Станахме ли нестинари в Америка?

НЕСТИНАРИ, Рисунка на Мария Жекова. 15 г. , България, Горна Оряховица

 

Идваме за огъня в Америка, ама получаваме жаравата!

Има две форми на живот – гниене и горене!

Нестинарството е признато за световен феномен!

Седя си днес на денят на нестинарите – Св. Св. Константин и Елена, мисля си, и нещо ми става горещо. Не знам от какво, като че ли от това което знам за нестинарите. Казват, че нестинарството е харизма. Разбирам Що е харизма – то избира човека, а не човека него.

И хоп, проумявам, че това е единствената разлика между нестинарството и емигрантството:

КОЙ КОГО ИЗБИРА?!

Жарта е налице – нашата Америка, танцьорите сме ние! Едни започват танца по-млади, други когато могат. Губиш най-хубавите си години за да се интегрираш в танца наречен “американската мечта”. Някои обичали Родината, но мразели Държавата България. Други нямали избор – така разправят!

Най-вече заради децата – да не гният в собствена почва, а да цъфтят пък било то и на накрай света!

И тук се сещам за огъня, ами и по това се различаваме от нестинарите – те сами си го палят, а ние на чужд огън-жарава сме дошли да играем. Важното е, че ако имаме акъл ще играем и ще пеем! Та даже ще има и на кого да се посмеем, дори на “подпалвача”.

Защо ли?

Ами всъщност ние идваме за огъня, ама получаваме жаравата! Това са ти оставили! Огънят е само за екрана друже, радваш му се, няма да те огрее! В жарта, правиш се на нестинар-герой, оцеляваш. В Съновника пише, че ако сънуваш, че се опитваш безуспешно да запалиш огън – не е на добро. Ще си прицел на клюки и обиди.

Оцеляването братко – това те дърпа! Най-силният човешки инстинкт – самосъхранение – това са избрали за теб! В съвременното общество, оцеляването се асоциира с притежание на известна сума, не милиони, а за минимално човешко съществуване. Хора бягат навън не за да трупат, а за да оцелеят.

НИКОЙ ОТ НАС НЕ Е НАПУСНАЛ РОДИНАТА СИ – ВСЕКИ Е ИЗБЯГАЛ ОТ ДЪРЖАВАТА! НИКОЙ НЕ Е РОДООТСТЪПНИК ! КОЙ Е ТОЗИ ЛУД КОЙТО БЯГА ОТ ХУБАВОТО?

Оцеляват от огъня – идват в жарта. Търсят техника на ходене за да не усещат болката. “Каква техника на ходене, след като нагазваш до прасците в жаравата и в трансовете, разравяш жаравата с крака и после в един момент клякаш в нея и я посипваш върху лицето си. Човек не е на себе си,” казва Ивайло – най-изявеният нестинар в България.

Има и друга жар наречена Америка.

Тя е за емигранта. Само жар, огъня остана там, на хиляди мили. Топлината те изгаря, не те топли! Живееш сред непознати американци, българите – изборът ограничен и понякога отчайващ, нямаш познати навсякъде, по улиците не срещаш никого, нямаш приятели от детинство, далече от родители. А с кого можеш да се хилиш от сърце, да се оплачеш, да дадеш или да поискаш съвет? Всеки прави тъпи тънки сметки! Децата тук са различни, много по-отдалечени, все още българчета, но има моменти, в които съзираш американското и се ужасяваш. Особено когато чуеш родените и живяли в България техни родители да им говорят на английски, дори вътре в Църквата – и какво? 

Някои деца дори забравят всичко българско, дори теб! Огледайте се и вижте колко деца на стари емигранти посещават българските църкви или мероприятия в Лос Анджелис!? – Zero, пардон “Николко”, извинете ме за Английския, но поне това да разберат. За другите градове не знам, но тук е трагедия, и то от години! Срам ли е не знам – но децата са си ваши!

Не е лицеприятно да се делим на “наши” и “ваши” – “стари” и “млади” емигранти. Но фактите показват тенденцията за подмладяване на състава на нашите сънародници. Добър пример са българските училища в САЩ, където липсват “внуците”, а присъстват “децата”. Така да се каже, вече е “прескочено” едно поколение, за радост друго е “на линия”. Номерът е да го запазим!

Е ЗА ТОВА СМЕ НИЕ – ДА СЪЖИВИМ ТОВА, КОЕТО Е УМЪРТВЕНО ОТ ЕДНО ПОКОЛЕНИЕ НАШИ ЕМИГРАНТИ – НАЦИОНАЛНОТО САМОСЪЗНАНИЕ У ВСЕКИ И ЛЮБОВТА КЪМ БЪЛГАРИЯ НА НАШИТЕ ДЕЦА! 

Наистина съжалявам ! Дори някои от “пропуснатото” поколение са сменили и вярата си!? Други ни учат на самосъзнание!? Зная, че ви е много мъчно и се опитвате да компенсирате, но мисля, че е много късно! Ние ще сме с вас, но не можем да помогнем за собствените ви деца! Никога няма да ви изоставим, щото ние ви обичаме, като наши собствени родители, щото просто нашите или са починали или са много далеч.

Обаче изборът е само ваш – да продължите с нас, или да живеете самички в спомени и несбъднати мечти!

Скучно е да оставаш сам. Като чичо Сам. Този с бомбето!

Не го правете! Макар и “гологлави”.

И да сте пропуснали по-рано, то днес да дадете от себе си това, което можете на тези след вас! На българчетата!

ВСЕКИ Е ДЛЪЖЕН ДА ПРАВИ И НАЙ-МАЛКОТО, ДА ИЗПОЛЗВА И НАЙ-МАЛКАТА ВЪЗМОЖНОСТ, КОЯТО ИМА, ЗА ДА СЕ СЛУЧВАТ НЕЩА! НЕКА ВСЕКИ САМ ПОГЛЕДНЕ ТОВА, КОЕТО Е МОГЪЛ И МОЖЕ ДА СТОРИ.

Редно всеки да си каже сам за себе си, та дори и аз, който си позволява да пише. Но нека, другите го кажат, та затова това писмо, в което ще прочетете малко от историята на Българите в Лос Анджелис, включително и неща за които може би не сте чули:  Neshto se promeni Letter 

Като при нестинарите – гореше им под краката. И пак, като тях – те успяха да прегазят жаравата, запалена от самите нас. И едните българи, и другите. Едните с материални възможности – другите със сърца и желание за родно четмо и писмо.

Танцуваш в жарта. Бориш се с носталгия и действителност.

По-добре да танцуваш в жарта, отколкото да изгориш!

Танцувайте! Намерете топлината! Обичайте се! Жарта тя си стои и си тлее! Огън няма!

Има две форми на живот – гниене и горене!

За смъртта няма особено значение – “Две смърти няма – без една не може”…

ЕТО ТУК ЗА СВЕТОВНИЯ ФЕНОМЕН – НЕСТИНАРСТВОТО:

Нестинарството признато за световен феномен

… и още за празника:  Свети Константин и Елена

2 comments for “Станахме ли нестинари в Америка?

  1. Ogi
    2010/06/04 at 6:35 PM

    Успех, Евгени! От сърце! О.