IN MEMORIAM Почина един от гласовете на България

Днес ни напусна един български символ!

Почина един от “гласовете на България”

Глас, който и Господ чуваше! Дарил нея и България с единствената ни награда ГРАМИ.

Човек и глас, които ние, които живем зад граница знаем и не можем да забравим! И дали има мистерия на българските гласове, нека чужденците си задават този въпрос! Ние знаем – не, това е нашата природа дадена ни от Господа и Стефка Съботинова е пратеник на Господа! И на Бога – нашият – българският!

Сцената за гласът на Стефка бе доста тясна, разбира се, за един гигант в музикалния свят! Но всеки искаше да я види, чуе и пипне, за да вземе от нея това, което тя носеше – силата на българския, на човешкия дух! Уникален фолклор, да, за да го има – имаше и Стефка!

Кой не знае песента й “Притури се планината”? Кой не е слушал това космическо изпълнение, което се носи като малка наша планетка в световната музикална стратосфера! И никой не може да я сбърка с никоя друга песен!

Е, на това му казват “национален символ”!

Да. Напусна ни един национален символ и истински българин – Стефка Съботинова!

Който е гледал Съботинова знае, и е почувствал как тя даваше и сърцето си, и душата си! Всичко събрано в един глас, който ще продължава да звучи в песните, които ни завеща, звънящи в нашите сърца и души на хиляди километри от Родината България!

За да помним Стефка, да си припомняме и не забравяме българското ни коренче, което без човеци-българи, като нея, не ще да порасте повече, за да срещне светлината на живота! На истинското! Да прескочи фалша и да вярва! Да му е по-леко и да свети!

Ти остави светлина!

Поклон пред светлата й памет!

Евгени Веселинов, Лос Анджелис

гл.редактор в-к ОБЗОР By BulgariCA.com

http://www.youtube.com/watch?v=CD3bikniKUo

СТЕФКА СЪБОТИНОВА е родена на 2 април 1930г. в с. Розов кладенец, Старозагорско. Пред дома й има малък параклис, на балкона й се вее българското знаме, а къде си държала пушките – не даваше да я питаш. Стефка бе отличен ловец и много точен стрелец.

Съботинова учи в Стара Загора и Пловдив. Изпълнителка на песни от Тракийската фолклорна област. Предците са били преселници от Беломорска Тракия и от тях тя наследява огромно и своеобразено певческо наследство. Песните си учи от баба си Добра, която я гледа, защото цялото й семейство по цял ден работи по нивите. Споделя, че баба й Добра била уникална певица и тя запалила любовта на Стефка към пеенето и й показала това, което тя самата ползвала при пеенето. Първите си записи в радиото прави през 1947-1948 г. През 1951 г. се явява на конкурс за певица в Държавния ансамбъл “Филип Кутев” и е одобрена измежду 300 кандидатки. За14 годин с ансамбъла гастролира в най-големите концертни зали по света.

В началото на 70-тте години постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българската телевизия и радио и в състава “Мистерията на българските гласове”. Тя е единствената певица със солови песни в първия албум на Марсел Селие “Мистерията на българските гласове”. В него са включени песните “Притури се планината” и “Мър, Станке ле”. Още тогава “Притури се планината” е използвана като част от филмовата музика в световните продукции” Исус от Монреал” и “Лионците”. Стефка Съботинова в дует с Тинка Пешева записва много хумористични народни песни, сред които особено популярни са “Цонке ле, чушко червена”, “Заплакал е стар, бял дядо” и “Овдовяла лисичката”.

Световна известност добива през 1994 г. с песента „Притури се планината“, с новия модерен аранжимент на Жаки Анона. Стефка Съботинова има издадени два самостоятелни диска и един дуетен албум с певицата Тинка Пешева.

През месец юни 2010 година е удостоена с най-голямото българско отличие — орден “Стара планина — първа степен”. Стефка Съботинова умира на 30 юли 2010 година в София.

ЕДНО ОТ ТОП-ИНТЕРВЮТАТА НА СТЕФКА СЪБОТИНОВА

През 2002 година Стефка Съботинова споделя пред журналиста Деян Енев от в-к Сега с болка, че “вече й е омръзнало да пее на безплатни партийни концерти, и че до гуша й дошло да злоупотребяват с музикантите.”

Стефка Съботинова: Пази Боже сляпо да прогледа!

“Славата е хубаво нещо, ама ако я дадеш на прост човек, наистина е трудна за носене!”

– Как започнахте да пеете, г-жо Съботинова?

– Откриха ме като певица в Пловдив. По училищата ходеха фолклористи от радиото. Там ме откри Жечо Долчинков. Записах в радиото 3 песни с групата на Цвятко Благоев.

– “Мистерията на българските гласове” чества 50-годишен юбилей. Вие бяхте в този състав…

– Аз пеех в състава за народни песни на радио “София”, който после бе наречен “Мистерията на българските гласове”. Там работих от 1973 до 1985 г. Към радиото имаше и оркестър, където се смениха много диригенти: Здравко Михайлов, Кюркчийски, Динев. Този оркестър съществува и до ден днешен. При Здравко Михайлов съставът ни започна да пътува в чужбина. Той самият бе следвал в Швейцария и бе близък с Марсел Селие. По негово време съставът получи името “Мистерия на българските гласове”.

– Кой е звездният миг в кариерата ви?

– Това, че направих световен хит, от което много хора не останаха доволни – включително и някои от най-големите ни музиканти. Но аз не съм виновна, виновни са те. Песента беше във фонотеката. Защо не я направиха те световен хит? Едва Марсел Селие се сети да я направи през 1994 г., като я даде за обработка на французина Жаки Анона. Около тази песен много скандали имаше и да ти кажа, вече ми е неприятно да говоря.

Марсел дойде в радиото и със своя техника записа всичко, целия златен фонд на радиото. Той купи две мои песни. Две солови песни имам в плочата, спечелила “Грами” с песни от различни състави: “Притури се планината” и “Мари Станке ле”. ———–

“Притури се планината” е продадена за озвучаване знаеш ли на колко филми? “Исус от Монреал” е озвучен с нея; когато се връщаха съветските войски от Афганистан, във филма, който даваха по “Взгляд”, също звучи “Притури се планината”.

———

– Не ви ли позабравиха медиите?

– Напротив… Не мога да си вдигна главата от журналисти. Обаче аз нямам вече физическа възможност. Обадиха ми се 5-6 души да ме питат защо не съм пяла за папата. В интерес на истината ме поканиха от организационния комитет по посрещането, но аз отказах. Защото ми предстои операция и лекарите ми казаха да бъда по-спокойна, да се щадя повече.

– Останаха ли певци, които да пеят безплатно в подкрепа на някаква кауза? През първите години на демокрацията май имаше такива хора.

——————-

– Виж какво, на мен вече ми омръзна да пея на безплатни концерти. До гуша ми дойде. И започнах да отказвам. Защото, съгласи се, пееш, пееш, ама всеки, който работи, му се плаща. Да тръгна сега да пея по градовете и селата без пари, не иде. По Живково време пеехме и за жълти стотинки. Но независимо от всичко бяхме щастливи. А сега уж големи хонорари плащат, но не се виждат тия пари.

———————–

– Какви са личните ви впечатления от Тодор Живков?

– Навремето пеех в дует с Тинка Пешева. Имахме една песен, “Заплакал е стар бял дядо”. Това му беше любимата песен. Ходили сме да му я пеем чак на връх Баба – там се събираха чавдарци.

За мен бай Тошо беше народен човек. Той например обръщаше много внимание на хората от културата. Правеше ми впечатление, че знае всичко за всеки. Изобщо, аз съм с хубави впечатления от този човек.

– Някой да не каже след тези думи, че сте живковистка?

– Не, не съм живковистка. Аз изобщо не се занимавам с политика, не ме интересува никой. Защото видяхме хубостите и на едните, и на другите. Отивам например да пея някъде, а на хората им се плаче. Какво можем да очакваме ние, певците от публика, която се чуди утре какво ще яде!

Имах един случай в Копривщица… Трябваше да пея на площада за празника на Априлското въстание. И пях аз. По едно време пристигнаха някакви с една луксозна кола и казаха: тръгвайте с нас. Направо от сцената ме взеха. Заведоха ме в един голям ресторант. Видях дълга маса, която побираше 30-40 човека – между които министри и всякакви. Трапезата беше пищна, не мога да ти я опиша. Все съм била по трапези и приеми, но това, което видях там да се яде, направо ме слиса. А тогава в Родопите бяха умрели 7 деца за една седмица в един сирашки дом. Ние дни преди Копривщица бяхме ходили в тоя дом с един бизнесмен да носим дрехи и пари. В тоя дом за недъгави деца видях такъв ужас, че се потресох.

———–

И сега, като видях каква трапеза е сложена, как е отрупана с печени агнета, а децата оттатък умираха от глад, просто се озверих. И го казах на масата, право в очите на министъра: как е възможно това?! Той ми каза: госпожа Съботинова, така е, вярно е това.

———–

Но нали сме с надеждата, че нещата ще се оправят. Една шарена маса беше, от сини и червени – точно това ме възмути много. А накрая, за капак, когато поставих въпроса за хонорара си, ми казаха, че нямали пари. Ние бяхме отишли да пеем с Орлин Горанов и с Кристина Димитрова. Аз ги питам, платиха ли ви, те казаха, че са им платили. И аз казах на кмета: повече в Копривщица няма да дойда да пея, щом вие не ми платихте. Тогава казали на този, който сега е в затвора – Цветелин Кънчев, той беше уредил тази маса там. Цветелин Кънчев ме извика настрана – и каквото и да говорят за него, но той изми лицето на цяла Копривщица. Госпожа Съботинова, каза, кажете колко ви е хонорарът? Казвам: каквото ми дадете, това. И той наистина ми плати един солиден хонорар.

Аз съм певец, който разчита на труда си: където ми плащаха по-добре, там отивах да пея. Поканиха ме БСП-то да им пея на Бузлуджа, викнаха ме на “Позитано” 20, уговорихме сумата. Отидох, пях и вдигнах цяла Бузлуджа на крак. Но се оказа, че ми плащат много по-малко. А Жан Виденов стоеше точно до мен. Тогава казах: добре, щом е така, никога няма да пея повече за вас. И наистина – не пях. СДС-то също ме каниха, плащаха хубави хонорари и аз отидох да пея за тях. Това е истината.

– За Иван Костов какво мислите?

—————-

– Какво и ще да говорят, Костов ще остане в историята. Аз съм с много добри впечатления от Костов. Костов винаги е бил сърдечен, винаги ме е поздравявал, винаги се е отнасял като земен човек с мен. А да не говорим за Елена, жена му. Тя е много добра жена. Тя много неща прави. Може много пари да са й давали, обаче по сирашките домове като съм ходила аз, всички деца казват, така, сирачета, по-големичките: лельо Стефке, само вие идвате и ни се радвате и ни обръщате внимание, и леля Елена. И тя, като дойде, ни милва, както вие.

——————–

– От Жан Виденов какви са ви спомените?

– За Жан какво да кажа… Той все си мълчеше.

– Как намирате Симеон?

– Никой не искаше да отиде във Варна да пее за Негово величество Симеон, когато дойде през 1996 г., защото всичките се страхуваха. Варналии го посрещнаха в спортната зала, Тодор Трайчев организира концерта. Отидохме аз, Марги Хранова, Дони, Стефка Берова… Тогава ми връчиха и сертификата за наречената на моето име звезда в космоса. Имам на видеокасета поздравленията на Симеон, той ни викна всичките да ни поздрави. Какво да кажа сега за Симеон? Не знам. Народът да си каже. Коя съм аз да давам рецепти.

– А Първанов добре ли се справя като президент?

———————-

– За мен Георги Първанов е едно интелигентно момче. Добродушно. Аз го виждах не като президент, а по-скоро като министър на икономиката. Интелигентно момче е, то се вижда, сърдечен е. Слънчево момче. Тихо момче. Аз го харесвам.

———————

– Коя от певиците от вашия ранг чувствате като съперница?

– Всяка певица си има своя репертоар, своя стил на пеене. Аз не се състезавам, аз пея. А думата има публиката. Народът е този, който ще каже кой е най-добър певец.

– С Валя Балканска в какви отношения сте?

– В много добри. Пели сме двете с нея, пели сме и трите – с Валя и Янка Рупкина. Валя си е родопска певица. Аз съм тракийска певица. А Янка е странджанска певица. Така че няма какво да делим.

– Гюрга Пенджурова на какво ви научи?

– Всички й викахме мама Гуга на Гюрга Пенджурова, Бог да я прости. Тя беше един прекрасен човек.

Мама Гуга казваше така: нека да бъдем добри една към друга, никога да не си завиждаме. Защото животът е кратък. Песните й останаха, и сега се пеят.

– Че политиците ни са виновни за много неща, виновни са. Но какво му пречи на народа ни, в какво е пък неговата вина, та не се оправяме толкова години?

– Ние много искаме, ама какво даваме? Всеки иска да получава пари, без да работи. Не може така. Ние само кафенета правим и само кафета пием.

———

Аз непрекъснато пътувам по цяла България и рева, рева по пътя, а шофьорът ме пита – защо ревеш? Как няма да рева, като гледам такива хубави лозя – батисали, до главата бурени; всичко разграбено, постройките от ТКЗС-тата с изкъртени прозорци, с откраднати керемиди… Полето, нивите – келемясали. Никой не ги обработва, никой не го е еня.

Затуй младите трябва да се научат да работят. Да отидат на село, да направят ферми. А не да ядем турските, гръцките и македонските нитрати. Не обичам да мълча. Много ме е яд на хора, които са забравили откъде са дошли. Пази Боже сляпо да прогледа!

————–

Едно време участвах в “Муцуните”, беше ме поканила Катя Генова. И един журналист ме провокира: г-жа Съботинова, славата не ви ли омагьоса? Викам, виж какво, славата е хубаво нещо, ама ако я дадеш на прост човек, наистина е трудна за носене. Но, казвам, аз имам едни цървули и съм си ги окачила на едно място. И отвреме-навреме ходя да си ги поглеждам, за да не забравя откъде съм дошла.