ПРАЗНИЦИТЕ 26 юли-1 август + времето

Икона от 18 век на Свети Седмочисленици - Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий (живяли IX-X век)

Все хубави празници тази седмица … Заговезни, Свв. Седмочисленици … Кои създадоха славянската азбука, кой я спаси и кой я разпространи в България и по други места

Времето тази седмица е слънчево и приятно …

27 Юли Тази дата съчетава два големи празника на цели 9 Светии. Св. великомъченик Пантелеймон (Св. Панталеймон). Свв. Седмочисленици – Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

29 Юли Св. мъченик Калиник

31 Юли Богородични заговезни.

/на другият ден в неделя започва Богородичният пост до 14 август/

01 Авг † Десета неделя след Петдесетница – Изцеление на бесноватия лунатик

Ден на градинаря.

Празник на железничаря

Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никодимия от знатен и богат баща, на име Евсторгий, който по вяра бил езичник, горещо привързан към идолопоклонството; а майка му Евула – християнка. При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи “Лъв във всичко”. По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи “всемилостив”.

От ранно детство майката посветила момчето в християнството, но починала още докато той бил дете. След смъртта й момчето лесно тръгнало по следите на бащината си заблуда; баща му често го водел при идолите за поклонение, като го утвърждавал в езическото нечестие.

После момчето било дадено да се учи, а когато то преминало с успех целия курс на външното езическо знание, баща му го поверил на един знаменит лекар – Евфросин, за да придобие в неговото медицинско училище навици в лекарското изкуство.

В тези дни в Никомидия живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай, който заедно с немного християни се укривал в малка и бедна къщичка. Пътят на Пантолеон, когато отивал от дома си до учителя и обратно, минавал покрай жилището, в което се укривал Ермолай. Пантолеон всеки ден се отбивал при стареца. Веднъж, когато се връщал от учителя си, той се отбил малко встрани от пътя и се случило така, че намерил мъртво дете, ухапано от огромна змия, а самата змия лежала близо до детето. Като погледнал към небето, той помолил Господ Иисус Христос, за това детето да оживее, а змията да издъхне. В същия миг детето се събудило като че ли от сън и се изправило живо, а ехидната се разкъсала на две. Тогава Пантолеон, като повярвал напълно в Христа. Ермолай кръстил Пантолеон и той станал истински християнин.

След смъртта на баща си Пантолеон станал наследник на голямо богатство. Веднага подарил свобода на робите и робините си, като ги възнаградил щедро; а имуществото си започнал да раздава на науждаещите се: бедните, просяците, вдовиците и сираците.

Пантелеймон лекувал успешно и не вземал пари от никого. И името на всемилостивия и безвъзмезден лекар станало известно сред целия народ, а другите лекари били осъждани и осмивани. По някое време езическият император Максимиан заповядал да повикат при него Пантолеон. Като разбрал, че Пантолеон е християнин императорът заповядал да го бият жестоко и като го подложил на жестоки рани, го осъдил на смърт чрез отсичане на главата, а тялото му заповядал да изгорят. Завързали Пантелеймон за едно маслинено дърво и палачът ударил с меч светеца по шията, но желязото се огънало като восък, а тялото на светеца не пострадало от удара, защото той още не бил завършил молитвата си.

Докато светецът се молел, се чул глас от небето, който се обърнал към него и потвърдил новото му име; защото Господ вместо Пантолеон го нарекъл Пантелеймон, като му дал благодат – да проявява милост към всички прибягващи към него във всякакви беди и скърби, и го призовал към небето.

Войниците се приближили и отначало прегръщали и целували цялото му тяло; после възложили на един от тях и той отсякъл главата на мъченика, и вместо кръв потекло мляко. А дървото в този час се покрило с плодове от корена до върха. Като видели това, мнозина от народа, присъстващ при посичането, повярвали в Христа.

Било съобщено на императора за станалите там чудеса и той заповядал незабавно да насекат на парчета тази маслина и да я изгорят заедно с тялото на мъченика.

Така на 27 юли 305 г. Св. Пантелеймон напуснал този свят.

В Светогорския руски манастир “Св. Пантелеймон” се пази част от мощите на св. Пантелеймон.

Храм, посветен на св. Мъченик е Боянската църква край София “Свв. Никола и Пантелеймон”, известнен като един от най-съвършените и изцяло запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство. Историята на храма, посветен на Св. Николай и Св. Панталеймон, ни отвежда към далечния Х век, когато на това място е била изградена малка църквичка. Боянската църква дължи световната си известност преди всичко на уникалните си стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис – 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, както и ктиторските и царски портрети. През 1979 г. в Листата за световно наследство на ЮНЕСКО под номер 42 е вписана Боянската църква – един от 9-тте паметника на България в нея.

Свети Седмочисленици – Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий (живяли IX-X век) Честват се заедно на 27 юли – На тоя ден е починал през 916 г. починал (успение) св. Климент Охридски.

“С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици, Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог. Вие, непоклатими стълбове и Боговдъхновени поборници за нашата реч, прогонили езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.” Тропар, глас 1

Светите братя Кирил и Методий и техните ученици – другите пет Светци Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий ни дадоха християнската вяра и славянска писменост. Те възродиха всички славянски народи и ги изведоха от мрака на езичеството и на религиозното неведение, като ги въведоха в пълната светлина на тогавашното познание.

Светите Братя превели отначало най-необходимите богослужебни книги. Превеждайки тези свещенни книги на старобългарски език, стават първите просветители на словаци и моравци, а след това и на българите, особено чрез делото на техните ученици. Кирил и Методий създават, като по този начин увековечиха славянските езици, създадоха и отвориха път на писменост и литература, за да може да се разпространява християнската вяра и култура по целият свят.

Св. Константин – Кирил Философ Славянобългарски заедно с брат си Методий, е създателят на първата славянска азбука. Остава в историята като славянски християнски духовен просветител. Канонизиран е от християнската църква за светец. Считан е за равноапостол. Обявен е от папата за покровител на Европа. Православните го почитат и като един от светите Седмочисленици.

Св.Кирил с рожденно име Константин е най-малкото от 7-те деца в богато семейство. Преуспява повече от всички ученици в науките с бързата си памет. Константин е взет да учи в Магнаурската школа, прочутият Цариградски имперски университет, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето школата е най-висшето учебно заведение във Византия, а това значи в целия познат свят. След като пристига в Цариград, само за три месеца усвоява граматиката. Научава Омир и геометрията, диалектиката и всички философски учения, риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства.

След завършването на Магнаурската школа, му е поверена патриаршеската библиотека в катедралата “Св. София” (Константинопол) — едва на 20-годишен. Назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното прозвище „философ“.

Следват съдбоносни мисии в Багдад, Бергалница, при хазарите, при аланите, във Великоморавия, Панония, Венеция.

Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, още през 855 г., в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия, създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия. Кирилицата пък се счита за дело на ученика на братята — Климент Охридски. Съществуват две азбуки — глаголица и кирилица, които силно се различават по графическия образ на своите букви. Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки, докато при кирилицата голяма част от буквите са заети направо от гръцката азбука, а останалите са създадени чрез взаимстваните.

Кирил пристига в Моравия с брат си Методий, като превежда всички богослужебени книги чин и ги научава да служат свети литургии. След като прекара 40 месеца в Моравия, той се отправи за Рим, за да посвети своите ученици.

Най-последната, най-отговорната и тежка мисия на светите равноапостоли е в Рим. Тя започва в 867 г. и продължава над 14 месеца.

Като узнал за него, Римският папа изпратил да го посрещнат. А когато пристигнал в Рим, самият папа Адриан излезъл да го посрещне с всички граждани, които носели свещи, защото Философът носел и мощите на свети Климент, мъченик и Римски папа. Папата взел славянските книги и ги положил в църквата “Света Мария Фатни” и ги осветил. След това папата заповядал на двама епископи да посветят славянските ученици, които ръкоположени, веднага отслужили света литургия на славянски език в църквата “Свети апостол Петър”, на другия ден  в църквата “Свети Петронил” и на третия ден  в църквата “Свети апостол Андрей”, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител “Свети апостол Павел”, където цяла нощ пяли славословия на славянски. Свети Кирил очива на 42 години, 14 февруари 869 г. и е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим по молба на брат му Методий и по желание на Папата.

Глаголицата е ново писмо, непознато като цяло. Тя съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгът. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. То, явило се в три образа — Бог, син и дух, няма начало, нито край. Така глаголицата, с тези три основни знака-символи, се явява своеобразна възхвала на Бога, който дарява всичко на хората.

Рождената дата на Св. Методий се отнася към 815 г. За детството на Методий се знае по-малко, отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен. Знае се, че от 843 г. е бил управител на византийска славянска област недалеч от Солун, населена със славяни от българската група, т.н. “Склавиний” или “Славиний”.

През февруари на 869 г. , когато брат му Константин Философ умира в Рим, Методи напуска града, като се отправя към своята катедра. Започва втората част на Великоморавската мисия започнала в 869 г., която за Методий е много тежка. Той е вече сам без брат си, само с учениците си в срещу немското духовенство и светската власт за защита на славянското дело. Следва заточение, освобождаване и още проблеми. В 881 г. той предприема последното си голямо пътуване и отива до Цариград, където получава одобрение за дейността си. В 884 г. според местните извори Методий се отправя към Прага за да започне християнизацията на Бохемия, тук той проповядва на славянски и покръства владетеля ѝ Борживой I и съпругата му Людмила заедно с голям брой чешки славяни. Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд, друг Светец от Свв. Седмочисленици.

Междувременно за нов папа е избран Стефан V (VI), човек който ще остане в историята с това, че разсипва делото на равноапостолите.

Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква, която се е издигала там.

През септември 885 година папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Узурпатора княз Светополк се е превърнал в германски слуга и гонител на славянската книжовност.

Горазд е игнориран като приемник на Методий в архиепископията, а не му е позволено и да оглави училището. Папата, дава Великоморавската църква на върлия противник на славянското богослужение Вихинг (Wiching) епископ на Нитра макар да не го прави архиепископ, а само му възлага официално управлението ѝ, но това е достатъчно.

Учениците оглавяват продължаващите спорове с германския клир и моравския княз. Противопоставят се на Вихинг, признават авторитета на Горазд и продължават да проповядват на славянски. Те обаче са беззащитни пред бруталната сила. Немскияг епископ в 886 г. организира съд срещу тях, като ги обявява за еретици. Книжовната школа е ликвидирана. Книжнината създавана с толкова труд е предадена на унищожение. Всички ученици са подложени на жестоки преследвания – повечето от тях заедно с Горазд, Климент и Наум са хвърлени в затвора, други са заточени в манастири, трети са продадени в робство, много направо са убити, някои сведения сочат, че е убит от немците и Горазд. Погромът е толкова жесток, че от десетките ученици само трима със сигурност са успели да достигат спасителния български бряг на Дунав.

Това са Климент, Наум и Ангеларий.

В крайна сметка, с бруталност и насилия книжовното дело е унищожено и във Великоморавия звучи чуждата латинската проповед. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език и приемат латинската азбука, а след двадесетина години и държавата им е ликвидирана.

Преэ 886 г. княз Борис I посрещнал книжовниците Климент, Наум и Ангеларий и им дал цялата държавна подкрепа, на която е била способна българскага държава. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на книжнина. Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за 7 години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Така се създали нужните условия, и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с църковнославянски език.

Цар Борѝс I Михаѝл (IX век – 2 май 907) е български владетел, който налага християнството, като покръства българите и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и приема радушно учениците на Кирил и Методий -Наум, Ангеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум.

Царете Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.