Творби на Йоан Левиев от негови експозиции в САЩ са подредени в изложбата "Завръщане"
През 1986 г. художникът изложи платната си първо в хотел "Мондриан", а после и в галерия "Ашкенази"
Непродадените творби остават повече от 20 години в дома на джазвиртуоза Милчо Левиев, брат на художника, който дари в България огромния си музикален архив и картините на брат му
21 септември 2010г. /Лос Анжелис/ Творби на Йоан Левиев от негови експозиции в САЩ са подредени в изложбата "Завръщане" в София, съобщи за bulgarica.com братът на художника джаз-легендата Милчо Левиев. "В България са изложени 14 работи - живопис и акварели, рисувани между 1982 и 1989 г. Това е всичко, което е останало от общо четири изложби на Йоан Левиев в САЩ, които са били много успешни - на една от тях дори са откупени наведнъж 20 работи," допълни Бате Милчо. През 1986 г. художникът излага платната си първо в "Мондриан" - един от най-престижните и скъпи хотели в Лос Анджелис, наскоро обновен по проект на Филип Старк, а после и в галерия "Ашкенази". Три години по-късно е изложбата "Акварели от България" в галерия "Лори Кей". Последната изложба зад океана е през 1991 г., три години преди смъртта на Йоан Левиев. Непродадените творби остават повече от 20 години в дома на джазвиртуоза Милчо Левиев, като той дари неговият огромен музикален архив и картините на брат му на Нов български унивреситет "Три от акварелите са изминали още по-дълъг път, защото са рисувани през 1982 г. в Париж, по време на престоя на Левиев в ателиетата Сите Дезар," поясни джаз-легендата. Повечето от платната в изложбата са от цикъла "Песен на песните", съобщиха организаторите в България.
В образа на цар Соломон специалистите разпознават самия художник, който и в този цикъл смело се самоиронизира. Йоан Левиев се е рисувал с много лица - като шут, владетел и сатир, триумфиращ и разочарован, сигурен в себе си и изпълнен със съмнения, дори гол пред платното с четка в ръка. И в тази изложба той ни гледа от своите
картини - едно истинско "Завръщане", отбелязват специалисти от София.
Роден е на 31 октомври 1934 г. в Пловдив в еврейско семейство. През 1958 г. завършва специалност монументално-декоративна живопис в Художествената академия в класа на проф. Георги Богданов. Работи в областта на стенните изкуства – монументална и декоративна стенопис, сграфито и мозайка, сценографията, кавалетната живопис и илюстрацията. От 1960 г. взима редовно участие в пловдивските окръжни изложби, в младежките биеналета в Париж (1961, 1963), Шчечин (1965), в общите художествени изложби на СБХ и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. От 1970 г. нататък урежда множество самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна, Варшава, Прага, Лос Анджелис. Левиев е член на новаторската пловдивска школа на 60-те години на 20-и век – група, в която влизат още Енчо Пиронков, Георги Божилов, Димитър Киров, Колю Витковски и Христо Стефанов, известни като Априлското поколение. ОБНОВЕНА ИНФО: Умира на 11 март 1994 За творчеството си Левиев е удостоен с множество отличия, сред които награди на Община Пловдив през 1968 и 1971 г., орден „Кирил и Методий“ – I степен (1970), награди на СБХ за живопис (1970, 1971, 1978) и за монументално изкуство (1979, 1983). Присъдено му е държавното звание „Заслужил художник“. ИЗВЕСТНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ:
„Юрий Гагарин“ – мозаечно пано, камък, Международен панаир Пловдив (1970)
„Човекът и архитектурата“ – стенопис (фреско), Строителен техникум, Пловдив (1972)
„Вазов – „Под игото“ и драмите“ – стенопис (фреско) – централната част от стенописта (секо) „Вазов и неговите произведения“, Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, в съавторство с Георги Божилов, Христо Стефанов, арх. Мария Милева (1974)
Стенопис (фреско) – централно фоайе на Профсъюзен дом на културата, Пловдив (1975)
Мозайка (смалт, злато и керамика) – Посолство на НРБ в Бон, ФРГ, в съавторство с Христо Стефанов (1975)
„Човекът и мирът“ – стенопис (секо), Зала 8, Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ (НДК), София (1981)
Мозайка, зала за подписване на договори в Министерство на външните работи (България), арх. Богдан Томалевски, София (1983)
Стенопис (секо), ресторант „Пловдив“ в Лайпциг, ГДР, с арх. Вагнер (1985)
You must log in to post a comment.