ПРАЗНИЦИТЕ 26 апр – 2 май + времето

Тази седмица е най-вече за … каква е разликата между самарянката и самарянина … Времето ще бъде топло в понеделник, като във вторник може да завали дъжд, и ще има понижение на температурите, което ще е най-значимо в сряда.  Следващият уикенд отново ще бъде, като последният – слънчев и топъл.

26 Апр Световен ден на интелектуалната собственост

Световен ден на побратимените градове

Годишнина от трагедията в Чернобил (1986)

28 Апр Световен ден за безопасност и култура на труда

29 Апр Международен ден на балета

01 Май Ден на труда и на международната работническа солидарност

02 Май † Пета неделя след Пасха – НЕДЕЛЯ НА САМАРЯНКАТА – Св. равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител на българите († 889). Св. Атанасий Велики († ок.373) (Именници: Борис, Боряна, Борислав)

Неделя на Самарянката

На петата неделя след Пасха Христова (ВЕЛИКДЕН) Православната църква ни припомня разговора на Господ Иисус със самарянката.

Хората познават това нарицателно име за безкористност, не толкова от този празник, но от притчата за добрия самарянин (parable of the Samaritan), като самата дума ‘самарянин’ се отнася за човек, който помага безкористно, без да търси отплата от този, който е в нужда. /вижте я по-долу/.

Светата Църква е увековечила паметта на самарянката, прославяйки я под гръцкото име Фотина, т.е. просветителка. И денят отбелязва нейната памет.

“Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем!”

В хода на разговора си със самарянката Господ й дава да разбере, че Той е Месията, който трябва да дойде, че благовестието Божие, спасението Христово за света не е привилегия само за юдеите, за едно избрано малцинство, а е за всички хора, колкото и грешни да са те.

Човеците се заблуждават, и от заварени погрешни верови и исторически наслоения, и от собствената си греховна природа.

По Христово време (пр.н.е) самаряните са живеели на юг от Галилея и на север от Юдея в палестинската ивица от Средиземно море до река Йордан. Самаряните не са израилтяни, а смес между асирийски преселници и завареното от тях немногочислено израилско население.

Самаряните са признавали само Мойсеевото петокнижие, без останалата част от Ветхия завет. Това разкъсване на Божието Ветхозаветно слово въвеждало самаряните в идолопоклонство, още повече, че преселниците от Асирия идват заедно със своите идоли и демони. Голямо е било самаранското извращение на Ветхозаветната израилска вяра, и голяма е била враждата им с юдеите, които ревностно пазели вярата си.

Господ Иисус Христос преминава през Самария на път за Галилея и се спира при кладенец близо до град Сихар. На кладанеца идва една самарянка да си налее вода. Господ й казва: “Дай ми да пия”. Самарянката, която никога не била се женила, но имала пет мъже в живота си и две деца, се учудва, че един юдеин говори с нея и даже я моли за вода, тъй като знае за непримиримата вражда между самаряни и юдеи. Христос отново се обръща към самарянката: “Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива”.

Под алегорията “вода жива” Господ разбира Себе Си и Своето учение. Така Той сочи на хората, че трябва да оставят враждите помежду си и да се обърнат към Него, към истинния път за спасение. Господ ни показва, че трябва да обичаме и своите врагове, че трябва да правим добро и на тези, които ни мислят злото. Но без живата вода на Христовото благовестие човеците не могат да правят добро. Те се заблуждават и от заварени погрешни верови и исторически наслоения, и от собствената си греховна природа.

В хода на разговора си със самарянката Господ й дава да разбере, че Той е Месията, който трябва да дойде, че благовестието Божие, спасението Христово за света не е привилегия само за юдеите, за едно избрано малцинство, а е за всички хора, колкото и грешни да са те.

Разкрива се истинната и поучителна благодат за духа и истината, любовта към Бога и ближния и вярата в Господа.

Света Фотина, както и цялата и рода, били измъчвани и убити от император Нерон, заради отказа им да бъдат срещу християните. Фотиния, като я наричали, имала още един син Иосия и пет по-млади сестри – Анастасия, Фото, Фотида, Параскева и Кириакия.

“Когато одрали цялата й кожа, я хвърлили в един кладенец. След това хванали Севастиан, Фотин и Иосия, отрязали им краката до коленете и ги хвърлили на кучетата, а после им одрали кожата и по заповед на императора ги хвърлили в една стара каменна постройка. След това Нерон заповядал да доведат петте сестри на Фотиния и да им отрежат гърдите, а после и на тях да им одерат кожата. Когато мъчителите се приближили до Фотида, тя не поискала някой от тях насила да извърши с нея това, както с останалите свети жени, но като застанала смело на мястото за мъчения, сама одрала кожата си и я хвърлила в лицето на Нерон, така че самият той се изумил от мъжествеността и търпението й. Тогава мъчителят измислил за Фотида ново, ужасно жестоко и смъртно мъчение. По негова заповед наклонили едно към друго две дървета в неговата градина и към върховете им привързали краката на Фотида, след което пуснали дърветата и разкъсали светата мъченица. Така тя предала на Бога своята праведна и блажена душа. След това нечестивият Нерон наредил да отсекат главите на всички останали свети мъченици, а Фотиния, след като била извадена от кладенеца, била затворена в тъмница, където прекарала двадесет дена. Когато след това Нерон заповядал да я доведат при него, той я попитал дали сега ще му се подчини и дали не се е разкаяла за своето упорство и няма ли да принесе жертви на идолите. Тогава Фотиния го заплюла в лицето и като се надсмяла над неговото безумие и над заслепения му ум, казала:

– О, нечестиви слепецо, заблуждаващ се и безумен човеко! Нима ме смяташ за толкова неразумна, че да се отрека от моя Владика – Христос и да принеса жертва на подобните на теб слепи идоли!?

Като чул това, Нерон заповядал отново да хвърлят Фотиния в кладенеца. И когато това било изпълнено, тя предала душата си на Бога и увенчана с мъченически венец, вечно се радва в Небесното Царство, заедно с всички, които пострадали с нея.” © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Притчата за Добрия Самарянин

ОРИГИНАЛЕН ТЕКСТ /Лк 10:25-37/

25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 А той в отговор каза: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си”.

28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,

34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

КОМЕНТАРИ ОТ РЕДАКЦИЯТА

Мнозина и древни и днешни тълкуватели са виждали в този хубав разказ едно иносказателни поуки и примери за човешки характери за нас.

Нещастният пътник отиващ от небесния за проклетия град представлява човешкия род, който паднал – всеки един от нас.

разбойниците и убийците, онзи който е бил от край убиец; обноската им с пътника, дълбоките рани и обирането (оголването), което сме наследили от грехопадението;

подминаващите пострадалият с безразличие и без да спрат Свещеник и Левит, недостатъчността на закона и жертвоприношенията да ни изцелят и облекат;

Свещеникът в притчата символизира човекът, който не може да се издигне над своите било то верски или обществени ограничения, дори и в тази си позиция. Левити пък символизират всички чиновници, всички служители на един държавен апарат, например данъчните, които обикалят по хората. “Битият бит,” както казва народът, и няма кой да го погледне, дори самите му управляващи.

(Това е единственото място, където се говори за левитите в Новия Завет – те са почти цялото Левиево племе, освен дома на Аарон, синовете и потомците на когото били определени за свещеници. Тяхната длъжност била да помагат на тези свещеници при изпълнение на задълженията им. Левиевите потомци се поддържат с десетъците, начатките на плодовете, приношенията в храма, и с делът си от жертвоприношенията принесени в храма. Нито левитските свещеници, нито цялото Левиево племе получава дял или наследство с Израел. Лишеното от земеделски дял Левиево коляно не е едно от известните 12 израилски племена или Израилевите – потомците на 12-те синове на Иаков. Като “Данъчните” – служат на “племенната управа”, но не получават дял/)

Добрият Самарянин, който дойде да изцели съкрушените в сърце, да даде помощ и на враг, който стана сиромах за нас, да се обогатим с неговата сиромашия! Самаряните са едни от най-големите врагове на юдеите, а пребитият е такъв, според описанието на пътя му.

Любопитното е, че самарянинът си има магаре, натоварил го със своето вино и своят елей, което показва, че не е сиромах. А свщеникът и левита нямат, или пък имат коне, и не искат да се “излагат”. Плаща на “гостилничаря” значи има и пари. Едновременно ни се показват и гостилничарите –  грижовни и любезни … за пари. С две думи – самарянинът дава, защото има. Така в притчата се онеправдават другите двама.

Ако си представим притчата сега – “свещеника” и “левита” ще се возят в лимузина, както подобава на техния сан. “Самарянинът” ще кара някоя малка КИА.