Кой кого победи и има ли победени?

Понякога хлябът върви с кукичка, като въдичките. По това рибарството, по-точно зарибяването на водоемите, си прилича с раздаването на хляб. Или пък хващането на рибката с храната за народа. Все полезни дейности.

9 май 2010г. Днес светът отбелязва 65 години от края на най-смъртоносната и кървава, най-продължителната и най-обхватната световна война – Втората световна! 65 години по-късно имаме видим мир на планетата, което още повече ни напомня световната история, за този изключително важен период за всички поколения.

Резонният въпрос на всички поколения е „кой кого победи“? На съвременното поколение, след това, което е видимо през годините и днес, въпросът придобива друг оттенък – а, има ли победени?

Казват – победи човещината – загуби диктатурата и намесата в работите на други държави. Война или революция, възстание или протест – каква е разликата – броят на участниците! Това е видимото, а невидимото? А има ли такова? Интересчето, по-интересантното, или простичко с една дума – интереса! И както е казал българският народ – „интереса клати феса“.

Кой е „феса“ и на кого е „интереса“ – се тая! Отчитат се загинали и пострадали – жертви или героично представили се, раздават се медали и пенсии.

Да ама не само! Една държава става по-голяма, друга с по-голямо влияние, трета влиза в съюз с колегата-победител, … а пък някои просто им казват и ги поставят на място, удобно за … поставящите …

Да, реално всяка война свършва по време на примирието, когато страните сядат, хващат „ножа“, държат „хляба“ и започват да заделят по „братски“ и с разбиране

едно на мене – едно на тебе

съответно „едно“-то е „едно“ за едни, и най-малко „две“ за други

за трети нищо, или пък ги слагат в нова „фурна“!

Едни „фурни“ светят в „червено“, други в „синьо“, трети в „шарено“

Октомврийска революция, 1-ва световна война, войната във Виетнам, Балканска война, руснаците в Афганистан, други в Афганистан, Ирак, възстанията в Унгария и Полша през социализма … и още и още войни … Техният Щастлив край с раздаването на земи и облаги. Или пък запращането на държави по „второ направление“, както продадоха България не веднъж. Особено на финала на 2-та световна война. Продадоха я тези, които сега си я купуват отново.

За да стигнем до „спциалистическите републики“, „перестройката“, „демокрацията“ и „световната икономическа криза“ – „безкръвните световни войни!

Кой кого победи и има ли победени?

Победителят винаги е един и същ – капитала! Монарси и велможи, Императори и императрици, Царе и царици, Крале и кралици, президенти и премиери! В крайна сметка – бизнесът и всички негови производни – глобален и невъзмутим! Както искате ги наричайте! История, съдба и единствено бъдеще!

Другите са само изпълнители! Победеният винаги е само един – останалите живи „хлебчета“! Гадничко звучи! Променят се само „фурните“ – технологично и по местоположение!

Хронологията на събитията на 2та световна война

1 септември 1939 г. първо Германия, а на 17 септември и СССР нахлуват в Полша. Това води до обявяването на война на Германия от страна на Великобритания и Франция. След капитулацията на Полша в средата на месеца, войната навлиза в период на сравнително ниска активност, известен като Странната война. На 28 септември Германия и СССР сключват Договор за дружба и граници. На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада Финландия и води до 12 март 1940 г. т. нар. Зимна война, заради което е изключен от Обществото на народите. След поражението си Финландия предава Карелския полуостров и град Виборг на СССР. На 9 април 1940 г. Германия напада Дания и Норвегия, един ден, след като английското правителство обявява, че норвежките териториални води са минирани, за да попречат на преминаването на немски кораби. До края на месеца, съпротивата на норвежците е сломена.

На 9 май 1940 г. германските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург. Френското и английското правителство изпращат подкрепления на белгийците.

На 13 май Ротердам се предава, а на 14 май холандската армия капитулира.

На 17 май немски танкови дивизии навлизат дълбоко в Северна Франция, придвижвайки се по долината на река Сома към Ламанша. Английските и белгийски армии във Фландрия се оказват отрязани от главните френски армии. След падането на Брюксел и Намюр, английските и белгийски армии се оттеглят към Остенде и Дюнкерк. След капитулацията на Белгия, англичаните са обградени при Дюнкерк. Там те са оставени от немското командване да се изтеглят на спокойствие, с надеждата това да улесни евентуалното подписване на мирно споразумение с Англия. Немските войски предприемат решително настъпление срещу главните френски сили.

На 10 юни Италия обявява война на Франция и Англия и италианската армия нахлува в Южна Франция.

На 13 юни Париж бива изоставен без бой на настъпващата немска армия, а на 17 юни френският маршал Анри-Филип Петен моли Германия за примирие.

На 22 юни е подписано Компиенското примирие, с което Франция се задължава да демобилизира армията си и да остави по-голямата част от териториите си под немска окупация. В неокупираните части на страната се установява режимът на маршал Петен със столица Виши.

На 24 юни е подписано примирие с Италия. На 3 юли англичаните опитват да принудят френските бойни кораби да се присъединят към тях. След като получават отказ британците откриват огън, унищожавайки четири кораба, а петият успява да избяга в южното пристанище Тулон.

На 4 юли всички френски кораби, намиращи се в британски пристанища, биват конфискувани. На 5 юли френското правителство във Виши прекъсва дипломатическите си отношения с Англия.

След като става ясно, че английското правителство няма желание за примирие с Германия, на 8 август Луфтвафе започва въздушна офанзива срещу летищата и промишлеността на Англия. Англичаните отвръщат с нощни бомбардировки на Берлин, Дюселдорф, Есен и други големи немски градове. Германия обявява тотална морска блокада на Англия. Англичаните бомбардират пристанищата на континента, включително Антверпен, Остенде, Кале, Дюнкерк. В крайна сметка Луфтвафе не успява да установи въздушно превъзходство и нахлуването в Англия се отлага за неопределен срок.

На 27 септември в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия, Япония и Италия.

На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. Румъния освен това връща северна Трансилвания на Унгария, загубена пак през Първата световна война, и Молдова на СССР.

На 8 октомври същата година немските войски влизат в Румъния. На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт, последвана от Румъния на 23 ноември и Словакия на 24 ноември.

Сталин получава множество директни предупреждения за готвеното германско нашествие спрямо СССР от съветски агенти в Германия, Япония и косвени предупреждения от Чърчил, но приема всичко това като заблуда на разузнавачите и дезинформация от страна на англичаните, с цел да го въвлекат в самоубийствена война срещу Германия, тъй като му е известно че те постъпват по същия начин и с германците, предвид неговото собствено превъоръжаване на армията, което се очаква да завърши към 1942-43 г.

Сталин не желае да предизвиква по никакъв начин немците и не е убеден във възможността от германско нападение, защото смята, че това ще е самоубийство за Хитлер, а германската армия за неспособна да осъществи цялостна успешна военна кампания срещу Съветския съюз (в което в крайна сметка се оказва прав), и защото не открива убедителни доказателства, че германската армия действително се готви да воюва в СССР през 1941 г

Немските военни операции в Гърция и Северна Африка отлагат с няколко седмици заплануваното германско нападение, започнато на 22 юни 1941 г. Прахосана е голяма част от хубавото лятно време.

Три дни по-късно, на 25 юни 1941 г. СССР е нападнат и от Финландия.

Първото значително поражение на Германия е по време на контранастъплението на СССР под Москва през зимата на 1941 – 1942 г. Германия обявява война на САЩ веднага след атаката на Япония срещу американската военноморска база в Пърл Харбър през декември 1941 г. От началото на войната САЩ снабдяват и предлагат все повече невоенна помощ на Великобритания, но от този момент цялата боеспособност на американската войска и огромният военно-промишлен потенциал на Съединените щати се насочват срещу Германия. Първото значително поражение на германците в Северна Африка е във втората битка при Ел Аламейн през 1942 г. Приблизително по това време се влошава ситуацията за немците на Източния фронт. През пролетта и лятото на 1942 г. Вермахтът постига големи успехи срещу Червената армия (например в битката при Керч и при обсадата на Севастопол), но в битката при Сталинград (юли 1942 – февруари 1943 г.) търпи тежко поражение.

След битката при Сталинград, пораженията на немците се превръщат в провал. Червената армия завзема Великие Луки, Моздок, и освобождава Ленинград от 879 дневната блокада. С второто зимно настъпление руснаците превземат Курск, Белгород, Ростов, Харков, Ржев и Вязма. Повече от 500 000 немци и техни съюзници са убити или пленени. На 15 март 1943 година немците предприемат контранастъпление, успявайки да си върнат Харков и Белгород. Тогава фронтът временно се стабилизира, двете страни се подготвят за нови битки. През юли немците настъпват в сектора Белгород-Орел, но са спрени след една седмица. През август, руснаците превземат Харков, Таганрог, а през септември – Брянск и Смоленск. През октомври достигат Днепър, превземайки Киев на 6 ноември. През декември пада Житомир, през януари – Новгород. През февруари 1944 г. влизат в Естония и Червената армия се оказва на довоенната полска граница. През март руснаците вече са на румънската граница. Одеса пада на 10 април. До 9 май немците са изхвърлени от Крим, както и от цяла Украйна. През юни се извърша офанзива срещу Финландия, след което Виборг се оказва в ръцете на руснаците. На юг падат Витебск и Минск. Отвореният втори фронт в Нормандия не позволява на германските сили да изпратят подкрепления на Източния Фронт. Талин пада на 22 септември 1944 г., а Рига – на 13 октомври.

В края на август Червената армия е на границите на Източна Прусия и навлиза в Полша и Румъния. На 24 август румънското правителство капитулира, след като съветските войски достигат делтата на Дунав и превземат Кишинев и Яш. На 5 септември СССР обявява война на България. Три дни по-късно българското правителство моли за примирие, но е свалено от власт с военен преврат, а на 16 септември съветските войски влизат в София. Немските войски в Югославия не успяват да спрат съветското настъпление, подпомогнато от партизаните на Тито, както и от румънската и българската армия, и на 20 октомври руснаците влизат в Белград. Две седмици по-късно те са пред вратите на Будапеща. Унгарската столица, в която са разположени части на Вермахта, се съпротивлява ожесточено, и не може да бъде превзета чак до 18 февруари 1945 г.

На 12 януари 1945 г. Червената Армия навлиза дълбоко в Полша, превземайки Варшава на 17 януари, и Тарнов, Краков и Лодз два дни по-късно, принуждавайки немците да изоставят линията на река Висла. Англо-американските сили усилват бомбардировките върху Източна Германия. На 13 февруари те бомбардират Прага и Дрезден. В резултат на тази бомбардировка в Дрезден загиват повече от 140000 цивилни, много от които са бежанци от източните немски провинции, междувременно окупирани от СССР. На 20 февруари съветските танкови дивизии достигат до 50 км от Берлин. От 4 до 12 февруари се провежда Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на Европа. Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг. На 11 април те достигат река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в околностите на Берлин. На 25 април американската и съветската армия се срещат при Елба. На 28 април немската съпротива в Северна Италия е сломена. На 1 май съветската армия навлиза в Берлин, а немското радио обявява че Хитлер е мъртъв, и на негово място застава адмирал Карл Дьониц. Един милион немски и италиански войници в Италия и в Австрия се предават. Три дни по-късно, дивизиите в Холандия, северозападна Германия и Дания капитулират. На 7 май група немски военни лидери подписват капитулация в Реймс. На 8 май Чърчил и президентът Труман обявяват края на войната в Европа. Рано сутринта на 9 май немските ръководители в Берлин подписват подобна капитулация спрямо съветската армия, и маршал Сталин обявява края на войната.

Вашият коментар