В България откриха мощите на Кръстника на Христос -Св. Йоан Кръстител – Предтеча

Министър Божидар Димитров: “Созопол се превръща във втори Йерусалим!”

Реликварят от алабастър бе отворен днес пред журналисти при засилени мерки за сигурност

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ЗА СОЗОПОЛ И СВЕТИЯТА НАЙ-ДОЛУ

Бургас, 1 август 2010 Мощите открити при разкопки на остров Свети Иван край Созопол са на Свети Йоан Кръстител.  Йоан Кръстител, известен и като Йоан Предтеча, е възвестил пришествието на Исус Христос и после го е кръстил. Това обяви днес в крайморския проф.д-р Казимир Попконстантинов, ръководител на археологическите проучвания, цитиран от БТА.

Реликварят (специален погребален саркофаг) бе отворен днес пред журналисти при засилени мерки за сигурност. Вътре има части от ръка, лицева част и зъб.

Именно част от черепа и едната ръка на Свети Йоан Кръстител са се пазили в Константинопол, в Патриаршията. Потвърждава се, че това са автентичните му кости, заяви министърът на българите в чужбина проф. Божидар Димитров.  Той присъства на отварянето на находката в Историческия музей в Созопол.

Предстои да бъде направен антропологичен анализ. Реликварят е от алабастър, а не от мрамор, както предполагаха предварително археолозите, каза Попконстантинов.

Саркофагът бе отворен от комисия от специалисти. Подобен реликварий се намира за първи път по нашето Черноморие. Реликварят е открит на 28 юли тази година в олтарната част на най-стария храм на острова. Мощехранилницата датира от средата на пети век преди Христа.

От тук нататък Созопол се превръща във втори Йерусалим, каза министър Димитров. Созополската църква “Свети Георги” в момента притежава частица от Светия кръст, мощи на Свети Андрей. Частицата от Светия кръст беше подарена от премиера Бойко Борисов.

Вселенският патриарх при своето идване наскоро подари мощи на Свети Андрей. Сега излязоха и мощите на Свети Йоан Кръстител.

Това са все първостепенни християнски реликви, на най-старите светци. Този град, освен морски туризъм, би могъл да развива и поклоннически туризъм. Нещо, което е много разпространено по света, и носи до 30 на сто от приходите от туризъм, каза още министър Димитров.

Йоан Кръстител, известен и като Йоан Предтеча (в исляма и в християнските арабски църкви е пророк Яхия) е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказава пришествието на месията (на Христа).

Йоан Кръстител се ражда половин година преди Иисус Христос. Син е на свещеник Закария — от рода на Аарон и праведната Елизавета — от рода Давидов. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му Закария в храма и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но e лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, който измолили в горещи молитви. Младенецът Йоан избягва участта на хилядите убити младенци във Витлеем и околностите му и през 29 година от н.е. започва своите проповеди. Вероятно е убит през 30 година от новата ера по заповед на цар Ирод Антипа.

Созопол е разположен на българското черноморско крайбрежие, на 35 км южно от Бургас. Центърът му (Старият град) се намира на малък полуостров. В близост до него са островите Свети Иван и Свети Петър. В непосредствена близост до града са няколко къмпинга: „Градина“, „Златна рибка“, „Каваци“, „Веселие“ и „Смокиня“. Последните три имат обща брегова ивица, която е и един от най-големите нудистки плажове в България.

Остров Свети Иван е природен и археологически резерват, поставен под закрила на държавата с постановление, обнародвано в бр. 35/1965 г. на „Държавен вестник“. Той е най-големият от петте острова по българския черноморски бряг (660 дка) и е неразделна част от живота на антична Аполония и средновековен Созопол. Край него се намира и малкият остров Свети Петър.

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.

Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). В града се намирал голям храм на бог Аполон.

Созопол е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: печат има в Археологическия музей.

Исторически паметници

Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол. С Постановление на Министерския съвет № 320 от 7 септември 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за музей. Около 180 жилищни сгради от средата на XVIII и началото на XIX в. оформят облика на резервата. Като типично българска, градена от камък и дърво, созополската къща се родее с къщите от старопланинския и странджанския регион: “Къща на Мариета Стефанова”, “Къща на Креаноолу”, “Къща на Тодор Загоров”, “Къща на Куртиди”, “Къща на Димитри Ласкаридис” и други.

Тракийски крепости в района на Бакърлъка. Усамотен планински рид, опасващ като дъга полетата и ниските хълмове около Созопол. Още през XIII – XII в. пр. Хр. траките изграждат (от ломен камък без спойка) отбранителна линия, състояща се от крепости по почти всички високи върхове на рида. Най-интересни са крепостите на връх Атия, вр. Бакърлъка (ок. 4 дка площ на най-високото място, 376 м), „Лободово кале“ (ок. 1,5 дка) и „Малкото кале“ (ок. 4 дка, единствената, където са проведени редовни археологически разкопки – 1973-1977 г. в рамките на програмата “Странджа–Сакар”.

Тракийски надгробни могили. По височините на Меден рид и хълмовете около крайбрежието са разположени множество могили – следи от погребалните ритуали на траките. В миналото общият им брой е бил около 1500. До днес са оцелели по-малко, като някои от тях са археологически проучени.

Антични некрополи. Интересът към старините на Созопол датира още от средата на XIX век. Изследователите насочват усилията си предимно към проучване на некрополите и материалите, откривани в тях. Днес по-известните некрополи на античната Аполония Понтика са тези в Морската градина и местностите “Харманите”, “Буджака” (частични спасителни археологически разкопки) и “Калфата” (тук ежегодно се провеждат археологически разкопки от българо-френски екип).

Крепостни стени VI–XIV век. Средновековен Созопол е ограден с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий, ок. 511 година. Те са използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Днес от защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3–4 метра.

Храмове – Църкви – Параклиси

“Св. Богородица” (XV век) е трикорабна едноапсидна псевдобазилика и е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО, завършена през 1888 г.,  дело на даровития архитект Уста Генчо.

Днес в града съществуват две действащи църкви: “Св. Георги” (най-голямата созополска църква, трикорабна псевдобазилика с една апсида, издигната в първата четвърт на XIX век) и “Св. Зосим” (еднокорабна едноапсидна каменна църква, изградена през 1857 г.). Св. Зосим се възприема и като светец-покровител на Созопол.

Средновековните църкви в Созопол са разрушени от османските турци през XV–XVIII век. Върху техните основи християнското население издига малки параклиси. Те са около 20 на брой, а някои от тях съществуват и до днес: “Св. Атанас”, “Св. Димитър”, “Св. Никола”, “Св. Неделя”, “Св. Марина”, “Исус Христос”, “Възнесение” и други.

Музеи

Археологически музей. През 1961 г. Светият синод предоставя сградата на храм „Свети Кирил и Методий“ за създаване на музей, в който да се съхраняват и експонират археологическите материали, откривани в Созопол и околностите. От август 1978 г. за нуждите на музея са предоставени зали и помещения и в Културния дом. Музеят притежава редица уникати, част от които са достояние на обществеността и научните среди в страната и чужбина. Структуриран е в две направления: археология (V хилядолетие пр. Хр. – XVII в. сл. Хр.) и християнско изкуство (XVII-XIX век). През 2003 г. с подкрепата на Община Созопол и НИМ (София), експозиционната площ и реквизит са обновени. Актуализиран е научно-спомагателният апарат – текстови табла, карти, фотоси, схеми и други.

Художествена галерия. Създадена е през 1991 година. Помещава се в зданието на т.нар. „Старо училище“, паметник на културата. Притежава 287 картини (главно живопис и графика) и около 40 скулптури от наши и чужди творци. Във фондовете се съхраняват и произведения, дарени от участниците в Международните пленери на художниците-маринисти.

Къща-музей Александър Мутафов. Започва да действа като такава през 1976 година. Официално е открита за посещения през 1981-а.

Килийно училище в с. Росен. Сградата е построена през 1830 година. Реставрирана и открита за посещения през 1981-а.