ДА СИ СПОМНИМ – Златю Бояджиев

СКАНДАЛ ЗА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА “ЗЛАТНАТА НИ ЧЕТКА”

22 октомври 2010г. На днешната дата през 1903г. в Брезово е роден българският художник Златьо (понякога Златю или Злати) Георгиев Бояджиев.

Душата на големият творец среща рожденият си ден натъжена, след като вчера шедьоври на Златю Бояджиев станаха обект на спор. Семейството на художника претендира за собственост на 14 платна. Сред тях са известната картина “Баташкото клане”, която в момента е експонирана в Историческия музей в Пловдив, “Обяд на моето семейство”, изложена в къщата, където е постоянната експозиция на Златю Бояджиев в Стария град. Тези две творби и още 12 картини са част от фонда на Градската художествена галерия. Платната са предадени от семейството преди 25 години по повод юбилейна изложба на художника. Оттогава, обаче, те не се връщат при тях въпреки многократните им опити.

“Това кражба ли е? Да вземете 14 картини на Златю Бояджиев, да ги криете известно време и да не са платени – какво е това?” – негодува Георги Бояджиев – Бояджана, син на Златю Бояджиев. В писмо на Министерството на културата се казва, че шест от претендираните общо 14 платна са с неясен статут и тяхната собственост трябва да се реши в съда. Останалите картини обаче били закупени от Окръжния народен съвет с договор от декември 1974 година. Семейството, обаче, оспорва този факт. Според близки стойността на платната надхвърля 100 милиона евро. 

Семейството иска картините, за да ги подреди в частен музей, в родна къща на Златю Бояджиев, заедно с непоказвани платна на стария майстор, както и негови лични вещи.

---

 в София при проф. Цено Тодорв (1932 г.) със Васил Бараков, към които се присъединява Цанко Лавренов и образуват легендарната група Бараците.

Бояджиев завършва живопис

Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка.

Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветно.

Златю Бояджиев е член-кореспондент на Академията на изкуствата на ГДР от 1975 г.

Рисува композиции от селския бит, портрети и пейзажи предимно от Пловдив и околностите му – “Баба и внуче”, “Овчари край село Брезово”, “Зима в Пловдив”, “Свинарка” и др. От 1951 г. дясната му ръка е парализирана. През 1952 г. в Пловдив е създадена художествена галерия на негово име. Сред най-популярните му творби са “Към кланицата”, “Стълпотворение”, “Нестинари” и други.

Златю Бояджиев умира на 2 февруари 1976 г.