Св. Петка Българска – Петковден

За Светицата, името и традициите
ЗА БАБА ВАНГА И ЦЪРКВАТА, КОЯТО НИ ЗАВЕЩА “СВ. ПЕТКА БЪЛГАРСКА”

Всяка година празникът Петковден се отбелязва на 14 октомври … Имен ден празнуват …

 

Света Петка, наречена още Параскева (Οσία Παρασκευή, Oсия Параскеви), Св. Петка Българска, още Търновска, е родена от родители българи, и живяла през ХІ век по времето на Цар Симеон в град Епиват (днес Селимпаша) в Одринска Тракия на граничната зона на Византия и България. Родителите й били богати хора и когато напуснали земния живот, боголюбивата Петка раздала имота си на бедните и заживяла в пост и молитва. Пет години прекарала в усамотение при храма „Покров Богородичен“ в Константинопол, а сетне се заселила в Йорданската пустиня, където останала, докато насън й се явил ангел, за да й съобщи, че наближава времето душата й да отлети за вечните селения.

Две години по-късно, отдадена на молитви, Петка предала душата си на Бога. Това се случило в храма „Свети апостоли“ в родния й град.

Мощите на светицата извършили много чудеса – на слепи дарявали зрение, на нелечимо болни – изцеление.

Нетленните останки на Петка странствали не по-малко, отколкото светицата приживе.

От 1238 до 1393 година те били положени в храм „Преподобна Петка“ в Търново, но след падането на столицата под турско владичество ги пренасят във Видин, а по-късно – в Сърбия.

Когато през 1521 г. Сюлейман Великолепни превзема Белград, той праща мощите на преподобната в Цариградската патриаршия.

През 1641 г. патриаршията предава мощите на влашкия воевода Йо Василий Воевод. В замяна на това той плаща значителна сума, с която патриаршията покрива част от данъците, наложени й от турската власт. Мощите на преподобна Петка Българска се озовават в Яш, където почиват и досега, дълбоко почитани от всички народи на Балканите.

На Зимния Петковден почват сгледите, годежите и сватбите.

Прибирането на реколтата е приключило, есенниците са засети, време е да се оплоди добитъкът и да се съставят новите семейни двойки.

Жените раздават питки, за да са здрави животните, моми и момци се срещат по хора и седенки.

От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.

Най-големият от обредните хлябове се нарича на света Петка, свещеник ръси светена вода в къщата и прекадява хляба.
За курбан се коли ялово животно.

Името „Петко” произлиза от славянската дума „петък“, петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името „Параскев“ или „Параскева“ („петък“, в смисъл на подготовка за празника, на гръцки език е „Παρασκευή“). Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от Св. Патриарх Евтимий житие – една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова и Русия. На тази светица е наименуван и храмът в Рупите, издигнат от Баба Ванга. Образи и икони на св. Петка Българска присъстват в българските църкви още от XIII в. 

ЗА БАБА ВАНГА И ЦЪРКВАТА, КОЯТО НИ ЗАВЕЩА “СВ. ПЕТКА БЪЛГАРСКА”
Непорочната Българка Завинаги ! (текст + видео)

Изкачиха Кръста-Стълба на Баба Ванга!

http://www.vanga.eu/Rupite.html