ПРАЗНИЦИТЕ 18-24 окт + времето

 

Ще почетем Св. Лука и Св. Йоан Рилски … дъжд и студ до другия уикенд

18 Окт Св. апостол и евангелист Лука.
Св. великомъченица Злата Мъгленска.
Световен ден за мониторинг на водата.
Светове ден по менопауза.
Празник на художниците.
Ден на парашутиста от Българската армия.
19 Окт Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец.
Ден на българския лекар.
Ден на благотворителността.
20 Окт Световен ден за борба с остеопорозата.
На тази дата през 1996г. край Ерусалим е открита гора на България, в която символично са посадени 50 000 дръвчета – според броя на спасените от унищожение български евреи по време на Втората световна война.
21 Окт Св. преподобни Иларион Велики.
Пренасяне мощите на св. Иларион, епископ Мъгленски.
Св. Богородица – Всех скорбящих радост – икона
                           Световен ден на информацията за развитие.
                           Ден на Организацията на обединените нации.
                           Професионален празник на частните нотариуси.

24 Окт

Св. Преподобни Йоан Рилски Чудотворец (876-946 г.) /St. John of Rila Wondermaker/

Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души! /тропар/

 Най-великият светец на българската земя се ражда около 876г. в село Скрино (Дупница) и живее по Златното време за българската култура и писменост – Княз Борис, Цар Симеон Велики – когато се строят много Църкви и Манастири. 

“Той съществува и награждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6).

Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато.

“Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня…”

“А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение.”

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето “завещание” – “Завет на Св Иван Риски Чудотворец”.

“Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята – постеля и тревите храна.”

“Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави…”

 На 18 август 946г. Св. Йоан напуска този Свят. (Успение означава починал). 34 години по-късно преместват тялото му срещу Средец, където лежи 2 века. На 1 Юли 1195 г. Цар Асен го пренася срещу Търново. През 1496 г. монасите си го връщат на неговото място Рилския Манастир, който той основал и съществува вече 1000 години. Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ. Редица жития и служби, съставени или писани от негови ревностни последователи, ученици или почитатели (като Георги Скрилица, Патриарх Евтимий, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин и много други, макар и незнайни книжовници), открито свидетелстват за епохалното дело на Рилския чудотворец. 

Като всебългарски светец и пръв монах св. Йоан се почита наравно със солунските братя и наши просветители св. Кирил и Методий.

“Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци!” (Мат. 25:34)

Св. Богородица – Всех скорбящих радост – чудотворната икона – защо я нарекоха така
През 1688 г., по време на царуването в Русия на Иоан и Петър, родната сестра на патриарх Иоаким, Евтимия, живееща в Москва, толкова много страдала от рана в хълбока, че дори се виждали вътрешностите и. Веднъж Евтимия се събудила рано на сутринта, дълго и усърдно се молела с Иисусовата молитва и със сълзи се обърнала към Небесната Царица:
    – О, Всемилостива Владичице моя, Богородице! – казвала тя в молитвата си. – Чуй мен, немощната и ме помилвай в скръбта ми, защото вече съм на смъртно легло. Целият свят има Теб за Закрилница и всички приемат Твоите неоскъдняващи милости, само аз единствена съм лишена от тази Твоя благодат и, разбира се, получавам достойно наказание за моите безмерни беззакония и грехове. Но Ти, Всемилосърдна Дево, не с ярост, нито с гняв ме наказвай, но погледни добросърдечно на тази моя тежка немощ и ме помилвай!
     По време на молитвата си Евтимия дошла сякаш в изстъпление и чула глас:
    – Евтимия! Ти така дълго страдаш. Защо не прибягваш към Целителката на всички в храма на Преображението на Моя Син е Моят образ, наричан “Радост на всички скърбящи”. Той стои от лявата страна, където обикновено застават жените. Тогава Евтимия помолила да я донесат при нея в дома и и да бъде отслужен молебен. Скоро молбата и била изпълнена и след усърдна молитва пред св. икона Евтимия оздравяла.
    В памет на това чудотворно изцеление (станало на 24 октомври) е установен празникът в чест на св. икона на Божията Майка “Радост на всички скърбящи”, на 24 октомври. И от това време свидетелства съставителят на сказанието за първото чудо от св. икона, “онези, които идват с вяра, приемат неоскъдняващо изцеление: слепите проглеждат, немите проговарят, глухите започват да чуват, разслабените закрепват и онеправданите получават закрила, бесноватите приемат здрав разум, неплодните жени се освобождават от неплодството, кърмачетата и децата получават здраве. Чрез осеняване с този чудотворен образ се премахват всякакви недъзи – различни очни болести, страхования и различни привидения – и хората получават помощ във всички свои скърби. Затова този свят образ справедливо е наречен “Радост на всички скърбящи”.