ПРАЗНИЦИТЕ 14-20 юни + времето

Почитаме “бащата на възраждането” – великият Паисий Хилендарски

Жега в Лос Анджелис и България … родните температури поставиха рекорди /виж най-долу/

14 Юни       Световен ден на безвъзмезното кръводаряване. Световен ден на донора.

16 Юни       Международен ден на африканското дете.

18 Юни       Световен ден на филателията.

19 Юни       † Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски, покровител на българската история и на българските историци.

20 Юни       † Четвърта неделя след Петдесетница. Св. Наум Охридски († 910) Световен ден на бежанците. Международен ден на Слънцето.

През тази седмица продължава световното първенство по футбол в Южна Африка – припомняме: СВЕТОВНО ФУТБОЛ ЮАР и този линк СВЕТОВНО ФУТБОЛ ЮАР

Житие на св. Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски написа своята забележителна “История славянобългарска” и постави начало на българското възраждане.

Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна “История славянобългарска” и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане.

Паисиий е роден в гр. Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 година. Рожба на благочестиво семейство – единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския мнастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири – той постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски.

Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите – че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена “История славянобългарска” (1762 г.) “за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа”.

Получил благочестиво домашно възпитание и черпил от светостта на св. Йоан Рилски, преподобни Паисий и на Атон попаднал в една аскетическа среда, известна с множество просияли в благодат подвижници на благочестието и особено преподобномъченици – монаси, които умирали мъченически за Христа от агарянска ръка. И самият той със скромни думи на монашеското смирение прави намек за своя аскетизъм: страдал от стомах – което значи прекалявал с поста, и от главоболие – което значи, че съкращавал съня си до крайност.

След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват: в Рилския манастир я преписа монах Никифор, в град Самоков – свещеник Алексей Велкович, в град Котел – иерей Стойко, който овдовя и стана епископ Софроний Врачански, и много други.

По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското народно свестяване и възраждане. И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител той умира неизвестно где, може би мъченически – ако не убит от вражеска ръка, то сломен от преумора. Денят и годината на смъртта му са неизвестни, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден – 19 юни, когато се чествува преподобни Паисий Велики. © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен български учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.

Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия в 868 е ръкоположен в Рим.

През 886 Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893. След като Климент Охридски става епископ на Дрембица през 893, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно получава неговото име.

Из Житието на Наум: “Когато ръкоположиха епископ Климент, същият благоверен цар Симеон пусна Наум, другаря му, за учителство на негово място. И той живееше, вършейки същите подвизи, за да бъде угоден на Бога: беше девствен от детинство, та до смъртта. Съгради манастир на оттока на Бялото езеро и църква на светите Архангели. И прекара в учителство седем години, оттегли се от учителството и, като отиде в манастира, преживя десет години. И преди кончината си прие монашески образ. Така почина в Господа с мир на 23-ия ден на месец декември. А нека е известно и това: Наум презвитер почина през 910 година – шест години преди епископ Климент.”

ТОПЛА ШОК-ВЪЛНА

В България бяха отбелязани температурни рекорди, съобщи БТА, по данни на НМИ. Температурите в осем града скочиха над 30 градуса, като най-топло бе в Русе – 36,6 градуса – рекорд на града за 14 юни. Във Видин бе градус “хладно” – 35.8 градуса, като предишният пик е бил 35.5 градуса през 2000 година.

34 градуса удариха термометрите в Кнежа, 35.1 в Ловеч, в Разград 31.9, а във вечно топлият Сандански – 35.5 градуса. В София живакът се покачи до 33.3, като предишният “топлинен удар” бе пак около днешната дата – на 14 юни 2000 година, когато е било 31.1 градуса. По планините също се отчетоха рекордни температури – на Рожен и Черни връх, съответно 24.9 и 19.8 градуса.

По данни на обсерваторията средната годишна температура на въздуха в Силистра се е повишила от 11.4 градуса през 1953 година до 13.2 градуса през 2008 и 2009 година, информира БТА. Най-високата температура в Силистра е била 33.1 градуса, измерена около 16.00 часа, съобщиха от силистренското представителство на агенцията за проучване и поддържане на плавателния път по Дунав. Малко “по-хладно” е било около 18.00 часа  – 31.4 градуса. И днес не бе достигнат температурният рекорд от 39.6 радуса на 26 юни 2007 година. Най-ниската юнска температура от 60 години насам от 5.5 градуса е измерена на 4 юни 1950 година, показва справка от метеорологичната обсерватория в Силистра. Температурата на дунавската вода днес е била 20.2 градуса, а нивото на реката край Силистра – 685 сантиметра, показва справка от силистренското представителство на агенцията за проучване и поддържане на плавателния път по Дунав.

На 15 юни температурите ще са с градус-два по-високи от неделните, като от четвъртък синоптиците очакват значително понижаване на температурите.