Балкански синдром – самоунищожение и колосална загуба на време

Кебапче е ястие от смляно на кайма месо с подправки, с цилиндрична форма и печено на скара. То е характерно за Балканските държави, особено за българската и сръбската кухня. Но основно рецептата е заимствана от кухнята на друга балаканска страна Турция, където се приготвя от овнешко месо. На кебапчетата се предава правилна цилиндрична форма с тегло 35-70 грама. Консумират се топли с различни гарнитури не само в посочените страни, но и от емигрантите им по целия свят.

Приемаме диагнозата “Балкански синдром” и затъваме в национална тъга!

Човек може да избегне късмета си, но участта си – никога!

Ужасяващ преход, през който една върхушка превърна своя любим народ от герой в просяк!

/Моника Веселинова, София/

28 септември 2010г. Приемаме диагнозата “Балкански синдром” и затъваме в национална тъга и ужасяващи угризения. Така истерично прогонваме свободата си и възможността за лични, човешки, душевни открития, казва Мариус Куркински по повод на новата си режисьорска работа – “Балкански синдром” по Станислав Стратиев поставен в България в Малък градски театър “Зад канала”.     
    “Балкански синдром – самоунищожение и колосална загуба на време. От самоирония наистина правим живота си за смях. От желание да празнуваме губим всяка секунда от живота си,” отбелязва Мариус.
    Сред актьорите са Стела Стоянова, Албена Михова, Стоян Младенов, Александър Кадиев, Евгени Будинов, Петър Калчев, Антоний Аргиров, Емил Котев. Сценографията  и костюмите са на  Петя Стойкова, музиката – на Мартин Каров. Премиерата е на 2 октомври, съобщи БТА.
     Представлението е вдъхновено от афористичната мисъл на Стратиев, че е българска участ да се родиш в България, а българската участ и късметът са като две успоредни прави – пресичат се в безкрайността. Човек може да избегне късмета си, но участта си – никога.
      Мариус Куркински по собствените му думи гледа на “Балкански синдром”  като на историческа пиеса и отбягва всякакво осъвременяване.         
      “Нека майсторството на автора да послужи за припомняне на едно конкретно време от българската история. Времето на “перестройката”. Краят на един режим и началото на друг. Тази вечна преходност на обществените пластове, която така разделя хората. Приближаването на този ужасяващ преход, през който една върхушка превърна своя любим народ от герой в просяк,” казва режисьорът.
     Според него Стратиев е обхванат от тъжно предчувствие. Големият писател обича своя народ, но се налага да му разкаже една тъжна, дори страшна театрална приказка. Сигурен съм, че му е било много мъчно за нас, коментира Мариус.

Станислав Стратиев (псевдоним на Станко Стратиев Миладинов) е български писател и драматург роден на връх 9 септември 1941 г. в София.  Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1968 г.  Работил е като фрезист в завод “Васил Коларов”, след това като редактор във вестниците “Народна младеж” и “Стършел”, а от 1976 г. е драматург на Държавния сатиричен театър. На 21 септември 2000 г. писателят почина във Виена по време на частно посещение. За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. ”Средношколско знаме”. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж”, „Стършел”, „Пулс”, „Стандарт”, „24 часа” и на списанията „Родна реч”, „Пламък”, „Септември”, „Театър”. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници” през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката. Книгите му са преведени на повече от 25 езика в цял свят.

Дебютът му в театъра е с много популярната постновка  „Римска баня“ (1974 г.) с премиера в Сатиричен театър — февруари 1974 г. – постановка – Нейчо Попов.

Пиесите на Стратиев са влезли завинаги в златния фонд на българското драматургично изкуство. “Римска баня”, “Сако от велур” и “Рейс” са поставяни над 500 пъти у нас. Заедно със “Зимните навици на зайците”, “Празни стаи”, “Максималистът”, “Балкански синдром”, “Мамут” пълнят и до днес  театралните салони с актуалното си звучене и остра сатира. Станислав Стратиев остава най-поставяният български автор в чужбина. Реализирани са над 800 спектакъла по негови пиеси в 40 държави. Пиесите му “Римска баня” и “Сако от велур” са включени в пети том на алманаха “Славянско и източноевропейско изкуство”, издаден в САЩ.

Стратиев е автор на запомнящи се филмови сценарии. Дебютът му в игралното кино е през 1974 г. с “Пазачът на крепостта”, заснет от Милен Николов и веднага впечатлил и зрителите, и критиката. Други филми по негов сценарий са “Кратко слънце”, “Оркестър без име”, “Равновесие”, “Посетени от Господ”, “Американска целувка”. “Гардеробът” /1972/ и “Слънце на детството” /1981/ са продуцирани от Българската национална телевизия. “Врабците през октомври” е продукция на БНТ по сценарий на великия драматург под режисурата на Анри Кулев. Лентата е показана за първи път на фестивала “Аполония 2006” и спечели наградата на Съюза на българските филмови дейци.

Между най-зничимите му награди са: 1990 г. – Първа награда на Конкурса за европейска драматургия в Мобьож, Франция за пиесата „Животът, макар и кратък“; 1992 г. – Награда „Чудомир“; 1993 г. – Национална награда за хумор и сатира в литературата от XI Международно биенале на хумора и сатирата — Габрово; 1993 г. – Втора награда в световния конкурс на „Би Би Си“ за пиесата „От другата страна“; 1994 г. – Награда на „Академия Аскеер“ за пиесата „От другата страна“.

Мариус Куркински (Ивайло Василев Стоянов) е български актьор и режисьор, роден на 15 октомври 1969 г. в град Нови пазар. На 12 години постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър – Варна, а след това в театър „Щурче“ на братя Райкови. Един от най-смелите и разкрепостени театрали у нас  завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Крикор Азарян в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. и, пак там, кинорежисура при проф. Георги Дюлгеров. Получавал е множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина. Автор е на игралния филм „Дневникът на един луд“ по едноименната повест на Николай Гогол (1996). Издава музикалния албум „Любовна война“ (1997, написан от група „Тибетски сърца“). С поп музиката се обвързва от начало като на шега, когато записва едно на пръв поглед непретенциозно парче “Ти- ри- ри- рам” 1996. През март 2008 издава моноспектакъла си „Сътресение“ на DVD.

Мариус Куркински  е извънредно интелигентен, оригинален и умен човек. Едно рядко дарование в българската култура. Мариус е явление.