“Журналистите сънували” – в правителството “се будят един друг”

Премиерът Борисов казва едно – икономическият министър Плевнелиев изненадан предполага, че журналистите сънуват и заяви, че “комуникацията е пропукана, а драмата в енергетиката е пълна и тотална!”

Плевнелиев предложи България да подарява земя на чуждите компании за фабрики – “срещу един долар да продадем земя 100-200-300 декара!”

„Тази държава стои на едни буренясали хиляди, милиони декари, които освен че са буренясали, нищо друго не им се е случило!”

Министърът на регионалното развитие: „Проблемът не е, че България ще има дефицит, а че в разстояние на няколко месеца България не успя да комуникира по правилния начин с Брюксел!”

Българското правителство не е взело окончателно решение ще участваме ли или не в проекта за петролопровода Бургас-Александруполис

Младите, предприемчивите и интелигентните хора в България искат да има дългосрочен ясен план, за да знаят защо стоят в България или защо да се върнат в България

Росен Асенов Плевнелиев е роден на 14 май 1964г. в гр. Гоце Делчев. Той е български предприемач, от 27 юли 2009 г. министър на регионалното развитие и благоустройството в 87-то правителство на България, с мин-председател Бойко Борисов.Средното си образование получава в Природо-математическа гимназия „Академик Сергей Павлович Корольов“ в Благоевград от 1978 до 1982 г. В периода 1984–1989 г. завършва ВМЕИ „В. И. Ленин“ в София, със специалност „Изчислителна техника“. Веднага след завършването си започва работа като научен сътрудник в Института по микропроцесорна техника, но политическите промени в България го оставят без работа. Започва да развива собствен бизнес още през 1990 г., когато основава и започва да развива фирмата си „Ирис Интернешънъл” АД, първата строителна фирма в България със сертификат ISO 9001, получен през октомври 1999 г. Фирмата работи на повече от 80 строителни обекта в Германия, както и някои знакови проекти в България: реконструкция на хотел Шератон в София, изграждане на централен офис на БНП Париба в София, център на Даймлер-Крайслер в София, Бизнес парк София и др. През 1994 г. основава и управлява „Линбългария” OOD, фирма, специализирана в сухо строителство. След 1998 г. участва в управлението на българските подразделения на германската компания Линднер (Линднер Ирис Имобилиен, Ирис Интернешънъл, Линднер България, Линднер Имобилен Мениджмънт), работеща в областта на разработване, управление и инвестиции в недвижими имоти. Той ръководи най-големия проект на компанията в страната, Бизнес парк София. Той е започнат през 1999 г. и е най-големият частно финансиран проект в областта на недвижимите имоти в България и един от най-големите бизнес паркове в Югоизточна Европа. През 2003 година е започнат и проекта Резиденшъл парк София, жилищен комплекс в близост до Бизнес парк София. На 27 юли 2009 г. е избран за министър на регионалното развитие и благоустройството.От 2007 г. е член на управителния съвет на „Конфедерация на работодателите и индустриалците в България”. През следващата 2008 г. става член на борда на директорите на „Американска търговска камара” и член на настоятелството на фондация „За нашите деца”.През 1990 г. се жени за Вероника, с която се развеждат, от брака им няма деца. Втората му съпруга се казва Юлияна и с нея имат три момчета. /Източник: Уикипедиа ФОТО: ДАРИК

13 юни 2010г. Българското правителство не е взело окончателно решение ще участваме ли или не в проекта за петролопровода Бургас-Александруполис. Това каза вчера в предаването „Седмицата” на ДАРИК РАДИО министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Цялото интервю, което публикуваме без промени четете най-долу.

Вчера премиерът Бойко Борисов обяви, че страната ни се отказва от проекта, икономическият министър се изненада от думите и предположи, че журналистите са ги сънували, а правителствената информационна служба поясни, че сме в изчаквателна позиция по въпроса. Пред Дарик Росен Плевнелиев оясни, че в действителност се изчаква да излезе оценката за въздействието на петролопровода върху околната среда и едва когато тя се получи, ще се реши ще участваме ли в Бургас-Александруполис или се отказваме. Министър Плевнелиев допълни обаче, че това е все пак информацията, с която той разполага.

По думите на министъра комуникацията е пропукана, а драмата в енергетиката е пълна и тотална.

„Правителството стои зад тази теза – чакаме оценката за въздействие на околната среда по международните стандарти. Доколкото знам от моята колежка Нона Караджова тази оценка се чакаше към средата на годината. Тази оценка не се прави от правителството, тя се прави от проектната компания, в която има три държави, когато стане, ще се провери и ще се види. Към момента правителството не е взело окончателно решение. То ще бъде взето, когато фактите и аргументите дойдат”, каза още Росен Плевнелиев.

На въпрос замразен ли е проектът АЕЦ “Белене”или не, министърът на регионалното развитие и благоустройството отговори: „Аз знам консолидираната позиция на правителството, която беше, че държавата няма да вкарва пари в проекта, нито няма да издава държавни гаранции, защото не може да си го позволи. Ако дойде частен инвеститор, извади парите, сложи ги на масата и го разработи като частен проект. Според мен не става въпрос за замразяване на проекта. Вие не може да замразите нещо, което все пак има определени алтернативи. Доколкото аз знам Министерството на енергетиката работи, преговаря. Замразили сте строителството, но не и проекта. Вие преговаряте, вие го структурирате. Това е информацията, с която аз разполагам”.

В предаването „Седмицата” по Дарик министър Плевнелиев предложи да бъде създаден закон, който да подкрепя чуждите инвеститори в България. Той е категоричен, че дори страната ни трябва да подарява земя на чуждите компании, които искат да строят тук фабрики например. Единствено така у нас могат да се създадат качествени работни места, смята министърът.  “Най-после да излезе един закон в България, за който аз толкова много пледирам, който да даде възможност срещу един долар да продадем земя 100-200-300 декара,” каза министътрът в интерюто по ДАРИК РАДИО, което може да прочетете по-долу. И допзлва, че „тази държава стои на едни буренясали хиляди, милиони декари, които освен че са буренясали, нищо друго не им се е случило. Най-доброто, което може да им се случи, да се продадат за един долар на някого, който ще я направи фабрика за нещо, което ще направи българите богати и ще ги позиционира на пазара”.

Относно бюджета, министърът на регионалното развитие заяви, че е дълбоко привързан към темата за коректност на информацията. „Проблемът не е, че България ще има дефицит. За мен това, че България вкарва бюджет в средата на годината, е един акт на честност”. Бюджетът за 2009 се размина със 7-8 милиарда, допълни регионалният министър. Аз съм голям фен на точните цифри, сложени на точното място. Проблемът е, че в разстояние на няколко месеца България не успя да комуникира по правилния начин с Брюксел.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев в предаването “Седмицата” на ДАРИК РАДИО

Вие сега какво сънувате, че ще се строи или че няма да се строи Бургас – Александруполис?

Аз, както си признах преди една седмица, спя толкова дълбоко, че нищо не сънувам. За сметка на това пък строя, само че строя “Тракия”. А пък за Бургас – Александруполис това, което мога да кажа, е консолидираната позиция на правителството…

А, чакайте малко. Аз ви цитирам първо Бойко Борисов.

Да.

Още веднъж казах, има предвид на посланиците от Европейския съюз, защо няма да правим Бургас – Александруполис. Малко по-късно Трайчо Трайков, колегата ви, икономически министър – това сигурно сте го сънували, защото не съм го решавал, нито съм го казвал. Още малко по-късно, правителствената информационна служба – България ще изчака официалната оценка за въздействие на петролопровода Бургас – Александруполис, демек не сме казали, че няма да го правим. И най-накрая, докато правителствената информационна служба съобщава това, кметът на Бургас благодари на правителството, радостен от заявената позиция да се откаже от проекта за петролопровода.

Единственият…

Последно?

Единственият коментар, който мога да направя, и знаете ли, той е много съществен, 70 процента от добре свършената работа или от тоталния провал е добрата комуникация или липсата на всякаква комуникация. А това, което аз мога да констатирам в момента, е единствено, че комуникацията е пропукана, тя е липсвала. От друга гледна точка правителственото решение за Бургас – Александруполис е ясно, когато има оценка на въздействие на околната среда, която отговаря на всички международни стандарти и критерии, тогава ще се вземе решение.

Тоест вашият отговор е, че може да го правим.

Моят отговор е, че ако отговаря на абсолютно всички стандарти за оценка на въздействие, тогава правителството ще вземе предвид и всички останали аргументи. Но докато сега няма такава оценка, няма защо да си губим времето. Това е оценка на правителството отпреди пет-шест месеца. Аз не съм чул тя да е променена.

Ама правителството и премиерът…

Просто лоша комуникация.

…имат разминаване тогава в оценката ли, защото премиерът казва – няма да го правим, той го обяснява защо няма да го правим.

Аз нямам информация правителството да е взело такова решение. А ако премиерът има допълнителни аргументи, със сигурност той се опитва да ги обясни. Правителството стои зад тази теза – оценка на въздействие…

Че чакаме оценка за въздействие. Кога ще е готова тази оценка?

…по международните стандарти.

Защото руснаците проявяват нервност и тя е разбираема.

Доколкото знам от моята колега Нона Караджова, тази оценка се чакаше към средата на годината. Но имайте предвид, че тази оценка не се прави от правителството, тя се прави от проектната компания, в която има три държави. Тя е възложила да се прави. Когато стане, когато я сложат на масата, ще се провери и ще се види.

Значи, петролопроводът може да се прави.

Към момента аз само мога да кажа, че правителството не е взело окончателно решение. То ще бъде взето, когато фактите и аргументите дойдат на масата.

Вие впрочем отговаряхте за този петролопровод, преди да се… Всъщност взе ли се решение последно от правителството да бъде прехвърлен към министъра на финансите?

Да, прехвърлихме го към…

Прехвърлихте го още пролетта, нали?

Да. Той координира, точно така, но това беше в рамките именно на това много важно решение на правителството и на партия ГЕРБ, още преди да се сформира правителството, че всеки ще се фокусира върху компетенциите си. Аз съм министър на пътищата, а не на петролопроводите.

Доколкото обаче познавате ситуацията с различните проводи през България, без България такъв петролопровод би ли се построил, каквито коментари веднага се появиха днес, че той ще мине тогава през Турция, защото има необходимост от избягване на Босфора?

Знаете ли каква е ключовата дума за България в енергетиката? Ключовата дума за България в енергетиката е енергийна либерализация. Ако ние това постигнем, ние наистина ще останем в историята и ще сме си свършили работа. Тоест…

Тоест вие сте по-скоро да има колкото се може повече петролопроводи, газопроводи през България…

С различен доставчик от Русия, разбира се, защото, докато България зависи на сто процента от Русия, ние либерализация нямаме. Та от тази гледна точка България по-скоро трябва да изгради връзки към Румъния, към Гърция, към Сърбия и тогава вече нещата изглеждат по съвсем друг начин.

Връзки за петрол.

Връзки за газ, за петрол, за каквото се сетите. Само още нещо искам да ви кажа, вижте, толкова много се фокусираме върху едни ресурси, които нямат толкова далечно бъдеще. Аз бях преди една седмица при моите колеги в Швейцария, обсъдихме начина, по който те управляват пътищата, планират, бюджетират. Те мислят за времето, когато колите ще бъдат електрически. Тогава, когато фосилните горива няма да ни трябват.

Още малко от интригата от вчера. Замразена ли е АЕЦ “Белене”, или не е замразена? Бойко Борисов – България замразява строежа на АЕЦ “Белене”, защото няма ясен план кога ще се върнат вложените пари. Трайчо Трайков – няма решение за замразяване. И Румен Овчаров – надявам се, че премиерът схваща за какви загуби става дума.

Аз също знам консолидираната позиция на правителството, която беше, че държавата няма да вкарва пари в проекта, нито няма да издава държавни гаранции, защото не може да си го позволи. Ако дойде частен инвеститор, извади парите, сложи ги на масата и го разработи като частен проект…

Това как го наричаме? Замразяване наричаме ли го, или не го наричаме, сега…

Според мен не е замразяване, вие не може да замразите нещо, което все пак има определени алтернативи. Доколкото аз знам, Министерството на енергетиката работи, преговаря. Така че, разбира се, това е извън моите компетенции. Замразили сте строителството, но не сте замразили проекта. Вие преговаряте, вие го, по някакъв начин го структурирате. Това е информацията, с която аз разполагам.

Това може ли да е сигнал, че в правителството има различни групи, даже, да кажем, министрите, от една страна, и то с икономически ресори и познания, от друга страна, премиерът, който иска да замразява, да не строи Бургас – Александруполис, но вие с различни аргументи изработвате друга позиция на неговата?

Не, няма такова нещо. Аз мога да кажа като… аз ще ви дам пример. Примерно с магистралите, където ние направихме с премиера още в средата на септември месец презентация пред депутати, медии, комисарят Таяни беше на масата, и казахме – ето това са трите магистрали, ето това са сроковете, месец по месец, година по година. И, примерно казвам, в тези срокове ние бяхме и сме записали, и подписали, и разписали, че магистрала “Марица” ще стане до края на мандата. Премиерът обаче… аз от една гледна точка имам страхотен късмет, защото той приоритизира пътищата страхотно и на него му се иска нещата да стават, колкото може по-бързо. И когато бяхме примерно на откриването, на първата копка на “Тракия” и на лот две, премиерът излезе пред всички, цяла България и каза – “Марица” – в средата на 2012. И аз му казах, нали, г-н премиер, 2013. Тоест от тази гледна точка, вижте, ние имаме при всички случаи голямото желание и работим много здраво. Това, че от време на време се появяват, бих казал, проблеми на комуникацията, изобщо не означава обаче, че тези приоритети и тези много ясни цели, които са зададени, и тези фундаменти, на които се стъпва, АЕЦ “Белене” – да, обаче без държавни пари, Бургас – Александруполис – да, обаче когато видим, че работи оценката за въздействие.

Върху околната среда.

И всичкото това в рамките на една… разбира се. Това, което аз считам като грешка и със сигурност то се отразява на много други министерства, дори в моето министерство аз го виждам, виждам една оперативна програма, която комуникира перфектно, и една друга, която не го прави по този начин, какви са разликите. Така че ние трябва да дадем всичко от себе си, да покажем дългосрочност и ясно да комуникираме етапите, по които минаваме в рамките на дългосрочните цели, които си поставяме.

Правителството губи рейтинг, казват социолозите през тази седмица. За първи път тези, които не го одобряват, са повече от тези, които го одобряват, и един от основните проблеми, които виждат хората, е, че днес говорите едно, утре друго. Даже в рамките на две минути единият казва едно, другият друго, което се отчита от общественото мнение като липса на каквато и да е координация, способности в управлението.

Това, при положение, че хората се фокусират единствено и само върху този казус. Защо не се фокусира…

Най-невероятни хора вчера ме питаха – абе, чуваш ли ги какво правят. Единият вика вие сте сънували, докато другият наяве го казва.

Добре. Извинявайте, а защо не се замислят за обратното – кое е по-малкото зло и кое е по-голямото зло? Не е ли по-голямото зло да набухаме 10 милиарда държавни пари в една магистрала, в една АЕЦ “Белене”…

А тогава защо пък да не мислим като премиера?

Не е ли по-голямото зло да направим Бургас – Александруполис, без да взимаме…

Защо тогава пък да не е прав премиерът, дайте да отговорим какво правим. Както казахте с магистралите, кога, къде, какво, защо България се балтае вече почти година под вашето управление, без да взима ясно решение в енергетиката? Може би това, което прави Бойко Борисов, пък е по-вярното – дай да кажем на руснаците няма да се прави и да се свърши.

Аз съм изключително съгласен именно с концепцията, това, което аз се опитах да направя при мен. Хората ви избират не защото идвате с обръчите от фирми и с обещанията за това-онова, хората ви избират, и това се вижда, и вие започнахте с темата с рейтинга, какво става ясно, че всъщност хората вече търсят не медийния шум, а конкретните резултати и искат да ги видят. Икономически резултати, примерно това, което мен ме впечатли, е, че одобрението на акциите на МВР вече не е номер едно, номер едно е запазването на ДДС 20 процента, т.е. тук вече е откровено съзнателното решение на българите за нещо, което се отнася до тяхното икономическо благосъстояние. И от тази гледна точка правителството трябва да си дава сметка, това е много по-важно, отколкото рейтинга, медийните изяви и т.н. Но от тази гледна точка, пак се връщам на темата, че правителството само по себе си изработва, някои неща обаче отнемат малко повече време. Докато аз знаех много добре какво мога и какво не мога и докъде трябва да го докарам, очевидно в енергетиката драмата е пълна и тотална, и там консолидирането на позиции отнема малко повече време.

Спадът в доверието е най-рязък, между 10 и 15 на сто, в младите и средни възрастови групи от големите градски центрове, с по-високо образование и доходи. При тях, пак според социолозите, усещането за непоследователност, хаос и несъгласуваност в действията на управляващите и на ключовите държавни институции е най-голямо. Защото те разбират хората. Вие викате – те, сега, кой слуша какво говорите… Бургас – Александруполис, но ако ти си с висше образование, на 30 години, от голям град, ами, може би пък слушаш, интересува те.

Така, ето, просто Бургас – Александруполис щеше да е много лесно – идва оценката, слагат се всички аргументи на масата – да, не, решение, точка по въпроса. По същия начин с “Белене”, по същия начин с магистралите. Но вижте, това, което вие казвате, е много важно. Хората, които са млади, и хората, които са предприемчиви, тези хора именно казват – ние имаме проблем с лошата комуникация. И аз мога да кажа само едно нещо – лошата комуникация е символ на нещо по-важно, нещо по-голямо. Младите хора, за да останат в тази държава, интелигентните, предприемчивите хора, те винаги търсят дългосрочната визия, те имат някакъв план. Този план е отвъд утре – какво ще стане утре и какво ще излезе утре в медиите. И именно тези хора, те искат да видят и дългосрочността в намеренията на политиците като цяло. По-голямата драма в България дори не е и с правителството само по себе си, а с партиите, къде искат те да бъдат. А вие ако прочетете програмата на БСП от 2005, ами от 2009, по отношение на магистралите, лошо ще ви стане – 390 километра завършен магистрален възел на България, обещан 2005, разписан – избрани заради това. Четири години по-късно къде сме? А през 2009, всъщност вече е удобно, в следващата предизборна програма казваме – ускорено изграждане. Именно тези неща са много важни.

Добре, голяма тема от седмицата е актуализацията на бюджета. Интересен е вашият поглед, и то в контекста на това, което говорите. България, изглежда, прави твърде бърз преход от тезата за балансиран бюджет като главна цел пред страната към един бюджет с доста сериозен дефицит. Това от гледна точка пак на мислещия млад, високообразован човек от центъра на голям град не е мислене с особена перспектива. Нали в края на миналата година говорихме, че нашата цел е да харчим толкова, колкото изкарваме? Сега се оказва, че целта е друга.

Съгласен съм аз, ама дълбоко, нали, дълбоко привързан към темата за дългосрочност, за коректност на информацията и всички факти, карти на масата. И от тази гледна точка според мен проблемът с проверката от Брюксел, проблемът с дебата, който в момента се разразява в медиите, според мен е отново, той не е в съществото на проблема, който не е, че България ще има дефицит. Ами, вижте, за мен това, че България вкарва бюджет сега, в средата на годината, е един акт на честност, да го нарека така. Промяна в бюджета, вие коригирате цифрите, ами, какво да кажем да бюджета за 2009 година, който се размина, от +4,5 на -3,9? Ами, той се размина със 7-8 милиарда. Защо не бяхме честни, виждайки тогава, и да кажем – вижте, кризата е дълбока, фирмите от една година преди това започнаха да коригират действията си, намеренията си. Държавата да бъде честна и почтена и да извади цифрите.  Къде обаче е проблемът?

А вие вярвате ли на цифрите, в които, изглежда, има съмнение в Брюксел? Вярвате ли на тая статистика, която получава…

Вижте, не може да има съмнение в цифрите. Истината за цифрите винаги идва наяве рано или късно и е прекрасно, че Брюксел ще дойде, за да направи тази проверка, за да сме сигурни поне в проверката, че цифрите са ОК. Но съмненията са на друго място. Съмненията са в начина, по който вие комуникирате към Брюксел, към гражданите, към своите колеги, и от тази гледна точка към парламента е проблемът.

Оказва се, че България има бюджетна методология, която се различава от тази на Брюксел. Ако правителството забави плащания към фирми, то по българския метод това води до “подобрения” на бюджета. Ако, както пише икономистът Георги Ангелов, се подпише договор, който задължава правителството да плати някаква сума, пак по българската методология това не се отразява на бюджета. Ако не се връща дължимият ДДС на фирмите, това също изкривява картината и се отчита като подобрение на бюджета. Ако здравната каса не плати на лекарите и болниците, това също подобрява бюджета по българската бюджетна методология. А явно това не се приема в Брюксел.

Да, аз тук мога да ви кажа категорично и ясно, че аз съм такъв голям фен на точните и коректни, и ясни цифри в точното място сложени. От тази гледна точка просто, ако има два различни стандарта, ето, ние казваме така – дефицитът би могъл да бъде към края на тази година по българския стандарт 4,8, по стандарта на Брюксел 3,9. Няма нищо лошо, когато цифрите са сложени на масата и когато много добре се знае Брюксел как смята и България как смята, защото все пак в Министерството на финансите тези цифри са много ясно обезпечени, гарантирани, имате и независима институция – Национален статистически институт, който се занимава с това. Ако пък има проблем с цифрите, Брюксел ще го види това. Всички големи банки, световни банки, Европейска инвестиционна, няма как. Проблемът е друг. Аз се връщам отново и на тази тема. Проблемът е, че в разстояние на няколко месеца за съжаление България не успя да комуникира по правилния начин към Брюксел. Ако ме питате мен, аз бих направил в бюджета за 2010 година именно сега, отново при дебата в парламента по бюджета за 2010 година, бих се опитал да сложа и 2009, но и 2011. Защото нали се сещате, че е много удобно на опозицията да казва дефицит. Ами, част от този дефицит са 660 милиона лева, които тепърва трябва да разплащаме по работи, които са от 2009 година. Ами, нека да ви кажа, че в моето министерство, освен че фактурите излизаха от чекмеджетата, актове нямаше подписани. Сегашните заместник-министри подписват актове за извършени СМР-та от началото на 2009 година, които удобно, въпреки че СМР-тата са извършени, не са били актувани. Това е скрито. Няма как да го видим. Идват сега някакви служители и казват – ама тия актове също са извършени, подпишете ги. От тази гледна точка аз ви казвам, ето ги конкретните цифри за моето министерство – 335 милиона лева за извършени СМР-та през 2009 година, които ние разплащаме през 2010 година.

И които вие твърдите, че не сте знаели и затова те не са отразени при обсъжданията за бюджета миналата година.

Напротив, една част, една голяма част ние си направихме труда да ги узнаем, да ги видим. И една малка част продължаваха да идват до март-април. Мога да ви кажа конкретни цифри.

Но и вчера Пламен Орешарски каза, се противопоставя на вашата логика, като казва, ами, типичен необезпечен договор  като финансиране на хартия е магистрала “Тракия”. Там няма още одобрено, даже опозицията твърди, че дори не е подадена заявката, апликационната форма, с която да се искат парите, които ще видим дали Брюксел би дал. И теоретично нещо, дето ще искаш да ти го дадат или няма да ти го дадат, ако не ти го дадат, става необезпечен договор, нали?

Значи, аз ще ви разкажа разликата между предишното правителство и това правителство как подписват договор. Между януари и юни 2009 година предишното правителство в моето министерство е подписало договори за 300 милиона лева, от които две трети дори не са  в поименните списъци, т.е. за тях, освен че министърът ги е разписал, някакви хора са свършили някаква работа, дори ги няма в бюджета. Или примерно подписват договор, давам пример, свлачище в Сарафово, 40 милиона. Платили 3 милиона аванс и дотам. От тази гледна точка, да, те са действали така. Ние как действаме за “Тракия”? Освен че, за цените не говоря, едно феноменално състезание с европейско участие, с феноменални цени, но то е двойно обезпечено. Веднъж чрез честното решение на правителството, което, Министерският съвет каза – ако Европейската комисия не одобри магистрала “Тракия”, ние вземаме решение на Министерския съвет, че тази магистрала я обезпечаваме финансово. Второто нещо обаче, Брюксел, апликационната форма, за разлика от предишните управляващи апликационната форма се прави от програма “Джаспърс”, която е на Брюксел…

Тоест вие твърдите, че България има пари да си построи…

Тя е заминала натам…

…сама “Тракия”.

…така че апликационната форма ще отиде там. Но ето, вижте каква е голямата разлика – че ако ние искаме да работим коректно с европейските пари, тези апликационни форми по приоритетните проекти – “Струма”, “Марица”, каквото се сетим, софийския боклук и т.н., тези апликационни форми трябваше да се направят 2007-2008 г. Апликационните форми дори няма нужда да имат строително разрешение, оценка на въздействието. Това е заявката, че този проект е приоритетен за вас и вие казвате на Брюксел: ето икономически обосновки, ето предварителни проекти. Това не е свършено.

Но вие казвате България има пари…

Магистрала “Тракия” е двойно осигурена и освен че е двойно осигурена, ние сме платили аванс с пари от Брюксел, така че БСП отново да спрат да твърдят лъжи.

Тоест България има пари да си построи и сама магистрала “Тракия” и това е залегнало в сметките като резервен Б вариант за българското правителство.

Този вариант обаче няма да се случи, защото това е една европейска магистрала с огромно значение и тази магистрала е направена по един изключително прозрачен начин към Брюксел, аз не очаквам да има каквито и да било проблеми с “Тракия”.

Да се върнем още малко на промяната в бюджета. Вие казвате преди около месец, че икономиката преди се е движила от консумация, а не от производство, но с тази промяна сега не се ли стимулира отново консумацията, а не производството? Просто се появяват още едни пари за харчене, които ще се дадат на различни хора.

Да, значи, това не е, това, разбира се, не е така, защото вие виждате, че примерно от този милиард и 200 милиона примерно 180 милиона са при нас в МРРБ, които до последния лев ще отидат – “Марица” 32 милиона, 31-километрова отсечка, софийски околовръстен път 30 милиона, отчуждения за софийски околовръстен път 20 милиона, отчуждения за “Хемус”. Тези неща до последния лев отиват целево само за това, защото пък ако това не направим, ами какво правим. От тази гледна точка плюс 180 милиона имате 63 милиона за магистрала “Люлин”, която също трябва да бъде финансово обезпечена. Имате 660 милиона да разплатите към бизнеса за миналата година и имате още 2-3 пера, знаете ги много добре, 117 милиона в земеделието. Тук вече тютюнопроизводителите, аз бих излязъл честно и бих казал: господа, това е за последен път. Догодина това упражнение няма да се повтори, защото, доколкото виждаме, всяка година по един и същи начин някакви хора садят някакъв тютюн и чакат някакви субсидии.

Тоест вие все пак споделяте тази философия на тази промяна на бюджета, която ще стимулира харчене?

Аз не виждам, аз не виждам, честно да ви кажа, все пак харченето в тези позиции, които ви казах, аз виждам инвестициите, защото ние с тези 180 милиона до последния лев ще създадем предпоставки държавата да спечели много повече. Ами, директният ефект от магистрала “Тракия” за 10 години, калкулиран от експерти, е 1 милиард. Ами, директният ефект от софийския околовръстен път, че 70 хиляди коли, вместо да се набухат и да задръстят центъра на града и да унищожат десетки хиляди часове на ден конструктивни и ефективни за някакви хора, които работят, те ще минат по една готова отсечка, така че има огромна добавена стойност за това да се правят пътища. За останалото не отговарям, разбира се.

Какъв в края на краищата ще бъде подходът за съкращение на разходите на общините? В проекта на Министерския съвет, ако вярно съм разбрал, е записано 15-процентно съкращение за всички общини.

Да.

Вчера обаче финансовият министър говори за диференциран подход, който щял да бъде прокаран между първо и второ четене. Та последно?

До последно, общините, разбира се, са много притеснени, защото за тях това означава, че половината година е минала, т.е. втората половина на годината те трябва да отрежат по 30 процента от бюджетите си, така че те търсят компромис. Именно това, виждате ли, това е много важно нещо. Мен изключително много ме смущава, когато просто кажем: режем 20 процента от бюджета или режем 15 процента от хората. Следващият логичен въпрос би бил защо 15 процента, а защо 20, а защо не 25, защо не 19. И тук вече е големият дебат, истината за нещата, всъщност, че ние не просто само трябва да се фокусираме върху рязането и не просто само антикризисни мерки 50 или 60 на брой, а програма, която е дългосрочна ориентирана, и краткосрочните цели отговарят на дългосрочната стратегия. И преди всичко основното, което аз се опитвам да изповядвам винаги, е, че всъщност не само пари, пари за харчене, нали това правителство не е символ, предишното беше символ на голямото харчене, но пари срещу реформи и реформи, които трябва да се случат сега, и преди всичко да се мисли, когато става въпрос за административна система, когато става въпрос за общини и когато става въпрос за бюджет, не само как да режем, а как можем да повишим приходите. Защо не дискутираме тази тема? Общините също имат възможности да оптимизират приходите. Второ, защо на всички държавата, общините да излязат и да кажат как те биха могли, защото истината е, че не държавата и не 15 министри, целият свят трябва да се научи да живее с по-малко.

Каква е позицията ви по случая с европейския заем за асфалтиране на Пловдив, там, където те си намерили пари хората, гласували да ги вземат и да асфалтират тази, следващата година, но от страна на правителството идва писмо, което се съмнява в този проект? Впрочем финансовият министър даде разумни пък аргументи защо е питал. Той всъщност се противопоставя на това, което е масова практика в България, да се асфалтират улиците и после да се почне едно копаене да се сменят жиците и тръбите под тях.

Като имате предвид, че тепърва ще трябва и по оперативните програми да се усвояват пари, ето, аз ви казвам нещо, което нас много ни притеснява, е, че при тези сега 500 милиона, които ние ще се опитаме да усвоим еврофондове, стои по същия начин въпросът. Вие ще правите пътища, ама нали там има тръби, има канализация. Да, ама вие, за да употребявате европейските пари по коректен начин, проектът трябва да е устойчив, следващите 7 години не трябва да го пипнат, а те дори не са си направили труда, нали, да видят отдолу кое, как и защо. Но тук темата е следната. Просто независимо дали Пловдив, аз мога да дам два други примера. Единият от примерите беше Благоевград, също имаше готов кредит усвоен 8 или 10 милиона евро от Европейската банка. Следващият въпрос е за какво ще ги употребявате тези пари? Ами, ще сменим канализацията на 8-9 улици. Ама това ли е абсолютният приоритет на този град, при положение, че се оказа, че примерно неговата пречиствателна станция не работи добре? Значи, вие ще изкопаете 8 улици и ще положите тръби, ама всъщност по него ще изтече същата мръсна, не направена както трябва вода. И затова по-скоро въпросът тук е следният. Ние трябва да минем от икономика на харчене на икономика на инвестициите. Трябва с по-малко да постигнем повече и трябва не да харчим, а да инвестираме. Град Пловдив, град Благоевград, другите градове в ограничения ресурс, който имат, правителството няма да е против техните кредити, но те трябва да докажат, че това е основен приоритет за града. Сега ще ви дам друг пример с пътища. Аз се опитвам от 9 месеца да разработя моя програма “България 2020” за пътния сектор. Събрах ги всички областни управители и им казах: хайде сега бъдете така добри да ми кажете кои са вашите най-важни пътища, първи, втори, трети. Ама защо? И как те ще се отразят на икономиката на вашия район, ама ще ми го напишете и ще ми го докажете, а не както предишните, да бетонираме Сливен или Родопите, защото, нали, изборно или предизборно, или следизборно. Искам да знам кои са най-важните пътища на тази държава и да фокусираме усилията си да направим…

Не знаете ли?

Чакаме сега от тях да се обосноват. Пишат, бришат, ще дадат конкретни предложения…

И кога ще се знае? Преди ли да се знае ще…

До един месец…

…правим Бургас – Александруполис или след, ако това приемем като…

До един месец ще си направим нашата програма 2020 в пътния сектор. А пък за другите неща не отговарям.

Преди седмица ИКЕА прави първа копка. Това обаче във вашата стилистика за консумацията и произвеждането… идва поредното нещо, в което българите да си харчат парите. От друга страна, инвеститори, които все пак работят в икономиката, например в енергетиката, са тежко упреквани от българския премиер. “Енел” обяви, че ще продава дела си в “Марица-изток”. Вчера в Медиапул чета, че ЧЕЗ щели да продават ТЕЦ “Варна”. Според вас намерила ли е България верния тон към инвеститорите да не идват само тези, дето търгуват, тоест да си продават работите, които правят, а да остават тук инвеститори, които произвеждат?

Да. Струи… струи във въпроса пак тази лека негативност, която ние… Аз не мога да се преборя в моето министерство и с българите като цяло, защото всъщност ИКЕА е пример на точно обратното. Вие зададохте въпроса, но ИКЕА е пример точно за обратното. Първо, изключително проактивна политика на правителството. Аз отидох до Гърция, за да обясня  на тези хора кой път, кога, защо, за да повярват те, че трябва да направят тази страхотна инвестиция. Второ, хиляда работни местна. Трето, не… ИКЕА, Солун, беше мястото, където можеше да видите…

Много българи ходеха там.

…половината София, където оставаха милиардите на българите, защото във всяка къща има по нещо от ИКЕА. Сега милиардите на българите ще се купуват в България и ще остават в България и ще си плащат тук ДДС-то и всичко останало. И другото, което е по-важно – ИКЕА по целия свят създава освен работни места, създава индустрия. В момента вече ИКЕА има подписани договори за над 50 милиона евро с български компании производители. Шефът на ИКЕА за Централна и Източна Европа на откриването ми каза  “г-н Плевнелиев, ние сме много впечатлени от това, че в България има майстори, които обработват по един добър начин дървото”. Дай боже, българите най-после да разберат, че с това ще си изкарваме парите, не с креативни сделки и с това да се чудим как да откраднем от държавата нещо, а с тежък труд. ИКЕА създава предпоставки. Ето, десетина – петнадесет компании ще работят здраво за световен гигант. Така че това е една страхотна инвестиция, която ще обърне мача и в България, защото път от Македония ще идват пазаруват тук, Сърбия може би ще идват да пазаруват тук, други държави, защо не. Така че ИКЕА аз лично съм изключително горд и поради другото – подходът на правителството, изключително проактивен, таргетираме такива инвеститори. И съжалявам, но трябва да го кажа, предишните правителства, но и това правителство има още много какво да направи в проактивната подкрепа за чуждестранните инвестиции. Истината е, че българската индустрия не може да създава качествени работни места, добре платени в следващите две, три, четири години. Единственото спасение е чуждестранните инвестиции, което обаче означава проактивна политика. Чуждестранният инвеститор…

Е, да, ама това как се съчетава с, така, доста последователен тон, който особено премиерът държи към световни компании като “Сименс”,  Е.ОН, И Ви Ен.

Аз бих нарекъл това, което се случи, нали, със Съюза на немската икономика, среща, както и с посланиците…

А вие пък с германците работите от години.

От години и съм член там.

Как разбират, като им се говори така?

Има, има… разбирате ли, има два различна начина на поглед и на разбиране на тази ситуация, която сама по себе си е притеснителна. Обаче тези, които са инсайдери в България, тези, които са, познават средата, българите, премиерът, правителството, те знаят много добре, че намеренията са добри. Всъщност правителството не търси нищо повече освен един честен диалог, в който проблемите да се сложат на масата. Защото пък в крайна сметка това е голямата разлика между това правителство и всички останали. Ние отваряме завесата за корупцията, за драмите, за договорите, включително и за начина, по който част от чуждестранните…  От друга гледна точка обаче когато е в рамките на откровен и честен диалог, проблемите на масата, чуждестранните инвеститори също ще сложат техните проблеми на масата, защото проблемът на И Ви Ен, Е.ОН не е само в това, че примерно те са, примерно има съмнения за консултантски договор и изтичане на пари. Къде е била ДКЕВР, къде е била държавата? В крайна сметка тя е контролирала, тя е проверявала пет години. И от тази гледна точка пък държавата трябва да бъде честна и почтена да излезе и да каже – да, ние също сбъркахме. Затова чуждестранните инвестиции са може би топ приоритет не само на мен лично, искам да ви кажа, че аз в момента проактивно преговарям и с “Хюлет – Пакард”, и със “Спарки”, с други компании, защото дълбоко вярвам, че единственият ни шанс да се създадат качествени работни места е през тези инвестиции и правителството трябва да…

Какво преговаряте, да правят тук компютри?

“Спарки” иска да направи фабрика 60 хиляди квадратни метра в Русе. И ние работим изключително и по начина, по който трябва да се работи. Вижте, как беше в миналото – имате закон за инвестиции първи клас, 75 сертифицирани, ама 15 милиона бюджет. И събирате 75 компании, които искат да инвестират 5 милиарда, и им казвате “ами, тук държавата ще ви подкрепи, ама с по 200 хиляди на всяка”. Ами, това е подигравка за един проект от 100, 200, 300 милиона. А те и не искат това. Те искат нещо друго, те искат проактивна политика на правителството и да им решава проблемите с бюрократите, с разрешенията, със земята. И най-после да излезе един, как да кажа, един закон в България, за който аз толкова много пледирам, който да даде възможност, дето се казва, и един долар да продадем земя 100, 200, 300, 500 декара. Защо не? Защото в крайна сметка ние, българите, сме се вкопчили за нещо, примерно земята, но тя няма стойност. Стойност има фабриката върху нея, работните места, пазарите, оборотите. И затова аз лично пледирам много за закон за изключително активна политика в подкрепа на чуждестранните инвестиции и специално…

Тоест вие предлагате България да подарява земя за фабрики и заводи…

Абсолютно предлагам…

…на световни компании.

Точно така, защото тази държава седи на едни буренясали хиляди, милиони декари, които, освен че са буренясали, нищо друго не им се е случило. А най-доброто, което може да им се случи, е да се продадат за 1 долар на някой, който ще направи фабрика за нещо, който ще направи българите богати и ще ги позиционира на пазара.

Как от ваша гледна точка ще изглежда пестенето от администрацията?

Ние доста добре си свършихме вече работата. Нашият бюджет от предишни години от 500 – 600 милиона лева е 248 милиона в момента, той е буквално два и половина пъти по-нисък. Разбира се, разчитаме на тези 180 милиона целево, които ще дойдат, и именно това, че те са разписани лев по лев допълнително. Но, вижте, аз съм големият враг на рязането на скалпове и на глави просто така, защото трябва да режем. Примерно в моето министерство ние направихме дълбок анализ и в някои дирекции ще увеличим и увеличаваме броя на хората. Примерно една дирекция “Концесии”, която има забатачени преписки от 7-8 години, която има приходи от 13 милиона и може да докара още повече. Само от плажовете миналата година ние сме докарали 40 процента повече приходи, това са 2-3 милиона отгоре, при положение че назначите един човек, който струва 700 лева на месец. От тази гледна точка държавата трябва да направи, аз пледирам, много точни анализи. Някъде трябва да се дават хора, но някъде трябва да си отиват много хора.

Каква ще бъде разликата между целеви и текущ бонус?

Голямата промяна и аз дълбоко вярвам, че…

За чиновник става дума.

…Съветът по административна реформа си върши много добре работа. Това са много хора, които седяха много месеци, за да избистрят концепцията. Тръгваме от миналото – в миналото в моето министерство има много хора с ниски заплати и много малко на брой хора с някакви заплати от по 3, 4, 5 хиляди лева, където посмъртно вие не можете да разбере защо точно толкова, по какъв начин е сметнато. И именно с това искаме да се простим – тоталната субективност трябва да изчезне. Трябва да дойдат правилата, трябва да дойде обективността, за да може хората да планират, за да може хората да знаят за какво работят и независимо кой е министър и какъв е политическият кабинет. Има ясни правила, включително и за финансово необезпечени договори. Ние въведохме страхотни правила, които помагат на хората в администрацията да работят спокойно, а не някой да им кажел, те да подпишели, пък после да се страхуват. Не, да работят спокойно и честно, нищо повече не искаме от тях. И затова считаме, че този принцип е справедлив, той работи в западните администрации…

Кой е принципът…

75 – 25, т.е. 75 е непроменяемото, твърдото, заплатата, а другите 25…

Твърдото възнаграждение, заплатата, а другите 25 ще бъдат текущи или целеви. Сега, каква е разликата между текущи и целеви?

А, не. Вижте, виждате това е нещо като добавка към заплатата, която е предмет на резултати, на постигнати резултати.

Тоест то ще е вечно целеви, винаги целеви.

Да. Знаете ли как би могло да функционира по един перфектен начин това нещо? В началото на годината… ама не министърът в края на годината да даде, колкото си иска на когото си иска, в началото на годината казваме “приоритетите за тази година са, за тази дирекция  тези, за тази – тези, за тази – тези”. Обаче не само министърът, а и дирекция “Човешки ресурси”, там, и зам.-министърът… така. Тоест с всеки човек се казва – за този година приоритетите са такива, 25 процента от заплатата се закачва към изпълнението на тези приоритети, на конкретните резултати. В края на годината се отчитат. Така работи целият частен сектор по света, трябва да мотивирате хората.

Ще приватизирате ли “Техноекспортстрой”, “Монтажи”, “Промишлено строителство”, “Автомагистрали”, Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”?

Значи, именно това е голямата тема, която според мен не търпи отлагане. Правителството, освен че реже разходи, трябва да търси и приходи. Аз не виждам защо един министър на строителството, който трябва да отговаря за цялата строителна индустрия в тази държава, да бъде честен и почтен към всичките 5 хиляди компании, трябва да седи в бордове и да си има и собствени строителни компании.

И да си има и свое.

На това отгоре начинът, по който се управляват тези строителни компании, е изключително проблематичен, бих казал, в много отношения скандален и от тази гледна точка веднъж-завинаги трябва да се приключи. Или държавната собственост, но там, където е наистина стратегически важно – енергийни компании, о’кей, държавата трябва да ги има, но там, на борсата честно, почтено, на пазарен принцип, работодателски организации, който трябва да е вътре, за да се знае какво се прави, а не както сега. А от друга гледна точка, компании, които няма как да са приоритетни, недай си боже, да дойде военно положение, ние да разчитаме на ДПСВ, извинявайте.

Държавно предприятие строителство и възстановяване.

Държавно предприятие строителство и възстановяване, което има и някакви военновременни функции. От тази гледна точка според мен трябва, и ние в момента работим заедно с дирекциите, заедно с тези компании, да минем през този етап. Със сигурност…

Да ги приватизирате.

…”Техноекспортстрой” е за приватизация, ДПСВ ще го мислим тепърва…

Сега добре ли е да се продава…

Вижте, очевидно това не е оптималното време да се продава, обаче пък, ако не продавате, вие сте в още по-лоша ситуация. Така че… също така аз бих казал, че това трябва да се направи, разбира се, по един разумен начин. Трябва да се прецени. Но каквото и да предприемете сега, знаейки, че е криза, е по-добре да го предприемете, отколкото да стоите и да чакате удобно. Ето, примерно в ДПСВ, ви давам пример, все пак ние заедно с профсъюзите, и аз съм им много благодарен, защото те имат наистина много ясна и точна позиция, ние намалихме броя на хората от 1260 човека на 600, двойно. Това нещо не се е случило в БДЖ.

Другата голяма тема – незаконното строителство. Кога ще бъде съборена “Златна перла” край Варвара?

“Златна перла” – чакаме да се мине едномесечният срок. Ние сме си свършили работата и вървим напред.

А вие какво мислите, глобално погледнато, трябва ли да се строи, или не трябва.

Не само глобално, аз ще ви кажа моето категорично мнение. Значи, просто град Варна, просто, както всички останали общини в тази държава, както Софийска голяма община, когато решат да направят нещо, да го направят или да не го направят, ама да го решат. Защото Софийска голяма община също дава обяснение на своите граждани защо е започнала спортната зала, защо “Софияленд” и т.н, и т.н. Нали, този диалог няма как да се прехвърли на един министър, който няма нищо общо с това.

Кога ще бутат барбекюто на Ахмед Доган?

Барбекюто на Ахмед Доган…   тече 14-дневният срок, който още не е изтекъл, той може да обжалва, но и там сме близо.

А какъв е всъщност отговорът, който вие давате на въпроса какво искаме да правим българите? Даже изброихте нанотехнологии и какво, какво да…

България може доста да направи в областта на IT технологията, България може доста да направи дори в областта на нанотехнологията. България може доста да направи в биоземеделието, ние можем… свързано с, разбира се, туризма във всичките му аспекти, културен, всякакъв. Но виждате ли, това е изключително важно, че практически, ако това е така, тогава нека да си кажем, че ще бъде така, нека да направим дългосрочна стратегия за тези 4-5 неща и… примерно по отношение на IT технологиите да увеличим производството на… ето, HP иска 1600 човека и се чуди откъде да ги вземе. Ами, увеличаваме веднага  броя на хората, докарваме водещи професори не от България, а от чужбина. И моментално и темата с БАН. Какъв е диалогът за БАН? Той е диалог за едни 50 – 60 сгради, които те си мислят, че струват 2 милиарда, а аз си мисля, че не струват нищо, защото няма пазар за тях. Единствената цена в недвижимия имот е тогава, когато той излезе на пазара, а в момента такъв пазар няма. А всъщност това е отклоняване на дебата. Основният дебат за БАН не е за недвижимостите, каквито и да са, щото и да са. Основният дебат е как те добавят стойност към икономиката на държавата и как те могат да помогнат на тези бъдещи двигатели на растежа, IT. Ами, ако аз бях, от 48 университета им казвам “братя, това са приоритетите на правителството”. Както ние казваме магистрали, така… така е и при тях. Приоритетите са IT, нано, хайде да направим 2, 3, 4 мегаинститута, да бъдем добри, да станем на европейско ниво, да се опитаме да подскочим, а не да стоим в едни недвижимости и да си мислим за едни наемчета. Нали, в смисъл това не работи, още повече когато става въпрос за наука все пак и за рисърч енд дивелпмънт.

Добре, трябва да свършваме. Кой ще стане световен шампион по футбол?

Аз съм за честния и хубав футбол, привърженик съм на 5-6 отбора. Който и от тях да спечели, ще бъда доволен. Бразилия…

1 comment for ““Журналистите сънували” – в правителството “се будят един друг”

  1. 2010/06/13 at 1:18 PM

    Честни „държавни” очи?
    13 юни 2010 | Георги Папакочев, Deutsche Welle

    Съмненията около статистическите данни и безпокойството на Брюксел поставиха за сетен път един от най-важните въпроси за България – за доверието към държавата, към институциите и представителите им, пише Георги Папакочев.

    По „закономерна” случайност в началото на седмицата, ден след като авторитетна социологическа агенция отчете чувствителен спад в общественото доверие към сегашното управление и политическите партии, ЕК изрази съмнение в достоверността на предоставените статистически данни за българския бюджетен дефицит и дълг като обяви, че скоро ще направи своя собствена проверка в страната. Казано с други думи, Брюксел потвърди, че на фона на случващото се в някои европейски държави, няма особена вяра в предоставяната от официалните български институции информация и възнамерява да приложи старата болшевишка максима „проверката е най-висша форма на доверие”.

    С каквито и фрази управляващите да характеризират създалата се ситуация, като например, че „липсвала драма в проверката на Евростат”, че подобни ревизии щели да се правят във „всички членки на ЕС”, или че „в коментарите на Оли Рен нямало нищо изненадващо”, социологическите данни и съмненията на Брюксел потвърждават ниската степен на доверие, на което се „радва” най-бедната европейска членка.

    „I’m a believer …”

    При посещението си в София във вторник поредният високопоставен американски представител, този път помощник-държавният секретар по борбата с наркотиците и престъпността Дейвид Джонсън, за пореден път изрази подкрепата на своето правителство за създаване на специализираните съдилища, за промените в наказателното законодателство, за действията срещу корупцията и организираната престъпност. Преведено от езика на дипломацията това означава недоверие в досегашната дейност на правосъдната система и деликатен натиск за по-бързи и категорични промени в нея. От друга страна за какво говори оформилата се вече единодушна подкрепа на чуждите посланици в България за създаването на нееднозначно приемания от юристи и правозащитници специален двуинстанционен съд за гледане на т.нар. „шумни дела”? Това е израз на недоверие към сега съществуващата съдебна система и нейните досегашни практики.

    Също през седмицата, в Шумен, ръководителят на отдел „Икономика и икономическо сътрудничество” към посолството на Германия в България Волфганг Вендел изрази загриженост от „страховете”, които са събудили критиките на премиера Борисов към германските инвеститори и неговия, иначе справедлив призив, „те да работят в страната така, както работят в Германия”. Германският дипломат обаче акцентира върху „лекия въпросителен знак”, който тези критики са поставили пред инвеститорите по отношение на „атмосферата в България и дали си струва да се инвестира в нея”. Въпросителен знак, който подсказва отново опасност от недоверие при това в обстановката на тежка икономическа криза.

    „Вервайте” ни!

    Сериозните западни икономисти, финансисти и бизнесмени отлично знаят, че доверието, което следва всекидневно да се доказва пред обществото, пред чуждестранните партньори и инвеститорите, е най-важният елемент от изграждането и управлението на образа на съвременното национално стопанство. Това е дългосрочен и постоянен процес, който изисква спазването на етичност, прозрачност, социална и корпоративна отговорност.

    Същите правила важат за формиране лицето и авторитета на една държава, още повече, когато тя вече четвърта година продължава да бъде едно от сериозните разочарования на ЕС. Просто българските политици следва най-сетне да проумеят всичко това. Ако, естествено, са в състояние и притежават интелектуалния капацитет го да сторят.