсване и тласъци.
За получаване на ракия с добри вкусови качества задължително се отстранява първотокът (първакът). Това е фракция, която наред с етилов алкохол съдържа големи количества метилов спирт и други лесно летливи вещества, които придават неприятен мирис и вкус на ракията. Количеството на първака зависи от обема на казана и алкохолния градус на плодовата каша. Обикновено се движи между 1-1,5 литра.
От решаващо значение за качеството на ракията е и своевременното й отделяне от патоките. Това налага след спадане на алкохола в излизащата от охладителя ракия на 40° периодично да се проверява вкусът и когато се долови кисел вкус и неприятни паточни тонове, веднага да се преустанови събирането на ракията. От този момент започват да текат патоките, които се събират отделно. Те могат да се използват, като се вложат в казана при следващо зареждане.
В никакъв случай патоките не бива да се използват за разреждане на ракията при коригиране на алкохолния градус!
За да приключи дестилацията по-бързо, след като тръгнат патоките, огънят може да се засили.
Източник: Д.Цаков “Производство на домашни ракии, ликьори и плодови вина”

ОЩЕ ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ …

Прекратяването на дестилацията, или преокачествяване на добива от ракия на паток става по обективни или субективни показатели. (Под 35° потичат висшите алкохоли, които са по-вредни дори от метиловия алкохол.) Някои си носят спиртомер и щом спадне под еди-колко си (по тяхна преценка) градуса – спират. Субективно преходът от ракия към паток се контролира по 3 показателя:

  • градус – ракията, плисната върху жарта, гори, патокът я гаси.
  • мирис – понякога, при недобра джибра, дори над 40° потича ракия с неприятен мирис.
  • киселост – същото е като с мириса.

Субективният контрол за мирис и киселост става с опитване на ракията.

Ракия може да се произведе от почти всичко, стига да има захарно съдържание. За да се свари ракия от даден изходен материал, трябва да протече ферментация, т.е. захарта да се преобразува в алкохол.

Процесът на ферментация е като при слагането на вино, но изискванията за стерилност не са толкова високи. Необходимо е да се поддържа температура не по-малка от 15 градуса. Под тази граница процесът спира, съответно колкото по-висока е темпепатурата, толкова по-малко ще чакате. От опит са установени някои зависимости на количеството получен алкохол от количество изходен материал в зависимост от това какъв е той, като например:

  • сливи (джанки) – 4-6 l от 100 кг.
  • сини сливи – 6-10 l от 100 кг
  • грозде – 16-18 l от 100 кг

Разбира се, количеството зависи от процента захарност, аромата и вкуса на плода. Ориентировъчно от 1 кг захар се получава приблизително 0,7-0,8 l ракия. С тези данни човек лесно може горе-долу да пресметне колко алкохол може да изкара от заложения материал още преди да е ферментирал и, ако е необходимо, да му добави рафинирана захар или пчелен мед (с мед става по-хубаво, но е по-скъпо). Задължително преди да се прибави захарта (меда) се разтваря в гореща вода, като по този начин се ускорява и ферментирането.

Когато материалът е вече готов, идва времето за варене. Ако ще варите плодова ракия, не я препичайте, губи се ароматът, ако пък резултатът след варенето е слаба и не хубава ракия, не се отчайвайте – просто я препичате със следващия казан.

За промяна на цвета може да прибавите към вече готовата ракия парче дървесина от черница за жълт, и съответно парче от синя слива – за цвят като бренди.

 

 

 

2 comments for “Ракията национален продукт и с най-нисък акциз в ЕС