“Сините” започват политическа академия на партията

В Политическата Академия на СДС участват над 80 млади хора от партията. Средната възраст на участниците е 30 години и те са избрани след номинации и конкурс в структурите на СДС в страната.

Дефиниране на предизборната кампания на СДС е основен акцент в програмата

Лекции изнасят председателят на националния изборен щаб и главният секретар на партията пред 80 участници със средна възраст 30 години

София, 31 юли 2010г.  Дефиниране на същността, целите и структурата на предизборна кампания на Съюза на демократичните сили е  основен акцент в програмата на втория модул на Политическата академия на партията, съобщи пресцентърът на СДС. Ще се направи анализ на стратегията, както и нейната организация и координация.

Лектори по темата са председателят на националния изборен щаб на СДС Борис Марков и главният секретар на партията Димитър Иванов, се казва още в съобщението на “сините”.

Академията вече е започнала вчера във Велико Търново и ще продължи до 1 август. Над 80 млади хора от партията ще продължат обучението си, за да могат да подобрят лидерските и организационните си умения.

Средната възраст на участниците е 30 години и те са избрани след номинации и конкурс в структурите на СДС  в страната.

Управляващият директор на социологическата агенция “Алфа Рисърч” Боряна Димитрова е запознала участниците в академията с начина на използване на социологически изследвания по време на политически кампании.

Политическата академията се осъществява от Съюза на демократичните сили с помощта на Фондация Konrad-Adenauer.

Конрад Херман Йозеф Аденауер (Konrad Hermann Joseph Adenauer) е роден на 5 януари 1876 в католическо семейство в Кьолн, Германия и е първият канцлер на ФРГ (1949-63) преизбиран 3 пъти с рекордни резултати.

“Историята е сбор от нещата, които биха могли да бъдат избегнати.”

“За мен силата е само средство към целта и никога-самоцел.”

“Никога не лъжи, не лъжи и в политиката! Понеже все пак не може да помниш всичко, което си казал.”

Аденауер е третото от пет деца в дълбоко вярващо католическо бедно семейство. След зрелостния изпит през 1894 г. следва право и икономика във Фрайбург, Мюнхен и Бон. Впоследствие работи в прокуратурата, а по-късно като адвокат и съдия. Израсъл и възпитан в духа на хуманистичните католически ценности, през 1906 г. Аденауер става член на Партията на центъра. От 1917 до 1933 е кмет на град Кьолн, а от 1920 до 1933 г. ежегодно е избиран за президент на Държавния съвет на Прусия. През 1933 г. националсоциалистите свалят Аденауер от кметската длъжност. Той е подложен на репресии, заплахи и арести и се укрива. След атентата срещу Адолф Хитлер през 1944 г. Аденауер за три месеца е задържан от Гестапо.

След края на Втората световна война Аденауер, въпреки напредналата си възраст, прави бърза и главоломна политическа кариера. Решаващи за това са неговата жизненост, богатият му политически опит и не на последно място обстоятелството, че умее да се изразява ясно и разбираемо за всеки.

През 1945 г. отново е кмет на Кьолн. За много кратко време Аденауер поема всички ръководни постове в новообразувания Християн-демократически съюз (ХДС). През 1948 г. е избран за председател на Парламентарния съвет, натоварен с изработването на новата германска конституция.

Аденауер е избран за първи канцлер на ФРГ през 1949 г. и остава на този пост до 1963 г.

На 15 септември 1949 е избран за канцлер с 1 глас мнозинство – включително неговия собствен. Решаващият глас обаче идва от опозицията – единствен глас “за” от Баварската партия – Йохан Вартнер.

Аденауер е преизбиран 3 пъти – 1953, 1957 и 1961 г. с рекордни резултати. На никой друг в немската история не му се е отдавало да бъде избиран с абсолютно мнозинство – изборите 1957 г. Въпреки че коалицията CDU/CSU е можела да управлява сама, Аденауер предпочита да образува коалиция с някоя по-малка партия, за да може да държи в шах CSU и да се предпази от евентуалните опити да бъде свален заради вътрешнопартийни несъгласия. Все пак той е бил известен с авторитарния си начин на управление и не е бил харесван от много хора.

От 1950 г. до 1966 г. е председател на ХДС. От 1951 до 1955 г. Аденауер изпълнява и длъжността външен министър.

От 1951 до 1955 е едновременно и външен министър – това е постигано само от още един немски канцлер – Хелмут Шмид, – но той е бил външен министър само за 2 седмици в края на мандата си през 1982 година.

През 1952 г. Аденауер подписва Люксембургската спогодба с новообразуваната държава Израел, според която Германия изплаща като жест на извинение и добронамереност на всеки израелски бежанец по 3000 марки или общо 3 450 000 000 западногермански марки, предимно във вид на стоки немско производство. Тази постъпка му коства добрите отношения с тогавашния финансов министър. През 1960 се среща с израелския министър-председател Давид Бен Гурион в Ню Йорк, а през 1966 отива като първи високопоставен немски политик на посещение в Израел.

Като канцлер Аденауер е противник на социалистическите идеи и отхвърля егалитарните масови общества. Той е застъпник на индивидуализма и правовата държава. Той разглежда настъплението на комунизма в Европа като директна заплаха за Запада и неговите ценности и не вярва във възможността за мирно съвместно съществуване на западната демокрация и тоталитарния комунизъм. Чрез т. нар. „Германски договор“ със САЩ, Великобритания и Франция, той по същество постига прекратяване на окупационния статут на Германия. През 1955 г. при посещение в СССР Аденауер успява да издейства освобождаването на последните германски военнопленници.

Една от най-големите исторически заслуги на Аденауер е помирението с Франция, чиято кулминация е подписването на Германо-френския договор през 1963 г. Аденауер е радетел за европейско сътрудничество. Без неговата дейност съвременният Европейски съюз би бил немислим.

Икономическата и социалната политика са на по-заден план в управлението му. Противно на тогавашните тенденции в Европа той следва твърд курс на пазарна икономика. Като твърд консерватор Аденауер следва курс на конфронтация с всички социалисти и социалдемократи, които за него са били едно и също. Основен лозунг на предизборните му кампании е бил: “Свобода или социализъм”. Активисти на левите партии са били преследвани, някои партии са били забранени. На висши постове назначава бивши националсоциалисти и е използвал някои закони от времето на Хитлер и националсоциализма, най-известният от които е бил така нареченият “Параграф 175”, който забранява хомосексуализма.

След 14 години управление – второ място по време на управление след Хелмут Кол, – Аденауер напуска през 1963 г. канцлерския пост, но, чрез многото си медийни изяви и  посещения в други страни, остава важна фигура в политическото пространство. През 1965 г. се изказва положително за евентуална широка коалиция, а през 1966 – малко преди смъртта си, – че евентуалните отношения с източния блок са въпреки всичко възможни. До смъртта си той е депутат. Със своите 91 години и 3 месеца и половина и досега той е най-възрастният депутат в немския парламент.

Конрад Аденауер умира след кратко боледуване от грип и 2 инфаркта на 19 април 1967, в дома си в Рьондорф, където е и погребан.

На негово име са кръстени летището в Кьолн, единият от двата представителни самолета Еърбъс A310 на Немските военновъздушни сили и моделът на Мерцедес, използван от него през 50-те години като официална лимузина.

През 2003 г. е избран от зрителите на Втора немска телевизия (ZDF) за най-великия германец за всички времена.