Наши спасяват живот и природа в Пирин

Художникът Сидер и биоложката Елена в село Влахи

Деца галят вълци - кози сапун мие ръчичките!

"Тук децата ни стават хора - те създават нещо!"

Мисията "човек - дива природа" възможна!

В България се чудят как да затрият козите,
в Германия опазват българската коза 

Произвеждат сиренето по традиционен 

вече уникален начин 

Млякото се издоява ръчно 

и се подсирва веднага, без да се подгрява -

представят го на форум в Италия

Седефчеви покриват всичките си разходи с това, което произвеждат
Проблемът с получаването на субсидии - родилни мъки са
необходими, за да си вземе човек това, което му се полага

Посетителят може да се срещне с двата вълка Въчо и Байто и
и мечокът Медо в просторни заграждения с естествена растителност 

Децата могат да погалят вълците, да видят, че
това не е кръвожадният звяр от приказките

В образователния център могат да се видят видовете големи
хищници в България и техни родствени видове по света

Еко-туризъм без забележки! 

9 септември 2010г. /Моника Пламенова, София/

  Роденият в Перник Сидер Седефчев се отдал още като ученик преди
близо две десетилетия на страстта да отглежда рядката порода
каракачански кучета. По късно, след като завършил Националната
художествена академия, вместо да се заседява в ателието, тръгнал
да възстановява и изчезващите породи каракачанска овца и кон,
калоферска и местна виторога коза. Така превърнал хобито си в
професия, а професията си в хоби. По същото време съпругата му
Елена, която е софиянка, биолог по професия и природозащитник по
призвание, както сама се определя, се захванала с проект за
изследване на вълка и опазване на едрите хищници. Не след дълго
младите изследователи пуснали корени и изградили дом, ферма и
база за своите екопроекти върху скалистите и голи чукари в почти
безлюдното пиринско село Влахи. Тук и децата им - вече
10-годишният Ханко и четиригодишният Дарко, опознават природата
и я обикват, разказват "еко-героите" пред БТА.
  Любовта към животните и работата с тях ни доведе в Пирин,
са първите думи на Елена и Сидер Седефчеви.
Тук осъществихме много от нещата, за които бяхме мечтали -
отглеждане на редки породи, изследване и опазване на диви
животни, създаване на образователен център за дивата природа,
конна база и много други дейности. Тук децата ни Ханко и Дарко
опознават природата и я обикват. Стават истински млади
изследователи, но най-важното - стават хора, които създават. 
Желанието ни е  да предадем на възможно повече хора любов към
природата и посланието, че запазим ли я, запазваме себе си, 
казват двамата. Събраха ни кучетата - каракачанските кучета. Те
са връзката в работата на двама ни, те са в основата на
симбиозата стада домашни животни - хищници. От тук следва всичко
друго - вълци, мечки, коне, овце.
  Каракачанските кучета - това е първата страст, която ни доведе
тук, припомня Сидер. Аз доста съм горял по тези животни. В
момента продължавам да съм член на Международната асоциация за
каракачанските кучета, но малко съм се отдалечил от
организационната дейност. Най-вече ми доставя удоволствие да се
наслаждавам на работните кучета, защото това е естествената им
среда и тя е доста по-различна от това да ги гледаш завързани по
дворове, къщи и апартаменти. Имам седем-осем работни кучета с
овцете, в момента други пет са тук във фермата, с козите има
пет, доста са и в кошарата. В развъдника ни в Перник има още
двайсетина, брат ми Атила ги гледа. Но и тях ще ги редуцираме.
  Лошото според Сидер е, че има една нова тенденция напоследък -
формира се група нови запалянковци по тези кучета, които
получават цялата информация от интернет и от разни форуми. Той
не харесва да се обсъжда и предоставя информация от хора, които
не са виждали животно на живо. Едно време беше друго, нямаше ги
тези социални мрежи, ходехме, обикаляхме, аз лично десет години
не съм се спрял да скитам, разказва Сидер. Познават ме
навсякъде, познавам животните, познавам и хората, защото много
важно е като видиш човека, да оцениш. Ако човек има някакви
принципи, значи можеш да си сигурен, че и кучетата му са добри, коментира той.
	Сидер е категоричен, че не са се отклонили и продължават да
вършат това, което са искали да направят заедно с Елена и своите
приятели и съмишленици. Въпреки, че на моменти буксуват заради
елементарни неща. "Оказа се, че човек трябва да се бори със
системата, да я караш насила да прави неща, които е задължена да
стимулира, обобщава той. Трудна работа, но продължаваме, разбира се."
  Вече е факт мечтата да създаде компактно стадо от каракачански
овце. Почнали с единични бройки, издирвани из цяла България.
Сега стадото става все по-хубаво и наброява вече 400 животни.
Заради ограниченията за пашуване, наложени в Националния парк
"Пирин", в момента половината от овцете са в парка, а
останалите, независимо от жегата и сушата, са останали във
Влахи. В момента отглеждат и стадо от 220 кози от т. нар.
калоферски, познати с дългия си косъм. За козите вече има и
сграда с условия даже по-добри от тези за овцете.
	Има желаещи, които купуват женските кози за отглеждане, а
мъжките - най-вече за кожите, от които се правят най-хубавите
кукерски костюми, обяснява Сидер. Направихме и асоциация за
местните автономни породи кози в България, добавя той. Според
него е куриозно, че има още един тип местна порода коза в
България, за запазването на която у нас все още не се работи, а
нейните качества са оценили специалисти в Германия. 
  Преди 40-50 години пратили хора да проучат местните кози в
България и се убедили, че тук има уникални животни, които нямат
аналог другаде, разказва Сидер. Изнесли са от страната ни
животни, първоначално ги настанили в зоопарка в Ерфурт и
започнали развъдна дейност. Направили са развъдна книга, след
това и частни фермери са взели кози за отглеждане. В момента
имали асоциация и доста кози отглеждали. Възможно е да стане
така, че след време да има повече от тези животни в Германия
отколкото в България. Миналата година най-запалените почитатели
на виторогата българска коза били в България на експедиция.
Сидер и приятели им помогнали да намерят нови животни, за да
опреснят кръвта на своите. Това, по думите му, е куриоз - докато
в България се чудят как да затрият козите, в Германия са решили
да опазват българската коза.
  Каракачански коне също продължаваме да гледаме, но за
съжаление, има трудности за пашуването и за тях в националния
парк и трябва да ги ограничим, допълва Сидер. Разочарован е,
защото сам е участвал в написването на програма, която е имало
за цел да се стимулира високопланинската паша, като се
съхраняват екосистемите. Нещата според него се изкривили и
започнали "игри" за печелене от тази програма от хора, които
нямат животни, или да се облагодетелстват "свои" хора. Контролът
 също се осъществявал избирателно. Така се получавало според
Сидер не само в национален парк "Пирин", а и в Централен Балкан,
където също действала тази пилотна програма. Това е причина да
намалят наполовина стадото от коне във Влахи. В момента то
наброява 25 животни, които се използват за туризъм, за езда и
пренасяне на багажи.
  Като изключително трудна определят Сидер и Елена издръжката на
стопанството, за което се грижат. Изцяло разчитат на
животинската продукция, която произвеждат. Продават животни -
овце, кози, каракачански коне и кученца, правят сирене и кисело
мляко. Сиренето се произвежда по традиционен начин. Млякото се
издоява ръчно и се подсирва веднага, без да се подгрява
допълнително. Овчето кисело мляко е с уникални вкусови качества,
заради чистата и разнообразна паша, твърдят Седефчеви.
   Произвеждаме и сапун от козе мляко - уникален  натурален
продукт. Със сирене и овче кисело мляко са се представили вече
много успешно в две поредни години на международния форум "Тера
мадре" за храни и продукти , приготвени по традиционен начин, в
Торино /Италия/. 
  Седефчеви твърдят, че успяват да покрият всичките си разходи с
това, което произвеждат. Поне от седем години сме без каквото и
да било финансиране по различни програми, което се случваше през
първите три години на нашата дейност, казва Сидер. Разчитаме,
разбира се, на субсидиите, които трябва да получаваме, но за
жалост проблемът с получаването им е известен - родилни мъки са
необходими, за да си вземе човек това, което му се полага.
  Разчитаме и на странични дейности като конния туризъм, 
организирани посещения на фермата от международни групи, които
се интересуват от редки породи. Но това са много малки приходи.
  Сидер и Елена с удоволствие отвеждат всеки гост и в най-новата
и представителна сграда във Влахи. Това е изграденият над
центъра на селото образователен център за едрите хищници. Идеята
за неговото създаване се родила в процеса на работата за
изследване и опазване на вълка, а впоследствие - на мечката и
риса. Той се изгражда в партньорство между Сдружението за дива
природа "Балкани" и неговата програма за едрите хищници, по
която Елена от години работи, и Българското дружество за
опазване на биологичното разнообразие "Семпервива", чийто
съосновател е Сидер.
  Но преди да види неговата експозиция, посетителят може да се
срещне с трима живи представители на дивата природа. Това са
двата вълка Въчо и Байто и мечокът Медо, които Елена отглежда в
просторни заграждения с естествена растителност и места за
укритие, в близост до селото и недалеч от дома и фермата на
Сидерови. Те са и неразделна част от образователния център. По
думите на Елена това са посланици на дивата природа и нейните
обитатели.Те са родени в зоопаркове и не могат да се завърнат в
природата. От най-ранна възраст са отгледани в близък контакт с
хора и се чувстват комфортно в тяхно присъствие. Вълците са
социализирани по специален метод, така че не се плашат и крият
от посетителите, които могат да ги наблюдават и да им се
наслаждават, да ги снимат в естествена среда.
	Децата също могат да доближат вълците, да ги погалят, да видят
че това не е кръвожадният звяр от приказките, ами едно съвсем
нормално животно, прадядо на кучетата, казва Елена. Те са при
нас, за да изпълняват

     важната мисия на мост между хората и техния див свят

  В образователния център могат да се видят видовете големи
хищници в България и техни родствени видове по света, да се
научи много за тайнствения живот на вълка, на кафявата мечка, на
риса и на чакала. Посетителят се запознава със средата, която
обитават, с отношението на хората към тях и какво е необходимо
да се прави, за да се запазят тези видове за в бъдеще. Т. нар.
интерактивни изложбени материали ви приканват да натискате
копчета, да отваряте вратички, за да надникнете в корема на
мечката или пък в леговището на вълка и са чудесен начин за
обучение чрез забавление.
  Центърът разполага със зала с 40 места, подходяща за срещи,
прожекции и работа с деца. Кафенето, разположено в
най-слънчевата част на сградата, е приятно място за отмора.
  Подходящ подарък за спомен от посещението при големите хищници
може да се намери в магазинчето за сувенири. За деца и ученици
се организира двудневна програма, като вторият ден включва и
поход в планината за запознаване с местообитанията и начина на
живот на големите хищници и други горски животни.
  Центърът е вече факт и това е много голям успех и
удовлетворение за нас, защото имаме нещо, което в дългосрочен
план ще се ползва и надяваме се ще промени отношението на хората
към вълка и едрите хищници, категорична е Елена. Тя е
удовлетворена и от резултатите от теренната работа на екипа, с
който проучва вълка и неговата популация, състояние и развитие.
  Правят се генетически изследвания и за цялата страна, събират се
данни. С натрупаната информация за актуалното състояние на вида
подготвят и т. нар. План за управление на вълка. Със
завършването му ще имаме основание да искаме много по-нормален
законов статут на този вид, за да се запазят популациите му в
нормално състояние, добавя Елена. Тя се надява, че реалистичната
информация и дейността на образователния център във Влахи ще
промени и отношението на хората към вълка и хищниците.