Вяра, Надежда и Любов .. дефицитни днес

Такова струпване на именници няма в нашия календар. София, Вяра, Надежда и Любов – каква красота, сила и вдъхновение се излъчва дори само при произнасянето им! Може ли човек да е щастлив, ако не храни поне една надежда, може ли да е щастлив, ако не вярва, че ще осъществи надеждите си, и може ли да бъде щастлив, ако не обича или не е обичан? А вярата, надеждата и любовта не ни ли превръщат в мъдро устремени към щастието си?

/вижте видео по-долу/

17 Сеп Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен. Макар, че са дефицитни на пазара днес …

Имайте вяра в себе си, непоколебима надежда в бъдещето, искрена братска любов помежду си и към Отечеството!

Имен ден имат: София, Вяра, Надежда, Любов, както и производните Софка, Верка, Вера, Надя, Люба, Любка, Любен, Любо, Любчо.

На честната София като най-свещени клонки Вяра, Надежда и Любов се показаха. Те посрамиха елинската мъдрост, и като пострадаха, явиха се победоносци, увенчани с нетленен венец от Владиката на всички – Христос.

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си “София”, което значи “премъдрост”. Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели – Вяра(12г.), Надежда(10г.) и Любов(9г.). След раждането на третата дъщеря София тя загубила своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това – християнски да възпита дъщерите си. От двореца на император Андриан излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора. Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите съблазнителни думи. Удивен от техният общ твърд отговор, велможата решил да се опита да склони към отстъпление от вярата всяка от сестрите поотделно

Най-напред се обърнал към Вяра, като поискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида. Тя отказала. Императорът заповядал да я подложат на мъчение. Съблекли я и започнали да я бият безпощадно. Мъченицата останала равнодушна към ударите. Адриан заповядал да й отрежат гърдите, да я поставят върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ котел със смола и масло. Тя останала невредима.

Тогава мъчителят издал заповед да я обезглавят.

Като изслушала присъдата, Вяра се изпълнила с голяма радост и казала:- Помоли се за мене, майко, за да завърша успешно шествието и да стигна благополучно до желания край – да видя моя възлюбен Господ-Спасител и да се насладя на Неговото прекрасно лице!Помнете, мои мили сестри, Кому дадохме обещание вечно да служим! Затова нека претърпим докрай! Една и съща майка ни е родила, възпитала и научила. Затова трябва да получим един и същ завършек!

Вяра била обезглавена с меч.

Императорът заповядал да подложат Надежда на ужасни изтезания. И нея царските слуги съблекли и били най-немилостиво. Хвърлили я в огън. Закачили я на дърво и стъргали тялото й със железни нокти. От тялото на мъченицата падали живи късове. Кръвта се леела на струи. Но лицето й сияело с неземна усмивка.

Разярен от тия думи, Адриан заповядал да хвърлят Надежда в кипящ котел с масло и смола. Спасителят я запазил невредима. Победен от тая девица, Адриан произнесъл най-после присъдата: Надежда да бъде посечена с меч.

Императорът също започнал да убеждава и третата сестра да се поклони на богиня Артемида. Обаче нито ласки, нито убеждавания, нито заплахи могли да поколебаят любовта на момичето към Господа Иисуса Христа. Тогава Адриан наредил като я разтегнал на колелото, да я бият с тояга. Девойката понасяла търпеливо безчовечните изтезания. Разтегнатото й тяло, членовете на което излезли из своите стави, се покрило с кръв, като с багреница. Земята се напоила с кръвта на мъченицата като с дъжд. Адриан измислил нови мъчения. Заповядал да запалят пещ и да я хвърлят вътре. Но мъченицата доброволно влязла в нея, без да се уплаши. Ходела из нея и пеела хвалебни песни на Твореца. След това излязла от пещта здрава и радостна. Мъченията продължили. Царските слуги забивали в членовете й железни свредели. Но Бог я запазил и при тия мъчения. Императорът, закоравял мъчител, без да се трогне от станалите чудеса, издал присъда: Любов да бъде обезглавена.

Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм.

Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.

Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция. /Из “Жития на светиите”, на Димитър Островски./