Променят Закона за чужденците в България

Покриват изискванията за Шенген – подобни на тези в САЩ за получаване на гражданство

Въвеждат “синя карта на ЕС” за граждани на трети страни -висококвалифицирани работници

Издават визи до три месеца престой в рамките на всеки шестмесечен период – оторизирани външни лица извън консулствата също ще могат да издават

14 юли 2010г. През изминалата седмица Министерският съвет одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

Документът има за цел да хармонизира текстове от националното законодателство, свързани с издаването на разрешения за пребиваване на някои категории граждани на трети страни с установените инструменти на ЕС, както и отразяване на изисквания на Регламент (ЕО)  810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността, приложими за Република България преди да отговори на критериите за цялостното прилагане на законодателството от Шенген.

Със законопроекта се транспонират изискванията на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни.

Въвежда се статутът на дългосрочно пребиваващ в ЕС, за придобиването на който гражданинът на трета страна следва да е пребивавал легално и непрекъснато на територията на страната в рамките на пет години преди подаване на заявлението за придобиване на статут.  Същото изискване има и към притежателите на Зелена Карта в САЩ за да придобият право за кандидатстване за американско гражданство.

Периодите на отсъствие от територията на Република България не се отчитат при изчисляването му, когато са под шест последователни месеца и не надхвърлят общо десет месеца за посочения пет-годишен период, както е и по законите на САЩ.

С цел получаване статут на дългосрочно пребиваване гражданинът на трета страна е необходимо да докаже, че разполага с достатъчно средства и със здравна застраховка, за се предотврати оставането му в тежест на държавата-членка. Гражданите на трета страна, които желаят да придобият и запазят статута на дългосрочно пребиваващи, не следва да представляват заплаха за обществения ред и националната сигурност. След придобиването му статутът на дългосрочно пребиваване е постоянен, доколкото не се накърняват принципите от значим обществен интерес.

Отнемането на този статут е допустимо, само ако лицето представлява реална и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред и националната сигурност (като се отчитат продължителността на пребиваване, възрастта и семейното положение на засегнатото лице, наличието на връзка с държавата по произход), при придобиване по нечестен начин на този статут и при отсъствие от територията на държавите-членки за период от дванадесет последователни месеца.

Придобиването на статут на дългосрочно пребиваване се удостоверява с разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, което отговаря на необходимите високотехнологични стандарти и защити срещу подправяне и фалшифициране.

Със законопроекта се предлагат и уточнения във връзка с други директиви, въведени в националното законодателство – Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност.

Предложено е и частично транспониране на Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицираната трудова заетост по отношение вида на разрешението за пребиваване – тип “синя карта на ЕС”, което ще позволява на гражданите на трети страни -висококвалифицирани работници по смисъла на директивата, да пребивават заедно с членовете на семействата си и упражняват трудова дейност на територията на страната, както и в случаите на преместване на притежатели на “синя карта на ЕС”, издадена от друга държава-членка.

В законопроекта са включени изменения, целящи хармонизиране с изискванията на Визовия кодекс по отношение на визата за краткосрочно пребиваване, която е дефинирана като виза за транзитно преминаване или за планирано пребиваване на територията на Република България с продължителност, която да не надвишава три месеца в рамките на всеки шестмесечен период.

Отразени са и предпоставките за произнасяне по допустимостта на постъпили заявления за издаване на визи. Отчетена е и допуснатата от Визовия кодекс възможност министърът на външните работи или упълномощено от него длъжностно лице да сключи договор за сътрудничество с външен изпълнител за извършване на процедура по приемане на заявления за издаване на визи, като част от разпоредбите на Визовия кодекс, свързани с организацията на дейността на консулските служби по издаване на визи.

Съобразно установеното от Визовия кодекс са систематизирани и прецизирани основанията за отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец.

Към законопроекта са включени и текстове, насочени към прилагането на чл. 96 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, свързани с

подаването на сигнал за целите на отказ за влизане в Шенгенската информационна система.

Тези текстове следва да се прилагат отлагателно съгласно чл. 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. (след приемане на решение на Съвета на ЕС за готовността на страната ни за пълното прилагане на Шенгенското законодателство).