Пишат закон за българите в чужбина

3 юни 2010г. През тази година Министерският съвет ще предложи законопроект за българите в чужбина, съобщи пресслужбата на правителството.

Това предвижда одобреният план за действие по Националната стратегия по миграция и интеграция (НСМИ 2008-2015 г.). В годишния план за 2010 г. и по двете основни цели на стратегията са заложени значими конкретни дейности, като се осигурява повече специфичност, гъвкавост и иновативност при изпълнението им от участващите институции.

Целите на стратегията са привличане на хора с българско гражданство, живеещи на територията на други страни, както и на хора от български произход с чуждо гражданство – за трайно завръщане и заселване в България и постигане и прилагане на адекватна политика по прием и интеграция на чужденци и осъществяване на ефективен контрол на миграционните процеси.

В плана за действие през тази година са предвидени  конкретни мерки за привличането на хора с български произход – граждани на трети страни, за заселване в регионите на нашата страна. Продължава дейността и по анализиране, с оглед въвеждане в българското законодателство, на нови изисквания на ЕС в областта на миграцията и интеграцията.

Планът за настоящата година ще бъде финансиран в рамките на бюджетите на ведомствата, ангажирани в изпълнението на отделните дейности по плана в съответствие с тяхната компетентност, както и от финансовите инструменти на общата програма “Солидарност при управление на миграционните потоци”.

Министерският съвет прие и доклад за изпълнението на плана за 2009 г., който е изготвен по годишните отчети на всички отговорни институции и ведомства, съобразно предвидените срокове. Заложените в плана за миналата година мерки и дейности са успешно изпълнени, с което се поставя добра основа и същевременно високи очаквания за адекватно постигане на стратегическите цели на Националната стратегия по миграция и интеграция.

В изпълнение на годишния план за действие през 2009 г. са организирани информационни трудови борси и консулски дни. Приета е национална програма “Роден език и култура зад граница”, по която са одобрени за финансиране 53 проекта. Те обхващат 83 училища, една детска градина и шест културно-просветни центъра. Чрез програмата са осигурени учебници, учебни помагала, заплащане на лекторски часове за учители. Разкрити са и нови български училища в Антверпен, Лисабон и Нюрнберг. Изготвена и одобрена е програма по български език за обучение на ученици-мигранти в начален образователен етап.

6 comments for “Пишат закон за българите в чужбина

  1. 2010/09/07 at 10:52 AM

    ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    (обн.,ДВ,бр.30 от 11 април 2000 г.)
    Глава първа
    ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
    Чл.1. Този закон урежда отношенията на българската държава с българите, живеещи извън Република България.
    Чл.2. Българин, живеещ извън Република България, съгласно този закон е лице, което:
    1. има поне един възходящ от български произход;
    2. притежава българско национално съзнание;
    3. пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава.
    Чл.3. (1) Български произход се доказва с документ, издаден от:
    1. български или чужд държавен орган;
    2. организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях;
    3. Българската православна църква.
    (2) Български произход може да се доказва и по общия исков ред.
    Чл.4. (1) Българската държава съдейства за създаването на благоприятни условия за свободно развитие на българите, живеещи извън Република България, съобразно принципите на международното право и законодателството на съответната държава с цел защита и съдействие на техните права и законни интереси.
    (2) Българската държава подкрепя организации на българите извън Република България, чиято дейност е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция.
    Чл.5. (1) Българите, живеещи извън границите на Република България, се ползват с право на закрила от страна на българската държава, която, в съответствие с принципите на международното право и международните договори, защитава техните права и законни интереси.
    (2) Министерският съвет възлага на съответните министри и ръководители на други ведомства провеждането на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, определя структурите, които се изграждат с оглед нейното осъществяване, и механизмите за координиране на техните действия.
    (3) Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, могат да се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, излъчени от лицата по чл.2.

    Глава втора
    ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    Чл.6. (1) Българската държава улеснява българите, живеещи извън Република България, независимо от гражданството им, в осъществяването на тяхното право на връзка с компетентните за съответния случай институции и организации.
    (2) При пребиваване на територията на страната българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, ползват облекчения при заплащане на държавни такси, свързани с уреждане на тяхното пребиваване или установяване в Република България, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
    Чл.7. Българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, могат да упражняват право на труд при пребиваване в страната след получаване на разрешение по облекчен ред, установен в правилника за прилагането на закона.
    Чл.8. (1) Българите, живеещи извън Република България, които нямат българско гражданство, могат да извършват стопанска дейност в Република България, да инвестират и да участват в касовата приватизация, да възстановяват правото си на собственост и да придобиват наследство, съгласно действащото законодателство, при условията и по реда, предвидени за български граждани, освен по отношение на земята.
    (2) Когато закон или международен договор, по който Република България е страна, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност и инвестиране, се прилагат по-благоприятните условия.
    Чл.9. Българите, живеещи извън Република България, имат право да придобиват безплатно основно и средно образование в държавните и общинските училища в Република България при условията и по реда за българските граждани.
    Чл.10. (1) Българите, живеещи извън Република България, имат право да придобиват висше образование в държавните висши училища в Република България при условията, предвидени за българските граждани.
    (2) Министерският съвет утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал.1 по висши училища и специалности, както и определя облекчен ред за тяхното приемане.
    (3) Българите, живеещи извън Република България, които не са в състояние сами да заплащат разходите за своето обучение, могат да кандидатстват по програми, финансово осигурени от държавния бюджет, от висшето училище или от други източници.
    Чл.11. (1) Българите, живеещи извън Република България, получават помощ от български институции и организации чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг подходящ начин за обучение на български език, за изучаване на българска литература, история, география и други дисциплини съгласно нормите на международното право, местното законодателство и двустранни спогодби и договорености.
    (2) Българската държава създава условия за повишаване квалификацията на преподавателите по изучаваните на български език дисциплини в чужбина, а при необходимост командирова български преподаватели.
    (3) Износът на учебници и учебни помагала за посочените в ал.1 цели се освобождава от мита, митни сборове и такси и се осъществява чрез съответните държавни институции.
    Чл.12. На българите, живеещи извън Република България, се осигуряват възможности за запознаване с многовековната българска култура и наука и за участие в нейното развитие, според желанието и интересите им, като за целта Република България чрез съответните институции:
    1. изпраща печатни издания, технически носители на информация и други материали за запознаване с живота, културата и други сфери от развитието на България;
    2. организира срещи със специалисти и дейци в съответните области;
    3. насърчава и подпомага създаването и дейността на средища за популяризиране и развитие на българската култура и наука на територията на съответните държави;
    4. организира културни, научни и други прояви на територията на съответните държави или в Република България, включително с участието на международни организации и изтъкнати представители на науката, изкуството, културата и спорта;
    5. предоставя при възможност помещения и обзавеждане на организации на български общности или български национални малцинства зад граница за осъществяване на културно-просветна, научна и друга подобна дейност.
    Чл.13. (1) Българската държава подпомага съхраняването и изявата на източноправославното вероизповедание като традиционна религиозна принадлежност на българите и като фактор за опазване на българската национална идентичност, за което, съгласувано с Българската православна църква, подпомага дейността й сред българите, живеещи извън Република България, контактува с техни религиозни общности извън страната и подпомага дейността им зад граница, насочена към утвърждаване на националните и духовните ценности.
    (2) Съгласувано с държавите, в които живеят българи, както и със съответните религиозни институции на тяхна територия, Република България съдейства за осъществяване верските права на нашите сънародници.
    Чл.14. (1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация при установяване на открити наследства в Република България, наследници по които са българи, живеещи извън Република България, им предоставят информация чрез съответните български дипломатически и консулски представителства.
    (2) Българите, живеещи извън Република България, при издаване на документи, свързани с гражданската им регистрация, заплащат такси в размер, определен за българските граждани.

    Глава трета
    УСТАНОВЯВАНЕ В СТРАНАТА НА БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    Чл.15. (1) Българи, живеещи извън Република България, които желаят да се установят в Република България, получават разрешение за постоянно пребиваване при облекчени условия и ред.
    (2) На лицата по ал.1 държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие, предоставят материални и други помощи за тяхното устройване при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
    Чл.16. (1) Българската държава създава условия на нуждаещите се българи, установяващи се на нейна територия, за предоставяне на безвъзмездно право на ползване на земи от държавния или общинския поземлен фонд за първите три години от датата на установяването им.
    (2) Министерският съвет определя условията и реда, при които лицата по ал. 1 могат да ползват кредит за закупуване на недвижими имоти, жилища и инвентар при облекчени условия.

    Глава четвърта
    НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    Чл.17. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е държавно-обществен орган с организационни, координиращи и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българите, живеещи извън Република България.
    (2) Националният съвет съдейства за провеждане на единна държавна политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, съобразена с Конституцията, традициите, националните интереси и международноправните принципи и норми; координира дейността на българските публични и частни институции, свързани с българите, живеещи извън Република България, и оказва съдействие на тях и техните организации.
    (3) Националният съвет съдейства за представяне интересите на българите и българските общности извън Република България пред българското правителство.
    (4) Националният съвет:
    1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучването на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвянето на анализи, прогнози и програми за работа с тях;
    2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България;
    3. поддържа връзки с българите, живеещи извън Република България, с техните организации и културно-просветните им средища, като ги подпомага с информационни материали или по друг начин;
    4. съвместно с български патриотични организации осъществява прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън Република България;
    5. организира издателска и разпространителска дейност;
    6. подготвя и чрез съответния министър – член на Националния съвет, внася за разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове съобразно функциите си;
    7. участва в международната дейност по въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява;
    8. създава и организира комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българите, живеещи извън Република България.
    (5) Националният съвет представя ежегоден доклад за дейността си пред Народното събрание.
    Чл.18. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
    (2) Средствата по ал.1 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.
    (3) Националният съвет приема правилник за своята организация и дейност.
    Чл.19. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, се състои от девет членове.
    (2) Народното събрание избира за срок от пет години председателя на Националния съвет и шест от неговите членове, като пет от тях се избират измежду българите, живеещи извън Република България.
    (3) Предложението по ал.2 се прави от председателя на Народното събрание, който взема предвид мнението на българските общности в чужбина.
    (4) Президентът на републиката назначава един от членовете на Националния съвет.
    (5) Министерският съвет определя един от министрите за член на Националния съвет.
    Чл.20. (1) Пълномощията на председателя на Националния съвет или на негов изборен член се прекратяват предсрочно при:
    1. подаване на оставка пред председателя на Народното събрание;
    2. трайна невъзможност да участва в работата на Националния съвет;
    3. влязла в сила присъда за умишлено престъпление;
    4. смърт.
    (2) В случаите по ал.1, т.2 и 3 пълномощията се прекратяват с решение на Народното събрание.
    Чл.21. Дейността на Националния съвет за българите, живеещи извън Република България, се подпомага от администрация, образувана при условията и по реда на Закона за администрацията.
    Чл.22. (1) Националният съвет осъществява своите функции в тясно взаимодействие с централните и местните органи на държавната власт, които провеждат държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, със структурите, които те изграждат с оглед нейното осъществяване, и участва в координирането на техните действия.
    (2) Националният съвет получава информация относно дейността на органите по ал. 1 по изпълнението на този закон.

    Глава пета
    ПРОГРАМИ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    Чл.23. Подкрепата на българите, живеещи извън Република България, и техните организации се осъществява чрез правителствени и частни програми.
    Чл.24. (1) Правителствените програми се разработват от съответните министерства, съгласуват се с Националния съвет и се одобряват от Министерския съвет.
    (2) Програмите по ал.1 се финансират от държавния бюджет с предварително предвидени за целта средства.
    (3) Програмите са със срок от една до пет години и имат за цел създаване на благоприятни условия за българите, живеещи извън Република България, в сферата на науката, културата, образованието и здравеопазването. Програмата може да обхваща и мероприятия, свързани с опазването на обекти в чужбина, съставляващи част от българското културно-историческо наследство.
    (4) Програмите се осъществяват чрез проекти, одобрявани от съответното министерство на конкурсна основа. Финансирането на проектите се осъществява чрез съответното министерство в рамките на средствата, предвидени по съответната програма.
    (5) Условията и редът за участие във всяка от програмите се определят от съответното министерство съгласувано с Националния съвет.
    Чл.25. (1) Националният съвет съдейства за разработването и одобрява частни програми за българите, живеещи извън Република България.
    (2) Финансирането на частните програми се осъществява чрез Националния съвет, от частни лица и средства на Националния съвет, постъпили като дарения, завещания, помощи и други.
    (3) Програмите по ал.1 се осъществяват чрез проекти, одобрявани от Националния съвет на конкурсна основа, съгласувано с частните лица, осигуряващи основните средства за финансиране на съответната програма.
    (4) Условията и редът за участие във всяка от програмите се определят от Националния съвет.
    Чл.26. (1) Извънбюджетните средства на Националния съвет не могат да бъдат използвани за други цели освен за финансиране на програми по чл.25.
    (2) Националният съвет може да учредява, съобразно волята на дарителите, фондации или фондове със средства и имущество, постъпили от дарения, завещания и помощи.
    (3) Целта на фондациите и фондовете по ал.2 е участие във финансирането на частни програми за българите, живеещи извън Република България, и контрол върху изпълнението на одобрените и финансирани по тези програми проекти.
    Чл.27. (1) Министерският съвет, в рамките на своята компетентност, предлага на Народното събрание данъчни, митнически и други фискални облекчения за лицата, финансиращи частни програми за българите, живеещи извън Република България, съответстващи на размера на финансирането, както и за лицата, осъществяващи програми чрез одобрени по реда на чл.24, ал.4 и чл.25, ал.3 проекти.
    (2) Предложения за упражняване правомощията на Министерския съвет по ал.1 могат да правят Националният съвет, министерствата и ведомствата, ангажирани с провеждането на държавната политика, свързана с българите, живеещи извън Република България.

    Преходни и заключителни разпоредби
    § 1. (1) Съставът на Националния съвет, формиран от българи, живеещи извън Република България, през първия мандат се обновява по жребий.
    (2) След изтичане на 3-годишен срок от формирането му съставът на Националния съвет по ал.1 се обновява с трима членове по реда на чл.19, ал.2 и 3.
    (3) При обновяването на Националния съвет и изготвянето на предложение за попълването му се спазва пропорционално представителство на различните български общности.
    § 2. Министерският съвет привежда в съответствие с този закон подзаконовите нормативни актове, регулиращи отношенията на Република България с българите, живеещи извън Република България.
    § 3. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.
    § 4. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

    Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 29 март 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
    Председател на Народното събрание: Йордан Соколов

    ———————————————————–
    Всеки може да си изтегли проекта по-долу в оригинал от приложения PDF файл тук: zakon-bulgari-chujbina

    ЗАКОН
    за българските общности извън Република България (проект)
    Глава първа
    ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. Този закон урежда отношенията на българската държава с българските общности извън Република България, както и правомощията и взаимодействието между компетентните български институции в тази област.

    Чл. 2. Българските общности извън Република България обединяват българските граждани, лицата от български произход с чуждо гражданство, както и техните низходящи, живеещи на територията на държавата по пребиваване.

    Чл. 3. (1) Българин, живеещ извън Република България, съгласно този закон е лице, което:
    1. има поне един възходящ от български произход,
    2. носи българско национално съзнание и
    3. пребивава постоянно на територията на друга държава.

    (2) Български произход се доказва с документ, издаден от:
    1. български държавен орган;
    2. организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях;
    3. българската православна църква.
    (3) Български произход може да се доказва и по съдебен ред.

    Чл. 4. (1) Българската държава съдействува за създаването на благоприятни условия за свободно развитие на лицата от българските общности извън Република България с цел защита на техните права и законни интереси съобразно принципите на международното право и законодателството на държавата по пребиваване.

    (2) Българската държава подкрепя организации на българските общности извън Република България, чиято дейност е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и духовна традиция.

    (3) Българската държава улеснява лицата от българските общности извън Република България, независимо от гражданството им, в осъществяването на тяхното право на връзка с компетентните институции и организации.

    Чл. 5. (1) Министерският съвет възлага на съответните министри и ръководи-тели на други ведомства провеждането на държавната политика по отношение на лицата от българските общности извън Република България, изгражда структури, отговорни за това, и определя механизмите за координиране на техните действия.

    (2) Към дипломатическите и консулските представителства на Република България в държавите, в които има български общности могат да се създават консултативни органи на българите в държавата по пребиваване.

    Глава втора
    ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
    НА ЛИЦАТА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ
    ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    Раздел I
    Общи положения

    Чл. 6. (1) Не се допускат привилегии или ограничения на правата на лицата от българските общности извън Република България, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

    (2) Българите, живеещи извън границите на Република България, се ползват с право на закрила от страна на българската държава, която в съответствие с принципите на международното право и международните актове защитава техните права и законни интереси.

    (3) Лицата от българските общности извън Република България при защита на своите права и законни интереси имат право на съдействие и помощ от международните правителствени или неправителствени организации, както и от органи и организации на държавата по пребиваване.

    (4) Република България осигурява правна защита на лицата по чл. 2 на територията на държавата по пребиваване.

    (5) Лицата от българските общности извън Република България имат право да изповядват свободно и без ограничение вероизповедание според нормите на международното право и на държавата по пребиваване.

    (6) Непридружените малолетни или непълнолетни лица от българските общности извън Република България имат право на специална закрила според законодателствата на държавата по пребиваване и на Република България.

    Раздел II
    Права и задължения
    на лицата от българските общности извън Република България

    Чл. 7. Българските дипломатически или консулски представителства оказват помощ, консултации и съдействие на лицата от българските общности извън Република България.

    Чл. 8. (1) Ненавършилите пълнолетие деца на лица от българските общности извън Република България имат право на безплатно обучение и образование в българските държавни училища или училищата към посолствата в държавите по пребиваване.

    (2) Министерството на образованието и науката, в съответствие с международните договорености и българското законодателство, определя условията и реда за откриване на български държавни училища и училища към посолствата на Република България в чужбина и организира и контролира дейността и финансирането им.

    Чл. 9. (1) Българските общности в чужбина могат да организират и провеждат различни форми на обучение по български език, история и география на Ре-публика България с цел запазване на българското самосъзнание, култура и традиции.

    (2) Българските дипломатически или консулски представителства, съвместно с културните институти в чужбина, подпомагат дейностите по ал. 1 чрез предоставяне на българска литература и други информационни материали, организиране на чествания на национални празници и др.

    Чл. 10. (1) В българските дипломатически или консулски представителства се създават регистри на българските граждани, лицата от български произход с чуждо гражданство, както и техните низходящи, пребиваващи на територията на държавата по пребиваване.

    (2) Регистрацията на българските граждани, живеещи извън Република България, в българските дипломатически или консулски представителства в държавите по пребиваване се извършва при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.

    Чл. 11. (1) Лицата от българските общности извън Република България получават помощ от български институции и организации чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг подходящ начин за обучение на български език, за изучаване на българска литература, история, география и други дисциплини съгласно нормите на международното право, местното законодателство и двустранни спогодби и договорености.

    (2) Българската държава създава условия за повишаване квалификацията на преподавателите по изучаваните на български език дисциплини в чужбина, а при необходимост командирова български преподаватели.

    (3) Износът на учебници и учебни помагала за посочените в ал. 1 цели се освобождава от мита, митни сборове и такси и се осъществява чрез съответните държавни институции.

    Чл. 12. На лицата от българските общности извън Република България се оси-гуряват възможности за запознаване с многовековната българска култура и наука и за участие в нейното развитие според желанието и интересите им, като за целта Република България чрез съответните институции:
    1. изпраща печатни издания, технически носители на информация и други материали за запознаване с живота, културата и други сфери от развитието на България;
    2. организира срещи със специалисти и дейци в съответните области;
    3. насърчава и подпомага създаването и дейността на средища за популяризиране и развитие на българската култура и наука на територията на съответните държави;
    4. организира културни, научни и други прояви на територията на съответните държави или в Република България, включително с участието на международни организации и изтъкнати представители на науката, изкуството, културата и спорта;
    5. предоставя при възможност помещения и обзавеждане на организации на български общности или български национални малцинства зад граница за осъществяване на културно-просветна, научна и друга подобна дейност.

    Чл. 13. Българската държава спомага за съхраняването на източното православие и другите вероизповедания сред сънародниците ни в чужбина, като съдействува на Светия синод на Българската православна църква и на ръководствата на другите вероизповедания в дейността им за утвърждаване на духовните ценности и опазване на българската национална идентичност.

    Раздел III
    Трайно установяване
    на лица от български произход с чуждо гражданство
    на територията на Република България

    Чл. 14. (1) Лица от български произход с чуждо гражданство, живеещи извън Република България, имат право да кандидатствуват за получаване на „зелена карта” за трайно установяване в Република България.

    (2) Редът и условията за получаване на „зелена карта” се регламентират в правилника за прилагане на този закон.

    Чл. 15. Лицата от български произход с чуждо гражданство, които притежават „зелена карта”, на територията на Република България имат права и задължения като на български граждани, с изключение на:
    1. правото да участват в избори за държавни органи, в национални референдуми, както и да участват в създаването и да членуват в политически партии;
    2. да заемат длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство;
    3. други ограничения, изрично предвидени със закон.

    Чл. 16. Лице от български произход с чуждо гражданство, което притежава „зелена карта”, има право на:
    1. настаняване в жилище или финансова помощ за жилищно настаняване по ред и условия, определени от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, за срок от 1 година от датата на предоставяне на „зелена карта”;
    2. здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползуване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани;
    3. обучение по български език, социално и културно ориентиране в българското общество;
    4. събиране с членовете на семейството си на територията на Република България по ред и условия, определени в правилника за прилагане на този закон.

    Чл. 17. На територията на Република България членовете на семейството на лице, притежаващо „зелена карта”, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус.

    Чл. 18. (1) Органите на местното самоуправление и местната администрация приемат на своя територия, вписват в регистрите за населението лицата с предоставена „зелена карта”, и съдействуват за упражняване на правата, предоставени по този закон.

    (2) Лице с предоставена „зелена карта” е длъжно в срок до 14 дни от получаването й да се яви в общината на населеното място, в която ще се установи, за да бъде вписано в регистъра на населението.

    Чл. 19. Лице от български произход с чуждо гражданство има право да придобива недвижими имоти на територията на Република България по реда и при условията, предвидени за лица с чуждо гражданство.

    Чл. 20. (1) Чуждите граждани, притежаващи удостоверение за български произход или „зелена карта”, получават безплатно виза за многократно влизане на територията на Република България.

    (2) При пребиваване на територията на страната българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, ползват облекчения при заплащане на държавни такси, свързани с уреждане на тяхното пребиваване или установяване в Република България, по ред и при условия, определени от Министерския съвет.

    Раздел ІV
    Права и задължения
    на лицата от български произход с чуждо гражданство,
    пребиваващи на територията на Република България

    Чл. 21. (1) Лицата от българските общности извън Република България, които не са български граждани, могат да упражняват право на труд при пребиваване в страната след получаване на разрешение по облекчен ред, установен в правилника за прилагането на този закон.

    (2) Лицата от български произход с чуждо гражданство могат да извършват стопанска дейност в Република България, да инвестират, да възстановяват правото си на собственост и да придобиват наследство, съгласно действащо-то законодателство, по реда и при условията, предвидени за български граж-дани, освен по отношение на земята.

    Чл. 22. (1) Лицата от български произход с чуждо гражданство имат право да придобиват безплатно основно и средно образование в държавните и общинските общообразователни и професионални училища на Република България по реда и при условията и за българските граждани.

    (2) Министерският съвет определя реда, условията на обучението и броя на местата по ал. 1, а министърът на образованието и науката утвърждава разпределението им по училища и специалности и определя облекчения ред за приемане за обучение.

    Чл. 23. (1) Лицата от български произход с чуждо гражданство имат право да придобиват висше образование в държавните висши училища в Република България при облекчен ред.

    (2) Министерският съвет определя облекчения ред за тяхното приемане и ежегодно утвърждава броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 1 по висши училища, както и специалностите и разпределението им.

    (3) Лицата от българските общности извън Република България, които не са в състояние сами да заплащат разходите по своето обучение, могат да кандидатствуват по програми, финансово осигурени от държавния бюджет, от висшето училище или от други източници.

    Чл. 24. (1) При установяване на открити наследства в Република България, наследници по които са българи, живеещи извън Република България, държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация им предоставят информацията за това.

    (2) При издаване на документи, свързани с гражданската им регистрация, лицата от български произход с чуждо гражданство заплащат такси в размер, определен за българските граждани.

    Чл. 25. (1) Лицата от български произход с чуждо гражданство, които желаят да се установят в Република България, получават разрешение за постоянно пребиваване при облекчени условия и ред.

    (2) На лицата по ал. 1 държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие, предоставят материални и други помощи за тяхното устройване по ред и при условия, определени от Министерския съвет.

    Чл. 26. (1) Българската държава създава условия на нуждаещите се лица от български произход с чуждо гражданство, установяващи се на нейна територия, за предоставяне на безвъзмездно право на ползване на земи от държавния или от общинския поземлен фонд за първите три години от датата на установяването им.

    (2) Министерският съвет определя реда и условията, при които лицата по ал. 1 могат да ползуват кредит за закупуване на недвижими имоти, жилища и инвентар при облекчени условия.

    Глава трета
    СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    Раздел І
    Съвет за българските общности извън Република България
    при Министерския съвет

    Чл. 27. (1) Съветът за българските общности извън Република България при Министерския съвет (Съветът), е държавно-обществен орган с организационни, координационни и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българските общности извън Република България.

    (2) Съветът съдействува за представяне на интересите на българските общности извън Република България пред българското правителство.

    (3) Съветът:
    1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучване на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвяне на анализи, прогнози и програми за работа с тях;
    2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българските общности извън Република България;
    3. поддържа връзки с българските общности извън Република България, с те-хните организации и културно-просветните им средища, като ги подпомага с информационни материали и/или по друг начин;
    4. съвместно с български патриотични организации осъществява прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън Република България;
    5. организира издателска дейност и разпространение на книжни и електронни източници;
    6. подготвя и внася за разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове съобразно функциите си;
    7. участвува в международната дейност по въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява;
    8. създава и организира комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българските общности извън Република България.

    (4) Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на Съвета.

    (5) Съветът представя ежегоден доклад за дейността си пред Министерския съвет.

    Раздел ІІ
    Държавна агенция за българите в чужбина

    Чл. 28. (1) Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

    (2) Структурата, организацията и дейността на ДАБЧ се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

    Чл. 29. (1) Държавната агенция за българите в чужбина е администрация на пряко подчинение на министъра на външните работи за провеждане на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България. Държавната агенция за българите в чужбина се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съ-вет.

    (2) Държавната агенция за българите в чужбина:
    1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучване на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвяне на анализи, прогнози и програми за работа с тях;
    2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България;
    3. поддържа връзки с българите, живеещи извън Република България, с техните организации и културно-просветните им средища;
    4. осъществява взаимодействие със структурите на българските общности, като ги подпомага в тяхното развитие
    5. консултира и подпомага взаимодействието на структурите на българските общности по света помежду им;
    6. разработва перспективни програми за сътрудничество и взаимодействие с българските общности по света и създадените от тях структури;
    7. самостоятелно или съвместно с други организации организира прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън Република България;
    8. участвува, в сътрудничество с други институции, в изработването и провеждането на държавната политика по демографското развитие на Република България, по проблемите на миграцията и имиграцията;
    9. инициира и подготвя за внасяне и разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове съобразно функциите си;
    10. участвува в международната дейност по въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява;
    11. създава комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българите, живеещи извън Република България, и организира издателска и разпространителска дейност;
    12. съдействува за създаване на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане на българските общности извън Република България;
    13. получава дарения от граждани, държавни органи и обществени организации за българските общности извън Република България и ги разпределя съобразно волята на д

  2. 2010/09/07 at 11:00 AM

    Новият председател на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов:

    “Управлението на държавата, управлявайки пасивното избирателно право, да бъде приоритет единствено и само за български граждани, а не с двойно гражданство. Поставя се въпросът – интересите на коя държава той защитава повече и няма ли този дуализъм в гражданството да се пренесе и да стане дуализъм в политиката.”

    “Иска ми се българските граждани по света, които имат двойно гражданство, да имат повече права!”

    /09 август 2010, София/
    Като председател на Държавната агенция за българите в чужбина, ми се иска българските граждани по света, които имат двойно гражданство, да имат повече права. Това казва в интервю за Агенция „Фокус” председателят на агенцията Росен Иванов по повод изработването на Изборния кодекс и по-точно исканата промяна от страна на сънародниците ни зад граница, които имат двойно гражданство, за да могат да участват в политиката. Сегашният член 65 на Конституцията забранява депутат да става лице, което има друго гражданство различно от българското.
    „Приемането на един такъв вариант – българските граждани по света, които имат двойно гражданство, да имат повече права, не би бил в противоречие с политиката на Държавната агенция. Напротив – би бил в унисон с нея. Като юрист, като частно лице обаче смятам, че управлението на държавата би следвало да се осъществява само от граждани на Република България, имам предвид само с българско гражданство. Приемането на чуждо гражданство от български гражданин, независимо по какви причини, има един морален аспект – този българин, който има това право, особено и като гражданин на Европейския съюз, го упражнява, но тогава се поставя въпросът – интересите на коя държава той защитава повече и няма ли този дуализъм в гражданството да се пренесе и да стане дуализъм в политиката. Като лично мнение изразявам моето становище, че може би на сегашния етап е по-редно управлението на държавата, управлявайки пасивното избирателно право, да бъде приоритет единствено и само за български граждани”, коментира Иванов. Според него всеки има право да изразява своето мнение. „Аз благодаря на нашите сънародници зад граница, че така активно участват в този процес. Повтарям, че като председател на Агенцията подкрепям това тяхно искане, но като юрист имам друго становище. Чудесно е, че нашите сънародници изразяват такава политическа активност и така усърдно следят политическия живот в България. Това е много добър знак, че те не се откъсват от живота – не само културния, не само обществения, но и политическия живот. Това вещае само добро за нашата държава”, посочи Росен Иванов.

  3. 2010/09/07 at 11:09 AM

    Шефката на българите в чужбина бе уволнена

    Безумие – още 60 000 нови българи!

    26 май 2010г. Правителството уволни заради нелоялност към управляващия екип шефката на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова”, съобщи пред “Труд” министър Божидар Димитров.

    Повод за отстраняването й било нейно изявление на гроба на св. Методий в Чехия в присъствието на парламентарната шефка Цецка Цачева и депутати, сред които Андрей Пантев (КБ) и Христо Бисеров (ДПС). На среща с преподаватели от българското училище в Прага тя обяснила, че у нас няма координация между институциите и това било голям проблем. Всички депутати се възмутили от думите й.

    “Смятам, че отстраняването ми е предизвикано от Цецка Цачева. Казах, че липсва координация между държавните институции”, каза пред “Труд” самата Манджукова.
    Божидар Димитров предложил на нейно място Росен Иванов, юрист, участвал в писането на новия закон за българското гражданство. До края на май вече 7570 наши сънародници от чужбина са преминали процедурата за получаване на български паспорт, рече министърът. За сравнение за цялата минала година гражданство взели 7100 души.

    Райна Манджукова е бесарабска българка, която от дълги години работи в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). От август м. г. е неин председател и участва в готвените промени в Закона за българското гражданство, които вече бяха приети от правната комисия на Народното събрание и предстои гласуването им в пленарна зала.

    На 18 февруари 2010г. Манджукова даде специално интервю за в-к Труд

    – Г-жо Манджукова, защо в промените на Закона за българското гражданство само вашата агенция ще удостоверява българския произход на кандидатите?

    – Българските общности в чужбина живеят в страни с най-разнообразни законодателни системи, системи за водене на документация, на лични данни и дори на различно отношение към тях – до пълно отричане в Албания, където не признават българското малцинство.

    – В Косово също. Там наричат 15-те хиляди наши сънародници горани.

    – Ние им признаваме българския произход и им даваме гражданство. На кандидатите от бившите съветски републики документите са различни. Родените преди 1990 г. в Съветския съюз представят един акт за раждане, докато техните синове сега имат съвсем друг образец… Досега при кандидатстване за българско гражданство в списъка на приложените документи се изискваше “документ, издаден от съответната държава, доказващ български произход”. Ако липсва такъв, тогава трябваше удостоверение от нас.

    Практиката показа, че Съветът за гражданство, както и другите структури за проверка, не могат да се ориентират в това разнообразие от документи. Агенцията от 2000 г. се занимава с проучване на тази документация и е натрупала достатъчен експертен опит и сега, преди да започне процедурата, кандидатът първо трябва да получи от нас удостоверение за произход. Другата новост е, че кандидатът ще кандидатства сам, а не чрез посредници.

    – И ще трябва да пътува до София?

    – Не непременно. По-скоро ще се увеличи работата на нашите дипломатически мисии в съответните страни. В тях ще се обучат хора, които на място ще подсказват, ако липсва нещо в документацията.

    Искам да подчертая, че новото в процедурата е само във фаза приемане на документите – кандидатът да дойде лично, и преписката да мине първо през агенцията.

    – Но има и нови срокове за министъра на правосъдието. Досега те са 3 и 6 месеца, а се удължават на 12 и 18 месеца.

    – Те реално не се удължават. В стария текст на чл. 35 на закона министърът на правосъдието прави предложение за издаването на указа в срок от 3 или 6 месеца в зависимост от варианта на кандидатстване. Но не беше ясно откога започва да тече този срок. Сега това е коригирано – срокът тече от датата на подаването на документите за гражданство!

    – Вие сте бесарабска българка. Колко време чакахте за гражданство?

    – От 1989 г. съм в България, следвах българска филология. През 1992 г. кандидатствах за гражданство и през 1994 г. го получих. Моите родители подадоха документи през 2006 г. и още чакат.

    – От години залежават над 47 000 молби за наше гражданство. Защо се бавят толкова?

    – Тези документи сега са пръснати из всички институции, които ги проверяват. Просто по различно време са подавани и по различно време са поемали по пътя на съгласуването и сега една част от тях е в Министерство на правосъдието, друга е в ДАНС, трета е в дирекция “Миграция” на МВР, четвърта е върната при нас за удостоверяване на произхода. Бавеха се и заради посредниците, които подаваха документите от името на кандидатстващите. Когато им ги върнем за доокомплектоване, защото имат непълни данни, посредникът не ни ги връща веднага, защото не може да изпълни сам изискванията. И преписката се затлачва.

    – Какво ще стане с тях?

    – От август м. г. сме удвоили кадровия ресурс чрез вътрешно преразпределение и от 67 000 преписки до края на януари т. г. стопихме 20 000.

    – За колко време ще проучите всичките?

    – За две години.

    – Отскоро се чуват гръмки апели да приобщим към родината нови 60 000 българи. Това ли е задачата?

    – Безумие! Те не искат непременно да се заселят в България. Има различни мотиви за кандидатстване за гражданство: едни искат просто да си умрат с български паспорт на гърдите.

    В момента помагаме на двама над 80-годишни бесарабски българи в Бразилия, емигрирали там преди много години. Те знаят, че са българи и просто искат България да ги признае за свои чада…

    Вижте, когато аз кандидатствах за българско гражданство, ме питаха дали не съм омъжена за българин. Налагаше ми се да обяснявам чл. 8а от закона. Но нито веднъж не се почувствах унизена от това, че ми искат допълнителни документи за проверка – България иска и България заслужава! Една държава предизвиква уважение, когато има правила и те се спазват.

    Има доста откази поради недостатъчни данни за български произход. Сега с удвоения ресурс от кадри имам хора, които да търсят данни, да им се обаждат, да питат… Сериозно работим с тези преписки и се оказа, че тези хора (някои от кандидатите – б. р.) просто злоупотребяват с благоразположението на България и предоставят фалшиви документи.

    – Колко е общият брой на българите по света?

    – 3,5-4 милиона души, но грубо казано половината от тях са си български граждани, които живеят в Западна Европа, Америка…

    – В този брой влизат ли волжките българи?

    – Засега не. Например гагаузите ги приемаме за българи на базата на много научни изследвания, конференции, събираха се научно обосновани доказателства. Едва тогава ги приехме за българи. Е, и при наличие на българско самосъзнание от конкретния кандидат, от когото изискваме нотариално заверена декларация за това.

    Нека учените, академичните среди, да проучат международно признатите документи за волжките българи и да си кажат думата!

    – Но наши учени не проучват Волжка България, как да се изкажат?

    – Вярно е. Бях преди няколко години във Велики Болгар на река Волга и директорът на археологическия резерват там ни каза, че учен от България не е стъпвал от 70-те години на миналия век.

    Макар да имаше случай при предишно правителство, когато волжки българин от Чувашия подаде документи за гражданство, но тогавашният ни ресорен министър си задраска подписа и отказа да му помогне. Това е, засега приемаме хора, които са с произход от сегашния дунавски български етнос.

  4. 2010/09/07 at 11:15 AM

    Две лоши новини в едно “нещо”

    /27 май 2010г. , София, николай големанов, Труд/

    По два начина дразни и тревожи бързото уволнение на г-жа Райна Манджукова от поста председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

    Първо, никой от кабинета не се нае ясно да каже причините. Факт, блестящо подчертан с хуморичната недомлъвка за някакво “станало нещо”. Гранитно мълчание запази и г-жа Цецка Цачева, която май била свидетелка на “нещото”, а може би и потърпевша от него.

    Това поведение говори, че каишката на прозрачността, с която сегашното правителство бе омаяло българина, не е особено дълга. Демек, “четете стенограмите ни като урок по правилно мислене и не се бъркайте, където не ви е работа”.

    Второ, стряска това, че наказанието, изглежда, е заради критика или “нелоялност”. В демокрация и това е мислимо, само че не чак толкова светкавично, гузно и тайно…

    Тъй че имаме две неприятни новини за българите в България.

    А българите в чужбина нямат ядове. Г-жа Манджукова е сторила за тях много – и то години преди сегашните министри и парламентарни вождове да започнат да се упражняват да управляват държава.

    /БЕЗ МИКРОФОН/
    Председателката на Народното събрание Цецка Цачева отказа да коментира уволнената директорка на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова. Парламентарната шефка подмина вчера репортерите и не пожела да отговаря на въпросите им по скандала.

    Манджукова бе уволнена в сряда от правителството с мотива, че е нелоялна към него. Ресорният министър проф. Божидар Димитров отказа да обясни причината, поради която я е предложил за освобождаване. От шушукания по коридорите на “Дондуков” 1 стана ясно, че поводът за отстраняването е нейно изказване на гроба на св. Методий в Микулчице в присъствието на парламентарна делегация, водена от Цачева.

    “Смятам, че отстраняването ми е предизвикано от Цецка Цачева заради думите ми, които казах в Чехия”, потвърди самата Манджукова пред “Труд”.

    “Казах, че липсва координация между държавните институции”, поясни тя.

    Попитана дали според нея наистина това изречение е причина за уволнението й, бившата чиновничка рече: “Истината е, че вече се натрупаха доста неща.Съжалявам, оказа се, че те са толкова силни и засега губим битката.” Манджукова не уточни кои са “те”.

  5. 2010/09/07 at 11:33 AM

    ИНФОРМАЦИЯ

    за мерките свързани със здравното осигуряване, които БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО предприе и реализира за българите, живеещи в чужбина.
    Беше потърсено и намерено нормативно решение на проблема със здравните осигуровки на българите, пребиваващи продължително време в чужбина.

    СЪСТОЯНИЕ В МОМЕНТА
    В Закона за здравното осигуряване се създаде нов член 40а, в сила от 1 януари 2005 г., който определя реда за осигуряване на българските граждани, вкл. лицата с двойно гражданство, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година. Разпоредбата на член 40а дава възможност на българските граждани, вкл. и тези с двойно гражданство, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, по свое желание да не заплащат здравноосигурителни вноски от датата на напускане на страната до края на годината и за всяка следваща година в случай, че преди заминаването си са подали заявление в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. За да бъдат възстановени здравноосигурителните им права е необходимо през шест последователни месеца от завръщането им в страната да са внасяни вноски. Правата на тези граждани се възстановяват веднага, ако еднократно заплатят сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето.

    Заплащането на сумата от 12 здравноосигурителни вноски не погасява обаче стари задължения за невнесени вноски, тъй като разпоредбата на член 40а няма обратно действие.

    ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ СТУДЕНТИ УЧЕЩИ В ЧУЖБИНА
    Съгласно действащия в момента Закон за здравното осигуряване българските студенти във висши училища до навършване на 26-годишна възраст се осигуряват за сметка на републиканския бюджет. Преди отпътуването си от страната, за да следва в чужбина, студентът следва да уведоми Националния осигурителен институт /НОИ/, че ще отсъства от страната по тази причина, като впоследствие представя и удостоверение от университета, в който се е записал. След завършване на висшето си образование, при завръщането си в България, той удостоверява този факт със съответните документи. Тъй като студентите се осигуряват от републиканския бюджет, те не напускат националната здравноосигурителна система и не се считат изгубили здравноосигурителни права.

    ПРЕДПРИЕТИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ СВЪРЗАНИ С РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ
    Предстои да бъде приет на първо четене в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Той урежда тази категория български граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода от 1.01 2000 г. до 31.12.2004 г. и дължат здравно осигурителни вноски за своя сметка за времето през което са били в чужбина /т.е. стари задължения/. Условието да могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на дължимите вноски е:

    да не са ползвали здравни услуги от НЗОК за календарната година, през която са пребивавали повече от 183 дни извън страната;

    да са били задължително здравно осигурявани по реда на законодателството в страните, в които са пребивавали;

    За освобождаването от задължението за заплащане на здравноосигурителни вноски се предлага тези лица да могат да подадат до 31.12. 2006 г. лично или чрез упълномощено лице заявление в териториалното поделение на НОИ. Към него се прилагат: удостоверение от Националната здравноосигурителна каса, документ от МВР, удостоверяващ времето на пребиваване извън страната, както и документ от съответните здравноосигурителни институции, включващи периода на здравно осигуряване.

    УРЕДБА СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС (след 01.01.2007 г.)

    След присъединяването на Република България към ЕС от 2007 г. за българските граждани ще се прилага европейското законодателство (регламенти на ЕИО 1408/71 и 574/72, както и нови влезли дотогава в сила), с което ще се предотврати двойното здравно осигуряване и ще се улесни свободното движение на българските граждани на територията на Европейския съюз.
    Предотвратяването на двойното здравно осигуряване дава възможност гражданите на държава-членка на ЕС да се осигуряват на територията на държавата-членка на която пребивават и работят или на територията на държавата-членка от която идват. Това е право на техен избор.

    Информацията е предоставена от Държавната агенция за българите в чужбина

  6. Евгения
    2010/11/23 at 4:45 PM

    Прегледах отчета на ДАБЧ за 2009г., и ми направи впечатление, че в раздела “Активно включване на обществената инициатива вив формирането на държавната политика към българите по света”, ДАБЧ се е отчела със 100%-во изпълнение. В какво се състои това изпълнение? Формиран е консултативен съвет от експерти (за когото не можах дори да намеря информация относно състава му или процедурите по избиране на членове) и този съвет е провел една среща през годината. Второ, академици от СУ са включени в програма за сътрудничество, за която също е трудно да се намери информация. Как може това да се нарече изпълнение на целта да се включи общността във формирането на държавна политика?!? Нито експертите, нито академиците са представителни личности за българите в чужбина. А този закон, както и дейността на ДАБЧ, засяга предимно българите зад граница и техните роднини в България.
    Според мен е редно ДАБЧ да формира по-солидни и открити взаимоотношения с общностите в чужбина. Никаква политика по привличането на българи обратно към родината няма да е успешна, ако не се съобрази с приоритетите и проблемите на българите зад граница така, както те самите ги усещат. Към ДАБЧ би следвало да има не само експертен съвет, но и съвети с публично участие. В дигиталната ера, в която живеем, това не е толкоз сложно за организиране. Тези съвети трябва да имат глас в крайните решения, взети от ДАБЧ. Иначе държавата ще харчи пари на вятъра, а българите в чужбина… ще си стоят в чужбина!