На пещера в България

Изключително сложна пещера, която не бива да се посещава без водач е Духлата, която представлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания. Духлата (наричана още Боснешката пещера) се намира в югозападната част на Витоша, на десния бряг на река Струма, в близост до село Боснек. Входът на пещерата е на самия път между Боснек и Чуйпетлово. Духлата е най - дългата пещера в България (17 600 м.) и дълбока 53 м. Представлява сложна многоетажна, лабиринтна система, разположена на 6 етажа. Името ѝ е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Духлата представлява лабиринт с много сложен релеф, в който човек може много лесно да се изгуби. Затова тя е със специален режим на посещение.

9 пещери отворени за посещение

Общо в страната има над 6000 – 900 души са регистрирани в 37 пещерни клубове към Българската федерация по спелеология – 12 са в София – останалите главно в по-големите градове – Русе, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора

Наличието на специална екипировка е задължително

25 август 2010г. В България има 9 пещери със статут на туристически обекти, които са отворени за посещение, каза Алексей Жалов, заместник-председател на Българската федерация по спелеология.

Ако все пак човек реши сам да си проправи път под земята, то той трябва предварително внимателно да проучи обекта, да се запознае с неговото местоположение и особености, съветва Жалов в интервю за БТА.

Задължително е преди да тръгне да уведоми близките си къде точно отива и кога точно ще се върне.

Преди да влезе в пещерата посетителят трябва да се въоръжи със светлина от два независими източника – челна лампи или фенери с резервни батерии. Най-големият враг на такива места е тъмнината. Най-важното правило е да не се влиза самостоятелно в пещера, а винаги с компания от поне още един човек.

Наличието на специална екипировка е задължително, но тя може да помогне единствено на хора, които знаят как да си служат с нея. Посетителите трябва да имат предвид, че мобилните телефони в пещерите нямат обхват. При инцидент човек от групата трябва да излезе от пещерата и да позвъни на телефон 112. От там ще се свържат с Аварийния спасителен отряд към федерацията по спелеология или Гражданска защита, пояснява Жалов.

Изключително сложна пещера, която не бива да се посещава без водач е Духлата, разказва Жалов. Това е най-дългата пещера в България – 18 км, през която текат водите на река Струма. Духлата представлява лабиринт с много сложен релеф, в който човек може много лесно да се изгуби. Затова тя е със специален режим на посещение.

Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк (2091м) сред вековни елови и борови гори. Те носят още името Еркюприя – от турски “ер” - земя и “кюприя” – мост. са един от най-интересните природни феномени в България, намиращ се в Централните Родопи по източния склон на рида Чернатица. Разположени са на 1450м. надморска височина на площ от 40.3ха и отстоят на 80км южно от Пловдив и на 35км северозападно от Чепеларе.Само на 5 км. северозападно от село Забърдо. Феноменът е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята за своя произход - водите са отнесли паднали отломки и така са се образували два редки по своята красота естествени скални моста. Първият, по-голям мост е с обща дължина 96м и височина 70м. В стените му има две свързани една с друга пещери и множество карстови кухини. На около 200м по-надолу е Вторият мост, който с дължината си от 60м прилича на дълъг тунел. Общата му височина е 50м, а само арката е 30м. Към долния край на моста реката внезапно изчезва и излиза на повърхността след 1.5км. Близо пред Вторият мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед. Скалистите урви на мостовете са обрасли със здравец и безсмъртниче (Haberlea rodopenzis). Непосредствено до тях се намира туристическа хижа Чудните мостове. Туристически екопътеки свързват Чудните мостове с х.Кабата, х. Скалните мостове, х. Изгрев и х. Персенк. Под самия връх Персенк минава древен Римски път, строен през I век преди н.е. Чудните мостове са обявени за един от стоте национални туристически обекта.

Поради сложния релеф и риск разходките не са удачни и в пещерата “Темна дупка” при село Лакатник. Обектите, които не крият рискове и са подходящи за туристи са пещери като Проходна при село Кърлуково и Чудни мостове в Родопите, отбелязва експертът.

Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край с. Карлуково, община Луковит. Това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 262 метра и височина на входовете над 40 метра. Пещерата е естествено осветена, тъй като в средната ѝ зала в следствие от ерозията таванът е прояден от просмукващите се води, образувайки феномена „Окната“ или „Очите на Бога“ — две почти еднакви по големина дупки с формата на очи. В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филма, между които и „Време разделно“. Проходна е една от малкото пещери, в които се практикуват пещерни бънджи скокове. Пещерата е лесно достъпна, точно над нея минава пътя от Луковит към Карлуково (на 2 км от селото), има път и от с. Румянцево./кликнете в/у снимката за голямо изображение/

За да могат обаче повече любители и професионалисти да се радват на това природно богатство, Жалов апелира парламентът най-после да приеме проектозакона за пещерите, внесен още в 39-тия парламент от Петър Берон, почетен председател на Федерацията по спелеология и Георги Божинов (Коалиция за България). Проектът предвижда пещерите да са публична държавна собственост, като има възможност за отдаване на концесия.

Според експертите липсата на яснота за собствеността на пещерите води до много проблеми и злоупотреби, които застрашават и редките животински видове, които ги обитават. В момента пещерите се опазват от редица закони – за водите, за горите, за почвите, за културното наследство, но няма отделен закон за тях, коментира Жалов.

Неуреденият статут на пещерите поражда сериозни проблеми с тяхното опазване и природосъобразно използване, коментират специалистите. Непрекъснато се увеличава броят на нерегламентираните сметища в пещерите, много от тях са унищожени или застрашени от разрушение от кариерни дейности, замърсяват се карстови извори и пещерни реки с непредсказуеми здравни последици за населението, използващо тези водоизточници, посочват от федерацията. Посегателствата на иманяри унищожават безценни пластове от човешката история и цивилизация. Ако държавата не предприеме сериозни мерки  в тази посока федерацията по спелеология  има намерение да сезира европейските институции, заявява Алексей Жалов.

Заместник-председателят на Българската федерация по спелеология се спира в интрвюто и на постиженията на българските спелеолози.

Четиричленна група спелеолози от пещерен клуб “София” са покорили най-дълбоката пещера в Хърватия “Лукина яма” (1400 метра), казва Жалов. Той припомня, че наскоро е приключила и националната експедиция в пещерата Мая Арапит в Северноалбанските Алпи. Това е възходяща пещерна система, тоест в нея се влиза отдолу нагоре за разлика от често срещаните нисходящи пещери, което затруднява нейното проучване. В нея групата спелеолози направиха изкачване от 320 метра, което по думите на Жалов е истински подземен алпинизъм.

От началото на август до 2 септември 9-ма спелеолози, членове на 6 пещерни клуба, под флага на Българската федерация по спелеология, провеждат експедиция в района на хребета Кокшаалтау – в планината Тян Шан в Киргизстан. От няколко дни нашите спелеолози са на лагер от  3 500 метра надморска височина. Малко са местата в света, в които са известни пещери на такава надморска височина, отбелязва Жалов.

За първи път в историята на спелеологията у нас, български пещерняци ще търсят и проучват нови пещери на толкова голяма надморска височина – тоест в условия гранични до появата на височинната болест, коментират от федерацията.

Скоро приключи и национална пещерна експедиция “Марина дупка – 2010” в района на Габрово с обект на проучване пещера “Марина дупка”. В експедицията участва основно ПК”Дервент”. Бяха направени важни корекции по картата на пещерата, наблюдения и открития. Дължината на обекта надхвърля 3 км и половина. Открити са и нови галерии. В пещерата проникнаха 6 групи в продължение на 4 дни. Картирани са допълнително над 300 метра от пещерата, открит е нов горен етаж с продължение в пропаст, като не е достигнат край, разказва Жалов.

Деветстотин души са регистрирани в 37 пещерни клубове към Българската федерация по спелеология. Дванайсет са клубовете в София. Останалите са главно в по-големите градове на страната – Русе, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора. В България има над 6000 пещери, отбеляза Жалов и добави, че броят им постоянно расте, защото непрекъснато се откриват, проучват и картотекират нови обекти.

Дейността на някои пещерни клубове се подпомага от туристически дружества, други се финансират от Министерството на физическото възпитание и спорта. Малка част разчита на проекти, но като цяло клубове се финансират с личните средства на членовете им, пояснява Жалов.

Българската федерация по спелеология е член на три международни организации. Федерацията е идеен основател и член на Балканския спелеоложки съюз, заяви заместник-председателят на Българската федерация по спелеология. От три години БФС членува в Европейския фонд по спелеология. От 1965 г. федерацията е член на Международния спелеоложки съюз. Членството в тези организации допринася за издигането и развитието на пещерното дело у нас, коментира Жалов.