Срещата в Прага – важното и любопитното

8 април 2010г., Прага. Американският президент Барак Обама и руският му колега Дмитрий Медведев подписаха днес исторически договор СТАРТ-2 за съккращаване на ядрения си арсенал и ракетните си установки. ФОТО: Белият дом

САЩ и Русия подписаха за ядрените оръжия

Двете сили си дадоха правото да напуснат по желание

Москва си остави “вратичка” за свободно прекратяване на договора – Вашингтон не обръща внимание на текста

Любопитна интернет пауза с президентите Обама и Медведев

Президентът на САЩ сяда с лидерите на източна Европа

ВИДЕО за събитията в Киргистан

8 април 2010г. Американският президент Барак Обама и руският му колега Дмитрий Медведев подписаха днес исторически договор, с който се ангажираха да съкратят ядрения си арсенал с около 1/3-та през следващите 7 години, а ракетните си установки – наполовина, съобщиха всички световни агенции, а по повечето телевизии в САЩ и интернет беше излъчено знаковото световно събитие.

На церемония на “политическо събитие №1 в света за тази година” в чешката столица Прага лидерите на двете държави, притежаващи над 90% от всички ядрени оръжия в света, сложиха подписите си на новия Договор за ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения – СТАРТ-2, продължение на този от “зората на световната демокрация” през 1991 г., чиято давност изтече през декември миналата година.

Заветният документ, който достигна до подписване с известни закъснения, поради затруднения при предварителните преговори, все още не е напълно в сила, а предстои да бъде ратифициран от Сената на САЩ и руската Държавна дума, което се очаква да мине без проблеми. Вчера от Белият дом казаха, че Сенатът може да ратифицира новия СТАРТ още тази година. Подобна възможност изказаха и от  руската Държавна дума. Русия и САЩ да внесат договора за ратифициране едновременно, поиска руският президент Медведев и обеща, че Москва няма да бави процеса.

8 април 2010г., Прага. Президентите Медведев (ляво) и Обама (дясно) вдигнаха наздравица за подписването на значимият договор за разоръжаване под погледа на домакина на срещата в Прага чешкият им колега Вацлав Клаус (в средата до Обама). ФОТО: Белият дом

Интересен момент в СТАРТ-2 е, че Русия и САЩ ще могат да се оттеглят от договора за СНВ, ако свързани с него обстоятелства поставят под заплаха техните интереси, три месеца след като съответната страна уведоми другата за това.

„Всяка от страните според своя държавен суверенитет има право да се оттегли от настоящия договор, ако реши, че свързани със съдържанието на настоящия договор извънредни обстоятелства поставят под заплаха нейни по-висши интереси”, пише в документа, публикуван от Белият дом.

Договорът ще остане в сила десет години, т.е. до 2020 година и страните могат да договорят неговото удължаване за не повече от 5 години. Така на практика се получава, че двете най-велики сили в Света гаранатират спокойствие на Планетата поне за десет години, като можем да получим още пет.

„Днешното събитие е от изключително значение за ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия, както и за отношенията между САЩ и Русия“, каза Обама след подписването на договора в същата зала на Пражкия дворец, в която преди година сам изложи твърдото си мнение за свят без ядрени оръжия и удържа на него. Обама посочи, че СТАРТ-2 ще стане основа за по-нататъшно съкращаване на ядрения арсенал.

Дмитрий Медведев от своя страна посочи, че “няма губещи” и от договора печелят и двете държави и че той е израз на подобрените двустранни отношения, като добави, че разминаванията в позициите около противоракетната отбрана остават, но се надява да бъде постигнат компромис по въпроса.

Преди подписването Обама и Медведев обсъдили позициите си по въпроса за санкциите, които ООН може да наложи на Иран заради ядрената му програма.

Москва си остави “вратичка”, като едностранно предостави текст, който й гарантира свободно напускане на договора за ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения, подписан в Прага от президентите на Русия и САЩ Дмитрий Медведев и Барак Обама. Подписите на президентите ще са валидни дотогава, докато увеличаването на възможностите на противоракетната отбрана на САЩ не създаде заплаха за потенциала на стратегическите ядрени сили на Русия. Това се посочва в едностранна декларация на Русия, приета едновременно с подписването на договора за СНВ, цитирана от БТА.

В декларацията още се казва, че „договорът между Русия и САЩ за мерките за бъдещо съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения, подписан в Прага на 8 април 2010 г., може да действа и да бъде жизнеспособен само при условия, в които няма качествено и количествено увеличаване на възможностите на системата за противоракетна отбрана на САЩ”.

По времето на президента Джордж Буш Дж. САЩ пожелаха да разположат ракети в Полша и радар в Чехия. Москва много се обиди и го обяви за пряка заплаха. Сега Барак Обама реши да отложи тези планове, но не се е отказал окончателно. В началото на тази година стана известно, че Румъния и България също водят преговори със САЩ за евентуално разполагане на елементи от американският противовъздушен щит.

12 декември 2009г. Още в края на миналата година Президентът Обама разговаря с руският си колега по телефона. ФОТО: Белият дом

От Белия дом отхвърлиха позицията в декларацията на Москва и пренебрегнаха различията около бъдещата система за противоракетна отбрана при подписването на СТАРТ-2, съобщи „Блумбърг“.

Дмитрий Медведев, който е едва 3-ти президент за Русия, ще посети САЩ още другата седмица за срещата на върха за ядрената сигурност на 12 и 13 април, където отново ще има разговори с 44-ият и настоящ президент на САЩ Барак Обама. Медведев ще бъде в САЩ и през лятото, за да обсъди широк кръг проблеми, вкл. икономическото сътрудничество, съобщи представител на Белият дом по време на руско-американската среща на върха в Прага днес, предаде “Ройтерс”.

САЩ и Русия обсъдиха общ отговор за ситуацията в Киргизстан, където през последните дни има сериозни размирици. /по-долу вижте подробности от външният ни министър Николай Младенов и ВИДЕО от боевете, завързали се в столицата Бишкек/

Както ви съобщихме по-рано в българският министър-председател Бойко Борисов ще се срещне с американския президент Барак обама на работна вечеря в прага. Обама ще обсъжда с лидери от Централна и Източна Европа широк спектър от проблеми.

Обама на вечеря с Борисов

ЛЮБОПИТНА ПАУЗА В ИНТЕРНЕТА

Обама (48г.) и Медведев (44г.) са избрани за президенти на своите държави в една и съща година – 2008-ма, като по религия първият е протестант, а вторият православен християнин. Звездите показват, че Обама е роден на последната дата от Козирога – 20 януари, а Медведев е зодия Дева – 14 септември.

И двамата президенти са фенове на Мак

Медведев използва компютърни технологии на Apple. Използва популярният телефон Apple iPhone, като се има в предвид, че той официално към момента на купуване не се продава в Русия. Когато се обръща към нацията в своят видео-блог е сниман с лаптопа Apple MacBook Pro на бюрото му.

Обама освен, че използва също Мак, като компютър, той запази и правото си да използва любимият си смартфон “Блекбъри” дори и в Белият дом. Ще припомним, че президентът Джордж Буш се отказа от електронната поща, за да не бъде засрамен от оповестяването на някое лично съобщение.

Обама често е наричан “първият е-президент” (държавен глава, който по нетрадиционен начин използва новите медии за комуникация). Нито един друг конкурент за Белия дом не е използвал така масирано електронната поща, есемеси и видеообмена в YouTube както Барак Обама. През пролетта на 2007 г. видеопесента с двусмисленото заглавия I Got a Crush… o n Obama (Хлътнала по Обама) провали опитите на Хилъри Клинтън да използва интернет в подкрепа на своята кампания. Когато Обама седне на новото си бюро в Овалния кабинет, отгоре винаги стои и го чака лаптоп – символ на първия е-президент на САЩ.

ПОЛОЖЕНИЕТО В КИРГИСТАН

Във връзка с възникналите безредици в Киргизстан, дирекция “Консулски отношения” на МВнР призовава българските граждани да се въздържат от пътуване до централноазиатската държава до стабилизиране на политическото положение там, се посочва в съобщение на външното ведомство. България няма дипломатическо представителство в Киргизката република и при необходимост българските граждани могат да потърсят съдействие от посолството на Германия в Бишкек. Телефоните за контакти с посолството са:  00996312 905000,  00996312 661975.

На 6 и 7 април в резултат на масови вълнения бе свалено правителството на Република Киргизстан, а президентът Бакиев напусна столицата Бишкек, съобщи в блога си външният ни министър Николай Младенов. По последни данни са убити 65 души и има над 400 ранени. Събитията могат да се определят като народно въстание срещу режимa на Бакиев, който сам дойде на власт преди 5 години в резултат на масови протести, станали известни като „революция на лалетата”. На 7 април вечерта бе създадено временно правителство в състав от 14 души с ръководител Роза Отунбаева – един от ръководителите на опозиционната Социалдемократическа партия, бивш министър на външните работи и бивш посланик във Вашингтон и Лондон. Тя направи изявление, че това правителство ще остане на власт 6 месеца, за да подготви нова конституция и свободни и честни президентски избори. Приоритет е стабилизиране на ситуацията в страната.

В близките часове най-важният въпрос е дали президентът Бакиев ще организира съпротива срещу новото ръководство на страната или ще влезе в преговори, към което го призовава Отунбаева, и ще предаде властта си и формално. По последни данни Бакиев се намира в южния град Ош, откъдето е самият той, както и Отунбаева. В момента (8 април сутринта) в Ош тече митинг в подкрепа на новото правителство.

Полетите от американската военновъздушна база в Киргизстан, която оказва подкрепа за операциите на НАТО в Афганистан, продължава да не функционира след политическите безредици в Киргизстан, предаде агенция Ройтерс, позовавайки се на силите на Алианса в Афганистан. Американското посолство в Бишкек съобщи, че базата „Манас”, която силите на НАТО използват за доставки за войната в Афганистан, работи в обичаен режим, но силите на НАТО в Афганистан заявиха, че полетите от базата са преустановени.

Временното правителство на Киргизстан ще одтане на власт поне половин година, съобщи БТА. В най-скоро време правителството ще изпрати своя представител Алмазбек Атамбаев за преговори в Москва, по думите на новия премиер Роза Отунбаева. По-рано днес тя е разговаряла с руския премиер Владимир Путин относно възможностите за предоставяне на хуманитарна помощ. Отунбаева отбелязва, че за момента са определени временни ръководители на ключовите министерства, което е нужно за организиране нормализирането на ежедневните процеси за населението.

България няма акредитиран посланик в Бишкек, но наблюдава ситуацията от посолството в Астана, Казахстан, по чиито данни официално постоянно пребибваващи в Киргизстан са 15 български граждани. По информация от Българското дружество „Възраждане” в Киргизстан по официалната статистика в страната има около 700 българи и няма данни някой от тях да е пострадал при събитията. В щаб-квартирата на ОССЕ и в делегацията на ЕС в Бишкек също няма данни за пострадали български. Такава е и информацията от офиса на ПРООН в Астана.

Киргизстан (официално Киргизка република, името означава “Земята на четиридесетте племена”) граничи на север с Казахстан, на запад — с Узбекистан, на югозапад — с Таджикистан, на югоизток и изток — с Китай (КНР). Страната е член на ОНД. Киргизстан е с население от 5,3 млн души и е най-бедната страна в Централна Азия, но със стратегическо значение в региона, на практика без неграмотност и много образован интелектуален елит.

Най-известен негов представител писателят Чингиз Айтматов, който от 1990 до 1994 г. е посланик на СССР и Русия в Бенелюкс, а в последните години на своя живот на Киргизстан в Белгия. На български са превеждани негови произведения като романа „Голгота“ — развихрил огромни литературни полемики, „Клеймото на Касандра“, „Белият параход“, романът „Денят по-дълъг е от век…“, обявен за бестселър и други.

Първите държавни образования на територията на съвременен Киргизстан възникват в 2 век преди н.е. През 13 век земите на съвременен Киргизстан са завоювани от монголите. През 15 век киргизите се заселват на територията на Киргизстан. През 1710 – се образува Кокандското ханство. През 1825 е построена кокандската крепост Пишпек — столица на съвременен Киргизстан. През 1855-1863 територията на Северен Киргизтан влиза в състава на Руската империя. След Октомврийската революция киргизите заедно с другите народи на Средна Азия влизат в състава на Съветската република. През 1936 Киргизстан получава статут на съюзна република — Киргизка Съветска Социалистическа Република. През 1990 започва конфликт между узбеки и киргизи от двете страни на границата между Узбекистан и Киргизстан. През 1990 е избран първият президент на Киргизстан Аскар Акаев. На 31 август 1991 г. Киргизстан става независим. Официалните езици в страната са киргизки и руски.