Отварят изложба на наш художник от Лос Анжелис – Йоан Левиев

Творби на Йоан Левиев от негови
експозиции в САЩ са подредени
в изложбата "Завръщане"
През 1986 г. художникът изложи платната си първо в
хотел "Мондриан", а после и в галерия "Ашкенази"
Непродадените творби остават повече от 20 години в дома на
джазвиртуоза Милчо Левиев, брат на художника, който дари
в България огромния си музикален архив и картините на брат му
     21 септември 2010г. /Лос Анжелис/
     Творби на Йоан Левиев от негови експозиции в САЩ са
подредени в изложбата "Завръщане" в София, съобщи за bulgarica.com
братът на художника джаз-легендата Милчо Левиев.
  "В България са изложени 14 работи - живопис и акварели, рисувани
между 1982 и 1989 г. Това е всичко, което е останало от общо
четири изложби на Йоан Левиев в САЩ, които са били много успешни
- на една от тях дори са откупени наведнъж 20 работи," допълни Бате Милчо.
    През 1986 г. художникът излага платната си първо в
"Мондриан" - един от най-престижните и скъпи хотели в Лос
Анджелис, наскоро обновен по проект на Филип Старк, а после и в
галерия "Ашкенази". Три години по-късно е изложбата "Акварели от
България" в галерия "Лори Кей". Последната изложба зад океана е
през 1991 г., три години преди смъртта на Йоан Левиев.
     Непродадените творби остават повече от 20 години в дома на
джазвиртуоза Милчо Левиев, като той дари неговият огромен
музикален архив и картините на брат му на Нов български унивреситет
   "Три от акварелите са изминали още по-дълъг път, защото са рисувани
през 1982 г. в Париж, по време на престоя на Левиев в ателиетата
Сите Дезар," поясни джаз-легендата.
     Повечето от платната в изложбата са от цикъла "Песен на
песните", съобщиха организаторите в България.

На 29 януари 2014 година в ГХГ – Пловдив, на ул. “Княз Александър I Батенберг” по повод 80 годишния юбилей на художника Йоан Левиев беше открита негова изложба с 16 картини от фонда на галерията. Изложбата обхваща творби от 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, включително и широкомащабни платна от цикъла “Царски времена”.

В образа на цар Соломон специалистите разпознават самия художник,
който и в този цикъл смело се самоиронизира. Йоан Левиев се е рисувал
с много лица - като шут, владетел и сатир, триумфиращ и
разочарован, сигурен в себе си и изпълнен със съмнения, дори гол
пред платното с четка в ръка. И в тази изложба той ни гледа от своите
картини - едно истинско "Завръщане", отбелязват специалисти от София.

Йоан Левиев е роден на 31 октомври 1934 г. в Пловдив. През 1958 г. завършва монументално-декоративна живопис в Художествената академия в класа на проф. Георги Богданов.

Роден е на 31 октомври 1934 г. в Пловдив в еврейско семейство. През 1958 г. завършва специалност монументално-декоративна живопис в Художествената академия в класа на проф. Георги Богданов.
Работи в областта на стенните изкуства – монументална и декоративна стенопис, сграфито и мозайка, сценографията, кавалетната живопис и илюстрацията.
От 1960 г. взима редовно участие в пловдивските окръжни изложби, в младежките биеналета в Париж (1961, 1963), Шчечин (1965), в общите художествени изложби на СБХ и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. От 1970 г. нататък урежда множество самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна, Варшава, Прага, Лос Анджелис.
Левиев е член на новаторската пловдивска школа на 60-те години на 20-и век – група, в която влизат още Енчо Пиронков, Георги Божилов, Димитър Киров, Колю Витковски и Христо Стефанов, известни като Априлското поколение.
ОБНОВЕНА ИНФО:
Умира на 11 март 1994
За творчеството си Левиев е удостоен с множество отличия, сред които награди на Община Пловдив през 1968 и 1971 г., орден „Кирил и Методий“ – I степен (1970), награди на СБХ за живопис (1970, 1971, 1978) и за монументално изкуство (1979, 1983). Присъдено му е държавното звание „Заслужил художник“.

ИЗВЕСТНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ:

„Юрий Гагарин“ – мозаечно пано, камък, Международен панаир Пловдив (1970)

„Човекът и архитектурата“ – стенопис (фреско), Строителен техникум, Пловдив (1972)

„Вазов – „Под игото“ и драмите“ – стенопис (фреско) – централната част от стенописта (секо) „Вазов и неговите произведения“, Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, в съавторство с Георги Божилов, Христо Стефанов, арх. Мария Милева (1974)

Стенопис (фреско) – централно фоайе на Профсъюзен дом на културата, Пловдив (1975)

Мозайка (смалт, злато и керамика) – Посолство на НРБ в Бон, ФРГ, в съавторство с Христо Стефанов (1975)

„Човекът и мирът“ – стенопис (секо), Зала 8, Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ (НДК), София (1981)

Мозайка, зала за подписване на договори в Министерство на външните работи (България), арх. Богдан Томалевски, София (1983)

Стенопис (секо), ресторант „Пловдив“ в Лайпциг, ГДР, с арх. Вагнер (1985)