Държавна сигурност – структура и основни документи

Сборник с документи, свързани със структурата и функционирането на ДС, представи комисията по досиетата

 Две поколения българи са лишени от възможността да мислят

София, 18 октомври 2010г. Сборник с документи, свързани със структурата и  функционирането на бившата Държавна сигурност, представи днес комисията по досиетата; следващата книга, която предстои да бъде издадена, е свързана с “международния тероризъм в досиетата на ДС”, съобщи БТА.
    Изданието “Държавна сигурност – структура и основни документи” съдържа 46 от повече от 200 документа, които са основни за функционирането на ДС и предстои да бъдат качени на електронен носител.
    Постарали сме се да дадем възможност на изследователите, както и настоящите ръководители на службите за сигурност и политиците, извършващи контрол върху тях, да получат информация за начините, по които е функционирала Държавна сигурност, посочи Евтим Костадинов – председател на Комисията за разкриване на
документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
    По думите му от документите става ясно, че е имало много тясна зависимост между решенията на ЦК на БКП и инструкциите и заповедите в Министерството на вътрешните работи и ДС.
    През миналата година е издаден един сборник, а през тази година предстои да бъдат издадени общо три. Останалите два са с работни заглавия “Международният тероризъм в досиетата на ДС” и “ДС и установяване на народно-демократичната власт в България”.
    Държавна сигурност се е интересувала от над 100 терористични организации за периода от края на 60-те години до 1991 г., когато престава да съществува. Това са данни, включени в документалния сборник “Международният тероризъм в досиетата на ДС”, който предстои да бъде издаден в края на ноември или през декември, посочи членът на комисията по досиета Татяна Кирякова, която е работила върху изготвянето му.
    Книгата ще очертава генезиса на международните терористични организации, както и финансирането и подкрепата им в една или друга степен от двата конфронтационни лагера в годините на Студената война, каза Кирякова. По думите й в сборника е включена информация за 101 организации, като пряко свързани с радикалния ислям в България в този период са 36. ДС е следила дейността на наша територия и на редица западноевропейски терористични организации, от които левоекстремистките са 15, десните са осем и шест са сепаратистки; азиатските групи в полезрението на структурите на ДС са 10, посочи Кирякова. От ДС са проявявали интерес и към три латиноамерикански, както и към американската организация “Черните пантери”; в обсега на разследване на нашите служби е била и японската “Якудза”, каза Татяна Кирякова.

“Скоро разбрах, че при един непремерен замах с дърво за огрев са го убили. Нали така започна времето на “народната демокрация” у нас!”

“Няма думи, които биха могли да изразят условията на оцеляването, опита да ни вместят в догми. Страдаха онези, които са били въвлечени. Те ще напишат големите томове, изпълнени с подробности как се е осъмвало и замръквало. И по-нататък – от мръкване до съмване. Другите не са страдали. Те знаеха къде отиват, през какво ще минат. И тръгваха. С месеци, с години сянката на стената е била единственият им другар и довереник, но никога не са се чувствали сами. Носеха идеи и отстояваха позиции.

С тази сила оцеляха.

И прощават за жертвите.

Не могат да простят само, че две поколения българи са лишени от възможността да мислят.” Из МОИТЕ СЕЗОНИ на Димитър Баталов