Без дивиденти, ликвидност и несигурност в разплащанията

БИЗНЕС И ИНВЕСТИЦИ

За втора поредна година корпоративният сектор в България ще се въздържи като цяло от разпределянето на дивиденти

Само три от банките и само 8 от общо 40-те най-търгувани дружества ще разпределят миналогодишните си печалби сред акционерите. Дори в две от трите банки инвеститорите ще върнат обратно парите под формата на увеличение на капитала

Броят на дивидентните акции при публичните дружества е наполовина по-малък от този преди кризата

13 юни 2010г. За втора поредна година корпоративният сектор в България ще се въздържи като цяло от разпределянето на дивиденти заради икономическата несигурност и повишените рискове в условията на криза. Това показва днешна публикация на проучване на в-к “Дневник” в банковия сектор и сред най-активно търгуваните компании на Българската фондова борса.


Само три от банките – Корпоративна търговска банка, Уникредит Булбанк и Рафайзенбанк, и само 8 от общо 40-те най-търгуван дружества ще разпределят миналогодишните си печалби сред акционерите. Това става ясно от предложенията на ръководствата им за предстоящите общи събрания.


Както и през 2009 г., почти всички банки капитализират печалбите си, за да натрупат парични буфери, които да служат за т.нар. кризисен резерв, каквато беше препоръката и на БНБ. Дори в две от трите обявили разпределение на печалбите банки – Уникредит Булбанк и Рафайзенбанк, инвеститорите ще върнат обратно парите под формата на увеличение на капитала.


При публичните дружества пък броят на дивидентните акции е наполовина по-малък от този преди

кризата, което отразява както загубите на някои от тях, така и ликвидните проблеми и всеобщата несигурност в разплащанията. “В момента едва ли има компания, която да е в цветуща ликвидна позиция.

1 comment for “Без дивиденти, ликвидност и несигурност в разплащанията

  1. 2010/06/14 at 8:28 AM

    Фирмите все по-често забавят заплатите

    Кризата и некоректната държава увеличиха случаите на неизплатени навреме възнаграждения с 50%
    Дина Христова/ДНЕВНИК/

    Тенденцията работодателите да бавят заплати в кризата продължава въпреки твърденията на управляващите, че икономиката постепенно се измъква от дъното. С 50% са скочили установените нарушения за забавени или неизплатени заплати през първото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г., показва справка на Главна инспекция по труда. От началото на тази година те са 6287, а година по-рано са били 4024.

    Бавенето на заплати беше една от новите тенденции на нарушенията на трудовото законодателство, която се появи в кризата. Година по-късно проблемът продължава да се задълбочава. За сравнение през 2008 г. за двойно по-дълъг период – първото полугодие, засечените случаи са били 5745.

    Най-тежко засегнатите от рецесията сектори са и с най-много нарушения – транспорт, строителство, търговия, ресторантьорство и хотелиерство. Хроничният недостиг на средства в здравеопазването обаче предизвика вълна на недоволство и сред лекари и медицински персонал. Наскоро имаше протести в най-голямата болница в България – университетската “Св. Георги” в Пловдив, където 200 души се разбунтуваха заради забавени възнаграждения. Преди това протести имаше и в общинската болница в Дупница. От края на миналата година НЗОК превежда със закъснение средствата на болниците. Това води до липса на заплати и трупане на дългове. Очаква се донякъде ситуацията в здравеопазването да се нормализира след приемането на актуализацията на бюджета.

    Обикновено забавянето при плащането на възнаграждения е от 2 до 4 месеца, обясниха от Главната инспекция на труда. Има обаче и случаи, когато парите се бавят с цяла година. За да се защитят правата на работниците, миналия август стартира специална акция на трудовите инспектори, които следяха точно за забавено възнаграждение. В резултат на проверките до края на март бяха изплатени към 60 млн. лв. дължими заплати. По закон обаче работодателят е изпълнил предписанието на инспекторите, ако в даден срок изплати 60% от брутното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата.

    Бизнесът нееднократно настоява да не търпи санкции за неплатени осигуровки и възнаграждения, когато държавата бави плащания към фирмите. Държавата в момента дължи само на строителните фирми към 700 млн. лв., ако в сумата се включат и неразплатените разходи за зимно поддържане на пътищата. Безспорните дългове са към 200 млн. лв. и когато преди месеци се обсъждаха прословутите 60 антикризисни мерки, една от тях беше, че тази сума ще бъде платена на фирмите до средата на май. После се оказа, че парите ще се платят със 7% отбив по сложна схема. До края на миналата седмица фирмите са получили едва 17.2 млн. лв. и други 42.4 млн. лв. са пред плащане. В същото време държавата не направи нищо по идеята за т.нар. “данъчно-осигурителна ваканция”, т.е. фирмите, които не са си получили парите от държавата за вече свършена работа, продължават да дължат данъци и осигуровки, върху които се трупат лихви за забавянето.

    Като цяло нарушенията в кризата растат, става ясно от данните на ГИТ за първото тримесечие. Традиционно най-често не се спазват нормите за безопасни и здравословни условия на труд.

    Статистиката показва още, че близо 2.3 пъти е нараснала сумата на влезлите в сила наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство и на законодателството за насърчаване на заетостта. До края на април те са за 4 119 400 лв., за същия период през миналата година са били 1 800 360 лв. “Причината е комплексна. Откакто има административни съдилища, делата вървят много по-бързо. От друга страна, работодателите много по-рядко обжалват, тъй като особено за нарушение на закона за безопасни условия на труд съдът винаги се произнася в наша полза. Понякога и за работа на трудов договор”, обясни шефката на Главна инспекция на труда Румяна Михайлова. Част от увеличението се дължи и на завишените глоби през 2009 г.

    Хората вече се научават да си търсят правата, личи още от справката на ГИТ. За първите три месеца на 2010 г. са постъпили 3969 сигнала и искания за проверки, от които 3759 от граждани. В сравнение със същия период през 2009 г. сигналите са с 43% повече. Най-често те са за неправомерно полагане на извънреден труд, за нарушения на работното време и заплащането.