“Образование” означава “придобиване на образ”. Не знание, не учене, а образ. И без да сме видни семиотици трябва да открием какъв образ искаме да получат децата ни - за себе си, за света, за природата и историята, за мястото си в живота и професията. За истинските стойности, за пулса на века днес. За да са морално и физически здрави и конкурентни.
ДЕЦАТА НИ ДА ПОИСКАТ ЗВЪНЕЦЪТ ДА БИЕ И ЗА ТЕХНИТЕ ДЕЦА …
КОЙ НИ Е ВИНОВЕН ЗА ВИНОВНОТО ВРЕМЕ В КОЕТО ЖИВЕЕМ И СИ ГО ПРАВИМ ОЩЕ ПО-ВИНОВНО ЗА САМИТЕ НИ ДЕЦА … И САМИТЕ НАС …
Фифти-фифти – и така можем да прочетем резултата от изследването на Световната банка за образователната реформа в България, съдържащ окуражителни думи, но и много критики. Емилиян Лилов от Дойче Веле с опит за прочит между редовете
В представите ни за общество в разцвет задължително попадат демографският бум, големият брой млади хора, икономическият разцвет; усвояването на територии, развитието на езика, религиозната и философска мисъл и науката въобще. Както и на образованието като основен съзидателен процес.
Българският обратен знак
В речника на тези азбучни истини се оглежда и малка България. Но, за жалост, картината е с обратен знак – намаляло и застаряващо население, често с нездраво и криминално поведение; засилена тенденция към обезлюдяване на територии; икономика в застой; обедняване на езика, еклектични идеи във всички аспекти на духовността и като цяло принизено и неефективно образование.
Спрямо конкретиката на доклада на Световната банка това звучи като минимално подобрение на средното образование след реформите от 2007 г., но недостатъчно. Следва изреждане на редица недостатъци, липси и препоръки към бъдещия закон, напр. за въвеждане на сертифициране на директорите, засилване ролята на училищните настоятелства и периодично и по-детайлно оценяване на учениците.
Разминаването между отвън и отвътре
Така изглеждат нещата отвън. А какво се вижда отвътре? На фона на помпозните стратегически рамки, пътни карти и прочее творения на всеки нов кабинет, и в светлината на новите делегирани бюджети изпъкват съкратените разходи, лошата или разрушена материална база и професионални центрове, многото и объркващи помагала и учебници (често без жива връзка с действителността), унизеното и немотивирано учителство, изнервените и несигурни родители и лавината от чалга, дрога и бездушие.
Губи се практическата полза от напоените с тежка терминология уроци. – Емигранти ли готвите, госпожи и господа управляващи? И чувате ли тревожния последен звънец? Защото къде да продължат обърканите ни деца после, ако не им бъде подсказана рецепта или подадена ръка? Къде се губи сериозният диалог с бизнеса, който да се възползва и да инвестира в бъдещи кадри? А защо частните образователни институции не са допускани в състезанието за парите на данъкоплатците?
Да го назовеш, значи да го победиш
В многобройните и болезнени “защо” е и разковничето на проблема. Защото, както са казали още в древността, “да го назовеш, значи да го победиш”. Ключът, както винаги, е още в значението на думата. “Образование” означава “придобиване на образ”. Не знание, не учене, а образ. И без да сме видни семиотици трябва да открием какъв образ искаме да получат децата ни – за себе си, за света, за природата и историята, за мястото си в живота и професията. За истинските стойности, за пулса на века днес.
За да са морално и физически здрави и конкурентни.
За да са удовлетворени и да имат самочувствие.
За да останат в България.
И за да бие отново училищният звънец за техните деца.
Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Александър Андреев, Дойче Веле
“Образование” означава “придобиване на образ”. Не знание, не учене, а образ. И без да сме видни семиотици трябва да открием какъв образ искаме да получат децата ни - за себе си, за света, за природата и историята, за мястото си в живота и професията. За истинските стойности, за пулса на века днес. За да са морално и физически здрави и конкурентни.
You must log in to post a comment.