България в един “юмрук” с Турция

БИЗНЕС
От октомври изнасяме ток по 150 мегавата през
ноември и декември т.г. и до 500 мегавата
месечно от началото на 2011 г.
Свързване на газовите ни системи в рамките на НАБУКО -
дължината на тръбата на българска територия - 76 км
/Валентина Радкова, София/
 4 октомври 2010г.
 България може да започне износа на ток към Турция на 24
октомври т.г., когато завършва синхронизацията на турската
енергийна система към европейската, в това число към българската
мрежа. За това са се договорили министърът на икономиката,
енергетиката и туризма Трайчо Трайков и турският му колега Танер
Йълдъз, който е на еднодневно работно посещение в София в
рамките на турска правителствена делегация. Това съобщи
пресцентърът на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
  От ведомството посочват, че съобразно разчетите на НЕК -
Националната електрическа компания, страната ни може да
предоставя на южната ни съседка около 150 мегавата
електроенергия през ноември и декември т.г. и до 500 мегавата
месечно от началото на 2011 г. Предстои НЕК да обяви търг за
продажба на ток на турския пазар. Интерес са заявили 12 фирми.
Те ще трябва да разполагат с лицензи за износ на ток от България
и за търговия с електроенергия на турския пазар.
  Двамата министри са продължили разговорите си за
изграждане на междусистемната газова връзка между България и
Турция и представената от страната ни концепция за реализацията
й като част от проекта "Набуко". Изграждането на връзката
съобразно спецификациите на "Набуко" има три важни предимства, е
подчертал министър Трайков. Първо, по този начин можем заедно
да кандидатстваме пред ЕК за предварително усвояване на част от
отпуснатите за проекта 200 млн. евро по Плана за възстановяване.
 От друга страна, поставяме символичното начало на реализацията
на газопровода и спестяваме средства от изграждането на излишна
дублираща тръба за междусистемна връзка. От съществено значение
е и възможността за доставки на регионалния пазар и достъпа до
пазарите на Европа, е подчертал на срещата министър Трайков,
цитиран в прессъобщението.
  Министър Йълдъз е потвърдил желанието на Турция за
ускоряване на работата по свързване на газовите системи на двете
страни и се е ангажирал в кратки срокове да отговори на
българското предложение за осъществяването му в рамките на
проекта "Набуко". Българският енергиен холдинг и Боташ ще
разменят информация за прогнозните количества на доставяния по
съоръжение газ за България, както и по отношение на
технологичните условия, финансиране и източници на газовите
доставки, се посочва в съобщението.
  От МИЕТ отбелязват, че изграждането на реверсивната връзка
между България и Турция ще осигури възможност за доставки на
природен газ за страната ни от Каспийския регион и Близкия
изток. Това е един от вариантите за реална диверсификация на
източниците и маршрутите за снабдяване на България с енергийни
ресурси. Очаква се дължината на тръбата на българска територия
да е 76 км.

  Между България и Турция ще бъде изградена свързваща връзка,
която ще стане част от газопровода "Набуко", съобщи премиерът
Бойко Борисов на пресконференция в Министерския съвет след среща
с турския министър-председател Реджеп Тайип  Ердоган.
  Това е част от диверсификацията на доставките на газ за
България, допълни Борисов. По-рано днес двамата премиери
разговаряха "на четири очи", след което се състояха пленарни
разговори между двете делегации.
    Готови сме да изградим газопровод за България, министрите на
икономиката ще уточнят подробностите и ще доставяме природен
газ, както сега го правим за Гърция, добави Ердоган.
    Изборът на главен мюфтия в България е вътрешен проблем на
страната, коментира турският  премиер.
    Благодаря за ненамесата в проблема с мюфтийства, ще осигурим
сигурност за една конференция, която да избере главен мюфтия,
заяви премиерът Борисов. Констатирахме, че турското малцинство в
България има равни права с българите и дава своя принос за
развитието на страната, посочи премиерът Ердоган.
  Темата за референдум за присъединяването на Турция в ЕС ще
се постави, когато Турция завърши преговорите, дотогава такава
тема няма, заяви Борисов в отговор на журналистически въпрос.
    Запитан за коментар на позиция на доскорошния френски
посланик у нас относно приемането на Турция в ЕС, Борисов
посочи, че посланиците понякога многократно надвишават правата
си. Ако нашият посланик отиде и каже на президента Никола
Саркози какво да прави, ще бъде изгонен от Франция, заяви Борисов.
    Където има документи и информация за имоти на българи,
останали в Турция, правото ще бъде приложено, посочиха Ердоган и
Борисов, запитани за компенсации за българите по Ньойския договор. 
    В областта на културата сътрудничеството ще се осъществява
чрез поддържане и реставрация на български обекти, останали в
Турция и на османското наследство, останало в България.
    Двамата премиери са обсъдили и проблема с издаването на визи
 за турски граждани. Той ще бъде решен с въвеждането на
биометрични данни в документите, посочи премиерът Бойко Борисов.

1 comment for “България в един “юмрук” с Турция

  1. 10/08/2010 at 13:44

    С напредване на времето ЕС ще се
    нуждае от Турция повече,
    отколкото тя от него, смята Месут Йълмаз

    София, 8 октомври 2010 /БТА/
    Бившият премиер на Турция Месут Йълмаз изрази мнението, че
    с напредване на времето ЕС ще се нуждае от Турция все повече,
    отколкото тя от него.
    Обяснението на тази доста провокативна теза е, че ЕС изгуби
    много от своите козове, които можеше да предложи през миналите
    десетилетия, каза Йълмаз на международната конференция “Европа
    гледа на Изток”. Йълмаз отбеляза, че структурните фондове, от
    които Гърция, Испания, Ирландия и други страни са се ползвали в
    голяма степен, за да изградят своята инфраструктура, свършват и
    не са достатъчни, за да поддържат в дългосрочен план
    модернизацията на страна с размерите на Турция.
    Факт, че ЕС не изпълни своите финансови ангажименти към
    Турция и нашата страна се научи да не разчита на европейските
    фондове, посочи Йълмаз.
    През последните 10 години наблюдаваме постоянен ръст на БВП
    от 7 процента годишно и този успех се дължи най-вече на
    диверсификацията на турската икономика, която не разчита само на
    ЕС, но е отворена за важните пазари като Русия, Арабския
    полуостров, Китай, Ирак и Иран, посочи Месут Йълмаз. Вярно е, че
    напредъкът на преговорите за членство в ЕС повишава доверието в
    Турция и действа като гарант за стабилността на страната, но
    щом Турция успее да докаже своята сигурност и стабилност,
    пълното членство няма да промени позицията й в голяма степен,
    допълни той.
    Според Йълмаз, ако пълноправно членство не може да гарантира
    четирите свободи, това означава, че Турция не може да очаква да
    получи допълнителни привилегии, а по-скоро ще получи
    допълнителни задължения, защото трябва все повече да съгласува
    важните си решения.