ПРАЗНИЦИТЕ 19-25 Април + времето …

ПОУКА ЗА СПОЛУКА

Тази седмица ще отбележим няколко не светски празника, но дати, които всеки българин трябва да помни! Неделята не е за пропускане в Православния календар – що е Епикур. Времето ще бъде променливо през следващите 7 дни, като в ще започне хладно, премине през дъжд и студ, за да достигне до един прекрасен слънчев топъл уикенд.

Арменските ни събратя имат голям ден идващата седмица, в който ще изразим нашата солидарност с тях. А те по традиция в Лос Анджелис ще излезнат по улиците, ще натиснат клаксоните на автомобилите и ще развеят знамената. Още повече, че става въпрос за събота. За задръствания също.

20 Апр Годишнина на Априлското въстание 1876 г.

Международен ден на световния печат

22 Апр Международен ден на Земята

23 Апр Световен ден на книгата и печата

24 Апр Международен ден за солидарност с арменския народ

25 Апр Неделя на Разслабления (т.е. на освободения от болест),  четвърта след Пасха (Великден)

Времето ще бъде променливо през следващите 7 дни, като в ще започне хладно, премине през дъжд и студ, за да достигне до един прекрасен слънчев топъл уикенд. Прогноза за времето на телевизия ABC7.

ПОУКА ЗА СПОЛУКА – това избрахме за вас за мото на седмицата

За Неделя на Разслабления (т.е. на освободения от болест)

” … но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата”

“Всеки бил зает само със себе си, затворил се в своите лични интереси и не виждал нищо извън тях.”

Що е да си Епикуреец?

В древния Йерусалим при така наречените “Овчи порти” се намирала къпалня (нейните останки са открити при археологичеки разкопки през 1881 година). Наричали я Дом на милосърдието, на еврейски Витезда. Тя имала пет притвора (отделения), пълни с множество болни – слепи, хроми, нещастни. Те стоели там и чакали чудото – да слезе Ангел Господен от небето, да раздвижи водата, за да стане тя целебна. Който успеел да влезе пръв в лечебната вода непременно щял да оздравее, независимо от каква болест страдал.

Сред множеството имало един човек, който чакал цели 38 години. Като узнал за дългото му боледуване, Иисус Христос го запитал: “Искаш ли да оздравееш?” Болният Му отговорил:”Да, но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата”. Иисус му казал: “Стани, вземи одъра си и ходи!” Човекът веднага оздравял, взел одъра и си тръгнал.

На това чудо Господне е посветен и празникът, наречен Неделя на разслабления (т.е. на освободения от болест). Разслабленият чакал цели десетилетия, измъчвал се от непоносими страдания, но нямало човек, който да се трогне от мъките му и да му помогне. Всеки бил зает само със себе си, затворил се в своите лични интереси и не виждал нищо извън тях.

Преди идването на Христа никой човек не виждал, че наред с него съществуват и други, подобни нему човешки същества. В онези времена като морална норма била призната тази на епикурейците (последователи на учението на Епикур). Те смятали за висше благо и цел на човешкия живот личното удоволствие. Не е чудно, че такъв човек е загубил своето достойнство и своята човечност.

В този смисъл са верни думите на евангелския разслаблен, който казал, “че си няма човек”, т.е. такъв, който да притежава човещина и да се смили над него.

Преди Христос хората едва ли са виждали по-далеч от този живот, едва ли са мислели, че има и друго здраве, освен телесното, но съществува и духовно здраве.

За нас това събитие е утешение, а за разслабения – назидание. На какво разчитал той, сигурно са го питали, но той се надявал въпреки всичко.

Може би тази светска история, на пръв поглед къса и бедна, може би иска да ни каже КОЛКО СТРАШНА БОЛЕСТ Е ДУХОВНАТА ПАРАЛИЗА! Виждали ли сте парализирани хора? Да, но не тези, които страдат физически, а от хора, които душевно, психически, всякак са парализирани, тоест безсилни да живеят пълнокръвен живот. Безгръбначни инвалиди загубени дори за себе си. Ослепели лъскаво полирани мозъци с лачени обувки и без сетива! А искат тях да ги гледат!

Опитайте да погледнете когото и да било с такива виждащи очи, че той да разбира, че е видян! За да може да види и вас! Дори и при себичните нарциси огледалото отразява – ако не образа, то поне светлината около него! Гледайте! Виждайте!

Дали хората разбрали урока на Иисус? И колко от нас го помнят и изпълняват днес?

*** Епикур е древногръцки философ, основоположник на епикурейството. Епикур е роден в селището Гаргет, близо до Атина, през 341 пр.н.е. Баща му упражнява известно време професията на учител.

Според епикурейците удоволствието е единственото иманентно благо. Характерна черта на епикурейската етика е нейният индивидуализъм. Нравственият идеал се свързва с желанията и интересите, със съдбата на отделната личност. Според общото изискване за човешкото съществуване удоволствието се приема за естествено, а страданието – за противоестествено чувство или преживяване. Епикур е човек, който смята, че всички хора, във всички времена следват единствено своето собствено удоволствие, понякога мъдро, понякога не.

“От копривата извличай нишки, от пелина — лек.“ “Навеждай се само, за да вдигнеш.”

Най-висшето удоволствие e спокойствие и липсата на страха.  Епикур обосновава рационалистичния етически атеизъм, поставящ под съмнение вярата във всемогъществото на боговете. Премахването на страха пред боговете и смъртта засилва стремежа на индивида към самоусъвършенстване и самоутвърждаване. Два от най-големите източници на страха за Епикур са религията и ужасът от смъртта. След смъртта душата се разгражда и нейните атоми вече не са способни на усещане, тъй като вече не са свързани с тялото.

“Смъртта не значи нищо за нас, тъй като онова, което се е разложило, не усеща нищо; а онова, което не усеща нищо, не значи нищо за нас.”

Колкото до боговете, Епикур твърдо вярва в тяхното съществуване, тъй като не може да намери друго обяснение на широко разпространената представа за боговете. Но той е убеден, че те не се занимават с работата на човешкия свят.

“Дали Бог иска да предотварти злото, но не може? Тогава не е всемогъщ. Дали може, но не иска? Тогава е зъл. Дали и иска, и може? Тогава откъде идва злото? Дали нито иска, нито може? Тогава защо го наричаме бог?”

“Не си струва да молиш боговете за онова което сам можеш да постигнеш.”

“Смъртта когато ние сме, нея я няма; когато тя е, ние не сме”

Епикур мрази политиците и никога дори не се опитва да навлезе в разни среди на велможи. Според него човек трябва да се въздържа от обществен живот, тъй като правопропорционално на постигната от човека власт, нараства и броят на онези, които му завиждат и затова желаят да му причинят вреда. Дори ако човекът успее външно да избегне нещастието, покоят на ума, в подобно състояние е невъзможен. Мъдрият човек трябва да се опитва да живее незабележимо, за да няма врагове.

Граничейски с аскетизма, тойвъзхвалява насладата от простите удоволствия, което определя като въздържане от телесните желания като секс и лакомство. Твърди, че когато човек се храни, той не бива да прекалява, тъй като по-късно би могъл да осъзнае, че вече не може да си позволи предишните деликатеси, и следователно би останал недоволен. Също така сексът би могъл да доведе до по-силен похот и недоволство от половия партньор.

“При всяко желание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, ако пожеланото от мен се осъществи, и какво — ако не се осъществи.”

Когато Римската империя загива, епикурейството също е почти замряло. То е възродено едва през 17 век от атомиста Пиер Гасенди, който го приспособява към християнството. По времето на развитието и особено на господството на християнството през Средновековието учението, в продължение на много векове както личният живот, така и творчеството на Епикур са били подлагани на усилени клеветнически нападки, при които учението му е било жестоко изопачавано и определяно като “философия на примитивната тълпа”.

Mакар и изопачаван, критикуван и отричан, Епикур все пак си остава като една от основните и водещите фигури не само на античната гръцка философия, но и на световната цивилизация, тъй като, както това изрично се отбелязва от голямо множество автори, неговата философия е встъпила в лоното на световната философска мисъл именно като една от основните духовни проекции на хуманизма.

Мъдрецът е убеден, че е далеч по-добре да бъде нещастен, но разумен, отколкото неразумен да предполага, че е щастлив.