Темата за Ирак донесе успехи, и рекорди и уникални случки в киното. Нискобюджетната продукция “Войната е опиат” на режисьорката Катрин Бигълоу, филм който представлява иракска военна драма помете скъпият научнофантастичния спектакъл “Аватар” на церемонията по връчването на наградите “Оскар” тази година, спечелвайки цели 6 отличия от общо 9 номинаци, в това число за най-добър филм и най-добър режисьор. И то от жена за първи път в историята, и то за военен филм – Катрин Бигълоу. Бигълоу стана първата жена, получила приза за най-добър режисьор в 82-годишната история на Оскарите. Филмът “Аватар”, режисиран от бившия съпруг на Катрин Бигълоу – топ-режисьорът Джеймс Камерън, спечели само 3 отличия в техническите категории от 9 номинации. Ще припомним, че “Аватар” бе любимецът на публиката в салоните по целия свят и стана касовият шампион на сезона с приходите от продажба на билети, докато приходите от прожекциите в киносалоните бяха незначителни за “Войната е опиат”. През месец юни т.г. Агенция Ройтерс съобщи, че продуцентите на “Войната е опиат” водят съдебна битка с ветерана от войната в Ирак Джефри Сарвър, който твърди, че историята на неговия живот е послужила за създаването на наградената с “Оскар” драма без позволението му. Според Сарвър сценаристът Марк Боул е нарушил споразумение с американската армия, което ограничава разгласяването на подробна лична информация за служещите. /кликнете в/у снимката за по-големи размери и постер/
Днес 31 август 2010 г. е Последният Ден на войната в Ирак*! Време за равносметка – някои поуки според експертите. Цената, която се плаща, и ще се плаща …
Днес в най-гледаното време президентът на САЩ Барак Обама ще произнесе реч от Овалния кабинет на Белия дом, с която ще се сложи край на воената операция на американските сили в Ирак. Официалната дата за прекратяването на операцията е днес 31 август. Обама ще направи своето обръщение във вторник, в 17:00 часа РТ време Калифорния (20:00 часа местно време Вашингтон).
“Асошиейтед прес” изготви списък със седемте основни поуки от войната в Ирак*, базирани на интервюта на агенцията с дипломати, военни и експерти, които бяха публикувани и във в-к Дневник и цитирани от десетки медии в България и по света.
1. Внимавай с наемниците
Точно преди три години частните охранители от “Блекуотър Уърлдайд” откриха огън на багдадския площад “Нисур” заради инцидент, който американските прокурори окачествиха като “малка или никаква провокация” и убиха 17 души. Това породи проблеми за Пентагона и повдигна въпроса за границите, до които военните операции могат да се прехвърлят на частни фирми.
2. Изграждай партньорство с местните
Един от най-големите успехи в Ирак бе обръщането на бунтовниците сунити срещу “Ал Кайда” посредством създаването и финансирането на местни милиции, т.нар. сахуа, съюзници на САЩ.
3. Тренирай местните войски
Тренирането и оборудването на иракските войски, което до момента е коствало $22 милиарда, е важна част от американската мисия в Ирак от началото на войната*. Целта е да са намалят максимално цивилните жертви, както и войниците да са по-дълго време по улиците и по-малко в постовете.
4. Гледай часовника
Иракското въстание от 2007 г. имаше и този ефект, че даде тласък на движението “Сахуа” и вдъхна кураж на хората да се опълчат срещу бунтовниците. Ако сроковете за напускане са твърде ранни, въстаниците просто ще те изчакат да си тръгнеш, а местните ти партньори няма да успеят да се справят със ситуацията след това.
5. Третирай затворниците като хора
Един от най-големите провали в Ирак – и това, което най-много накърни образа на САЩ по света, бяха гаврите със затворниците в Абу Гариб. В резултат Конгресът забрани използването на сурови техники при разпити.
6. Докарай повече войници по-бързо
В момента САЩ имат три пъти повече войници в Афганистан – 100 хиляди, отколкото в началото на 2009 г. За повечето анализатори е ясно, че и двете войни трябва да бъдат водени с колкото се може повече хора от самото начало.
7. Не повдигай летвата на очакванията
Тогавашният президент Джордж Буш се поизхвърли, когато през 2003 г. под надслов “Мисията изпълнена” заяви само шест месеца след началото на инвазията, че основните бойни действия са приключили. Сегашният президент Барак Обама се надява това да стане днес – седем години по-късно.
От 1 септември влиза в сила операция “Нова зора“, чиято цел ще е само обучителна и спомагателна, отбелязват от американската армия.
“Във вторник (бел.ред. днес 31 август 2010г.), след повече от седем години, Съединените американски щати ще прекратят военната си мисия в Ирак и ще направят важна стъпка към отговорното прекратяване на войната в Ирак*. Като кандидат за поста обещах да сложа край на войната*, като президент правя точно това. Най-основното е, че войната е към края си. И като всяка суверенна и независима нация Ирак е свободен сам да чертае пътя си. А до края на следвщата година всичките ни войници ще се завърнат у дома,“ каза американският президент в седмичното си радио обръщение.
Може би едно 8-ма поука, този път от топ-журналистът Фарид Закариа, който многократно писа “как една разсеяна от Ирак Америка загуби влиянието си в Азия”, освен другите загуби на хора и финанси.
На 18 август т.г. министерството на отбраната на САЩ обяви, че 4419 американски войници са загинали от началото на инвазията в Ирак. Последната американска бойна бригада напусна Ирак и премина на кувейтска територия почти седем години и половина след навлизането на войските на САЩ и подръжницте им, предназначено да изгони диктаторът Саддам Хюсеин. В-к “Уашингтън Таймс” написа: “За разлика от войната във Виетнам, където бе призован да служи и елитът на Америка, в Ирак се бият само бедняците, които нямат друг шанс за измъкване от нищетата.” Друг е въпросът, какво ще ги прави държавата, когато. или ако се завърнат в Родината си. “Голяма част от човешките загуби остана скрита, особено след като администрацията на Буш забрани на телевизиите да снимат чувалите с труповете, връщани в Америка. Но удълженият период на служба, който се разпространява върху доброволците в Националната гвардия и резерва, демобилизира служещите”, каза в края на ноември 2006г. пред в-к “Финеншъл Таймс” Лари Уилкърсън, ексшеф на апарата на първия държавен секретар на Буш – Колин Пауъл. В резултат Пентагонът е принуден да понижи стандартите за набор в армията, отказвайки се от кампанията в учебните заведения и повишавайки пределната възраст от 35 на 40 години. “Това е война, в която воюват бедняците, докато останалите жители на страната се разхождат с джипове и практически не забелязват ставащото около тях”, казва Уилкърсън, който е служил във Виетнам
* Войната в Ирак е името, използвано като описание за конфликта, състоял се през март и април 2003 на територията на Ирак. Войната официално приключва на 1-ви май 2003, когато Президентът Джордж У. Буш каца на американския самолетоносач USS “Ейбрахъм Линкълн” в самолет Lockheed S-3 Viking, където държи реч, обявявайки края на мащабните военни операции в Ирак. Опонентите на войната критикуват това събитие и го описват като твърде скъпо и напомнящо холивудски филм. Скоро след това се появява движение за съпротива и на практика към август 2010, военните действия не са спирали. Войната започва на 20 март 2003, когато САЩ и Великобритания атакуват по въздух, суша и море, подкрепени от Австралия, Дания, Полша и Испания. Една от основните причини войната да е критикувана от редица държави по света е липсата на нужната декларация от страна на Съвета за сигурност на ООН, която да узакони инвазията на коалиционните сили. Самата война продължава почти 1 месец и успява да постигне една от двете си основни цели — сваляне на режима на Саддам Хюсеин. Съюзниците обаче не откриват запаси от оръжия за масово унищожение, нито лаборатории за тяхното произвеждане.
След Войната в Персийския залив през 1991 г. отношенията между САЩ и Ирак продължават да се влошават. От една страна надеждите, че режимът на Саддам Хюсеин ще бъде премахнат чрез бунтове на самите иракчани се стопяват, а от друга — липсата на еднозначна резолюция от страна на ООН, че Ирак се е съобразил с наложените ограничения след последната война, тревожи американците. Мнозина вярват, че той не е прекратил програмите за разработка на оръжия за масово унищожение и активно търси начин да разработи атомна бомба. В началото на 90-те и по време на управлението на Бил Клинтън в страната са въведени специални зони, в които не е разрешено да навлизат иракски самолети и хеликоптери. Тези зони обхващат северните части на страната, населени с кюрди, който са обект на чести атаки от страна на силите на Саддам Хюсеин, а също така и южните райони, където живеят шиитите — мнозинство сред населението, но малцинство в политически план.
Ирак е държава в Близкия изток, намираща се на територията на някогашна Месопотамия. Тя граничи със Саудитска Арабия и Кувейт на юг, с Турция на север, със Сирия и Йордания на запад и с Иран на изток. Сегашното ѝ управление бе създадено на 28 юни 2004 след инвазията на коалиционните сили, водени от САЩ, през март 2003. Населението на Ирак към 2009 е 28 946 000 души. До 80% от тях са араби, а 97% принадлежи към ислямската вяра. 2/3 от мюсюлманите са шиити. Средната грамотност на населението е 74,1%. След откриването на огромните нефтени запаси през 1927 г. Ирак става водещ световен производител на нефт. Ирак разполага и с едни от най-големите в света запаси на сяра, която е суровина за различни химически производства. Ирак към днешна дата е най-големият купувач на американско оръжие, вкл. джипове, транспортни самолети, танкове, бронетранспортьори, леко стрелково оръжие и комуникационна апаратура. Въпреки това нивото на подготовка е слабо. Военни болници в страната няма, в следствие на което ранените войници трябва да бъдат лекувани в граждански медицински заведения, които са малко на брой. ФОТО: Световна Енциклопедия, Текст под снимка: УИКИПЕДИА
След атаките от 11 септември 2001, американското правителство обявява война срещу световния тероризъм и представя списък на държави, криещи или помагащи на терористи според САЩ — в списъка са включени трите граничещи една с друга държави Ирак, Иран и Сирия, както и Северна Корея. Скоро след това, осъзнавайки че имат необходимата подкрепа за военна намеса в Ирак, американските държавници започват да оказват натиск над режима на Саддам Хюсеин да позволи на оръжейните инспектори на Международната агенция за ядрена енергия (МААЕ) да посетят няколко обекта в страната. ООН приема резолюция 1441, която позволява на инспекторите да извършат необходимите проверки. През цялата 2002 и в началото на 2003 САЩ продължават да упражняват натиск и се опитват да накарат Ирак да се съобрази с изискванията, поставени в резолюция 1441. На 6 март 2003 инспекторите публикуват доклад, в който обявяват, че не вярват, че Ирак — с настоящата си икономика и ниво на развитие — е в състояние да разработва или да поддържа програми за разработки на оръжия за масово унищожение. Въпреки това Ханс Бликс — ръководителят на екипа от инспектори — изявява съмнение, че Ирак няма такива запаси. Според него е най-малкото странно, че Ирак претендира да е унищожил запасите си от антракс и VX, но според режима документите, свидетелстващи за това са изгубени — прекомерната изрядност е сред отличителните черти на управлението на Саддам Хюсеин. През февруари 2003 САЩ и Великобритания се опитват да получат разрешение от Съвета за сигурност на ООН за инвазия на Ирак, но предупреждават страните-членки на ООН, че ще атакуват със или без нужната резолюция. Официалните причини, представени от съюзниците за инвазията, са, че правителството на Ирак и неговия водач, Саддам Хюсеин:
нарушават човешките права, стигайки дори до форми на геноцид;
не са представили категорични доказателства, че са прекратили програмите за разработка на оръжия за масово унищожение и че са унищожили наличните си запаси от биологични, химични, ядрени и други секретни оръжия;
подкрепят и осигуряват финансово терористи и терористични организации, които с действията си застрашават сигурността на САЩ и всички американци.
През юни 2008 г. за Ирак заминаха 154 военнослужещи от поделенията на Ямболския гарнизон, 9 от тях бяха жени. България участва от 2003 до 2005 година с контингенти в Ирак. През ноември 2008 година правителството одобри окончателното приключване на мисията на българския контингент в Ирак. Самолетът с последния български контингент, участвал в операцията в Ирак, кацна на летище София през декември същата година. С него пристигна и българската делегация, водена от министъра на отбраната Николай Цонев. При слизането си от самолета Цонев докладва на тогавашния министър-председателя Сергей Станишев. Общо в мисиите в Ирак са участвали над 3200 кадрови военнослужещи от българската армия. В последната българска мисия в Ирак участваха около 150 военни. Общо загиналите ни сънародници във войната в Ирак са 13.
Съюзниците на САЩ за войната в Ирак са: България, Британия, Австралия, Испания, Дания, Полша, Филипини и други – Кюрдистанска демократическа партия, Кюрдистански патриотичен съюз
След като основните бойни операции приключват, правителството на САЩ съставя специална група, която е изпратена в Ирак, за да търси оръжията. Неин водач е Дейвид Кей, който през есента на 2004 представя финалния си доклад. Според него в страната не са открити забранени оръжия и по всичко личи, че такива е нямало. На 2 март 2004 ООН оповестява рапорт от оръжейните инспектори, в който те потвърждават, че Ирак със сигурност не е имал никакви оръжия за масово унищожение след 1994. На 6 октомври групата, сформирана от правителството на САЩ, официално обявява своите разкрития — те не намират доказателства за наличието на забранени оръжия, и според тях е било невъзможно Ирак да произвежда каквито и да е било след наложените санкции от 1991. На 12 януари 2005 американските войници в Ирак официално прекратяват търсенето на такива оръжия.
Американското правителство на няколко пъти изказва предположението, че групировката Ал-Кайда има лагери за обучение на терористи на територията на Ирак и че самият Саддам Хюсеин я подпомага финансово. Водачът на Ал-Кайда — Осама бин Ладен — категорично отрича това, наричайки иракският президент „неверник“. Възгледите на организацията противоречат на управлението в Ирак и тя се дистанцира от него. Въпреки няколкото състояли се срещи между представители на Ал-Кайда и такива на режима на Садам, не се стига до никакви сериозни действия помежду им.
Общо военни сили на коалицията срещу Ирак: ~300 000 по време на първите битки, 50 000 към август 2010, ~675 000 (Иракска армия и полиция), ~160 000 частни наемници. Последното бойно съединение от армията на САЩ напусна на 21 август 2010г. територията на Ирак. С това приключи активната фаза от военната операция “Шок и ужас”, започнала през март 2003 г..
Снимка-пъзел на Президента Джордж У. Буш направен от снимки-елементи на загинали американски войници бе публикувана на връх Нова 2007 Година на уебсайта thelastminuteblog.com, като в блогът обявиха, че жертвите на сънародниците им са достигнали цифрата 3000. Към днешна дата, която е официалният край на войната в Ирак, бройката на отдалите живота си за Родината САЩ е 4417. /кликнете 2 пъти за по-големи размери/
САЩ и още 22 държави са дали военни жертви в Ирак /по данни на Уики/:
САЩ – 4 417 загинали (най-малко 46 132 ранени)
България — 13 загинали
Великобритания — 179 загинали
Италия — 33 загинали (32 военни, 1 агент на разузнаването)
Полша — 23 загинали
Украйна — 18 загинали
Испания — 11 загинали (2 военни, 1 военен дипломат, 8 агенти на разузнаването)
Дания — 7 загинали
Грузия – 5 загинали
Салвадор — 5 загинали
Словакия — 4 загинали
Латвия — 3 загинали
Румъния – 3 загинали
Тайланд — 2 загинали
Холандия — 2 загинали
Естония — 2 загинали
Австралия – 2 загинали
Унгария — 1 загинал
Казахстан — 1 загинал
Чехия – 1 загинал
Южна Корея – 1 загинал
Азербайджан – 1 загинал
Фиджи – 1 загинал
Други загинали са: 164 журналисти, 9654 иракски полицаи или войници, 462 цивилни лица от други държави.
Няма цялостно изследване на иракските жертви. Предполагаемия брой на убитите цивилни от началото на войната през март 2003 до април 2009 е най-малко 650,000. Само за периода от април 2005 до април 2010 при терористични атаки са загинали ~ 49 000 цивилни.
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
2 comments for “Седем урока от войната в Ирак”
You must log in to post a comment.