IN MEMORIAM Почина писателят Дончо Цончев

1. 23 юли 2010г. Големият писател Дончо Цончев почина късно снощи след тежко боледуване, 5 дни преди да отпразнува 77-мия си рожден ден, в навечерието на премиерата на най-новата си книга – “Красивата версия”. Екипът на “ОБЗОР” – BulgariCA.com се присъединява към съболезнованията за загубата на този изключителен творец и велик българин.

Отиде си един творец-философ, изключителният майстор на късият разказ, мъдрият ловец и верен приятел на тези, които дружаха с него. Хора, които го познаваха споделят, че е еднакво приятно е да четеш прозата му и да слушаш как увлекателните му разкази на маса.

От първия му разказ през 56-та в студентски вестник на бял свят се появиха 60 книги, 4 сценарии за игрални филми, 5 театрални пиеси. Той се вглеждаше в хората и говореше за техния живот така, както по времето на соц-а рядко биваше възможно. Затова не просто го четяха, но и го обичаха. Заглавия като “Почти любовна история” и  “Мъже без вратовръзки” ще останат в паметта ни като буквари в българската литература.

Дончо Цончев бе един от малкото съвременни творци, които успяха да бъдат с хората в истинския смисъл на думата.

Дончо Стефанов Цончев е роден на 27.07.1933 г. в гр. Левски. Завършва геология в Софийския университет (1959). Зидар (1951-1953), геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), геолог в Министерството на горите (1966-1968), завеждащ редакция в изд. “Народна младеж” (1968-1970), зам.-гл. редактор на “Профиздат” (1970-1973), завеждащ отдел “Българска литература” (1973-1989) в сп. “Съвременник”, директор на сп. “Лов и риболов” (от 1989), основател и директор на в. “Наслука” (от 1991). Публикува в периодиката от 1956 г. Неговите герои – спортисти, геолози, рибари, ловци, работници – са свързани пряко с начина му на живот. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, по-важните от които са: “Мъже без вратовръзки” (1966), “Роман на колелета” (1970; 1974), “Червени слонове” (1970), “Опасни типове” (1971), “Почти любовна история” (1972), “Принцовете” (1976; 1991), “Ако можехме да ги чуем” (1977), “Звезден прах” (1981), “Къщата на песните” (1985), романовата трилогия “Жълтата къща” (1982-1986), “Дневникът на един геолог” (1989), “Циганинът” (1991), “Ние, децата на голямата лъжа” (1992) и др. Умира на 22.07.2010 г.

Министър-председателят Бойко Борисов изказа съболезнованията
 си към семейството и близките на писателя Дончо Цончев,
съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
    "Знам, че в моменти на непреодолима скръб думите трудно
могат да изразят чувствата. Признавам, че и за мен новината за
кончината на невероятния писател, публицист, общественик и
спортист, е много тежка и дълбоко споделям болката Ви. Напусна
ни човек, живял живота си достойно и винаги търсейки доброто у
хората. Искрено вярвам, че ще съумеете да съхраните неговия
пример, защото той е безценен", пише в съболезнователната
телеграма премиерът Бойко Борисов.

Министърът на културата Вежди Рашидов изпрати
съболезнованията си до семейството и близките на писателя Дончо
Цончев.
    В съболезнователния адрес, разпространен от пресцентъра на
Министерството на културата, се казва:	"Зная, че каквито и
утешителни думи да ви кажа в този момент, болката от смъртта на
любимия човек няма да намалее. Скърбя заедно с вас от загубата
на незабравимия, живял пълноценно и достойно голям наш творец
Дончо Цончев.
	В тези минути на мълчалива равносметка трябва да кажа, че
мъдрецът Дончо нито за миг не показа страх, отчаяние или апатия,
 а напротив - с вдигнато чело вървеше по своя път и ни
напътстваше: "Не с лошо към предната страница, момчета!"
	На наградите и аплодисментите се радваше, но не се стремеше към
 тях на всяка цена. Безкомпромисен към несправедливостите, той
не пестеше от острото си слово. Два пъти повече желаеше да улови
 с писалката си - като с въдица, най-ценния трофей - доброто у
човека! И колкото по-богат бе този улов на хорски доброти,
толкова повече се стараеше да ни го посочи той, да ни помогне да
го видим, за да не забравяме, че от нас няма да остане нищо,
ако не оставим по нещо за другите.
	Дончо бе непримирим към лошото, а доброто пожела да възпее в
своята красивата версия за народа и страната си. "Красивата
версия", този сборник с разкази, от който Дончо продължава да ни
говори, се роди, за да ни каже, че всяко нещо, дори и
най-грозното, има красива версия, разумна, полезна. . .  
	Неведнъж съм казвал, че с моя Учител Дончо, когато се видим,
изпълняваме цял ритуал с покланяне в японски стил и мощна
прегръдка. Никога няма да забравя как тази наша "церемония"
веднъж задръсти едно оживено кръстовище, след като двамата
слязохме от автомобилите си, за да я изпълним. Отсега нататък
този ритуал ще изпълнявам на кръстовищата в душата ми.
	Няма сила, която да измести от сърцата ни и от духовното
пространство на България твореца, който до сетния си дъх не
престана да ни преподава най-важния си урок - че от нас зависи
страната ни да бъде райско място, в което най-важните грижи са
четири: "семейството, отечеството с приятелите, природата и
човечеството". Сбогом, приятелю!", пише министър Рашидов в
съболезнователния адрес до близките на Дончо Цончев.

Президентът Георги Първанов е изказал съболезнованията си на
семейството на починалия писател Дончо Цончев, съобщиха от
прессекретариата на държавния глава. 
    "Както мнозина, и аз очаквах с нетърпение 27 юли, за да се 
присъединя и към празнуването на рождения ден на Дончо Цончев, и
към премиерата на най-новата му книга "Красивата версия". Уви, 
броени дни преди това в делника ни нахлу друга "версия", 
възможно най-лошата.
    Със смъртта на Дончо Цончев си отива една голяма фигура в 
българската култура. Битието му беше сложно, пълно с изпитания и
превратности, но и в най-тежките моменти той не се отклоняваше 
от рицарството - както в своето творчество, така и в 
гражданската си позиция.
    Като прозаик и публицист, сценарист и автор на театрални 
пиеси, Дончо Цончев получи признание и от обществеността, и от 
държавата. За 70-годишнината си бе удостоен с орден "Стара 
планина" - първа степен. Но още по-голяма награда за него беше 
онова приятелско "Майсторе", с което го посрещаха в писателските
и ловните среди, в родния плевенски край, и в парламента. 
Топлото обръщение съдържаше всичко - и уважението към личността 
му, и респекта към разнородните му таланти - от шампион по бокс 
и автомобилизъм до виртуоз на късия разказ и истински ценител на
природата. Това е и "версията", с която ще го запомним. Без 
съмнение, тя е красива.
Моля да приемете моите дълбоки съболезнования!
Поклон пред светлата памет на Дончо Цончев!
Сбогом Дончо, сбогом приятелю!", се казва в съболезнователно 
писмо на президента Първанов до семейството на Дончо Цончев.